Бистра Петрова
Съдба (2)

Кристиян живееше в многоетажен блок. От терасата им се виждаше необятната морска шир. Домът му бе уютен и подреден, като се имаше предвид, че в него живееха само мъже. Марина бе впечатлена от чистотата и комфорта, който се усещаше, когато влезеш.

Кухнята бе малка, но оборудвана с всички кухненски уреди и светлия цвят я правеше по-просторна. Холът бе стандартно обзаведен с холова гарнитура и секция с богата библиотека, телевизор и уредба.

Марина не посмя да разгледа останалата част от апартамента и се настани на дивана в хола.

Тъй като беше рано за обяд Крис й предложи кафе и безалкохолно, а после каза.

— Когато дойдох да те взема не знаех, че ще сме сами. Съвсем импровизирано те поканих вкъщи. Радвам се, че прие да ми гостуваш, но сега трябва да ми кажеш какво предпочиташ да ти приготвя за обяд. Знам, че обичаш пилешко месо и мога да направя месото на тиган със задушени зеленчуци, както и да изпържа картофи.

Марина се разчувства от вниманието и желанието му, да й приготви обяд по неин вкус. В същия момент вече не издържаше да го гледа и да не може да го прегърне и да му благодари за вниманието му към нея. Тя протегна ръце към него и го повика при себе си.

— Ела, седни за малко до мен. Изпий си кафето, а после ще решим какво ще обядваме.

Тогава Крис с трепет в гласа й каза.

— Марина не ме викай при себе си.

— Защо? Какво те притеснява?

— Когато те поканих исках само да ти покажа дома си. Исках да ти докажа, че много държа на теб, както и да ти покажа уменията си в кухнята — малко несполучливо се опита да се пошегува той и замълча гледайки я влюбено.

— И… Какво следва? — го подкани да продължи Марина.

— Опасявам се, че ако се доближа по-близо до теб, няма да мога да се въздържа. И без това от много време изпитвам неистово желание да те направя своя във всяко отношение. Обичам те и чувствата ми са силни и искрени — каза накрая той леко притеснен.

Тогава Марина неочаквано се чу да казва.

— Защо стоиш така и се измъчваш, ела и ми покажи любовта си.

— Сигурна ли си, че си готова за тази стъпка.

— Единственото, в което съм сигурна е, че те обичам и искам да бъда с теб.

Кристиян се доближи до нея и я изправи срещу себе си. Силно я прегърна, а после я поведе след себе си. Въведе я в спалнята, остави я да я разгледа. После целувайки я, съблече роклята й. Съблече и себе си и я привлече на леглото.

В началото я целуваше нежно и страстно по устните като ръцете му я милваха и караха тялото и да трепти. Тя никога не бе изпитвала такава страст. Сърцето й биеше ускорено, а тялото й изгаряше от желание и цялата трепереше от възбуда.

Той я целуваше с меките си устни и оставяше своя отпечатък по копринената й кожа на цялото тяло. Когато с устни достигна до женствеността й, тя се заизвива от удоволствие и наслада. Той усещайки силната й възбуда впи пръсти в нея и с движения, я предизвика да изпита оргазъм.

Тогава тя не издържа на връхлетялото я удоволствие. Галеше го и забиваше нокти в кожата му. Той разбра, че тя иска да го усети в себе си. Отново сляха устните си в страстна целувка и в това време Крис внимателно и дълбоко навлезе в нея.

Тя го пое във влажната си и пулсираща от удоволствие женственост и го обля с женската си сладост. Чувството, което я обзе, беше неописуемо и невероятно. Нямаше представа, че може да изпита такова удоволствие. Почувства се истински щастлива, защото сега разбра, че всичко е прекрасно, когато го правиш с любов.

Сякаш душата й се освободи и полетя. Участваше в любовното приключение с много силно чувство. Оставяше се на ласките на любимия си. Нагласяше тялото си така, че да може да го поема колкото може повече. Движеше се с него в един ритъм. И двамата бяха пометени от страст и удоволствие. Чувстваха, че телата им бяха създадени да са заедно. С всяка минута ритъмът им ставаше по-бърз. В края на любовното приключение страстта им изригна като вулкан и свършиха едновременно. Марина го прегърна силно и не му позволи да прекрати удоволствието й като излезе от нея. За нея това преживяване беше върховно и тя беше готова да поеме всички последствия, но да не позволи то да свърши.

Беше дала всичко от себе си в тази любовна игра и беше получила всичко от Крис. Сърцата им щяха да излязат от телата им, а душите им се сляха в една.

Той също не се притесняваше за последствията, защото за първи път обичаше и чувстваше, че Марина е неговата съдба.

Когато се успокоиха и можеха да говорят спокойно, тя го прегърна и целуна, а след това каза:

— Благодаря ти за невероятното изживяване. Ти ме направи най-щастливата жена, като ми показа, какво е да се любиш с душа и сърце. Благодарение на теб разбрах какво е любовта. Установих, че и аз мога да изпитвам удоволствие, когато съм с мъж, въпреки че всичко може да е така само защото ти си този мъж.

— Скъпа моя, няма нужда да ми благодариш. Ти си много чувствителна и всеотдайна и аз никога не съм се съмнявал в това. Всичко, което се случи, е изключително и върховно.

— От много време жадувах за теб, знаех, че с теб удоволствието ми ще е пълно и истинско, защото те обичам.

— Преди да те срещна, не мислех, че е възможно някога да се влюбя и да обичам така. Но съдбата ни срещна и аз съм сигурен, че ти ще си единствената жена, която ще обичам. Обичам те с душата и сърцето си.

— И аз се влюбих в теб много преди да говорим за отношения между нас. Не мислех, че е възможно да се влюбя в някого. Още повече че не виждах да имам шанс въпреки различното ти отношение и химията между нас. Когато ми предложи приятелство още се съмнявах, че е възможно да ме сполети такова щастие. Да бъда с момчето, в което тайно се бях влюбила. Слушах колежките да говорят за теб, а аз не смеех да кажа и думичка, за да не издам чувствата си.

— Обичам те Крис. Преди време ми каза, че можеш да ми помогнеш да забравя за болката си. Наистина ми помогна. С теб опознах себе си. С теб разбрах какво е истинска любов. С теб разбрах, че мога да чувствам и изпитвам удоволствие от любовта. Каквото и да се случи в бъдеще, дори и да решим да се разделим. За мен ти ще си винаги моята първа и единствена любов. Защото съм сигурна, че това, което чувствам с теб няма да мога да чувствам с друг. Явно така съм устроена, да изпитвам удоволствие и копнеж само когато съм с човек, когото обичам. И този човек си ти.

— Така аз съм в изгодна позиция, защото ще съм сигурен, че си само моя. Само не ми харесаха думите ти за евентуална раздяла. Чувствам, че имаш нужда да си кажеш на глас, че каквото и да се случи ти ще си добре, затова няма да ти се сърдя. Знам, че ми имаш доверие и че вярваш в любовта ми. Така както знам, че ми даваш пълна свобода относно връзката ни. Ти ме обичаш толкова много, че би се разделила с мен ако решиш, че ще съм щастлив с друга жена. Правилно съм те разбрал, нали?

— Напълно правилно. Понякога си мисля, че четеш мислите ми. Но в същото време е хубаво, че ме разбираш толкова добре. Така няма да се притеснявам за това, че преди малко не ти позволих да се отделиш от мен. Наясно съм, че има вероятност да има последствия, но не го направих нарочно. Просто исках времето да спре и момента никога да не свършва. В този момент разбрах, че поемам риск. Но чувствата ми бяха по-силни от самата мен и те моля да ми простиш. Не съжалявам за нищо, но се притеснявам за теб и какво си помислил.

— Няма за какво да ти прощавам, защото аз чувствах същото. Емоциите от любовта ни така ни бяха завладели. И двамата имахме нужда един от друг и искахме това да не свършва. С предишните си връзки бях много внимателен в това отношение. Тогава нямах чувства и дори удоволствието ми с момичетата не е било такова. Винаги имах задръжки и не можех да се отпусна напълно. С теб забравям за света около мен. От момента, в който те поех в ръцете си сякаш се пренесох в друга вселена и нищо друго, освен нас нямаше там. Бяхме само ти и аз и огромната ни любов. Затова не се страхувам от нищо. Само те искам до себе си.

— Обещавам да съм до теб винаги. Въпреки че скоро ще трябва да си отида, в мислите си ще съм с теб.

— И мен ме тревожи факта, че скоро си отиваш. Трябва да намерим решение, за да се виждаме, защото свикнах с теб и ще се чувствам зле, когато си далеч от мен. Ще се питам постоянно как си, какво правиш? Може да изпитам страх, да не срещнеш друг.

