Бистра Петрова
Съдба (4)

Марина се прибра в София и продължи да си ходи на лекции, където общуваше предимно с Лилия и Лена, като отказваше излизания с колегите си. Оправдаваше се, че има други ангажименти и не може да излиза. Но те вече разбраха, че тя е променена, има сериозен приятел, и явно не иска да излиза без него.

Времето до Коледа мина бързо, защото уикенда преди празника Преслава и Йонко й дойдоха на гости заедно с Крис. В началото Марина ги посрещна в дома на родителите си, където приятелите й се запознаха с тях.

Родителите й ги посрещнаха сърдечно и много се зарадваха, че дъщеря им е намерила толкова добри и искрени приятели в Бургас.

След това Марина ги заведе да се настанят в собствения й апартамент, в който не живееше, но бе изцяло обзаведен и готов само да се нанесе с личните си вещи. В този апартамент останаха двете двойки за двата дена.

За уикенда Марина им бе приготвила страхотна програма. През деня се разхождаха из невероятно празнично украсената столица. Качиха се с лифта и до Витоша, разходиха се по снега сред природата и се снимаха сред кристално заскрежените дървета.

Едната вечер ги заведе на новогодишен концерт в НДК на известни поп изпълнители, а на следващата вечер бяха на изискан ресторант.

Марина и Крис бяха изключително щастливи, че са заедно. Споделяха щастието си и с видимо щастливите Преслава и Йонко. Отношенията им се бяха задълбочили и те не криеха любовта си от най-близките си приятели. Когато дойдоха в София Преслава и Йонко разбраха, че всъщност Марина е от много богато семейство и още повече й се възхитиха. Досега тя с нищо не бе показала, някакво преимущество или самочувствие, а е имала пълно право на това. Дори приятелката й разглеждайки просторният и луксозно обзаведен апартамент, я запита учудено.

— Ти си някакво чудо, изключение от правилото! При всичко, с което можеш да разполагаш и живота, който можеш да водиш, ти си толкова естествена, истинска и невероятна. Работи цяло лято заедно с мен. Хранехме се в стаята за отдих с обикновени сандвичи и пихме сок, когато е можело да се препичаш на плажа пред някой луксозен хотел и да си хапваш деликатесна храна. Нямам думи да ти опиша гордостта си от това, че се познавам с такова момиче. Бъди винаги такава каквато си, няма по-добра от теб и съм щастлива, че съм удостоена с честа да съм ти приятелка.

Йонко допълни думите на Преслава:

— Аз се запознах по-късно с теб, но бях слушал много. Преслава постоянно използва думи, които е научила от теб. След това разбрах, че си любима на Крис. Бях много любопитен да се запозная с толкова хвалено момиче. Мислех, че и двамата преувеличават. И не е възможно да си това, което твърдяха те. Бях приятно изненадан, когато се запознахме и ти се оказа същото момиче, за което толкова бях слушал от Преси, Крис и колегите ти, които бяха посещавали ресторанта ми. Вече те познавам и нито една дума не е била преувеличена. Ти си специална и го казвам съвсем приятелски и аз като Преси съм щастлив, че те познавам. Между нас с Крис се създаде приятелството, което по една или друга причина не направихме истинско като съученици, въпреки че се разбирахме и си общувахме. Сега много неща ни свързват и сме истински приятели. Той може да разчита за всичко на мен, както съм убеден, че и аз мога да разчитам на него. Не знам защо, но имам усещането, че срещата ни не е случайна. Сякаш съдбата има пръст в тази работа, но каквато и да е причината съм щастлив, че имам такива приятели. Аз от няколко години съм в бизнес средите покрай родителите си и знам колко е трудно в днешно време да си намериш истински приятели, каквито сте вие.

— Марина има притегателната сила да привлича хората към себе си. За жалост това в миналото й е навредило, но пък за наше общо щастие я доведе при нас. Както тя намери истински приятели, така аз открих в нейно лице любовта. Колегите ми също оцениха златното й сърце и всички я уважават заради благородството и разбирането, което проявява към всеки един от тях. И аз като теб смятам, че съдбата е решила да ни облагодетелства с присъствието и сред нас — каза с гордост Крис и я прегърна.

Марина от толкова хвалебствия се бе развълнувала, че скри зачервеното си лице в гърдите му. Той я целуна по главата и я притисна още по силно към себе си. След този емоционален момент приятелите решиха да излязат.

Облякоха палтата си и излязоха да се разходят из града и да пият по кафе в някое столично заведение. След това отидоха на кино като гледаха премиерната прожекция на български филм.

