Нанси Фишер
Код „Червено“ (30)

Глава 29

Таксито се движеше на юг по брега на река Хъдсън — просто една от всичките таксиметрови коли, работещи нощем, за да припечелят някой и друг долар допълнително. За няколко изпълнени с ужас секунди Луси бе сигурна, че ги карат отново в лабораторията на ОММП. Но таксито направи десен завой, после зави наляво и спря пред неугледен двуетажен склад, заобиколен от подобни непретенциозни сгради. Двама въоръжени мъже, дотогава скрити в сянката на металната козирка, излязоха предпазливо напред.

Единият се приближи към колата и надзърна през прозореца на пътника до шофьора.

— Винс? — попита тихо той.

— Че кой друг може да бъде? Я ми помогни с тези двамата.

Охраната помогна на Винс да измъкне Луси и Майк от задната седалка и ги придружи по късо стълбище към тесен товарен док. Винс ги изблъска през тесния отвор на някаква стоманена врата и тръгна с вдигнат пистолет на две крачки след тях. Таксито беше изчезнало в нощта, когато охраната, заключила вратата след затворниците, зае мястото си в сянката на козирката.

В стария склад беше мрачно и студено. Синкава светлина се процеждаше от покритите с телена мрежа лампи, висящи от ниския скосен таван. Пълни щайги с плодове бяха натрупани една върху друга навсякъде из помещението и разпръскваха сладникавата миризма на изгнили банани.

Бил стоеше в центъра на осветеното пространство и говореше по клетъчния си телефон. Беше съблякъл якето си и навил единия ръкав на ризата си.

— Насочете се към морето — казваше той и думите му отекваха между стария метален таван и мръсния циментов под. — Съобщете на екипажа да подготви катера за отплаване и да ме очаква на брега. Ние… Ох! Божичко, Карл!

— Съжалявам — Карл, сложил хирургически ръкавици и качулка от прозрачен изкуствен материал, извади иглата и внимателно постави спринцовката на покрит с мек плат поднос върху някакъв мукавен кашон.

Бил приключи разговора си и сложи телефона до подноса.

— Виждам, че нашите гости са тук — дръпна ръкава на ризата си и посегна към якето си. Застанала до него, Рене надникна от сянката.

— Тука ли е Луси? — попита нервно тя. — Но аз все още не съм получила своята инжекция. — Побързай, Андерс, не искам да се заразя!

— Заболяването не се предава по въздух — обясни й Карл. — Както и да е, не ти е необходимо да… — в този миг той улови погледа на Милър. — Добре — отстъпи Андерс и напълни нова спринцовка.

— Не! — Луси изтича към тях точно когато Карл вкарваше иглата в ръката на Рене. — Спри! — Край нея профуча куршум, разкъса якето й и засегна ръката близо до рамото. Луси се препъна, притисна с длан раната, ала продължи към Рене. В този момент Карл бързо извади иглата от плътта на графинята и отстъпи назад.

— Луси! — Майк понечи да се втурне напред, но Винс го задържа и вдигна оръжието си към Луси за следващия изстрел.

— Не стреляйте! — извика Бил. — Глупак! Можеше да убие някой от нас.

Винс се намръщи, но свали оръжието, защото Рене се спусна напред, сграбчи Луси и завърза ръцете й на гърба.

— Тя може да ни напръска — обади се Карл от мрака, където се бе отдръпнал.

Рене се обърна.

— Да ни напръска ли — попита тя объркано.

— Да, с кръв — обясни Карл. — Вирусът се предава чрез заразена кръв и телесни течности.

Рене впери поглед в разкъсаното яке на Луси.

— Но нали всички ние се инжектирахме — подчерта тя. — От какво има да се страхуваме тогава?

— Имунитетът не се създава толкова бързо — уморено изрече Карл.

Рене изкрещя, пусна Луси и я изблъска напред. Луси се олюля. Ранената й ръка пулсираше от болка.

— Стой на мястото си — предупреди я Бил. — В противен случай онзи господин с пистолета ще застреля любовника ти. — Винс изсумтя в знак на съгласие. — Карл? — Бил се огледа за учения. — Карл, къде изчезна, дявол да те вземе!

Андерс се измъкна иззад една купчина кашони.

— Става дума за Морибунди, за бога! Не съм с предпазен костюм. Нямам намерение да рискувам…

— Ще правиш онова, което ти наредя — прекъсна го ядосано Милър и го погледна с отвращение. — Никой не би предположил, че толкова дълго си работил в Ниво Четири.