— Точно за това няма нужда да се безпокоиш. Не съм от жените, по които въздишат мъжете. Ти си някакво изключение, за което нямам обяснение. А и дори да се случи, нещо, в което се съмнявам, никога няма да погледна друг. Ти си първият и единственият, който ме прави щастлива.

— Ще те помоля за нещо.

— Всичко каквото пожелаеш.

— Не ми е приятно да обиждаш любимата ми. Кога ще проумееш, че си съвсем нормално изглеждащо красиво момиче. Не знам защо си си внушила, че изглеждаш зле. Това, че не си имала гаджета като съученичките си, е, може би, защото си по-дружелюбна. С общителността ти момчетата са ти се доверявали и са те приемали като близка. Затова никое от тях не е рискувало да загуби приятелството си с теб като станете гаджета. Погрешно си ги разбирала. За тях ти си била по-скъпа от приятелките им, но вследствие на това ти си решила, че не те харесват. Повярвай ми, ти дори не си пълна. Просто си по-едра. Имаш нормално женско тяло, невероятно излъчване и чаровна усмивка. Не знам колко пъти трябва да ти го повторя, за да ми повярваш. А за доброто ти сърце дори не съм казал нищо. Душата и сърцето ти са божествени. Това, че умееш да привличаш хората около себе си и да ги караш да се чувстват добре е божия благословия. Момичетата, които мислиш, че са красиви са кльощави и си слагат толкова грим, че не се разбира какъв е цветът на кожата им. Със своята естественост и непринуденост си по-красива от всички останали. Как да те убедя и да те накарам да погледнеш с други очи на себе си. Затова се страхувам да не те загубя. Има и други мъже, които в един момент ще решат, че те искат не сама като приятелка, а и като любима, а ти си най-хубавото нещо в живота ми.

— А какво ще стане ако се появи някоя красавица, която реши да те има на всяка цена.

— Няма начин това да се случи, докато имам твоята любов никоя жена няма да ме доближи можеш да си напълно сигурна в това, защото съм си патил от такава жена. Може би след време бих допуснал жена, но само ако ме напуснеш и изоставиш.

— В такъв случай това време няма да дойде. Защото нямам намерение да те изоставям, а още по малко да те напускам.

Докато му казваше това ръката й си играеше с мъжествеността му и го бе възбудила. След това, без да говори повече започна да го целува, без да изпуска обекта на желанието си. Обходи с устни цялото му тяло. Този път тя контролираше любовната игра и определяше правилата. Даде всичко от себе си той да се почувства желан, обичан и единствен. Бе изумена от себе си, когато разпали с пълна сила страстта и в двамата.

Застана над него и когато пое обекта на желанието си в себе си, наложи темпо, с което да доставя удоволствие и на двамата от свързването на телата им. Беше се вкопчила здраво за раменете му и в моменти, когато намалеше темпото на движенията си го целуваше нежно по устните, очите и ушите.

После отново се съсредоточаваше в обединяването на телата им и двамата ставаха едно цяло. На няколко пъти стигаше върховно изживяване и го обливаше целия с душ от любовен еликсир. Когато той вече не можеше да издържа на тази дива все поглъщаща силите им игра той я завъртя под себе си и с няколко спиращи дъха им от удоволствие тласъци достигнаха кулминационния момент.

Когато се върнаха в действителността, Кристиян щастлив и задоволен от любимата си каза.

— Този любовен маратон беше най-изключителното преживяване в живота ми. Ти си като ураган, които връхлита неочаквано и помита всичко след себе си. Загубих представа за време и реалност. Изкара от главата ми всички мисли. Единствено ти присъстваше. Мозъкът ми работеше само за теб. Сърцето ми биеше само за теб. Душата ми се сля с твоята душа.

— Щастлива съм, че се чувстваш така както се чувствам и самата аз. Дори не ми е минавало през ума, че в мен може да искри такава чувственост и страст.

— Винаги си била чувствителна и страстна натура, аз просто събудих тази част от теб. Тя е като спящ вулкан, който се събуди и изригна с пълна мощ. Щастлив съм, че именно аз открих тази част от същността ти и изпитах най-върховното удоволствие.

— Това означава ли, че няма да се оплакваш, а ще ме оставяш и друг път аз да водя любовната игра и заедно да изиграваме танца на страстта.

— Шегуваш ли се целият съм твой. Винаги когато пожелаеш можеш да играеш страстния си танц с мен и само с мен.

— Не се тревожи. Ти ще си единствения ми партньор, защото само ти знаеш как да ме задействаш.

— Знам, защото те обичам. Сега се сещам, че те поканих на обяд, а вече минава два часа след обяд. Хайде скъпа, да си вземем душ и да ти приготвя, макар и позакъснял обяд.

— Станало е толкова късно, не усетих кога е минало времето.

— Ами беше заета да създаваш смут в спокойния ми живот. Покори тялото и душата ми и не ми остави право на избор. Мога само да те обичам и да изпълнявам всичките ти желания.

— Защо ми даваш такава власт над себе си.

— Защото с теб повярвах в съдбата и знам, че моята съдба си ти. Не е случайно идването ти в Бургас. Не е случайна срещата ни. Всичко е предопределено и предначертано. Нашата съдба е обща и колкото по-навреме го разбереш, толкова по-добре ще бъде и за двама ни.

След като си взеха душ отидоха в кухнята. Тогава Марина видя как Крис за двадесет минути приготви пилешки пържоли на тиган, изпържи картофи и направи шопска салата. Сложи приборите на масата, наля безалкохолно, сервира храната и я покани.

Тя изумено възкликна, когато той кавалерски й предложи да седне на стол пред подредената маса.

— Ти си като факир в кухнята! Аз нямаше да успея за толкова кратко време да се справя с всичко. Гледах и не вярвах, че всичко се случва толкова бързо!

— Крайно време е да повярваш в мен и да приемаш думите ми напълно сериозно.

Целият ден прекараха заедно и това бе най-щастливия ден в живота им.

От този ден между тях нямаше тайни и задръжки. Споделяха си всички мисли и чувства.

В леглото бяха като торнадо, веднъж да задействат страстта си се развихряха и пренасяха в друга вселена.

Прекарваха всяка свободна минута заедно. Когато не ходеха в дома му, за да утоляват жаждата си един към друг си правеха разходки. Както в града и край брега на морето, така и извън града. И двамата обичаха да се разхождат по брега на морето и да си разказват за случки от живота си. Друг път се смесваха с тълпата от туристи и разглеждаха сувенирните магазинчета. Когато ходиха в Слънчев бряг вземаха със себе си и Мая. Тогава като туристите се забавляваха с атракциите, които предлага курорта. Играеха мини голф, караха голямо туристическо колело за четирима, возиха се с файтон и си направиха много снимки, които да им напомнят след време за преживените щастливи моменти.

Един ден пак тримата ходиха на аквапарк, където се спускаха по различните съоръжения и адреналина им се покачи на макс.

След като връзката им се задълбочи беше невъзможно да я крият повече от колегите си. Крис се издаде първи, защото много се промени. Стана още по-общителен и винаги с усмивка поздравяваше колегите си. Започна да се шегува и да приема шегите на останалите. Държеше се и приветливо с момичетата, като спазваше границата между колега и колежка. На всички от фирмата им допадна поведението му. Питаха се един друг какво се случва с него.

Един ден, когато повечето колеги бяха в стаята за отдих, Петко го попита направо.

— Крис през последния месец се промени и то към добро и преди си беше добър, но не ти се говореше много. Сега си общителен и винаги весел няма ли да ни кажеш най-после каква е тайната на доброто ти настроение. Така определено ни харесваш повече, но няма ли да споделиш с нас щастието си.

Крис отправи питащ поглед към Марина, сякаш безмълвно я попита съгласна ли е да разкрие чувствата си. Тя му се усмихна пленително и кимна утвърдително. Тогава той отиде до нея и я прегърна, а след това каза.

— Марина е жената, която ме промени. Докато я обсипвахте с въпроси и се съветвахте с нея споделяйки проблемите, аз се влюбих в нея. Вие я приемахте като сестра или доверена приятелка. Само аз я възприех като жена. С внимание и любов успях да спечеля доверието и любовта й. Вече повече от месец излизаме и връзката ни е сериозна, а аз съм просто щастлив и това влияе на живота ми.

Колегите им се зарадваха искрено на новината и ги поздравиха най-сърдечно. Момичетата също се зарадваха като разбраха, защото харесваха Марина и Крис и смятаха, че заслужават да са щастливи. Те имаха съмнения от преди, защото бяха забелязали начина, по който той я гледа. Един колега дори се пошегува, въпреки че думите му имаха истински смисъл.

— Марина е толкова добра, че никой не рискува приятелството й с предложение да му стане гадже. Крис пое риска и спечели. Сега той си има едновременно приятелка и любима, а ние ще се задоволим само с приятелството й.

