Бистра Петрова
Съдба (1)

— Мамо, тате! Знам, че много ме обичате и се безпокоите за мен. Но аз съм добре и ще бъда още по-добре ако се махна за малко от София. Лято е, имам три месеца преди да започне последната година от университета. За това време всичко ще се забрави и ще отшуми. Говорих с леля, и тя и свако нямат нищо против през лятото да им гостувам, а и след две седмици братовчедка ми Мая се прибира от Австрия. Двете с нея ще имаме възможност да прекараме повече време.

— Марина, знаеш, че може да останеш при леля си колкото си пожелаеш. Тя ти е като втора майка, но на теб ще ти бъде ли удобно да си толкова много време далеч от дома.

— Защо да не ми е удобно? Леля ти е сестра мамо! Преди да се омъжи, ме е гледала от бебе. А и всяка година ходя при тях, както и братовчедка ми Мая идва при нас в София. Този път ще остана по-дълго време. Освен това мисля да си намеря работа в магазин и така ще съм ангажирана, а и да работя ми е приятно. През последните години работех в нашите магазини и имам опит. Така няма да се мотая по цял ден и да се чувствам безполезна, а и ще помагам на леля в домакинството с каквото мога.

— След като възнамеряваш да работиш, защо не си останеш тук и да работиш при нас. Познаваш работата, приятно ти е да общуваш с хора и познаваш персонала.

— Знам, че мога да работя във фирмата ви, но не искам да оставам в София. Моля ви да ме разберете. Неприятните моменти, които преживях във връзката си с Венко, ще ме съпътстват постоянно. Когато се срещна с приятели имам усещането, че ме съжаляват. На мен не ми е приятно именно това. Най-добре е известно време да не виждам никого от познатите си. Надявам с времето случката да се забрави.

— Добре щом си решила така! Ние с баща ти те подкрепяме, но много ще ни липсваш. Досега не сме се разделяли за толкова дълго време.

— Мамо и вие ще ми липсвате! Ще се чуваме по телефона и може да дойдете до Бургас за няколко дни. Когато Мая се прибере двете семейства можем да отидем на почивка както, когато бяхме по-малки. Ще се разберете с леля кога можете да дойдете.

— Марина с твоята кола ли ще пътуваш? Ако ще си с нея трябва да я закараме на сервиз да проверят всичко наред ли е с колата — каза загрижено баща й.

— Добре тате. Утре ще я закарам и после ще си приготвя багажа. Вдругиден пътувам за Бургас.

— Ако има нещо, от което се нуждаеш искам да ни кажеш Марина. Ти си единствената ни дъщеря и много се притесняваме. Особено когато си далеч от нас — с тревожен глас каза майка й.

— Няма нужда да се безпокоите. Вече съм достатъчно голяма и трябва да се справям сама с живота.

 

 

Марина бе единствената дъщеря на Мария и Ивайло. При раждането и се получили усложнения и Мария повече не можела да забременее. Така Марина останала единствено дете в семейството.

Родителите й притежават фирма за продажба на детски играчки. Имат три магазина, в които предлагат стоките на български и чужди производители.

Тя е двадесет и две годишно момиче. Изглеждаше по-голяма за възрастта си, защото бе леко закръглена и с по-голям бюст. Лицето й бе овално, но усмивката и очите й я правеха чаровна. Кожата й бе бяла, очите й тъмно кафяви, а тъмно кестенявата й коса, дълга и права, се стелеше на раменете й. Винаги ходеше със спусната коса и много рядко я връзваше. Определено не бе красавица, но бе общителна и жизнена. С чаровната си усмивка и доброта, които излъчваше успяваше да се сближава с хората. Предразполагаше ги да разговарят с нея и да й се доверяват. Нейната общителност и приказливост често я правеха център на внимание.

Беше израснала в добро и любящо семейство. Затова бе спокойна, добра и приемаше думите на хората като чиста монета.

Поради доброто финансово състояние на родителите й, а и това, че самата тя работеше във фирмата им разполагаше винаги със средства. Много често черпеше приятелите си и искаше всички около нея да са щастливи.