— Това е друго — възрази Карл. — Там съм с предпазен костюм и…

— Млъкни и приготви инжекциите — заповяда му раздразнено Бил и се обърна към Луси: — Донесли сме успокоително за теб и за приятеля ти. И него ще инжектираме с Морибунди, а успокоителното ще ни бъде, за да ви занесем горе в лабораторията.

— Горе ли? — попита Луси е се огледа с неподправено любопитство. — Искаш да кажеш, че и тази сграда е свързана с…

— С какво? — поинтересува се Рене.

— С лабораторията — обясни Луси. — Както мисията…

— Млъкни! — излая Бил. После пристъпи напред и я зашлеви. — Ти си прекалено умна и опасна!

Луси се отдръпна назад. Бузата й пламна. Чуваше как зад гърба и Майк се бори с желязната хватка на Винс. Пистолетът обаче си оставаше насочен към главата му и това я правеше безпомощна.

— Това вече няма никакво значение — заяви Бил. — Ще затворя лабораторията. Когато намеря телата ви — твоето и това на Рик — ще осъзная колко е опасна работата в Ниво Четири. Ще изпадна в състояние близко до умопомрачението, че съм изгубил двама от най-добрите си учени и ще затворя лабораторията. — Той се усмихна. — Карл може да довърши работата си другаде. Дори в морето.

Луси продължи да се отстъпва.

— Работата си ли? — попита тя. — Да изнудва света с Перувиа Морибунди? — Видя как очите на Рене се разширяват и забеляза, че графинята поглежда Бил въпросително. „Може би ще успея да привлека на своя страна Рене…“ — Ето защо се имунизира с Перувиа „B“ — искаш да заразиш останалата част от човечеството с Морибунди, а ти и приятелите ти да властвате.

— За какво говори тя? — възкликна Рене. — Нима наистина ще заразяваш света с някакъв вирус?

— Лъже — отрече Бил.

— Истина е — настоя Луси. — Помисли, Рене! Коя благотворителна организация използва търговията с наркотици, за да финансира дейността си?

— Не я слушай!

— Търговията с наркотици обаче е едно — продължи Луси, — но прякото участие в международния тероризъм — съвсем друго. Нима вие и вашият шеф сте се договаряли за това?

— Стига! — изкрещя гневно Бил и пристъпи към Луси, но графинята препречи пътя му.

— Остави я да довърши! Продължавай, Луси!

— Махни се от пътя ми, Рене! Ти не разбираш. Карл, приготви спринцовките с успокоителното. Хайде да свършим с тази работа веднъж завинаги.

— Чакай — гласът на Майк се извиси в мрачното, миришещо на плесен помещение. — Да направим сделка.

Бил впери поглед към Майк. Той беше пъхнал едната си ръка в джоба, а Винс бе опрял дулото на пистолета в слепоочието му.

— Сделка ли? — шефът на ОММП мрачно се усмихна. — Ти няма какво да ми предложиш.

— Грешиш. Имаме ценните древни предмети, които Дидие е внесъл незаконно при последното си пътуване.

— Дидие се опита да внесе незаконно наркотици.

— Защото ти постави хероин в куфара му. Когато митническите агенти са го открили, са се обадили на УБНТНС (Управление за борба срещу незаконната търговия с наркотични средства) и са прекратили търсенето.

— А ти си продължил да ровиш? И си намерил нещо? И сега то съвсем случайно е в джоба ти?

— Точно така.

— Колко мило! Щом те упоим, веднага ще си взема ценните предмети. Защо трябва да се пазаря с тебе?

— Защото аз ще ги унищожа. Нищо няма да ми струва. Те са толкова малки и чупливи.

— Предпочитам да те инжектирам с вируса — изрече Бил, наблюдавайки спокойно Майк. — Това се вписва по-пълно в предварителния ми план. Но мога и да те застрелям — шефът на ОММП извади малък пистолет от джоба на сакото си. — Хвърли ми ги!

— Хайде, стреляй — подкани го Майк. — Държа предметите в дясната си ръка. Трябва само леко да ги стисна. Независимо дали е съзнателно движение, или спазъм на умиращ, резултатът ще бъде един и същ. А те са толкова редки.

— За бога — не се въздържа Рене. — Застреляй го и да се махаме оттук!

— Какви са предметите? — попита Бил.

— Глупак! — извика графинята. — Не виждаш ли какво цели…

— Доведи го тук, Винс — заповяда Бил, без да обръща никакво внимание на думите й. — Бавно! Луси? Не се движи, моля — насочи оръжието си от единия към другия, след това го задържа срещу Майк и добави: — Дръж я на мушка, Винс! Така. Я да видим дали онова, което държиш в ръка, е наистина ценно колкото живота ти, Рик.