— Така е никой не ти е виновен, да не си спал — се обади друг колега. — Те са наши колеги и приятели. По лицата им личи, че са влюбени и щастливи. И ние можем само да се радваме на тяхната любов, защото това между тях е истинско. Марина си е все същата общителна и всеотдайна колежка и приятелка, с нищо не се е променила спрямо нас, а Крис отвори сърцето си.

— Благодаря за милите думи — каза Марина. — Аз завинаги, ще си остана ваша приятелка, въпреки че скоро си тръгвам от тук. Никога няма да забравя приятните моменти, които съм имала с вас. Предстоят ни още хубави моменти, защото мислим в събота да ходим на пиано бар. Жана ще запази места и откази не се приемат.

— Вие ще дойдете, нали? — Попита Петко.

— Разбира се, че ще дойдем! — каза Марина радостно. — Обичам да слушам такава музика, а и с вас ще си изкараме чудесно. Сега момчета ви оставям, защото почивката ми свърши.

Тя целуна светкавично Крис пред колегите си и излезе от стаята.

— Щастливец си Крис, тя е невероятна във всяко отношение. Само бъди внимателен и не я наранявай. Защото колкото и да изглежда силна и непоклатима емоционално мисля, че е много чувствителна — каза Петко, а после добави: — Познавам я от два месеца, но я чувствам по-близка от собствената ми сестра и ако някой я нарани ще си има работа с мен.

— Бъди спокоен няма да позволя това да се случи. Аз повече от всеки друг искам тя да е щастлива — му отвърна Крис. — Време е и ние да поработим, трябва да натоваря стоката, защото рано ще пътувам за София.

— Сега, ще те натоварим за нула време. Утре ли ще се прибираш или на следващия ден?

— Със сигурност ще е в събота, защото утре няма да успея да обходя всички обекти.

— Добре, но нали ще се прибереш за вечерта. Нали ще ходим на бар и няма да оставиш Марина сама.

— Ще се опитам да се прибера навреме, но все пак съм на път, а и тя ще е с вас. Аз ако успея да се прибера, ще дойда дори да позакъснея.

 

 

Когато Марина се върна след почивката в магазина, колежката й Преслава я поздрави за връзката й с Крис.

— Много се радвам, че сте заедно. Отдавна ти казвах, че те гледа по различно. Ти не вярваше на преценката ми, не искаше и да чуеш, че проявява симпатии към теб.

— Чувах те, но дори не съм си позволявала да мечтая да имам нещо общо с него. Не мислех, че красив мъж като него ще се загледа по момиче като мен.

— И с какво си по-различна от другите момичета, че да не те хареса. Ти си много повече от другите момичета и въпреки че също харесвам Крис, разбирам защо избра теб. Не съм разочарована, защото ти си съкровище и заслужаваш да си щастлива. Но само да те нарани тогава, ще разбере какво представлявам, когато се ядосам.

Марина се засмя и сърдечно прегърна колежката си, която и бе станала истинска приятелка.

— Не се пали толкова, каквото и да се случи в момента съм много щастлива. Времето, което съм с Крис го приемам като божествен подарък, а той смята, че това е съдба. Ако се окаже прав и нашата съдба е обща, то тогава аз ще съм най-щастливата жена на света.

— Надявам се да се окаже прав. Ще се моля за вас. Ще ми липсваш много, когато си заминеш, кой знае какво момиче ще дойде на твоето място.

— На мен също ще ми липсваш. Но трябва да се върна в университета и да изкарам последната година. Още не знам как ще се виждаме с Крис. Той работи и учи тук, а аз там нямам представа как, ще се отрази това на връзката ни.

— Аз ли да ти казвам! Ако любовта ви е истинска, връзката ви ще се запази непокътната. Стига толкова. Изживей момента и не мисли, какво ще е бъдещето. Ти би казала така. Вдругиден сме на пиано бар и ще се забавляваме максимално.

— Точно така бих казала, вече говориш като мен. Радвам се, че ще излезем целия колектив на бар. Всички ще ми липсвате, но се надявам да мога да идвам от време на време и да се виждаме.

В събота Марина се уговори с Преслава заедно да отидат в заведението, защото Крис я предупреди, че със сигурност ще закъснее.

Така и стана, той се прибра от път и звънна на Марина точно когато се канеше да излезе от вкъщи.

Тя бе на входната врата, когато леля й я повика.

— Марина, ела на телефона.

— Здравей скъпа. Току-що се прибирам и се бяхме разбрали да ти се обадя.

— Добре, че се обади, сега съм спокойна, че си се прибрал. Аз тъкмо излизах, защото Преслава ме чака. Разбрахме се да мина с колата я взема от тях. Да мина ли и покрай вас?

— Не, вие вървете. Аз сега си влизам. Имам нужда от душ, а после се обличам и идвам. Малко, ще се позабавя няма нужда да ме чакате. Ще се видим направо там… — Изведнъж Крис замълча, а после каза — Марина чуваш ли ме.

— Да, слушам те.

— От два дни не съм те виждал и много ми липсваш. Обичам те. Тази вечер, ще е дълга. Моля те предупреди леля си и ела после с мен у дома.

— И ти много ми липсваше. — Обичам те, Крис и аз си мислех за същото. Ще предупредя, че тази вечер няма да се прибирам. Доскоро.

— Доскоро любов моя — каза Крис и затвори.

Когато Марина остави слушалката се замисли. Какво нещо е животът. Преди малко повече от два месеца си мислеше, че е най-нещастното момиче на света. Смяташе, че никога няма да разбере какво е да си обичан, а само месец по-късно започва да излиза с Кристиян. Той й показа, какво е да обичаш и да бъдеш обичан.

Може би има право като й казва, че това е съдба. И ако наистина той е нейната съдба, то тя ще е винаги щастлива. И може би трябва да е благодарна именно на съдбата си, че я доведе в този град и я срещна точно с него. Мъжът, в който се влюби с цялото си сърце и беше сигурна и в неговите чувства.

До Марина от известно време стоеше леля й и я наблюдаваше.

— Къде се беше отнесло момичето ми. Какво ти каза Крис.

— Бях се замислила за превратностите на живота. Ти беше права лельо след нощта идва ден, а моят ден е по-прекрасен от всякога. Не ме чакайте да се прибера, защото после ще отида в дома на Крис и не се притеснявайте за мен.

— Добре, знам, че мога да му имам доверие. Никога не си била по-щастлива както през последните два месеца. Така, че няма проблем да останеш у тях. Достатъчно си голяма и знаеш какво правиш. Кристиян е добро момче. Животът му не е бил лесен, но трудностите са му помогнали да разпознава и оценява стойностните хора. А ти Марина си истинска и това те прави специална.

— Благодаря ти лельо. Не знам как щях да се справя с проблемите си, ако не бяхте вие да ме приемете и да ме подкрепите с любовта си. Мама и тате също ме разбират и ме подкрепят, но в онзи момент не можех да остана при тях. Колкото и да ме обичат, нямаше как да изтрият болката ми. Само промяната на мястото и вие ми помогнахте.

— Не забравяй и Кристиян, той ти показа, че не всички мъже са еднакви.

— Невъзможно е да забравя разбирането, всеотдайността и любовта му. Той ми помогна да стана уверена и сигурна в себе си. Да се обичам и възприема такава каквато съм. А сега тръгвам, че Преслава сигурно се чуди защо се бавя.

— Върви и приятно изкарване.

Всички колеги се събраха на една маса и дадоха поръчката си. Малко след това в заведението засвири трио музиканти жени. Те свиреха на пиано, контрабас и цигулка. Музиката им бе стилна и мелодична предразполагаща хората да се отпуснат и да се пренесат в света на това изкуство.

След около час Марина видя Кристиян да влиза в заведението. Тъй като искаше да го поздрави с целувка, защото много й бе липсвал отиде да го посрещне. Хвана го за ръка го изведе навън. Когато останаха сами се хвърли в прегръдката му и страстно го целуна.

— Откакто дойдох не спрях да гледам вратата и да очаквам идването ти. Дори не можах да се насладя на приятната музика на триото — му каза, когато се отдели от устните му тя. Толкова ми липсваше, че нямаше да издържа да те гледам цяла вечер, без да съм те посрещнала както трябва.

— Хареса ми посрещането. Лесно мога да свикна с това, когато се прибирам от път да ме посрещаш с такава целувка. И ти много ми лисваше, а сега отиваме ли вече при останалите.

— Да, хайде. — Хвана го за ръка и така влязоха в заведението. Отидоха при колегите си и на масата им стана оживление и веселие. Всеки разказва по някоя весела или комична история и останалите се смееха от сърце.

Когато групата спря да свири пуснаха по-бърза танцувална музика и много посетители станаха да танцуват.

Марина и някои от колегите й също отидоха да танцуват, но Крис пожела да остане, защото бе изморен от дългия път.

В един момент докато останалите танцуваха, а други пушеха навън, Крис беше останал сам на масата. В това време до него седна едно красиво момиче и го заговори.