Вечерта Марина ги заведе на вечеря в изискан ресторант. Йонко като собственик на ресторант в Бургас изказа възхищението си от интериора, обслужването и вкусната храна, която консумираха.

Тръгвайки си в неделя след обяд, приятелите й казаха:

— Благодарим ти за невероятно прекараните дни. Очакваме те в Бургас, за да посрещнем заедно Нова година както се бяхме разбрали от преди.

Всичките й приятели от Бургас бяха решили да посрещнат новата година в ресторанта на Йонко, затова и Марина щеше да бъде там.

Марина и Крис този път се разделяха по-спокойни, защото той след няколко дни щеше да дойде с баща си. Родителите й ги бяха поканили да прекарат Коледа заедно, а и искаха да се запознаят с бащата му.

Дните минаха като сън за Марина, тя се вълнуваше за Коледата като никога досега. С майка си обикаляха магазините и си купиха тоалети за Коледа и Нова година. Заедно избраха подарък за бащата на Крис. Марина ходи да пазарува сама, когато трябваше да избира подаръци за родителите си и Крис. Денят преди той и баща му да дойдат напазаруваха всички необходими хранителни продукти, а в самия ден двете жени приготвиха празничната трапеза.

Крис и Йордан пристигнаха в късния следобед. Всичко за вечерта бе готово и затова щом дългоочакваните гости дойдоха и родителите се запознаха всички седнаха да си поговорят и да се опознаят.

Марина сервира кафе, безалкохолно и различни видове сладки, а после седна при останалите. Повече говореха родителите им, а те от време на време се включваха в разговора с по някоя реплика.

По едно време успяха да се измъкнат за малко до стаята й, за да се поздравят както те си знаят. С прегръдка и страстна вълнуваща целувка показваща колко са си липсвали тези няколко дни. После хванати за ръце се върнаха при родителите си. Те естествено бяха разбрали защо изчезват младите, но се направиха на разсеяни и не им обърнаха внимание.

По-късно вечерта всички седнаха около празничната трапеза и като едно голямо семейство се чукнаха за наздраве и си пожелаха много празнични дни.

Когато настъпи момента с подаръците, тя и родителите и подариха на Йордан ръчен часовник, защото Марина бе забелязала, че няма.

Когато видя подаръка той обясни, че е загубил часовника си при последното си пътуване. Правил ремонт на камиона и часовника му по всяка вероятност бе изпаднал някъде.

Крис подари на родителите на Марина по един марков парфюм, а на нея много нежно златно колие, което представляваше сърце обхващащо врата й.

Когато й го подари й каза:

— Весела Коледа, любима! Обичам те с цялата си душа и сърце!

Тогава се обърна към родителите й.

— Вие сте създали и отгледали жената на живота ми. Моля ви най-официално да ми дадете съгласие да я направя своя съпруга. Тя отдавна носи годежен пръстен, който й подарих, преди да се прибере в София. Още тогава прие предложението ми, но ви моля най-искрено и за вашата благословия.

Марина бе до него, защото току-що и бе сложил колието и го прегърна. Очите й блестяха от сълзи на щастие. В този момент мислеше, че сърцето й няма да понесе това щастие. С молбата към родителите й Крис показваше, че изпитва голямо уважение и респект към хората, които са я създали и сякаш им благодари, за това че тя съществува.

Мария и Ивайло също бяха развълнувани от думите му и баща й каза:

— Благодарим за уважението и вниманието, с което ни удостои и поиска официално ръката на дъщеря ни. Ние отдавна сме ви дали благословията си. Само чакаме да кажете кога желаете да се ожените. Ти много обичаш и уважаваш дъщеря ни. С радост ти я даваме, но с държанието си показа, че си достоен млад човек и се гордеем, че ще си наш зет, а бих казал по-скоро син. Аз и съпругата ми отдавна те приехме за син.

Мария също потвърди думите на съпруга си. Крис внимателно се освободи от прегръдката на Марина, но не я остави, а хвана ръката й. Заедно с нея отиде до родителите й, като със свободната си ръка прегърна Мария и я целуна, а после направи същото и с Ивайло. Накрая всички заедно се прегърнаха щастливи и доволни от събитието. Йордан също се присъедини към семейството. После прегърна само Марина и каза.

— Марина е моя дъщеря от момента, в който се запознах с нея. Тя е най-прекрасното и истинско нещо в живота на сина ми.

По-късно, когато Марина и Крис се прибраха в стаята си и бяха позаситили страстта си. Тя го попита галейки го нежно по корема, защото беше сложила глава на гърдите му.

— Ти, защо не ми каза, че мислиш официално да ме поискаш на родителите ми?