Още през първата година в УНСС, където учи „Маркетинг и Мениджмънт“ се сприятели с група състуденти, с които си общуваха редовно и излизаха на заведения заедно.

В групата им имаше момичета и момчета. Някои бяха гаджета, но тя нямаше приятел. Момчетата я възприемаха по-скоро като по-голяма сестра.

С нея споделяха проблемите си, любовните си истории с момичетата. Оплакваха се от връзките си, искаха съвета и как да постъпят с някое момиче.

Марина винаги ги изслушваше и ако имаше някакво мнение им го казваше. Много пъти се е случвало момче да плаче пред нея заради момиче. Тя все намираше начин да го успокои. Но така и никое момче не прояви към нея интерес като към жена.

Марина се бе примирила, че не е красавица. Но и тя си имаше своя чар. Успокояваше се, че явно не е срещнала още момчето подходящо за нея, което да я обича такава каквато е.

На студентския празник през третата година към групата им се присъедини едно по-голямо момче. То бе приятел на момче от компанията им. От няколко месеца бил в София. Работел като банков служител и живеел в една квартира с нейния състудент. Не познавал много хора в града. Затова се присъединил към групата им. Започнал да излиза заедно с тях по барове и други заведения. Цялата компания го прие сърдечно.

Така след известно време Марина започна да усеща, че това момче проявява интерес към нея.

В началото не обръщаше внимание на намеците му. Защото не вярваше, че мъж като него ще се интересува от нея. Той обаче прояви настоятелност и една вечер й каза, че иска да бъдат повече от приятели. Марина бе поласкана и прие да са двойка. Продължиха да излизат с общите си приятели, разбираха се и отношенията им бяха съвсем нормални.

След няколко месечна връзка Марина бе свикнала с Венко — момчето, с което излизаше. Мислеше си, че целувките, които си разменяха при раздяла вече не са й достатъчни. Искаше й се отношенията им да станат по-сериозни, но приятеля й като че ли не бързаше.

Въпреки това една вечер след бурен купон, той си бе пийнал повече и покани Марина в квартирата си. Тя щастлива, че ще бъде заедно с мъжа, когото смяташе, че обича не обърна внимание на това, че той е твърде пиян.

Така тя се прости с девствеността си. Всичко се случи много бързо и Венко изобщо не беше внимателен. Просто си взе своето и остави болката и разочарованието на нея.

След тази нощ връзката им продължи както до сега и през следващите два месеца между тях се бе случило да са заедно на няколко пъти и то по нейно желание.

През тези няколко пъти не се случи нищо по различно от първия път.

Той задоволяваше желанието, без да проявява нежност към нея. Тя все оставаше неудовлетворена и разстроена, че не изпитва никаква наслада от интимните им отношения. Мислеше си, че проблемът е в нея и не смееше да сподели с никого за случващото се.

Когато излизаха с приятелите си всичко вървеше както обикновено и не обръщаше внимание на сигналите, които усещаше с разума си, но не възприемаше със сърцето си.

Беше доволна, че има приятел и си въобразяваше, че е обичана и връзката й е като тези на приятелките й. Не й правеше впечатление, че в повечето случаи тя плаща сметките и само тя проявява интерес към по-голяма близост.

Не обръщаше внимание, че той не изгаря от желание по нея и не търсеше интимност. Съгласяваше се само когато тя го помоли. Когато я изпращаше я целуваше бегло и разсеяно.

Вече се познаваше с родителите й и поведението му към тях бе безупречно.

Въпреки това майка й го мислеше за студен и неприятен. Баща й го оправдаваше, че като банков служител трябва да спазва благоприличие и да е по-сериозен.

Марина нямаше личен опит в любовта, но забелязваше любовта между родителите си. Разбираше, че при нейната връзка всичко е различно.

През годините бе наблюдавала родителите си. Те се гледаха по специален начин, прегръщаха се и се целуваха, без да имат нужда от повод за това. Между тях имаше огромно уважение и привързаност един към друг. Когато не бяха заедно разговаряха често по телефона и разговорите им винаги завършваха с „обичам те“. Марина искрено се възхищаваше на тяхната любов и щастието им. Искаше й се и на нея да срещне човек, който да я обича и уважава така, както баща и уважава майка й.