— Здравей, защо си сам? Толкова красив мъж не бива да остава сам. Виждам, че сте голяма компания, но те оставиха самичък. Аз мога да ти правя компания и да си поговорим докато се върнат приятелите ти.

Крис я погледна и отвърна учтиво.

— Благодаря за вниманието, но нямам нужда от компания. Просто съм малко изморен и затова не танцувам с останалите. Предпочитам да постоя така необезпокояван.

— Ако ти е скучно можем да си тръгнем оттук — продължи настоятелно да досажда момичето.

— Не ми е скучно, а вие е по-добре да си вървите — отвърна Крис, опитвайки се да се отърве внимателно от нея.

Колегите му, както и Марина бяха забелязали компанията на Крис и се чудеха какво става. Не бяха виждали до сега това момиче и не мислеха, че му е позната.

Преслава каза на Марина.

— Защо не отидеш да видиш какво става? Имам чувството, че тази досажда на Крис.

— Не може да тичам веднага щом видя Крис да говори с някого. Каквото и да става, аз му имам доверие. Той трябва да се справи сам със ситуацията ако момичето му досажда.

— Браво на теб. Толкова голямо доверие ли му имаш, че го оставяш спокойно в ръцете на това момиче?

— Да, имам му пълно доверие. А и скоро се прибирам в София, ако той иска да излиза с други аз няма да мога да го спра. Така, че е безсмислено да го правя сега.

Музиката спря и всички се върнаха на масата. Тогава чуха Крис с по-висок тон да казва.

— Не искам да ви обидя госпожице, но нямам интерес към вас. Не харесвам момичета, които сами ми предлагат приятелство. Предпочитам аз да ухажвам жените. Освен това вече си имам приятелка, която обичам и обожавам. Не бих я наранил флиртувайки с друго момиче, а и тя е тук в момента.

Момичето, без да покаже, че е обидено от думите му отвърна:

— Вашите приятели се върнаха. — Тя погледна към Марина и убедена, че това е приятелката му продължи говорейки вече само на нея: — Ти си с голям късмет. Досега никой мъж не ми е устоявал и не ме е отхвърлял. Твоят приятел го направи и то като се постара да не ме обиди. Ако искаше да излезе с мен, въпреки че си тук щеше да ми даде телефонния си номер или да поиска моя и да си уговорим среща. Така правят другите мъже в присъствието на приятелките си, но той не само че не го направи, а и категорично ми отказа.

Тогава Марина, след като изслуша спокойно думите на момичето отвърна.

— Познавам много добре мъжа, когото обичам и му имам пълно доверие. Знам, че няма да направи нищо, с което да ме нарани. Много момичета с твоята красота, ще го изкушават, защото самият той е много красив, но не мисля, че ще ми изневери.

Момичето си тръгна щом Марина спря да говори. Колегите й, както и Крис стояха и мълчаха. Тя ги погледна с прелестната си усмивка и каза.

— Какво се умълчахте. Нима ще се оставим на някой да ни развали настроението. Чуйте колко хубава музика звучи от струните на музикалните инструменти.

Тогава един от колегите и я попита.

— Какво момиче си ти? Как може да си толкова спокойна? Току-що говори с момиче, което сваляше приятеля ти. Друга на твое място щеше да фучи и да се сърди, а ти още малко ще затанцуваш все едно нищо не се е случило.

— Да. Ти го каза, нищо не се е случило. Момичето е направило опит, но не е попаднало на подходящия мъж. Защо трябва да правим от мухата слон.

— И много правилно мислиш. Крис не би рискувал връзката си с теб заради моментно увлечение — потвърди Петко, който бе най-близък с него.

Крис сложи ръка през кръста на Марина и притискайки я към себе си каза:

— Никога не бих те наранил Марина. Ти каза моментно увлечение, а аз дори не харесвам такъв тип жени. Така че не може да се говори за увлечение, защото нямаше такова. Просто се постарах да не съм груб. Затова я оставих да си говори и спокойно й казах какво мисля за желанието й да флиртува с мен. Знам, че изобщо не заслужава внимателно отношение. Точно такива момичета създават много неприятности на мъжете. Както и такъв тип мъже създават неприятности на жените, но запазих спокойния тон. Всеки мъж или жена може да отстоява своето отношение. Каквото и предизвикателство да срещне по пътя си трябва да може да държи на принципите си. За мен това не беше предизвикателство, а досадно момиче търсещо забавление, което отпратих, без да се създава конфликт. Марина се отнесе с нея по същия начин.

— Има какво да научи човек от вас двамата — допълни Преслава. — Крис кавалерски отблъсна флиртуващо с него момиче, а Марина прие спокойно цялата ситуация и разговаря с момичето все едно са познати. Всяка друга жена на нейно място би вдигнала скандал. Определено и двамата сте страна двойка и изглежда сте създадени един за друг.

Марина и Крис се засмяха на думите на колежката си и казаха почти едновременно.

— Имаме си доверие.

— Това се разбира от километри. Но любовта и разбирателството между вас също оказват влияние на реакцията ви при такава ситуация. Нито Крис се притесни, че Марина ще се сърди. Нито тя се притесни, докато той спокойно разговаря с непознато момиче. Тази вечер се оказа много забавна и поучителна за нас, които ни предстои в бъдеще да срещнем половинките си.

Двамата влюбени се почувстваха като герои от някой филм. В същото време си дадоха сметка, че с тази случка чувствата им бяха подложени на изпитание. От което разбраха, че любовта им е по-силна от всякога и връзката им е непоклатима.

След като си тръгнаха от заведението, Марина заедно с Крис откараха Преслава у тях. После се прибраха в дома му, както се бяха разбрали по-рано. Досега тя често прекарваше свободното си време у тях, но вечер се прибираше в дома на леля си. Сега остана да нощува с него и възнамеряваше да са заедно и през целия неделен ден. Нямаха търпение да останат сами и да се отдадат на дивата си страст.

Любиха се вълнуващо и необуздано до пълно изтощение. Всеки от тях искаше от другия повече и повече. Не можеха да се наситят на близостта си. Телата им се вплитаха в едно цяло. Душите им се сливаха в една. Сърцата им туптяха в един ритъм. Сякаш бяха в друго измерение. Имаха чувството, че ако се отделят дори само за миг няма да могат да съществуват. Това бе тяхната съдбовна истинска любов. И двамата бяха убедени, че е така.

 

 

Оставащите две седмици минаха като сън за Марина и Крис. Улисани между служебните и личните си отношения не бяха усетили, че времето да се разделят, е дошло.

През последните дни между тях започна да се усеща напрежение. Никой от тях не смееше да подхване темата, какво им предстои и как ще се виждат, когато тя си замине за София.

В последния си работен ден Марина събра колегите си в стаята за отдих. Почерпи ги по случай заминаването си. Благодари им за времето прекарано с тях. Както на работното място, така когато са излизали да се забавляват. С развълнуван глас им каза:

— Всички ще ми липсвате много. Благодарна съм на съдбата, че ме срещна с вас и попаднах в толкова добър колектив. Всички ви обичам и ви приемам като мои приятели. Ако някой от вас има път към София бих се радвала да ми се обади и да се видим.

— И ти много ще ни липсваш. Сега с кого ще споделяме тайните си и кой ще ни дава съвети и ще отговаря на въпросите ни.

— Затова има телефони — и като погледна към Крис продължи: А и мисля често да идвам в Бургас. Така че ще се виждаме, когато съм тук за повече време, а и ако си намерите подходящи приятелки няма да имате нужда от мен, ще споделяте с тях.

— Да не мислиш, че е лесно да срещнеш подходящия човек. Вие с Крис сте изключение.

Същата вечер Крис каза на Марина.

— Знам, че си с колата си, но бих искал да дойда до София с теб. Ще си взема няколко дни отпуск и ще остана там на хотел.

— Не, няма.

— Какво няма?

— Няма да оставаш в хотел, защото ще дойдеш с мен у дома.

— Но, как родителите ти не ме познават!

— Може и да не са те виждали, но са слушали много за теб. Сега е идеалният момент да се запознаете.

— Щом смяташ, че е удобно, добре.

— Стига, Крис, не издържам вече. От няколко дни сме под напрежение, не може да се измъчваме така. Трябва да решим как ще продължи връзката ни.

Той я прегърна и силно я притисна към себе си.

— И аз не издържам, не знам какво да правя. Нямам представа как да постъпя. Ти имаш да учиш една година в София, а аз работя и уча тук в Бургас.

— Знам, че няма да ни е лесно. Ще идвам винаги, когато мога. Ти пътуваш постоянно до София. Ще издържим няколко месеца докато завърша, а после ще дойда тук.

— Но родителите ти, ще се съгласят ли да си далеч от тях.

— Моите родители са щастливи, когато аз съм щастлива, а моето щастие си ти.