— Защото исках да те изненадам, скъпа моя. Ти си моя от както се познаваме, но исках да уважа хората създали моята любима. Благодарение на тях те има и си такава каквато те обичам.

— Значи ме обичаш такава! — говореше възбуждащо Марина и премести ръката си под стомаха на Крис, след което започна да си играе с опасно възбудената му мъжественост.

— Да. Обичам те такава палава и дива. Ти си единствена по рода си и благодарение на съдбата си моя.

Казвайки това Крис я завъртя под себе си и този път се любиха пламенно и диво.

 

 

На връх Коледа настроението в семейството на Марина бе приповдигнато.

Бащата на Крис бързо свикна с вниманието, което му обръщаха и започна да разказва забавни истории от пътуванията си. Както и многото вицове, които разказваше с чувство и артистичност. Времето беше доста студено затова решиха да не излизат, а да си останат вкъщи. Жените се бяха заели да угаждат на мъжете и постоянно им предлагаха кафе, безалкохолно, плодове и сладки.

Докато Марина и майка й приготвяха обяда, а после и вечерята само Крис от мъжете отиваше при тях и желаеше да помага.

След коледния обяд, всички седнаха пред телевизора да гледат празничен концерт на известен изпълнител. Когато концерта свърши мъжете се заговориха за работа и от дума на дума Ивайло попита Крис.

— Мислил ли си върху предложението, за което ти е казала Марина, когато идва в Бургас.

— Да, мислих много и знам нейното мнение. Всъщност знам, че каквото и да кажа тя ще бъде с мен. Това ме затруднява повече. Ако беше казала, че предпочита да си остане тук в София нямаше да имам избор. Но тя ми каза, че няма нищо против да дойде в Бургас и да работи там, при положение че има сигурна и престижна работа във фирмата ви. Аз също имам добра работа и животът ми в Бургас е нормален. Мога да подсигуря и нея, но тя има да учи още шест месеца, а после й предстои и дипломна работа. На мен ми остават лекциите през януари и след това имам само изпити. Не искам да променям живота си, но без Марина той е нищо. Последните три месеца все се намирахме повод и успявахме да се видим по веднъж на две седмици, но този начин на живот и постоянните ни раздели много ни измъчват. Затова мисля, че за доброто и на двамата, ще е по-добре аз да дойда тук. Баща ми няма нищо против, а аз бих се съгласил да работя при вас само ако започна като обикновен служител. Мога да работя с доставчиците, но пълни правомощия на мениджър по доставките мога да получа, само ако имам постигнати добри резултати и вие прецените, че заслужавам пълното ви доверие. Марина, ще е по-добре ако е тук и вие сте край нея. Затова аз ще се преместя и ще се приспособя към новия град и новата работа, защото животът и щастието ни с Марина за мен са на първо място и това винаги ще бъде така.

Марина се хвърли в ръцете му и той за малко да падне заедно с нея, защото бе седнал на края на дивана, но успя да задържи себе си и нея.

— Щастлива съм, че ще се преместиш. Така няма да ни се налага да сме разделени през следващата година. След това ако не ти харесва тук и не можеш да свикнеш, щом завърша обучението си, ще се върнем в Бургас. Обичам те!

— И аз те обичам и не издържам вече да си далеч от мен, но трябва да потърпиш още месец, докато минат лекциите ми.

— Няма проблем, щом после ще си тук всеки ден — каза щастливо Марина.

Родителите им ги гледаха и се наслаждаваха на щастието им. Ивайло се обърна към Крис видимо доволен от решението му:

— Можеш да започнеш работа веднага щом приключат ангажиментите ти в Бургас. Не се безпокой за работата, защото аз лично ще те въведа в нея. Ще те представя на всички доставчици, с които работим, а относно доверието — цялото ми семейство — аз, съпругата ми и дъщеря ми ти имаме пълно доверие и то от самото начало. Ти си един от нас. Ти си наш син.

— Благодаря ви за доверието, никога няма да го разруша, защото Марина, баща ми и вие сте моето семейство. Аз ви обичам и уважавам за всичко, което правите, за да сме щастливи с Марина.

На следващия ден Марина замина за Бургас с Крис и баща му, където щеше да остане две седмици. Да се види с братовчедка си Мая и да посрещне Новата година с всичките си приятели в Бургас.

Най-голямата й радост бе, че Крис щеше да е до нея всяка вечер и с неговата любов и нежност нямаше да има по-щастлива жена от нея.

На сутринта тя приготви закуска и кафе, а после събуди Крис. Закусиха заедно с татко Йордан и Крис отиде на работа. После Марина приготви ядене за обяд и вечеря и излезе.