Чувстваше, че връзката й с Венко не е такава.

Беше много изненадана, когато той един ден й предложи да се оженят. Тя помисли по предложението му и въпреки че имаше усещането, че нещо не е наред се съгласи. Залъга сама себе си, че с времето и след като се оженят всичко ще се промени и то към по-добро. И това се оказа най-голямата й грешка. Голямото й желание да има човек до себе си и да обича някого й изигра лоша шега.

Месец след предложението разбра, че Венко си има любовница, за която жадуваше и копнееше. А тя му е служила като прикритие, защото другата жена била омъжена за известна личност. Дори е решил да злоупотреби със служебните си задължения и да изтегли неправомерно известна сума пари от банковата й сметка.

Цялата история е била планирана, защото Марина имала сметка в банката, в която той работи.

Родителите й бяха внасяли редовно определена сума за обучението й. Тъй като бизнеса им вървеше, тези пари останали неизползвани. Така в сметката си Марина имала около двадесет хиляди лева, които Венко планирал да изтегли.

Затова й предложил да се оженят. Така с фалшивото предложение да я прилъже, тя да подпише необходимите документи, а после да я зареже.

И почти да успее.

Поиска подписа на Марина, като й обясни, че има нужда от малка сума пари. Те му трябвали да подготви всичко за годежа, а по-късно щял да й ги върне.

Марина му повярвала и подписала документ, без да има посочена сума на него. Тя толкова се бе въодушевила от предстоящия годеж, че без проблем се съгласи. Само попитала, как ще изтегли пари от сметката й без нейно присъствие. Той й обяснил, че няма да има проблем и сам ще се оправел с документите.

Само че с алчността си допуснал грешка.

Решил да изтегли цялата сума и да закрие сметката, като прехвърли парите на своя сметка в друга банка.

Когато документите преминали за одобрение през негова колежка. Тя информирала шефа на банката, а той се оказал познат на бащата на Марина. Позвънил му, да го попита за закриването на сметката.

Така цялата измама се разкрива и истината излиза наяве.

Бе предотвратено това престъпление. Но заедно с него, беше засегнато сериозно сърцето и достойнството на Марина.

Венко бе уволнен, но всичко приключи само с това. Защото родителите й, а и самата тя искаха случая да бъде потулен по възможност най-бързо.

След този случай Марина чу Венко по телефона само веднъж и то за да разбере истината за отношението му към нея. Тогава й разкри причината за връзката си с нея. Каза й за любовницата си, и като че ли това не му беше достатъчно. Обиди я жестоко. Нарече я безчувствена и студенокръвна.

Беше ядосан, че се е провалил и я обиждаше, за да утоли собствения си яд. Каза й, че никога не я е харесвал и не е имал чувства и симпатии към нея. Както и че не би легнал с нея ако не е бил пиян. Използвал я, за да разсее съмненията на мъжа на любовницата си.

Затова й предложил да имат връзка, а и освен това била богата и достатъчно добра да му плаща сметките докато се забавлявал.

Тогава Марина изключи телефона, но не забрави отровните му думи.

Когато майка й я видя разплакана я прегърна и нежно замилва по косата.

— Спокойно мила всичко свърши, трябва да си доволна, че навреме разкрихме подлия му план.

— Знам мамо, но не биваше да го оставяме да се измъкне безнаказано. Само уволнението не му е достатъчно. Той е много злобен и лош човек.

Разумът ми подсказваше, че нещо не е наред. Съжалявам, че му позволих да се възползва от мен.

— Аз също не го харесвах, но заради теб го понасях. Сега се упреквам, че допуснах да те нарани. Баща ти също е бесен. Не може да си представи, че има такива хора, които са способни да се възползват от добротата на едно момиче.

Случаят беше потулен, но приятелите на Марина знаеха цялата история. Те искрено съжаляваха, че бяха допуснали такъв човек в компанията си. Дори момчето, което ги запозна се чувстваше виновно. Той нямаше представа за намеренията на приятеля си. Тя усещаше съжалението в погледите на приятелите си и така се чувстваше още по-зле.