Крис си отдъхна и без да я изпуска от прегръдката си каза.

— Слава богу. Толкова се притеснявах, не смеех да те помоля да се върнеш отново.

— Къде се загуби откровеността ни. Нали нямаме тайни и знаеш, че можеш да ме попиташ всичко.

— Не знам какво ми стана последните дни. Бях като ранено животно. Страхувах се да не те изгубя. Само като се сетя, че си заминаваш и започваш да ми липсваш отсега. Не смеех да те попитам каквото и да било, за да не ми кажеш нещо, от което ще ме заболи. Не мога да си представя живота без теб. Дори си помислих да ти предложа да се омъжиш за мен. Но като знам за горчивия ти опит от преди три месеца реших, че ще е твърде рано.

Марина го целуна нежно както бе в ръцете му, а после каза:

— Как може да мислиш, че бих се разделила с теб заради някакви четиристотин километра разстояние. А това за брака. Сериозно ли го мислиш?

— Да, бих опитал всичко само да останеш с мен.

— Обичам те, Крис, и въпреки че сме заедно от два месеца, аз вярвам в нашата любов.

— Времето не е от значение, когато двама души се обичат истински.

— Ти знаеш какво мислех за себе си и от какви комплекси страдах. Ти ми помогна да се осъзная и да стана уверена и силна. За мен любовта ти към мен е всичко. Ти си красив, умен, преуспял в работата си млад мъж. Можеш да имаш всяко красиво момиче, и въпреки това избра мен.

— Обичам те Марина и ако още веднъж кажеш нещо глупаво, ще ти се разсърдя за първи път.

— Не казах нищо глупаво. Всичко, което казвам, е истина, но тебе те е хванала сляпата неделя, а аз гледам реално на живота.

— Не разбирам, искаш да ме видиш сърдит ли? Имам чувството, че се опитваш да ме предизвикаш, за да разбереш колко ще издържа. Не съм съгласен с теорията ти. Как не проумяваш колко си ценна. Всички го разбират само ти упорстваш и отказваш да го проумееш, а си уж уверена в себе си. Всеки човек е чаровен с нещо. Хората са различни по външен вид, цвят на кожата, косата, очите, а и по характер. Всеки е красив по свой си начин. Но при теб доброто е в повече. Ти имаш най-очарователната усмивка. Погледа ти излъчва доброта, топлота и разбиране. Затова предразполагаш хората да споделят с теб. В моите очи ти си най-прекрасната жена и не ми говори за сляпа неделя. Аз съвсем реално гледам и мога да преценявам хората и да разпознавам характерите им. Работата ми е да работя с хора и всеки ден се срещам с различни и ако не мога да ги преценявам няма да се справям толкова добре с работата си. Съвсем реално виждам и теб и знам, че си пасваме идеално във всяко отношение. И ако целиш да ме ядосаш с приказките си за това колко красиви момичета мога да имам. Как не си подхождаме, за да ме караш да ти правя комплименти — няма проблем. Всеки ден мога да ти повтарям колко очарователна си, за да разбереш, че за мен си единствена. И за да ти докажа това съм ти купил нещо.

Тогава Крис извади от джоба на панталона си малка кутийка и я отвори.

В нея имаше златен пръстен със ситни камъчета в горната му част, а в края реда завършваше с малко сърчице.

Той я хвана за ръката и сложи пръстена. След това я притисна към гърдите си, защото видя сълзи в очите й.

— Този пръстен е символ на моята любов и означава, че си моя любима. Когато си напълно уверена, че ме искаш в живота си аз съм тук. Ти си първата и последната жена, която ще носи мой пръстен и искам да си сигурна в решението си.

— Да — каза Марина.

— Какво, да? — попита Крис.

— Ами казах ти да. Няма нужда да мисля. Сигурна съм, че ти ще си единствения мъж в живота ми.

— Напълно сигурна ли си? — попита отново той, не можейки да повярва на щастието си.

— Никога не съм била по сигурна в нещо.

Така тази вечер, която започна с несигурност от страна и на двамата се превърна в специална и съдбовна за тях.

Крис заведе Марина в спалнята, където й показа с много нежност и страст цялата си любов, но и тя му отвръщаше със същите чувства.

Любиха се до пълно отдаване и в никой от двамата не остана и капка съмнение колко силна е любовта им един към друг.

 

 

На следващия ден Марина се сбогува с роднините си. Братовчедка й си беше заминала за Австрия преди нея. Сега леля й още повече се натъжи, че с чичо й остават отново сами.

Тя успокоително им каза.

— Спокойно лельо, ще ви посещавам често. С Крис сме заедно и ще прекарвам свободното си време в Бургас.

Двамата засега мислеха да не казват нищо за това, че са решили да свържат живота си, докато не кажат на родителите си. Неговият баща отсъстваше от страната, защото беше във Франция през последните два месеца и Марина още не го познаваше. Крис пък щеше да се запознае с нейните родители сега щом пристигнеха в София.

Тръгнаха за София почти на обяд и вечерта пристигнаха. Той бе притеснен за предстоящата среща с родителите й, защото нямаше представа как ще реагират, когато я видят с момче след предишната й връзка. Знаеше, че Марина им е говорила за него. Обаче нямаше представа, че тя е говорила за него с такава любов, че родителите й имаха усещането, че го познават.

В момента, в които се запознаха почувстваха симпатии, а ги свързваше и голямата им любов към Марина. Те веднага разбраха по държанието му към нея, колко силно я обича. Отдавна знаеха, че дъщеря им е забравила миналото и е много щастлива в настоящето. Приеха Кристиян сърдечно в дома си.

Досега той не знаеше нищо за работата на родителите й. Тя не му бе казвала, а и той не се бе интересувал, защото само тя го вълнуваше. Изненада се, когато разбра, че те имат сериозен преспял бизнес и верига магазини. Още повече се учуди, когато му казаха, че дъщеря им работела във ваканциите в техните магазини и никога не е изтъквала финансовото им състояние. С болка на сърцето споделиха, че именно заради богатството им е била наранена.

Крис погледна удивено към Марина. Изпита огромно възхищение към нея, въпреки че мислеше, че няма с какво повече да го омагьоса. Разбираше напълно защо не му е казала за бизнеса на родителите си. Не защото му е нямала доверие, а защото никога не го е използвала като преимущество, а и той самият бе доволен, че не е знаел за това.

С всеки ден тя го изненадваше. Тя бе неповторима. Всяко момиче на нейно място би си живяло спокойно и в разкош. Би използвало възможностите на родителите си, за да се облагодетелства и да прави каквото си поиска. А тя живееше като обикновен човек със средни възможности. Работеше и се държеше естествено и сърдечно с всички и с нищо не показваше, че семейството й е заможно. Сега разбра, че тя има чисто нов автомобил, а по-старият, с който бе в Бургас е на фирмата на родителите й. Също разбра, че има собствено жилище в близост до този й дом. Изненадите валяха една след друга и Крис бе изумен.

По учуденото и удивително изражение на лицето му родителите и разбраха, че той няма представа за нищо.

Мария майката на Марина погледна с укор дъщеря си и я запита.

— Нима никога в разговорите ви не е ставало на въпрос какъв е животът ти тук.

— И какъв е животът ми тук мамо? Живот обикновен и съвсем нормален. Какво трябваше да кажа. Да изтъквам колко са богати родителите ми, но въпреки това не могат да купят щастие на дъщеря си. Винаги съм се гордяла с вас, че сте мои родители. Крис може да потвърди, че никога не съм се възползвала от вашите успехи, за да привлека хората да ме уважават заради това и въпреки всичко пак си изпатих. Отношенията ни с Крис нямат нищо общо с това от какво семейство съм. Надявам се да ме разбере, защо не му казах нищо за бизнеса ви.

— Но нали знае за случая с Венко. Как така не е станало на въпрос, че разполагаш с повече пари в сметката си.

— Да знае, че е имало опит за банкова измама, но не е ставало на въпрос откъде и как разполагам със средства привлекли чуждо внимание. Просто той не се интересува от това. Винаги когато ходехме по заведения, дори когато Мая бе с нас нито веднъж не ми позволи да платя сметката.

Крис реши, че трябва да каже мнението си за мълчанието на Марина.

— Разбирам, защо Марина е премълчала за всичко. Не й се сърдя за това, дори съм доволен, че не ми е казала. Тя е толкова млада, а в същото време толкова зряла. Не ми е казала, не защото ми няма доверие, а защото е страдала заради парите и не е искала те да са фактор във взаимоотношенията ни. Тя ми има пълно доверие и много добре знае, че ще я обичам винаги, независимо от това какво е финансовото й състояние.

Когато се запознахме аз я приех такава каквато е. Знаех, че е студентка, както и че работи и се справя отлично със служебните си задължения. Нейните клиенти не си тръгваха от магазина докато не си купеха нещо. Тя бе най-добрата служителка на фирмата през месеците, в които работи. Аз също се справям с работата си и получавам добри доходи, с които мога да си позволя да живея нормално и да се грижа за приятелката си.

