Катрин Курц
Елитът на Дерините (23)

Глава двадесет и трета

Ще превържа ранената, и ще подкрепя немощната.

Йезекиил 34:16

Тъмнина. Още преди очите му да свикнат с мъждивата светлина, Арилан знаеше, че се намира близо до огромните порти на Камберианския Съвет, в малка ниша пред Портала за Преход. Обикновено мястото бе пусто по това време, и въпреки че го знаеше, той се огледа внимателно, преди да се отправи към огромните позлатени порти. Точно в момента не му се искаше да прекъсне някого.

Портите се разтвориха, когато ги приближи, но стаята бе толкова тъмна, колкото и преддверието. Следобедните слънчеви лъчи едва проблясваха през виолетовия купол. Без да забавя крачка, Арилан вдигна ръце и с жест даде заповед на факлите и виолетовото стъкло да заблестят. Седнал на стола, епископът магьосник уморено подпря ръце на абаносовата маса и отпусна глава назад. След това се втренчи в огромната кристална топка над осмоъгълната маса и започна да свиква Съвета.

Изминаха няколко минути, Арилан се въртеше неспокойно на стола си, опитвайки се да запази колкото се може повече от енергията си, но въпреки това се чувстваше изнервен от забавянето. Не след дълго портите отново се отвориха и членовете на Съвета започнаха да пристигат.

Първа влезе Кири Огнената, величествена и прекрасна в наситено зеления си ловен костюм; след нея се появи Ларън Ал Пардис с развяната роба на учен. Трети бе Торн Хейгън, бос и с облечена набързо оранжева мантия. Последва го Стивън Коръм в смачкан тъмносин костюм за езда. Последен пристигна слепият Барет Де Лейни, подпрян на ръката на Вивиан и Тирсъл Де Кларън, който пристъпваше бавно най-отзад и изглеждаше странно разпуснат в бургундската си туника с разголен врат.

Когато и последният влезе, Арилан вдигна поглед към седмината. Очите му гневно проблеснаха при вида на въпросителните им изражения. Не си размениха нито дума, докато заемаха местата си, въпреки че оглеждаха замислено Арилан. Те не се съмняваха в това кой ги е призовал. Епископът ги гледаше втренчено и сплете ръце, преди да вземе думата.

— Кой е предложил услугите на Съвета да бъде арбитър в Дуела на Тайната на Уенсит от Торънт?

Последва тишина, изпълнена с неловкост и удивление. Седмината сякаш не можеха да решат дали колегата им е изгубил разсъдъка си или не.

— Зададох ви въпрос и очаквам отговор — повтори Арилан, пронизвайки ги с поглед — Кой е отговорен?

Всички очи се насочиха към Стивън Коръм, който бавно се надигна.

— Никой не е молил Съвета за подобно нещо, Денис. Сигурно грешиш.

— Греша ли?

Арилан изгледа Коръм смаяно, изненадата бързо премина в подозрение при вида на спокойното му изражение.

— Е, хайде не се прави на невинен. Уенсит от Торънт има много недостатъци, но глупостта не е един от тях. Дори и той не би се осмелил да излъже за подобно нещо. Осмеляваш се да ми кажеш, че не знаеш нищо, така ли?

Тирсъл седна намръщено и въздъхна.

— Коръм казва истината, Денис, и говори от името на всички ни. Уенсит не е говорил с нас за каквото и да било, камо ли за Дуел на Тайната. Знаеш, че съм на твоя страна и на страната на краля. Не бих те излъгал.

Арилан с усилие се опита да се отпусне. Ръцете му, подпрени на масата не трепнаха. Ако Уенсит не е говорил със Съвета, тогава…?

— Започвам да разбирам, — промълви той, оглеждайки Съвета още веднъж. — Дами и господа, трябва да ми простите. Изглежда, че аз и кралят сме жертви на измама. Уенсит ни каза, че Съветът ще бъде официален арбитър на Дуела, за да се почувстваме в безопасност. Явно цели да се появи на Дуела с още четирима дерини в ролята на арбитри от Съвета, които да се намесят в негова полза, когато стане необходимо. Не знае обаче, че и аз съм член на Съвета, а също и дерини. Келсън как би различил членовете на Съвета? Той дори не знаеше нищо за нас допреди няколко часа. Предателство, предателство!

Съветът бе шокиран, такъв сериозен проблем отдавна не бе възниквал. По-възрастните му членове още не можеха да повярват, че всичко това е истина. Тирсъл огледа останалите и отново се обади:

— Кого споменава Уенсит в предизвикателството?