Затова реши да се махне от града, и да замине при роднините си в Бургас.

Натовари багажа в колата. В крайна сметка реши да пътува с кола на фирмата, а не с личния си нов автомобил. Не искаше да бие на очи и хората да си мислят, че има финансови възможности.

Сбогува се с родителите си и отпътува.

 

 

Роднините й я посрещнаха сърдечно. Оставиха я да се настани и да си отдъхне спокойно от дългия път.

След това тя разказа на леля си всичко, което й се беше случило.

Леля й майчински я прегърна и каза:

— Скъпа, знам, че в момента си наранена и отчаяна. Но трябва да се опиташ да забравиш случилото се. Приеми случката като урок. В бъдеще бъди предпазлива, но не позволявай на това да те промени. Винаги бъди себе си и не се променяй. Хората са различни. В живота си ще срещаш и лоши и добри. С времето, ще се научиш да ги разпознаваш. Единственото, което трябва да запазиш, е собствената ти същност. Не позволявай на никой да ти влияе. След нощта идва ден. Така е и в живота след тъгата идва радост. Очаквай радостта с открито сърце и един ден тя ще дойде при теб. Вярвай в доброто и не позволявай на злото да вреди на живота ти. Винаги си добре дошла у дома и можеш да останеш колкото пожелаеш. Сега за първи път се сблъска с проблем. Разбирам, че си много уязвима, но трябва да приемеш ситуацията и да не й позволяваш да промени живота ти. Трябва да си силна и да приемаш проблемите като обикновени препятствия по житейския ти път. Обичам те като дъщеря. Така както искам дъщеря ми Мая да е щастлива, искам същото и за теб.

— Благодаря за подкрепата и разбирането, лельо, и аз те обичам, и ще следвам съвета ти. Ще се опитам да забравя за това, което ми се случи. Тук ще ми е по лесно, защото съм далеч от хората, които познавам и които биха ми напомняли за миналото. За в бъдеще ще възприемам проблемите си като изпитания на съдбата. Ще се поучавам от тях, без да им позволявам да контролират живота ми.

— Точно така трябва да разсъждаваш и да приемаш живота такъв, какъвто е. Само така, ще ти е по-лесно и ще бъдеш щастлива.

След разговора с леля си Марина се почувства по-добре. Окуражена и вдъхновена реши смело да продължи напред.

Въпреки това прецени, че ще е по добре да остане през лятото в Бургас и се зае да си търси работа.

Още на следващия ден видя обява за продавач-консултант в парфюмериен магазин. Фирмата бе вносител на парфюми и имаше търговски представители в цяла България. Собствениците бяха младо семейство.

Марина се яви в офиса, който се намираше в близост до магазина и склада на фирмата. Представи документите си и предупреди, че търси само времена работа. Каза, че може да работи до края на септември.

Собствениците веднага я одобриха, защото тя ги бе спечелила с откровението си и лъчезарната си усмивка. Освен това говореше перфектно английски и руски. Това бе преимущество, тъй като от магазина пазаруваха много чужденци.

След ден Марина започна работа.

В магазина работеше на две смени с още три момичета. Две момичета първа и две втора смяна. В почивните дни на момичетата, които бяха на въртящ график, защото работеха събота и неделя ги заместваше пето момиче.

Марина още през първия ден се запозна с всичките си колежки. До магазина бе складът на фирмата. Там работеха само момчета. Двама отговаряха за склада и четирима, които работеха като търговски представители, както и две момчета и за товаро-разтоварна дейност. Всички работещи във фирмата имаха обща стая за отдих, където се хранеха и си пиеха кафето.

По време на почивката си Марина се запозна с момчетата от склада. Всички колежки и колеги я приеха и я въведоха в работата й.

Тя се отпусна и отново стана онова жизнено и общително момиче, което е била винаги. Бързо се сработи с колектива и лесно свикна с работата, защото имаше опит от магазините на родителите си. Работеше с лекота и с клиентите. Обръщаше внимание на всеки клиент. Съобразяваше се с изискванията им. Удовлетворяваше желанията им и те винаги си тръгваха с покупка.

Колежките й я питаха.