— Не моят живот. Животът на Луси.

— Нима забрави, че Луси ще умре от Морибунди след броени часове? Не бих могъл да направя нищо за нея. Но самият ти все още имаш шанс. Ако онова, което стискаш в ръка, е наистина толкова ценно.

Майк бавно извади свития си юмрук от джоба и го протегна към Бил.

— Престани с тези глупости — кипна Рене. — Няма да го пуснеш да си върви. И той го знае. Просто печели време. Играе си с тебе…

— Древни цилиндрични печати от Месопотамия — обяви Майк и разтвори пръстите си. — Достойни за всеки уважаващ себе си музей в света.

— Божичко! — Бил изтърва пистолета и протегна ръце към миниатюрните предмети. — Никога не съм виждал… — отекна изстрел. Бил светкавично се обърна, защото куршумът беше одраскал якето над рамото му.

— Аз те предупредих — напомни му Рене. — Сега ще го направим по моя начин.

Ала Винс получаваше заплатата си от Бил, не от Рене, затова отклони пистолета от Луси и стреля срещу графинята. Луси се дръпна, а Рене отвърна на изстрела. Двата куршума събориха Винс. Той се просна безжизнено на пода до щайгите с банани.

Бил се окопити и се прицели в Рене. Единият от куршумите засегна врата й. Бликна кръв, описвайки яркочервена дъга.

Милър опита да се прикрие и събори медицинския поднос. Всички принадлежности се разпиляха по пода. Луси се спусна инстинктивно към умиращата жена.

— Махай се! — изкрещя диво Майк. — Отдръпни се!

Тя се поколеба, после бързо се отдръпна, ужасена от онова, което щеше да направи. Рене беше инжектирана с Морибунди. Кръвта, която струеше от раната й, беше смъртоносна.

Тълкувайки погрешно предупреждението на Майк, Бил се хвърли напред и стисна гърлото на Луси.

— Не мърдай! Карл, вземи печатите!

— Какво да взема? — Карл се наведе страхливо и взе подноса с епруветките.

— Шефът ти има предвид това! — посочи Майк. — Ето. Дръж! — Росети захвърли печатите в тъмнината далеч от Карл и светкавично се хвърли срещу Милър, стоварвайки го върху купчина щайги, които се разхвърчаха на парчета. Но ръката на Бил стисна още по-здраво гърлото на Луси и я повлече след себе си. Тя го предпазваше от бесните удари на Майк. По тях се сипеха презрели банани. Останаха счепкани за миг, после изведнъж Бил успя да вдигне пистолета си и да го стовари върху главата на Майк.

Росети грохна в безсъзнание на пода. Милър бавно се надигна. Изправи се. Все още стискаше с една ръка гърлото на Луси, а с другата — пистолета. Ръката на доктор Неш пулсираше от болка, тънка струйка кръв пълзеше под якето й.

— Приятелят ти вече е извън играта — изсъска Бил в ухото й. Отблъскваща сладникава миризма на смачкани банани лъхаше от дрехите му. Майк изстена. — Радвам се, че не ми се наложи да го застрелям — продължи Бил. — Ще го инжектираме сега още преди да дойде на себе си. След това е твой ред. Хайде, Карл.

— Не го прави — обърна се Луси към уплашения учен, който с треперещи ръце събираше разпилените епруветки и спринцовки. — Той застреля Рене. Ще убие и тебе. Милър не иска никакви живи свидетели.

— Млъкни — заповяда й Бил. — Не слушай тези глупости, Карл! Не мога да осъществя плана си без тебе.

— Лъже — извика Луси. — Ти вече създаде вирусите, Карл. За какво си му притрябвал?

Милър стисна още по-здраво гърлото й.

— Ти си непоносимо досадна твар, Луси Неш. Лъжкиня и истински копой… Но не струваш в леглото.

— Какво? — Луси едва си поемаше дъх.

— Вярно, че спеше, затова може би преценката не е съвсем справедлива.

— За какво… приказваш? — изрече късото изречение с огромно усилие.

— Онази нощ, когато дойде да ми споделиш за мисията и лабораторията. Какво доверие в мен! Много глупаво от твоя страна. Приспивателното в какаото подейства светкавично. Същото ще използваме и тази вечер — пъхна пистолета под якето й. — Прекарахме чудесно — погали гърдите й с цевта. — Не можеш ли да си спомниш? Нима на следващия ден нямаше никаква следа от събитието?