Отиде в дома на леля си, където Мая я очакваше с нетърпение. Всяка от тях разказа за живота си по времето, когато не са се виждали и какви моменти са преживели. Мая сподели с Марина.

— Запознах се с едно момче от София. Казва се Боян и също учи във Виена. Само че той е последна година. Срещнахме се докато чакахме на летището да си вземем багажа и се заговорихме. Така разбрахме, че учим в един колеж, но понеже той е по-голям сме се разминавали с програмата. После си разменихме телефонните номера и впоследствие започнахме, да се срещаме там.

Мая толкова ентусиазирано говореше за момчето, че Марина веднага разбра, че братовчедка й е влюбена. Двете прекараха целия ден заедно и дори Марина остана да види леля си и свако си, които се прибраха от работа.

Когато се прибра, Крис си беше вкъщи и си говореше с баща си. Още щом тя влезе той отиде да я прегърне и целуне.

— Здрасти, любов моя. Как е Мая и родителите й?

— Всички са добре. Позабавих се, защото изчаках леля да се прибере. Мая е влюбена и лети в облаците.

— Наистина ли. Да не се е влюбила в някой австриец?

— Не, момчето е неин колега от колежа. По-голям с две години, всъщност е колкото нас и е последна година. Той е от София и сега, когато и двамата са си в България и са с близките си, не могат да се видят.

— Явно и на двете ви е писано любимите ви да са на голямо разстояние. Ние се справяме, така че ако при тях нещата са сериозни също ще намерят начин да се справят. Преди да правиш каквото и да е, се обади на Преслава. Днес като разбра, че си тук много искаше да се видите, но и казах, че целия ден ще си с Мая.

— Да ще й се обадя и веднага идвам при вас. Само исках да те попитам може ли да поканя Преси и Йонко утре вечер у нас. Така ще прекараме вечерта в домашна обстановка и няма да оставяме баща ти сам.

— Разбира се, скъпа. Изобщо не беше необходимо да ме питаш за това. Тук си у дома и можеш да правиш каквото решиш.

— Да знам, но все пак нали трябва да знаеш.

— Може само да ми кажеш, че ще имаме гости, да се прибера навреме, но не и да ме питаш може ли. Искам да се чувстваш свободна и когато искаш нещо просто да го направиш.

— Добре и все пак, когато мисля да правя нещо, ще ти казвам. Искам да споделям всичко с теб — каза Марина и отиде да се обади на Преслава.

Йордан погледна сина си, който гледаше след нея и каза.

— Тя си е такава, открита и откровена личност и няма да се промени. Дори да трябва да покани гости в собствения си дом пак ще те попита може ли. Така е възпитана да се съобразява с човека до себе си и това е едно от многото й положителни качества.

— Да, тя се съобразява с мнението и чувствата на всички. После поглежда към себе си и понякога с това си вреди. Аз ще съм до нея и няма да позволя на себе си или на някой друг да приема искреността и като възможност да се възползва или да й навреди.

— Гордея се с теб момчето ми, че мислиш така. Марина заслужава най-доброто и мисля, че го е намерила в твое лице.

Марина влезе при тях и каза радостно:

— Момчета, утре и двамата да сте тук в седем вечерта, ще имаме гости. Преси е първа смяна и ще дойде по-рано да се видим по женски, но след това ще дойде и Йонко. Аз ще се справя с приготовленията, а от вас се изисква присъствие.

Йордан отиде до нея и като я целуна по едната буза каза:

— Това е защото ме нарече момче. — И целувайки я по другата буза, продължи: — Това е, че ме покани да присъствам на вечерята.

— Но, татко, това е съвсем нормално, след като си вкъщи да си с нас.

Бащата на Крис я прегърна и целуна отново по двете бузи, а очите му се бяха навлажнили от вълнение. Марина за първи път го нарече татко и дори го бе направила съвсем естествено и несъзнателно. Самата тя не се бе усетила, че го казва докато то не излезе от устата й.

— Съвсем естествено е да те наричам татко, след като ме прие за дъщеря.

— Да, естествено е, за теб да правиш хората щастливи — й отговори бащата на Крис.

— Отивам да направя салата и да стопля вечерята, че стана късно и сигурно сте прегладнели докато ме чакахте — каза Марина и се запъти към кухнята.

— Аз ще ти помогна — тръгна след нея Крис.

Когато отидоха в кухнята той я прегърна и целуна нежно, а после й каза:

— Обичам те!

Марина отвърна на нежната му целувка и също каза.

— Обичам те!

С тези простички думи той й благодареше, че прави щастлив баща му, а тя му отвръщаше, че всичко е съвсем естествено и нормално.

После той подреди масата, а тя приготви салатата и сервира храната, след което повикаха баща си на вечеря.