— Щастливи сме, че си до нея и я обичаш заради нея самата. Тя е прекалено добра и приятелите и често я използват. Не демонстрира с парите си, но обичаше да ги черпи. Те явно нямат нищо против, след като тя най-сърдечно им плаща сметките — каза майка й.

— В такъв случай съм доволен, че въпреки споровете ни понякога, никога не й позволих да плати сметка, когато е с мен. С приятелите си може да прави каквото реши. Може да ги покровителства финансово колкото си поиска, но аз като неин любим не желая да съм в тази група от хора. Разбирам защо си е създала хиляди комплекси и защо е толкова несигурна в себе си и в приятелите си. Цялото й обкръжение от приятели я приема като даденост. Могат да разчитат на нея за всичко и това е така, но тя не е убедена в искреното им приятелство и сама се е подложила на това изпитание. Сега съм много щастлив, че не ми е казала нищо свързано с бизнеса на семейството. Вие сте я възпитали в човешките ценности, но нейната прекалена човечност и доброта са й причинили неприятности. Те не са били само от бившия й приятел с него просто чашата е преляла. Имала е финансови възможности и желание да помага на хората. Искала е всички край нея да са добре. Но самата тя не се чувствала добре. Започнала е да мисли, че обкръжението й я възприема като приятелката, която плаща сметките. Момичето, на което могат да се оплакват и да споделят тайните и проблемите си. Тя толкова се е вживяла в това си амплоа, че е забравила за себе си, за себеуважението си. Забравила е да се обича. Така е загубила самоувереността си и когато я сполетяло нещастието е избягала от всичко и всички. Слава богу, аз открих истинската Марина и съм щастлив, че сме заедно.

Докато Кристиян говореше, Марина развълнувано го гледаше, а от очите й се стичаха сълзи. Родителите й също го слушаха и с всяка секунда разбираха, че това момче е най-хубавото нещо, което можеше да се случи на дъщеря им.

Крис я прегърна, без да се притеснява от родителите й, а с ръка започна да трие сълзите й. Тя се облегна на гърдите му и каза:

— Как е възможно да четеш в душата ми, като в разтворена книга, дори не се бях замисляла за всичко това! Явно подсъзнателно съм го разбирала. Затова съм страдала и съм се самобичувала, без да си давам сметка колко си вредя. Без да знам какво да направя, за да се чувствам добре. А ти сякаш говориш от името на наранената ми душа! Ти ми помогна да преодолея тежък момент в живота си, да осмисля как съм гледала на себе си и да се приема такава каквато съм.

Кристиян продължаваше да я държи в прегръдката си и да я милва успокояващо.

Родителите й разбраха, че сега Марина има нужда само от ласките на любимия си и тактично излязоха от стаята.

 

 

Следващите дни Марина и Крис прекараха заедно. Родителите й го поканиха във фирмата и после му показаха магазините си. Той като добър търговски представител, макар и продуктите да бяха съвсем различни, имаше мнение за работата им и намериха общ език и в служебен аспект.

Когато най-близката приятелка на Марина, Лилия разбра, че се е върнала и се обади и я покани да излязат с компанията.

Марина попита Крис за мнението му.

— Скъпи, искаш ли да излезем и да те запозная с приятелите си.

— Добре, нямам нищо против.

Тогава тя каза на Лилия:

— Ще се видим направо в клуба.

Така на следващата вечер Крис се запозна с приятелите й.

Сред тях имаше такива, които му допаднаха от пръв поглед, но и такива, които не хареса.

Момичетата веднага реагираха, още щом видяха, че не е сама. Едни я гледаха с искрена радост, че има приятел, а други със завист. Тогава едно от момичетата, от което струеше завист я попита:

— Марина нямаше те цяло лято, а сега се появяваш с този красавец! Къде го откри?

— Може да се каже, че взаимно се открихме — отговори вместо нея Крис, който бе чул въпроса на приятелката й, която определено не му допадна още щом се запознаха.

Според него не беше истинска приятелка на Марина, а и бе прекалено превзета и с голямо самочувствие за себе си. При задаването на въпроса й, Крис веднага усети, че Марина се притесни. Той й бе зададен с лек подигравателен тон. Сякаш тя не е достойна да има приятел, а още по-малко той да е с хубав външен вид. Той сложи ръка на кръста й, за да й вдъхне увереност. Така искаше да покаже на приятелите й, че не е сама и има човек до себе си, който я обича и уважава.

След отговора му и милия жест към Марина, с който демонстрира любовта си, приятелите й разбраха, че е преодоляла неприятния момент в живота си и дори изглежда щастлива. Крис, след като я бе опознал, знаеше, че не пие и не обича да слуша силна музика. За него беше странно, че заради приятелите си ходи по такива места.

Той веднага прецени кои наистина я харесват и са й истински приятели. Както и разбра, че има и такива, които я използват и се държат лицемерно с нея. Точно момичето, което се учуди как може да има приятел, започна да флиртува с него.

Когато Марина отиде до тоалетната, тя веднага го заговори. Той не се притесни от наглото й поведение, защото го бе очаквал. Беше му неприятно, че има такова момиче в компанията на Марина. Моника, така се казваше момичето, започна да го разпитва.

— Как се запознахте с Марина? — А в същото време го гледаше провокиращо в очите и си играеше с косата си.

Крис не й обърна внимание и дори не й отговори и тогава тя изведнъж каза:

— Знаеш ли, че Марина почти беше сгодена преди няколко месеца? — И с престорено чувство на съжаление продължи: — Горката нямаше представа какво бе намислил Венко, бившия й приятел. Направо я съсипа, да се подиграе така с нея.

Тогава в бара зазвуча бавна танцувална музика и Моника хвана ръката на Крис, поканвайки го на танц. Той обаче се освободи и отказа да танцува под претекст, че ще потърси Марина, защото много се е забавила.

Когато излезе и погледна по посока на тоалетните видя, че едно момче я е приклещило и не я пуска да мине. Доближи се до тях тихо и внимавайки да не го забележат. Тогава чу гневните думи на момчето, което видимо бе по голямо от тях.

— Заради тебе, ледена кучка такава, загубих работата си. Ти съсипа живота ми.

— Кой, аз ли съсипах живота ти, или ти съсипа моя? — отвърна тя.

— Ако ставаше за нещо, бих се оженил наистина за теб и щях да си живея царски. Само че ти не ставаш за нищо. Дори приятелите ти те използват, а когато те няма ти се подиграват. Ти си студена като лед и само парите ти са привлекли новия ти приятел, защото няма нищо друго, заради което да си заслужава да е с теб. Никой не те уважава, защото си прекалено добра и доверчива.

— Не ме интересува какво мислиш за мен, — му отвърна спокойно Марина. — Единственото нещо, за което съжалявам, че съм имала нещо общо с животно като теб. Сега се махни от пътя ми и не искам да те виждам повече. Достатъчно голям компромис направиха родителите ми, като не те обвиниха публично и ти спестиха много неприятности.

Марина се опита да се измъкне, но не можа, а Венко продължи:

— Закъде бързаш? Искаш да отидеш при красивия си приятел. Не се тревожи за него, Моника го омайва със сладките си приказки и скоро ще ти го отмъкне.

— Не смей да говориш за приятеля ми. С приказките си може да го омърсиш, а аз няма да позволя някой да го обижда.

— Нима? Толкова много те е заблудил, че така го защитаваш. Ти си толкова наивна, че всеки може да си играе с теб както си поиска.

— Не ме вълнува какво говориш. Вече не можеш да ме нараниш, а сега се премести, за да мина.

Венко обаче не се премести и тогава тя чу гласа на Крис.

— Не чу ли, дамата не желае да разговаря повече. Имаш късмет, че не желая да се занимавам с нищожество като теб. Иначе нямаше да излезеш от тук докато не и се извиниш за всички обиди, които си й нанесъл.

— Няма нужда да се стараеш толкова! Нали вече си я оплел в мрежите си, — му отвърна злобно Венко.

— Много грешиш. Аз не съм като теб и никога няма да бъда. Относно чувствата ми към Марина, те не те засягат. Това, което ти не харесваш в нея аз обожавам, така че с теб сме от различни планети. И без да искаш си ми направил услуга. Ако не я беше наранил никога нямаше да я срещна. Никога нямаше да съм щастлив както съм сега с нея.

— Много добър актьор си, хубаво си я оплел в мрежите си — продължи да се заяжда Венко.

Крис не обърна внимание на думите му и каза:

— Предупреждавам те! Повече да не си я доближил, защото тя е добра и ти е спестила много проблеми, но аз не съм толкова добър. Ако разбера, че я притесняваш тогава няма само да си говорим.