— Как успяваш да омаеш така клиентите, че да си купуват винаги по нещо?

Марина само повдигаше рамене и се усмихваше.

Момчетата работещи в склада веднага разбраха, че тя е много добродушна и сърдечна. С нея лесно се разговаряше и те бързо я възприеха като приятелка, с която могат да споделят проблемите си. Един имаше проблем с родителите си, друг с приятелката си.

Петко, който работеше като представител харесваше колежката й Жана, но не знаеше как да й предложи да излязат.

Марина разговаряше с тях и доколкото можеше да им даде съвет го правеше. Откакто самата тя бе пострадала не смееше да дава конкретни съвети. Сега по-скоро само изказваше мнението си по въпросите, които й задаваха. Но не налагаше мисленето си.

Колежките й я харесваха и също разговаряха с нея на различни теми.

Така Марина бързо се приобщи към колектива и изпълняваше задълженията си.

Беше минала седмица откакто работеше във фирмата и в стаята за отдих влезе Кристиян. Той беше на нейната възраст — строен, с млечнобяла кожа, с руса коса и небесносини очи. От пръв поглед изглеждаше чаровник и покорител на женски сърца.

Тя беше виждала толкова красив мъж само в списанията.

Той й се представи.

— Здрасти, аз съм Кристиян. — И протегна ръка да се здрависат, след което продължи: — Бях в едноседмичен отпуск. Във фирмата работя като търговски представител за Западна България.

— Здрасти, а аз съм Марина. — Здрависа се с него тя, усмихвайки се приветливо и лицето й се озари от сърдечност и нежност.

Кристиян беше възхитен от чаровната й усмивка, а после каза:

— Всички колеги говорят само за теб. С възхищението им към теб се събуди и моето любопитство, затова когато разбрах, че си в почивка дойдох да се запознаем.

— Поласкана съм, но съм най-обикновено момиче, което работи в магазина за парфюми.

— Може и така да е, но досега не съм ги чувал да говорят така за другите момичета, които работят във фирмата.

— И какво толкова говорят? Ще ми кажеш ли, защото сега събуди и моето любопитство?

— Казват, че си много добра и сърдечна. Умеела си да ги изслушваш и си давала добри съвети.

— Истината е, че съм много общителна и приказлива. Колкото до съветите, не мисля, че имам голям опит, за да давам правилни съвети. Говоря свободно с хората, проявявам разбиране към проблемите им, изслушвам ги и сигурно затова са така впечатлени. Възприемат ме като по-голяма сестра, а съм по малка от тях, но с по-едрата си фигура създавам впечатление, че съм по-голяма.

— Разбрах, че сме набори и дори учим една специалност. Само, че аз съм задочно обучение в Бургаски свободен университет.

— Значи сме колеги. Хубаво е, че работиш това, което е близо до специалността ти.

— Радвам си, че се запознахме и видях момичето, което е впечатлило колегите ми.

— Беше ми приятно да разговаряме, а и само с теб не се бях запознала във фирмата. И аз да си призная бях любопитна да се запозная с момчето, по което въздишат колежките ми.

— Сега пък ти ме ласкаеш. Приятно е когато виждаш как момичетата ти се възхищават. Но понякога ми идва в повече. Не мога да обърна внимание на всички, затова не смесвам работата с удоволствието. Гледам на момичетата във фирмата само като на колежки.

— Сигурно си прав. Представи си да започнат да се карат на работното място за теб. Ще настане истински хаос — каза Марина и се засмя искрено и от сърце.

В този момент изглеждаше толкова чаровна и жизнена, че имаше вид на ученичка, която се смее на шегите на свой съученик.

Кристиян също се засмя, но не пропусна нито за миг сияйната й усмивка. В този миг усети трепване в сърцето си и желание да я прегърне.

Тя от своя страна не прояви интерес към него. Беше наясно, че не е обект на желание от страна на мъжете и не си правеше излишни илюзии. Възприемаше всички момчета като приятели и толкова. Така възприе и Кристиян.

Още се смееха, когато при тях влезе Петко. Той искаше да разговаря с Марина, защото я бе помолил да му съдейства за сближаването му с Жана.

