Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Street of Our Lady of the Fields, 1895 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Радин Григоров, 2014
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Робърт У. Чеймбърс
Заглавие: Кралят в жълто
Преводач: Радин Григоров
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателство „Deja Book“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: сборник
Националност: американска
Печатница: „Мултипринт“ ООД
Излязла от печат: май 2014
Отговорен редактор: Благой Д. Иванов
Редактор: Христо Блажев
Художник: Христо Чуков
Коректор: Катрин Якимова
ISBN: 978-954-2989-64-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17801
История
- —Добавяне (изнасяне като отделно произведение)
„Et tous les jours passes dans la tristesse
Nous sont comptes comme des jours h eureux!“[1]
I
Улицата не е луксозна, но не е и занемарена. Сред посестримите си тя е единствена — улица без прилежащ й квартал. Смята се, че се намира извън очертанията на аристократичния булевард на парижката обсерватория. Монпарнаските студенти не искат и да чуят за нея, защото я смятат за прекалено натруфена. Латинският квартал, от Люксембургската градина, негова северна граница, се присмива на почтеността й и се въси на спретнато облечените студенти, които я обитават. Малцина непознати минават по нея, но понякога се случва студентите от Латинския квартал да я използват като връзка между улица „Рен“ и улица „Булие“, но като се изключи това и посещенията през празничните дни на родители и опекуни до манастира край улица „Бавен“, улица „Света Богородица Полска“ е притихнала като някой булевард от шестнадесети окръг. Най-въздигнатият й участък лежи между пресечките „Гранд-Шомиер“ и „Бавен“. Поне до това заключение бе стигнал преподобният Джоел Байръм, който крачеше по нея, предвождан от Хейстингс. За последния улицата изглеждаше прекрасна в топлото юнско време. Той бе започнал да се надява за избирането й, когато преподобният Байръм рязко потръпна при вида на кръста върху отсрещния манастир.
— Йезуити — промърмори той.
— Мисля, че нещо по-добро няма да намерим — уморено каза Хейстингс. — Сам казахте, че в Париж властва грехът. Струва ми се, че на всяка улица ще открием или йезуити, или нещо по-лошо.
След миг той повтори:
— Или нещо по-лошо, което, разбира се, аз не бих забелязал, ако не беше предупреждението ви.
Доктор Байръм присви устни и се огледа. Сериозността на околностите видимо му направи впечатление. Той се навъси към манастира, хвана Хейстингс под ръка и се насочи към желязната порта. Тя носеше номер 201-А, боядисан с бяло на син фон. Под табелката имаше бележка, отпечатана на английски:
1. За портиера звънете веднъж.
2. За слугата звънете два пъти.
3. За салона звънете три пъти.
Хейстингс докосна електрическия бутон три пъти. Появи се спретната камериерка, която ги преведе през двора и ги остави в приемната. Вратата на съседната трапезария бе оставена отворена; от масата там се надигна трътлеста жена, която побърза да ги посрещне. Хейстингс можа да зърне и млад мъж с едра глава, а също и неколцина възрастни господа — всички те закусваха. Подир това жената затвори вратата на трапезарията след себе си. Тя бе придружена от черен пудел и аромата на кафе.
— За мен е истинско удоволствие да ви приветствам! — възкликна тя. — Вие сте англичанин? Не? Американец? Разбира се. В моя пансион отсядат предимно американци. Тук всички говорят английски, или поне всички от персонала. Аз също говоря по малко. Радвам се да ви приветствам…
— Мадам… — поде доктор Байръм, но бе прекъснат отново.
— Да, зная! Вие не говорите френски, но сте дошли да се научите. Съпругът ми разговаря на френски с пансионерите. В момента той преподава на едно американско семейство…
Тук пуделът заръмжа към доктор Байръм и бе скастрен от стопанката си:
— Кротувай, негоднико! — Тя леко удари пудела.
— Mais, madame — усмихна се Хейстингс — il n’a pas I’air tres feroce.[2]
Пуделът избяга, а стопанката му възкликна:
— Какъв възхитителен акцент. Вие говорите френски като истински парижки джентълмен!
Едва тогава доктор Байръм успя да се намеси и да се осведоми за цените.
— Това е сериозно заведение; клиентите ми са най-добрите. Семеен пансион, където човек се чувства като у дома си.
Те се качиха горе, за да огледат бъдещата стая на Хейстингс, да изпробват пружината на леглото и да уговорят седмичното заплащане. Доктор Байръм изглеждаше доволен.
Мадам Маро ги изпрати до вратата и позвъни за прислужницата. Докато Хейстингс излизаше навън, неговият водач и наставник поспря за момент и впери сълзящите си очи в мадам.
— Предполагам разбирате, че той е изключително възпитан младеж с непоклатим морал. Той е млад и до този момент никога не е напускал дома си, никога не е посещавал голям град. Родителите му ми възложиха, като стар семеен приятел, обитаващ Париж, да се погрижа той да бъде оставен сред положително влияние. Той ще изучава изкуство. Но родителите му в никакъв случай не биха искали той да живее в Латинския квартал, ако познаваха неморалността, която цари в него.
Звук, наподобяващ падането на резе, го прекъсна и го накара да повдигне очи, но не успя да зърне през вратата на приемния салон как прислужницата удря едроглавия младеж.
Мадам се изкашля, хвърли изпепеляващ поглед зад гърба си и отново се обърна сияеща към доктор Байръм.
— В такъв случай е добре, че сте дошли тук. По-сериозен от този пансион трудно ще намерите — уверено заяви тя.
Тъй като нямаше какво повече да каже, Байръм се отправи към Хейстингс, който изчакваше на улицата.
— Вярвам — каза преподобният, — че няма да сключваш познанства с йезуити!
Хейстингс се загледа в манастира. Красиво момиче мина пред сивата фасада и той се загледа в него. Някакъв младеж с бои и платно мина край момичето, размени няколко думи с нея по време на кратко, но енергично здрависване. Двамата се разсмяха и младежът се отдалечи, подвиквайки:
— До утре, Валентин.
— До утре — извика тя като ехо в същия момент.