После хвана за ръка Марина и каза.

— Хайде скъпа, да се махаме от тук.

— Само да си взема чантата и да кажа на останалите, че си тръгваме.

— Добре, въпреки че не мисля, че им липсваш.

Когато Марина си взе чантата, нейната приятелка от детството Лилия й каза.

— Този път си срещнала подходящото момче. Приятелят ти е железен. Знаеш я Моника как обича да флиртува с всеки. Когато излезе веднага започна с номерата си, но с нищо не можа да го съблазни. Първо го разпитва, а той и дума не й каза. После тя, уж със съжаление разказа за проблема ти с Венко, пак нямаше резултат. Накрая се опита насила да го принуди да танцуват, но той я отряза и излезе да те търси. Между другото защо се забави толкова?

— Защото, когато излязох от тоалетната пътя ми бе препречен от Венко. Не знам как е разбрал, че съм тук, но Крис се намеси навреме. Сега си тръгваме и мисля, че повече няма да излизам с вас. И не го правя заради Крис, а заради себе си.

— Мисля, че те разбирам. Но нали с теб пак ще си останем приятелки. Когато те видях тази вечер с приятеля, ти разбрах, че си се променила. С него си подхождате, а си личи, че се обичате.

— Разбира се, че си оставаме приятелки, ти и Лена винаги ще сте моите най-добри приятелки. Няма да излизам повече с колегите от университета. Ще изкарам последната година като не излизам с групата.

— Добре. Вдругиден и Лена се прибира в София и ще се видим само трите. Чао!

Когато Марина излезе при Крис каза.

— Извинявай, че се забавих.

— Няма проблем не се тревожи — й отвърна той.

— Забавих се, защото предупредих Лилия. Повече няма да излизам с колегите си от университета. Няма да посещавам места, които не харесвам, а си налагах заради тях. Когато те доведох тук, знаех, че няма да ти хареса. Исках да се убедя, че досега съм се съобразявала само с вкуса на останалите, а не с моя собствен. Всичко, което каза пред родителите ми е истина. Аз нямам истински приятели и сама съм си виновна за това. Позволих на всички да ме използват. Нямах достатъчно самочувствие и увереност да изказвам собствените си стремежи и желания, а живеех с проблемите и желанията на другите. Благодарение на теб, разбрах какво искам от живота и ще се постарая да го постигна.

— Радвам се, че мислиш така и най-вече, че проумя какво е добро за теб.

— Да, съдбата ме отведе при теб, за да открия себе си и любовта на живота си едновременно.

— Обичам те, Марина! Никога не го забравяй и ако имаш нужда от нещо каквото и да е то само ми кажи.

— Обичам те, Крис! Имам нужда единствено от теб, а с всичко останало ще се справя сама.

— Аз винаги ще съм до теб, дори и да ни дели огромно разстояние. Ако не физически, то в мислите си ще съм с теб.

— Знам това. Сигурно трябваше да благодаря на Венко, колкото и пародийно да звучи това. Ако не бях пострадала заради измамата, нямаше да те срещна. Нямаше да разбера какво е да обичаш, да се чувстваш обичана. Беше прав и за това. Тази вечер слушах обидите му, но те не ме засегнаха. Вярата ми в мен самата, бе по силна от жестокостта на един жалък човек. И то пак благодарение на теб. Ти, освен че си мой любим си и моята пътеводна светлина.

 

 

За Марина седмицата, в която Крис прекара в София се стори като миг. Денем се разхождаха по места, които той не е посещавал. Вечерите прекарваха в домашна семейна обстановка с родителите й. Те и той се опознаваха взаимно и разбраха, че имат много общи теми за обсъждане и се чувстваха все по-близки.

Двамата влюбени нощуваха заедно в нейната стая от първия ден, в който пристигнаха в София. Родителите й нямаха нищо против, особено след като разбраха, че тя носи годежен пръстен подарен й от Крис още в Бургас. Затова младите със съгласието на родителите, спокойно изразяваха чувствата си. Нощите им бяха изпълнени с много нежност и наслада.

В края на седмицата Крис си тръгна с нежелание. Нямаше възможност да остане за по-дълго време, а и лекциите на Марина започваха на следващия ден. И за двамата бе мъчителна раздялата, въпреки уговорките да се чуват всеки ден. Той я успокояваше, че пътуваше всяка седмица служебно в София и ще остава при нея по една нощ. Въпреки всичко, когато си тръгна сякаш слънцето в душата й залезе и се появи мрак.

За времето, през което се срещаха, а и после, когато станаха по-близки, Марина бе свикнала с присъствието му, с нежността му и разбирането към нея. Когато остана сама се изплаши, че без неговата подкрепа няма да може да се справи. Никога преди не си бе представяла, че ще има такава нужда от някого. Той бе станал като част от нея. Тя се затвори си в стаята си, която бяха споделяли през последните дни и си спомни за всички прекрасни моменти с него. В ръцете си държеше едно плюшено кученце, което той й бе подарил, преди да си тръгне. Спомни си думите, които й бе казал тогава.

— Когато не съм до теб, то ще те пази.

Майка й почука на вратата и влезе.

— Марина ела при нас. С баща ти ще пием кафе, а и ти не си обядвала. Цял ден ли ще стоиш затворена тук? Ако Крис разбере колко си тъжна и той ще страда. Вече ти липсва нали?

— Да. Липсва ми и се чувствам самотна без него.

— Разбирам те мила, но той си тръгна преди няколко часа. А ти отсега страдаш. Как ще издържиш да сте разделени два семестъра? Ще се виждате рядко за няколко дни. Стегни се и приеми фактите такива каквито са.

— Мамо, той учи задочно и ако има работа тук в София може да дойде и да е с мен.

— Защо не поговорихте за това? Може наистина да се съгласи да дойде тук. Работа има достатъчно във фирмата и за двама ви.

— Досега не ми беше хрумвало. Откакто стоя в стаята си и тъгувам си мисля, какво да направя, за да съберем. Тогава се сетих, че той може да дойде тук. Нямам представа дали ще се съгласи, защото е доволен от работата си. Шефовете му много го уважават и получава висока заплата. От друга страна трябва да остави баща си сам, въпреки че той много пътува в чужбина и рядко си е вкъщи. Аз не го познавам, така и не се засякохме, за да се запознаем.

— Когато се видите поговорете. Аз ще говоря с баща ти за работа, която може да му предложим, ако се съгласи да дойде в София. Много сме щастливи, че след всичко, което преживя най-после откри добро момче. Вярвам в него и знам, че ще бъдете много щастливи.

— Благодаря ти мамо. Но когато Крис не е до мен се страхувам от това да не стана отново неуверена и без самочувствие личност.

— Няма момичето ми. Ти се промени, не си същата. Сега ти е мъчно за Крис, но той е с теб. Ние с баща ти много пъти се опитвахме да ти обясним, че човек трябва първо да се научи да обича себе си. Само тогава може да обича и да е полезен за останалите. Ти не възприемаше нашите думи, но Крис е намерил път към сърцето и разума ти. Успял е да ти обясни за кратко време това, което ние ти повтаряхме години наред. Толкова много искахме да си добра, разумна и стойностна личност. Възпитавахме те в човешките ценности, но ти стана прекалено добра и отзивчива за хората и с това навреди на себе си. Не казвам, че е лошо. Ти си едно младо, интелигентно момиче и това е харесал и Крис в теб. Хората са различни и някои приемат добротата като чиста монета. Други виждат възможност да се възползват и затова трябва да умееш да разпознаваш хората. Сама трябва да преценяваш как да се държиш, за да не те смятат за човек, с когото могат да се държат както им е удобно на тях. В крайна сметка доброто победи и ти срещна мъжа на мечтите си. Научи се да се харесваш и приемаш такава каквато си. Най-важното е, че се научи да правиш разлика между „приятели“ и истински приятели. Сега, когато се научи да цениш сама себе си, ще използваш добродетелите си да помагаш. Но на хора, които наистина имат нужда от помощ, а не такива, които да те използват за собствени облаги.

 

 

Лекциите на Марина започнаха и тя всеки ден бе в университета. С Крис се чуваха всяка вечер и си споделяха изминалия ден, но и на двамата им бе трудно, че са разделени. Неговите лекции бяха две седмици и той в това време нямаше да може да пътува до София. Въпреки че си говореха само по телефона, пак успяваха, макар и само с думи да изразят чувствата си и да се чувстват близки все едно са един до друг.

След като лекциите на Крис приключиха и той започна работа, още в началото му излезе пътуване до София. Така двамата с Марина успяха да се видят след триседмична раздяла. През деня Крис се справи със служебните си задължения. Вечерта вечеряха със семейството й, а после двамата се усамотиха в спалнята си. Марина бе толкова щастлива от присъствието му, че не можеше да му се нарадва. Отдадоха се на страстта и копнежа си, за да задоволят желанието, което струеше от тях още в мига, в който се видяха. После се отпуснаха доволни от това, че са заедно. Лежаха в леглото прегърнати и си говореха за чувствата и темите, които ги вълнуваха и свързваха. Наслаждаваха се на близостта си щастливи, че са заедно, макар и за една нощ.