— Осмина ще се бият в Дуела на Тайната: Уенсит, братовчед му Лайънел, Райдън и Бран Корис. Морган, Маклейн и вероятно аз ще бъдем с Келсън. Уенсит не ни е посочил специално, но друг не остава. — Той замълча за момент. — Но аз не възнамерявам да се бия с Уенсит, ако има предателство — или поне не по неговите правила. Искам от Съвета защита над себе си и онези, които са с мен. Искам защита от истинския Съвет.

Барет се прокашля смутено.

— Страхувам се, че това е невъзможно, Денис. Не всички, които изброи са дерини.

— Не всички са пълни дерини, — съгласи се Арилан. — Но всички са принудени да действат като истински дерини. Все още ли имате възражения срещу Морган и Маклейн?

— Те все още са полудерини! — отсече Вивиан. — Как ще ги промениш? Не можем да изменим на традициите си, за да ти угодим.

— Стига! — Арилан удари с юмрук по масата и скочи. — Толкова ли сте слепи, толкова ли сте оковани в правила, че ние трябва да изчезнем заради вас!

Той стана и закрачи към портите, спря под арката и изчака вратите да се люшнат встрани пред него.

— Веднага се връщам. Отправено ми е предизвикателство, искам вашата помощ за себе си и за новите ми съюзници — моите съюзници — дерини. Крайно време е да ги видите!

С тези думи той се завъртя на пети и изчезна от стаята, оставяйки смаяния Съвет зад себе си.

Малко по-късно той премина през гигантската двойна порта, следван от трима мъже. Чуха се възмутени реплики при появата на Арилан. Ларън се надигна да изрази протеста си, но размисли и седна отново, след като погледа му срещна този на епископа. Арилан застана зад стола си и изчака Келсън, Морган и Дънкан да се наредят зад него. Едва тогава се обърна към Съвета.

— Лордове, ще ме извините за привидната ми наглост, че доведох тези мъже тук, но вие ме принудихте. Ако ще бъда въвлечен в борба, която застрашава положението ми в човешкото общество, искам да се ползвам от древните протекции. Същото се отнася и за моите съюзници, тъй като нишката се къса там, където е най-тънка. Всички ние отчаяно се нуждаем от защита. Лордове, представям ви Негово Величество Келсън Синил Райе Антъни Халдейн, крал на Гуинид, принц на Меара, господар на Ретмут, и Повелител на Пурпурните покрайнини — вашият господар и суверен. С него е лорд Аларик Антъни Морган, херцог на Коруин, господар на Корът и Защитник на краля. И най-сетне, монсиньор Дънкан Хауърд Маклейн, изповедник на Негово Величество и както изглежда, след съмнителната помощ на Уенсит от Торънт, новият херцог на Касан и граф на Киърн. Днес Уенсит екзекутира баща му.

— Всеки един от тези господа е поне полудерини по нашите стандарти. Ще ги считаме за истински, предвид обсъждането на последната ни сбирка. — Той се обърна към тримата. — Господарю, приятели, на мен се пада честта да ви представя Камберианския Съвет. Дали ще запази славата си и занапред, ще проличи скоро.

Тримата внимателно се поклониха, а Морган почтително кимна на епископа.

— Ваше Преосвещенство, може ли да задам няколко въпроса?

— Разби…

— Ние ще задаваме въпросите, сър — надменно го прекъсна Вивиан. — Кой ви позволи да дойдете в Съвета?

— Как кой, лорд Арилан. Да разбирам ли, че Съвета представя всички дерини?

— Той е бастион на миналото — хладно отвърна Вивиан. — Да не би ти, полудерини, да оспорваш древните ни обичаи?

Морган вдигна вежди и обърна разширените си от учудване очи към дамата.

— Лейди, разбира се, че не. Ако не греша, древните ви обичаи бяха в сила миналата есен, когато нашият крал се би с лейди Чариса. Без поддръжката, която вярвам, че този Съвет му оказа, Негово Величество едва ли щеше да доживее до времето, когато откри своите умения. Има основателна причина да сме горди с него.

— Разбира се, че има — каза раздразнено Вивиан. — Младият Халдейн е достоен продължител на расата ни. Той е истински дерини по майчина линия, въпреки че този факт бе укриван от години. По бащина линия, родословието му се проследява чак до Великия Халдейн, когото Благословеният Камбър избра да възвърне славата, чийто плодове бяха Великите Открития. По рождение, ние го считаме за един от нас. Той винаги се е ползвал от защитата ни, дори когато не го е знаел. Той и сега ще я получи, както и лорд Арилан. Съветът застава и зад двамата.

