Бистра Петрова
Съдба (6)

Епилог

Годините неусетно се изтърколиха и настъпи денят, в който Марина и Кристиян празнуваха двадесет и пет години семеен живот. Този ден те щяха да отпразнуват със семейството и приятелите си сребърна сватба.

Крис събуди Марина с нежна продължителна целувка и още докато се разсънваше я люби с финес и внимание.

Двамата се насладиха на всепоглъщащата силите им любов. Изтощени и задоволени се отпуснаха на леглото и се прегърнаха.

— Не мога да повярвам, че минаха толкова години.

— Да мила, годините се изтърколиха толкова бързо. Не ги усетихме, защото взаимната ни любов и разбирателство ни помагаха да преодоляваме с лекота проблемите и препятствията. Важно през тези години ни беше да живеем спокойно в настоящето и да се радваме на дребните неща, които ни поднасяше живот.

— Така е любими мой. Живяхме за мига и се оказа, че нашият миг е завинаги заедно. Съдбата ни бе благосклонна към нас. Дадохме си шанс и живеем живота си пълноценно и щастливо. Сега имаме добро, здраво и сплотено семейство.

Дъщеря ни преуспява в своето призвание. Ние й се доверихме и подкрепихме да прави това, което обича и тя оправда очакванията ни. Стана много добър моден дизайнер.

Синът ни реши, че ще се занимава със семейния бизнес и докато учи „Маркетинг и Мениджмънт“, ти е добър помощник, а и ти за него си възможно най-добрият учител. Родителите ни въпреки възрастта им са добре, а и ние се грижим да са спокойни и доволни от живота. Успяхме да съхраним любовта си и да се уважаваме и ценим след толкова години брак.

— Да, любов моя. Откакто сме заедно не е имало ден, в който да не те обичам. Не е имало ден, в който да не мисля за теб, когато не си пред очите ми. Не е имало ден, в който да не ти се възхищавам на умението и силата, да се справяш с всичките си задължения, без да се оплачеш дори един, единствен път. Не е имало ден, в който да не съм щастлив.

— Скъпи мой, всичко е благодарение на теб. Откакто сме заедно, всеки ден благодаря на Бог, че ни събра. Всеки ден те обичам и обожавам с душа и сърце. Ти си моят живот и моята сила. Винаги ще благославям съдбата, че ме изпрати при теб.

Така унесени в спомени и мисли за съвместния си живот искаха да не стават и да останат така прегърнати през целия ден.

Когато станаха и се облякоха официално за предстоящото тържество, Крис подари на Марина колие с голямо плоско златно сърце, в което имаше фотография на тях двамата и децата им. Целуна я и каза:

— Обичам те, Марина. Ти си моят живот. Благодаря ти за тези двадесет и пет години щастие и си пожелавам да имаме още дълги години щастлив семеен живот.

Марина му подари марков часовник, който бе гравиран от вътрешната страна: „Обичам те единствен мой, М.“

— Обичам те Крис. Ти си моята съдба. Вярвам, че тези двадесет и пет години щастие са само част от нашия живот, а бъдещето е пред нас ни очакват още много години щастие.

Щом отвориха вратата на спалнята си, децата им ги посрещнаха със сватбения марш, а после дъщеря им каза:

— Вече си мислехме, че днес няма да ви видим.

— Наистина ни мина през ума да не ставаме — каза майка им.

— Честита годишнина. Мамо, тате, пожелаваме ви още дълги години да сте все така влюбени. Вие сте най-добрите родители и ние сме горди, че сме ваши деца.

Партито по случай годишнината на Марина и Кристиян бе тържествено и емоционално. В този скъп за тях момент до тях бяха най-близките им роднини и приятели. Те сякаш се женеха отново. Когато танцуваха се върнаха назад във времето и си дадоха сметка, че оттогава досега чувствата между тях не са се променили. Обичаха се със същата страст, усмивката не слизаше от лицата им, а щастието се четеше в очите им. Така се чувстваха през целия си съвместен живот и всеки от тях мислено благодари на съдбата, че беше отредила те да се срещнат и да са заедно за цял живот завинаги.