Иван Вазов
Видях теменужка

Видях в полето теменужка,

самотна и благоуханна.

— О цветенце, на пролет дружка

приветлива и песен ранна,

защо миришеш толкоз сладко?

— Затуй съм цвете, братко.

 

 

Попитах славея през мая,

кат пейше нежно: — Що туй вършиш —

тъй чудно си гласеца кършиш? —

А той каза: — И аз не зная,

но радвам ли се ил копнея,

аз требува да пея.

 

Попитах и сърце младежко,

Залюбено: — Защо тъй тежко

въздишаш в тая пролет млада?

То отговори: — Ах, небето

тъй наредило е: сърцето

да люби и да страда.