— А аз? А Дънкан?

— И двамата сте родени от майки дерини, наши кръвни сестри, и затова сте ни мили. Но бащите ви са хора и това ви отдалечава от нас.

— Техните сили? — Тирсъл прекъсна без колебание Вивиан. — Морган, вярно ли е, че ти и Маклейн имате силата да лекувате?

Морган дълго гледа Тирсъл де Кларън в очите, след това погледът му се плъзна върху останалите от Съвета. Забеляза очакването, нетърпението и ужаса в тях и се почувства несигурен дали да разкрие новия си талант точно сега. Погледна Арилан за съвет, но епископът не му даде никакъв знак. Много добре. Ще измени малко фактите, ще се опита да предизвика Съвета, да покаже, че полудерини или не, Аларик Морган е човек, с който трябва да се съобразяват.

— Дали имаме лечебна сила? — повтори той. — Може би по-късно ще ви разкажа за нея. Сега отново ще ви питам за положението на Дънкан и моето. Ако, както разбирам, сме обекти на предизвикателства по право от майчиното ни наследство, не трябва ли също да поискаме й правото си на защита? Ако, по рождение, аз и спътникът ми сме уязвими за опасностите, но не заслужаваме защита, къде е прехвалената деринска справедливост, лордове?

— Да не би да поставяш под въпрос властта ни? — попита Коръм предпазливо.

— Поставям под въпрос властта ви да подхвърляте на опасност живота ни заради обстоятелства, които са извън контрола ни, сър — отговори Морган.

Коръм седна и бавно кимна, когато Морган продължи.

— Не се и опитвам да разбера всички страни на наследените от мен сили, но Негово Величество ще ви увери, че имам ясна пред става какво е справедливост. Ако не ни дадете защита, на която имаме право по рождение и ни принудите да застанем срещу истинските дерини, които са обучени да използват силите си, вие подписвате смъртната ни присъда. Едва ли сме сторили нещо, за да заслужим подобна участ.

Слепият Барет извърна глава към Арилан и кимна.

— Помоли приятелите си да изчакат отвън, Денис. Тази молба се нуждае от обсъждане. Не искам да излагам мръсните ни ризи пред външни хора.

Арилан се поклони и кимна към тримата зад себе си.

— Изчакайте навън, докато ви повикам — тихо каза той.

Веднага щом тримата затвориха вратата зад себе си, Торн Хейгън скочи на крака и удари по масата.

— Това е нечувано! Не можете да разрешите Съветът да защитава двама полудерини. Видяхте колко е войнствен Морган. Или го отричате?

Барет бавно се обърна към Коръм, сякаш не бе забелязал избухването на Торн.

— Какво мислиш, Стивън? Аз ценя мнението ти. Смяташ ли, че трябва да извикаме Уенсит и Райдън и да поискаме разясняване на причините за това, което са извършили?

Светлите очи на Коръм леко потъмняха, лицето му придоби решителен вид.

— Аз съм срещу викането на външни лица в Съвета. Особено на двамата, които назова. Трима неканени гости са повече от достатъчни за един ден.

— Е, хайде Стивън, — каза Кири. — Знаем отношението ти към Райдън, но това бе преди години. Случаят е важен. Естествено, че можеш да оставиш настрана разправиите си с Райдън заради сигурността на всички ни.

— Не става въпрос за сигурността ни. Отнася се за двама полудерини. Ако Съветът иска да призове Уенсит и другия, той има това право. Но това ще стане без съгласието ми и без моето присъствие.

— Ще напуснеш Съвета, така ли? — попита Вивиан смаяно.

— Да.

— И аз бих предпочел Райдън да не идва тук — добави Арилан. — Той все още не знае, че съм дерини и бих предпочел да не разбира колкото може по-дълго. Това ще даде на краля предимство в Дуела на Тайната, който изглежда ще се състои.

Барет кимна бавно.

— Това е разумна причина. Същото се отнася и до присъствието на Уенсит. Съгласен ли е Съветът? И въпреки отношението ти към случилото се, какво ще кажеш за Морган и Маклейн? Да им се разреши, или не защита от Съвета?