— Кучи син! — Луси плю, припомняйки си неочакваната болка. — Ти си ме изнасилил!

— И през цялото време изпитвах истинско удоволствие.

Тя отново започна да се съпротивлява, ала Милър заби дулото на пистолета в ребрата й.

— Ако не беше заразена с Морибунди — продължи шефът на ОММП, — щях да ти предложа да го направим още веднъж довечера. Макар че, както вече казах, ти не допринесе особено за празничното настроение — погледна към Андерс. — Божичко, колко време ти е необходимо, за да напълниш една спринцовка?

Лицето на Карл, обикновено бледо, сега бе изгубило всякакъв цвят и изглеждаше мъртвешко.

— Вече съм почти готов… само… — добави няколко кубически сантиметра от бледорозовата течност в безцветния разтвор в спринцовката, с треперещи пръсти насочи иглата към Бил и впери поглед в локвата кръв до тялото на Рене.

— Не ми подавай спринцовката, идиот такъв! Забий я в него! Какво ти става?

— Аз… х-м-м… не очаквах всичко това — Карл размаха дългата игла над кървавата сцена. Дишаше ускорено и накъсано. Очите му бяха зачервени. — Не се чувствам добре — облегна се тежко върху купчината щайги и спринцовката увисна в треперещите му пръсти.

— Припадай после. Сега инжектирай кучия син! — ала Карл не помръдна. — Добре, аз ще го направя. — Изпълнен с благодарност, Андерс му подаде спринцовката. — Не, сложи я на пода, близо до него. Добре. — Бил се поколеба. — Вземи Луси! Можеш ли? Може би първо трябва да я упоим. Дай на мен.

Карл отиде до подноса.

— Спринцовката я няма тук. — Огледа пода. — Не я виждам… — Бил го стрелна застрашително. — Ще напълня друга — избърбори ученият.

Майк изстена, отвори леко очи и отново изпадна в безсъзнание.

— Няма време — изръмжа Бил. — Трябва да изнесем Рик, докато все още не е на себе си — очите му се насочиха към изхода. „Може би трябваше да изпрати Карл за някой от пазачите?“

Майк изстена отново и отвори очи. Луси, почувствала, че вниманието на Бил се отклонява, направи опит да се освободи, ала той стисна врата й и отметна главата й назад.

Изведнъж шефът на ОММП осъзна, че е рисковано, да я държи толкова близо до себе си. За разлика от Карл, той не беше с ръкавици и маска. Прииска му се да се отърве по-бързо от нея.

— Стегни се! — изсъска на Андерс. — Ела и ми помогни!

Карл пое няколко пъти дъх.

— Сега се чувствам по-добре — пъхна ръката си с ръкавица под маската и изтри влажното си чело. — Сега съм добре. О, по дяволите!

— Какво има? — нетърпеливо попита Бил.

— Ръкавицата ми е скъсана. Трябва да я сменя. Имах резервни… — опипа подноса, блъсна го и съдържанието му се разпиля по пода.

— Дявол да го вземе, Андерс — избухна Бил, ругаейки Рене наум. Помощта на Винс сега му беше така необходима. — Само ела и вземи Луси от ръцете ми. И за бога, не й позволявай да се измъкне — внимателно прехвърли съпротивляващата се жена в силните ръце на учения, без да изпуска пистолета.

Луси се чувстваше изтощена, уплашена, измъчвана от болка и безсъние. Направи отчаян опит да премести ръката си на гърба. Искаше да я пъхне под якето, до колана на джинсите. Не успя. „Това е краят. Всичко свърши.“

Когато обаче зърна уплашеното, но решително лице на Карл, й хрумна една идея. Почувства как ръцете му я пускат и преди да я сграбчи отново, Луси успя да плъзне длан под разкопчаното си яке и да я притисне към откритата рана, без да откъсва поглед от Бил. Щом той отклони вниманието си към Майк, доктор Неш измъкна ръката си и я пъхна под маската на Карл.

— Кръв, заразена с Морибунди! — прошепна тя и я размаза по бузата му. Тутакси хватката му се охлаби. Обхванат от ужас, той се отдръпна от нея. Луси чу, че крещи нещо и усети дъха му. Блъсна го силно в гърдите, затича към Майк, отмина го и ритна спринцовката някъде в мрака, търсейки прикритие.

— Тъп кучи син! — изкрещя Бил.

— Тя ме зарази. Ще умра — гласът на Карл беше изтънял от паниката.

— Целостта на кожата не е нарушена — констатира хладнокръвно Милър. — Всичко ще бъде наред.