— Какво смешно си говорите, че така се смеете, та се чувате отвън.

— Както си говорихме, тя каза нещо и започна да се смее. А смеха й е заразителен и така започнах да се смея и аз — отвърна Кристиян.

Той се опита да прикрие чувството, което го обзе гледайки Марина.

— Е оставям ви да си говорите. И… Марина, всички тук ми казват Крис, ти също може да ми казваш така.

— Няма проблем, щом всички ти казват така и аз ще използвам умалителното ти име.

Когато Крис излезе Петко каза замислено.

— Знаеш ли, странно е да видя Крис да се смее! Той е винаги сериозен и не е общителен. Говори, но по малко и в повечето случаи само служебно. Красавец е и момичетата въздишат по него, но той не им обръща внимание. Имам чувството, че така ги предизвиква да го желаят още повече. Истината е, че е свястно момче. Разбира се с всички и си гледа работата. Но не допуска никого близо до себе си и не споделя за живота си нищо.

— Нямам мнение. Сега се запознахме и говорихме малко — му отвърна Марина. — А колкото до Жана и тя има симпатии към теб. Така че спокойно може да я поканиш на кафе. Тогава ще решите как ще се развият отношенията ви. Аз не мога да се намесвам повече.

— Благодаря ти. Ти ме окуражи и ми помогна достатъчно, като разговаря с нея.

След като Крис се запозна с Марина и от думите на колегите си разбра, че са разкрили вътрешната й душевна красота, се замисли.

Харесваха я като човек. Възприемаха я като сестра и без притеснения споделяха с нея най-съкровените си тайни. Как така, никой не бе забелязал колко чаровна и красива е и външно тя. Да, не беше класическа красавица излязла от модно списание. Но когато се съчетаеше чаровното й излъчване, прелестната й усмивка и душевната й красота, тя събираше всички точки необходими за идеалната жена.

Крис си даде сметка колко повърхностни са хората и дори бе доволен, че мъжете не гледаха на нея като на желана жена. Той я хареса от момента, в който я видя, но изпита чувства едва след като поговори с нея. Слушаше мелодичния й глас, а после видя чаровната й лъчезарна усмивка, и бе напълно пленен.

Разбра също, че тя не прояви интерес към него. Както го правеха другите момичета, а го възприе като поредния колега, с когото се запознава.

Не се изненада от отношението й, защото предполагаше причината да се държи по този начин с всички мъже. Мислеше за Марина и сам не проумяваше. Как може да е толкова добронамерена и сърдечна с хората около себе си, а в същото време да е критична и жестока към самата нея.

Той реши, че ще я опознае и ще разбере, защо се подценява като жена.

От този ден Марина и Крис се виждаха във фирмата почти всеки ден и разговаряха на различни теми. Не се виждаха само в почивните си дни и дните, в които той бе на път.

Така измина месец откакто Марина дойде в Бургас.

Братовчедка й Мая си беше дошла от Виена, където учеше и сега двете прекарваха всяка свободна минута заедно. В почивните дни ходеха на плаж, а вечерите си правеха разходки. Ходеха на кино, театър или на бар. Като дъщери на две сестри самите те се смятаха за сестри. Споделяха си всичко и обмисляха какво е правилно и какво не е когато трябваше да вземат някакво решение.

Марина се чуваше редовно с родителите си и в края на първия месец те дойдоха в Бургас да се видят с дъщеря си и роднините си.

Двете семейства изкараха два чудесни дена.

Марина бе възвърнала напълно душевното си равновесие. По нищо в поведението и не се забелязваше, че е имала сърдечни проблеми.

Сега си бе същото весело, общително и жизнено момиче. Родителите й разбраха, че промяната й се е отразила благотворно. Затова и не настояваха да се прибира в София. Прецениха, че може да остане докато започнат лекциите й през есента.

Марина продължи работата си във фирмата. С всеки изминал ден, в който се виждаше с Крис бе започнала да усеща специалното му отношение към нея. Така неусетно се влюби в него.

Никой от двамата не бе готов да изложи чувствата си на показ. Затова засега се задоволяваха само с вижданията си във фирмата.