— Разбира се, че да — отсече Тирсъл. — Уенсит постави под съмнение властта на Съвета като се осмели да го представи като лъжлив арбитър. Защо наистина да не приемем да бъдем съдии в този Дуел? Нека отидем утре и да защитим и осмината участника. Това е чиста формалност. И без друго изходът зависи от силите и уменията на участниците. Всички знаем това.

Последва кратка пауза. Вивиан кимна с побелялата си глава.

— Тирсъл е прав, дори в безразсъдната си наивност. Уенсит оскърби Съвета като го постави пред свършен факт. Що се отнася до Морган и Маклейн, така да бъде. Ако победят и оцелеят, ще докажат убедително, че са били достойни за защитата ни от самото начало. Независимо от изхода, самите ние нищо не губим.

— Но… — започна Торн.

— Би ли замълчал? — обади се Кири. — Лордове, аз съм съгласна с лейди Вивиан, и съм убедена, че Тирсъл и Арилан са на същото мнение. Ларън, какво ще кажеш? Любопитството и гордостта ти ще позволят ли да приемеш току-що направеното предложение?

Ларън кимна.

— Ще приема всичко това. И се надявам да победят. Престъпление е да изгубим изцерителната сила, която Морган може би притежава.

— Никога не съм чувала подобно обяснение — хлъцна Вивиан. — Е, лордове, и така? Петима поддържаме предложението. Има ли нужда от гласуване?

Настъпи гробно мълчание и Вивиан леко се усмихна на Барет.

— Добре, лорд Барет, изглежда, че благородните ни колеги са съгласни да вземат полудерините под своя защита и да бъдат арбитри в Дуела на Тайната утре. Готови ли сте да изпълните задълженията си?

Барет кимна тежко.

— Готов съм. Арилан, извикай приятелите си.

С триумфална усмивка, Арилан отиде до вратата, която се отвори безшумно. Тримата отвън обърнаха угрижените си лица към него, но по изражението му разбраха всичко, което им бе нужно. Уверено последваха Арилан в стаята.

— Застани до спътниците си, Арилан, — каза Барет, когато четиримата приближиха стола на Арилан. Келсън, Дънкан и Морган застанаха зад него и открито погледнаха Барет.

— Келсън Халдейн, Аларик Морган, Дънкан Маклейн, чуйте решението на Камберианския Съвет. Решихме, че сте достойни за защита от страна на Съвета и поради това ви я даваме. Дуелът на Тайната ще бъде отсъден от Ларън Ал Пардис, лейди Вивиан, Тирсъл де Кларън и моя милост. Арилан, ти не трябва да влизаш в контакт със Съвета докато не се вземе решение относно Дуела на Тайната. Освен това, ти ще обясниш на тримата изискванията, които трябва да изпълня, за да се зачитат правилата на Дуела. Всичко трябва да се изпълни с ритуала, както е било в миналото. Никой от вас не бива да обсъжда какво ще се случи утре с онези, които сега са извън тази стая. Ясно ли е?

Арилан се поклони.

— Всичко ще е по древните ни правила, лордове.

С тези думи, той изведе тримата от стаята на Съвета обратно към сумрачния Портал за Преход в преддверието. Въпреки че разбираше нетърпението им да го питат за много неща, той не им позволи да говорят, докато се намираха на територията на Съвета. В първите объркани секунди след преминаването им през Портала, случилото се преди изглеждаше като сън. Единствено спящите Нигел, Кардиъл и Уорън, навития на руло килим и изрязаната с нож земя напомняха, че всичко бе действително. Келсън бавно се обърна към Арилан.

— Наистина бяхме там, нали?

— Разбира се, че бяхме — усмихна се Арилан. — И наистина изглежда, че все още има чудеса. Келсън, ако приемеш предизвикателството, веднага ще известим Уенсит. — Той въздъхна, докато подритваше остатъците от свещите и се отпусна тежко в стола до изрязания в земята осмоъгълник. — Сега можем да затворим Портала за Преход. Ако ни потрябва, можем да го използваме отново, но вече не е нужно да осъществяваме контакт със земята.

Келсън кимна и се приближи до преносимото писалище, откъдето взе перо и пергамент.

— С какъв тон искаш да го напиша? Уверен? Войнствен?

Арилан поклати глава.

— Не, леко смутен, но примирен, сякаш приемаш въпреки желанието си. Не искам да узнае, че сме се срещали със Съвета и сме прозрели измамата му. — В очите му проблесна лукав пламък. — Всъщност, нека тонът ти е нещастен, дори малко уплашен. Когато утре сутрин истинският съвет се появи като съдия на Дуела, тогава ще стане интересно!