— Трябва да се дезинфекцирам! Трябва да измия лицето си!

Някъде отвън долетя изстрел.

Двамата мъже се сепнаха.

— Какво, по дяволите, беше това?

— Не зная. Но трябва да се дезинфекцирам!

Бил стисна пистолета и надникна в мрачните глъбини на склада.

— Използвай химическата мивка на входа, но побързай! Катерът ни чака. Кажи им да те закарат на кораба.

— Ами какво… ще стане с всичко това тук? Какво ще стане с теб? — Карл трепереше.

— Ще открият, че Рене е свързана с мафията. Ако Торториело не желае да излага на показ участието си в търговията с наркотици, той сам ще припише смъртта й на свада между гангстерски групировки. Луси ще умре след няколко часа. Рик също, тъй като ще го инжектирам — Бил прибра пистолета в джоба си и се наведе над падналия поднос. — Това ли е епруветката?

— Да.

— Добре, ти тръгвай — Милър си сложи хирургически ръкавици, взе нова спринцовка, потопи върха на иглата в стъкленицата и изтегли малко течност. — Чакай! Вземи патогените, които открадна Луси.

— Къде са те?

Стиснал в ръка спринцовката, Бил се огледа и забеляза дамската чанта, която Винс бе донесъл от таксито. Посочи я с брадичка. — Вътре.

Карл взе чантата и зарови из нея.

— Просто я прибери — подкани го Бил, — и тръгвай!

— Но те не са опаковани — изрече задъхано Карл, измъквайки шепа стъкленици. — Тя дори не ги е… Хей, та това са антибиотици. Бил, това са антибиотици!

Лицето на Бил поаленя от бяс. Сграбчи стъклениците, огледа ги и ги захвърли към тавана.

— Вземи тези от подноса — заповяда той. — Те са достатъчни, за да започнем. В лабораторията на кораба ще направиш още. Тръгвай!

Шефът на ОММП видя как Карл взема епруветките и изчезва през малката вътрешна врата. Когато се обърна назад, Майк се беше надигнал и леко се олюляваше. На главата му имаше съсирена кръв. Погледът му се избистряше. Бил отново измъкна пистолета си.

— Изглежда, че все още можеш да ми предложиш някаква сделка.

— Но ти нямаш нищо в замяна — Майк се огледа и изразът му още повече се проясни. — Луси е избягала.

— Но не далеч. Всъщност, като си помисля, имам нещо за размяна. Луси? — извика Бил към мрака. — Все още не съм инжектирал Рик. Искаш ли да го размениш за нещо?

— Не му отговаряй! — заповядай Майк.

— Смъртта от Морибунди е ужасна — продължи високо Бил. — Ти, разбира се, скоро ще го разбереш, но Рик може да се спаси. Само ми дай стъклениците, които взе от лабораторията.

— Не му вярвай, Луси. Той никога няма да ме пусне да изляза оттук.

— Не е така. Вече никой от вас двамата не ме интересува. Карл си тръгна, а той разполага с достатъчно вируси. Осъществяването на плана започна малко по-рано от предвиденото, това е всичко — замълча за миг. — Добре, Луси. Ти не ми оставяш никакъв избор. Рик ще умре — ако не от инжекция, от куршум.

— Чакай! — Луси пристъпи напред в светлия кръг. — Ще ти върна вирусите.

— Не! — изкрещя Майк.

— Те са в гаража под сградата, в която живея — Майк изстена, но тя не му обърна внимание. — Скрити са в багажника на колата на Май… на Рик. Ключовете са в задния ми джоб. Ще протегна ръка, за да ги взема. Може ли?

— Да — разреши Бил.

Майк притихна.

— Обещаваш ли, че ще го освободиш? — Бил кимна. — Добре — Луси протегна дясната си ръка към задния си джоб и дръпна ключовете. — Заклещили са се. Ще опитам и с другата.

— Аз ще ги взема.

Бил направи крачка към нея, но Луси потъна в сянката.

— Не се приближавай! Ако искаш да вземеш ключовете.

Бил спря.

Луси тръгна бавно към него. Дясната й ръка се насочи към задния джоб на джинсите. Якето й се повдигна. Неочаквано протегна лявата си ръка, в която бяха ключовете на колата.

— Вземи! — извика доктор Неш и ги хвърли на Бил. В мига, в който той се наведе, Луси вдигна дясната си ръка и стреля с пистолета на баща си — веднъж, втори път. Извика на Майк да се отдръпне, за да не го плисне кръвта, и стреля трети път.

Думкането по външната врата отекна сред възцарилата се тишина.