На другия ден Крис си тръгна, но този път Марина бе по-спокойна. Щяха да се видят отново след няколко дни. Той й бе обещал, че ще се опита да съчетае работата си така, че да има един ден почивка, когато дойде следващия път.

На вечеря родителите й я попитаха.

— Какво стана скъпа? Успя ли да говориш с Крис за евентуалното му преместване в София.

— Не нямахме много време, а и не посмях да подхвана темата. Нямам представа как, ще реагира. Той е свикнал да е самостоятелен. През по-голямата част от живота си се е грижил сам за себе си. Въпреки това е близък с баща си. Човекът е посветил живота си на него. Ако аз не учех, щях да замина за Бургас. За мен няма да е проблем да работя там. Вие ще ми липсвате, но сте ми родители, а Крис е мъжа, с когото искам да прекарам живота си и да създадем собствен дом и семейство.

— Ние обсъждахме възможността да предложим на Крис работа в нашата фирма. От това, което разбрахме за него, след като го опознахме, е, че той изпълнява стриктно служебните си задължения и е добър в сферата, в която работи. Имаме надежди, един ден ти като наша дъщеря да поемеш бизнеса. Мислим, че и той като твой съпруг също би приел да се включи в семейната фирма. Може да се заеме с доставките на стоките, след като се запознае с всичките ни доставчици, както и да открие нови. Справя се много добре с преговорите и ще е полезен за развитието на бизнеса. Така двамата ще сте заедно и няма да е необходимо да работите в други фирми.

— Това, което ми предлагате, е чудесно, но не мога да кажа нищо в момента. Докато не разговарям с Крис и не разбера мнението му не знам какво ще се случи. При всички положения ще се съобразя с неговото решение. Вашето предложение е идеално за всички и няма да ми се налага да се разделям нито с вас, нито с него.

— Разбираме те момичето ни и ще те подкрепим, каквото и решение да вземеш. По никакъв начин няма да разрушим щастието ти с Крис. Вие имате обща съдба. Не е случайна срещата ви. Затова никой и нищо няма да развали щастието ви.

— Благодаря ви. Обичам ви!

След разговора с родителите си, Марина се вижда няколко пъти с Крис. Но все не намираше подходящ момент да говори с него за предложението им.

Случи се така, че няколко дни преди студентския празник нямаше лекции. Имаше пет свободни дни и тя без много да мисли позвъни на Крис, че пътува за Бургас, за да не се разминат по пътя и тръгна.

Пристигна там след обяд и реши да изненада бившите си колеги във фирмата, в която работеше. Когато влезе в магазина на смяна бяха Преслава и Жана.

В мига, в който момичетата я видяха се затичаха към нея и я прегърнаха и целунаха сърдечно. Преслава заговори ентусиазирано.

— Здрасти Марина, наистина ли си тук? Толкова съм щастлива, че те виждам! Ощипи ме, за да повярвам, че не е сън. Вярно е, че си говорихме по телефона, но друго е да се видим отново.

— Кога пристигна? Колко време ще останеш? Веднага ще информираме колегите и ще си спретнем купон в твоя чест — не спираше да говори Преслава.

— И аз съм много щастлива да ви видя. Току-що пристигнах и не съм се обаждала на никого. Само от София предупредих Крис, че пътувам насам, за да не се разминем. Тук ще съм няколко дни и ще се видим на спокойствие. И вие много ми липсвахте. Странно е, че с вас станахме истински приятели, а тези, които мислех за приятели се оказаха, че са само мои колеги.

— Светът е странен, а ти искаш отношенията между хората да не са странни. Имам изненада за теб, за която не ти казах по телефона. От месец излизам с едно момче, което се оказа съученик на Крис. Засега отношенията ни се развиват нормално. Когато казах на Крис за него, ме увери, че момчето е много добро и мога да му имам доверие. Така че искам да ви запозная докато си тук.

— Радвам се за теб и ще съм много доволна приятелките ми да намерят щастието си като мен. Вие с Петко как сте? — обърна се Марина към Жана.

— Отношенията ни са прекрасни. Вече сме по-близки, сещаш се какво имам предвид и си пасваме и в това отношение. Тук на работа прикриваме чувствата си, но когато сме сами няма по-нежен и грижовен мъж от него.

— От всичко чуто разбирам, че любовта витае във въздуха! Аз и приятелките ми имаме щастието да я усещаме и изживяваме. Какво по прекрасно от това може да ни се случи.

— Ти няма ли да потърсиш Крис. Да знаеш, той говори и мисли само за теб. Колегите понякога го бъзикат с поговорката — „Гладна кокошка просо сънува“. Далече си и не може да те вижда, но той не им се сърди. Отвръща им, че макар и на далеч с мислите и душите си сте свързани и ще преодолеете периода, през който ви се налага да сте разделени.

— И на мен ми е трудно, че го виждам по веднъж седмично. След няколко месеца завършвам и всичко ще се промени. Сега отивам да го потърся, защото като заговорих за него желанието и копнежа да го прегърна станаха болезнени.

 

 

Марина не бе разбрала, че Крис щом е видял колата е влязъл в магазина и чу последните й думи. Виждайки я и чувайки гласа и, вълнението му накара сърцето му да затупти по бързо. Той за миг от секундата се оказа до нея и силно я прегърна. След това я целуна нежно и продължително, без да мисли, че колежките му ги гледат. Когато я освободи, за да си поеме дъх от целувката и изненадата, която й направи появявайки се така й каза.

— Добре дошла, любов моя. Щом видях, че си тук не можах да чакам да дойдеш при мен.

— Крис. — Изрече с голяма любов името му Марина. — Вместо аз да те изненадам ти го направи по невероятен начин, дори не разбрах кога си влязъл.

— Ти не разбра, но приятелките ти ме видяха. Не ти казаха, за да почувстваш истинско удоволствие от появяването ми. Така се радвам, че си тук. Идва ми да полетя от щастие. Откакто ми се обади, че идваш времето сякаш беше спряло. Притеснявах като знаех, че пътуваш и със сигурност си карала бързо, за да пристигнеш толкова рано.

— Спокойно! Карах бързо, но спазвах пътните ограничения и бях внимателна. Хайде, искам да видя бившите си колеги и да ги смъмря, защо те тормозят като знаят, че ти липсвам.

— Няма нужда да ги мъмриш. Те така искат да ме разсейват, за да не ми липсваш толкова много. Откакто им казах, че ще дойдеш нямат търпение да те видят.

Тогава Преслава му каза сърдито:

— Значи така! Предупреди момчетата, а на нас нищо не каза и те също си мълчаха.

— Не ви казахме, за да ви направим изненада и да изразите истинските си емоции от срещата ви.

— Откога мъжете мислят за нас и се съобразяват с чувствата ни!

— От момента, в който се влюбим и искаме да направим любимата си щастлива. Виждам, че и трите сте развълнувани от срещата си.

— Щом е така, този път ти прощаваме. Но искаме да знаем, когато Марина ще идва. Можем да се сменим с колежките, които не я познават и да си уредим среща.

В този момент в магазина влязоха клиенти и разговора за момента приключи. Марина кимна на приятелките си, че ще се видят по късно и тръгна с Крис към склада. Там момчетата се изредиха да я прегръщат и целуват, а накрая тя се засмя и каза.

— Досега не са ме целували толкова мъже накуп, а и като се замисля изобщо не съм целувана от мъж, освен от Крис.

— Е, значи е дошъл момента да си наваксаш — каза шеговито Петко.

После успокоително потупа рамото на Крис и продължи.

— Не се сърди приятел ние я целуваме само по бузките и то чисто приятелски, защото я обичаме като скъпа приятелка.

— Не мога да ви се сърдя, когато виждам с каква любов и уважение я посрещнахте.

И момчетата започнаха да й задават въпроси, като въпросите на Преслава. След като тя им отговори се разбраха на следващата вечер да си спретнат купон. Тогава Петко каза.

— Приятелят на Преслава има заведение, много хубав ресторант. Ходихме в него на два пъти и сме доволни от храната и обслужването. Ще те заведем там.

— Супер, ще мога да се запозная с приятеля на Преси.

След като се разбраха за купона Марина се обърна към любимия си.

— Ще се отбия, да се видя с роднините си. Довечера ще се видим у вас.

Дори не им беше необходимо да се разбират, че тя ще отседне в дома му. Тогава той каза.

— Баща ми е вкъщи и е време да се запознаете. Не се притеснявай от присъствието му. Той много иска най-после да се запознае с момичето, което е омагьосало синът му — повтарям ти дословно думите му.