Поради дружелюбното й отношение към всички колеги никой не се усъмни за чувствата й към Крис.

Неговото специално отношение към нея се изразяваше в погледа му.

Когато бяха сами той я гледаше с нежен и влюбен поглед. Никой и никога не я бе гледал така. Щом я погледнеше сърцето й забиваше силно и изпитваше желание да я докосне. Той не правеше нищо, а тя нямаше смелост да го доближи.

За първи път в живота си Марина разбираше, какво е да има химия между двама души.

Привличането между тях бе твърде осезаемо, за да не го усети. Макар и да нямаше опит сега разбра какво е да имаш истинско желание към някого, но горчивият й опит я правеше нерешителна и несигурна. Тя се бе примирила, че ще живее сама.

Любовта й към този красив млад мъж се появи съвсем неочаквано и нежелано от нейна страна. Тя, въпреки че чувстваше привличане между тях, не си правеше илюзии, че мъж като него може да се влюби в нея. След като и двамата не правеха нищо, за да се сближат Марина реши, че това е съдбата й. Да не изживее истинската си любов.

Съдбата бе тази, която решава живота на хората. Тя не знаеше каква е нейната съдба, но смяташе, че няма да има късмет да е с мъжа, когото обича.

Към края на юли собственичката на фирмата имаше рожден ден. Покани всичките си служители на парти.

Когато колегите седнаха около голямата маса се оказа, че Марина и Крис са един до друг.

От другата й страна беше седнала Преслава, нейна колежка и приятелка. Двете си бяха станали близки работейки в една смяна във фирмата.

Преслава бе красива брюнетка с изваяно тяло, красива кестенява дълга къдрава коса и кафяви очи, вдлъбнати скули и красиви пълни устни.

Тя помоли Марина да се опита да разбере нещо повече за Крис, като разговаря с него на партито.

Марина се опита да й възрази, защото самата тя бе влюбена в него и без това се чувстваше неловко и каза:

— Но защо аз да го разпитвам за живота му. Тук сме на парти и не е удобно да се интересувам от личния живот на когото и да било. Още по-малко на някой, който не желае да го сподели с колегите си.

— Само ти можеш да го предразположиш да ти се довери.

— Да, но ако някой ми се довери, аз не мога да предам доверието му.

— Знам, че си лоялна с всички колеги, но не знаем почти нищо за него. Шефовете казват, че е добро момче и изпълнява стриктно задълженията си. Умеел да убеждава търговците и правел големи продажби.

— Може да не желае да го опознаваме извън службата! Не е хубаво да се ровим в личния му живот, след като не желае.

— Може и така да е, но аз си мисля, че с теб ще сподели. Вие двамата добре се разбирате и от всички колеги той говори най-много с теб. Дори с момичетата си мислим, че има симпатии към теб.

— Само така си мислите, това че говори повече с мен не означава нищо. Не е възможно да харесва мен, а да пренебрегва вас! Вие сте красавици във всяко отношение, а и мъжете ме възприемат само като приятелка нищо повече — продължи с болка в гласа Марина.

Преслава усети болката в гласа на приятелката си и успокоително каза.

— Марина не се подценявай. Ти имаш излъчването и чара, за които много момичета могат само да си мечтаят.

— Не мисля, че мъжете обръщат внимание на излъчването ми. Те искат жената до тях да е елегантна и красива, нещо, което аз не съм.

Марина си спомни за злощастната връзка, заради която е в Бургас и замълча умислена и тъжна. Крис, който, без да иска чу целия разговор се досети, че макар и Преслава само да налучква бе разбрала, че той харесва Марина.

Никой не знаеше, че не само я харесва, но е и влюбен в нея. Сега, когато чу разговора между двете жени още повече се убеди защо всички уважаваха Марина. Тя бе добра и коректна приятелка и всички и имаха пълно доверие.

Колегите му й казваха „сестричката“. Защото знаеха, че каквото и да споделят с нея, то ще си остане между тях.

Но и двамата си приличаха в едно и то бе, че никой от тях не споделя личния си живот.

За нея знаеха, че е студентка и е от София и живее в Бургас със семейството на леля си и нищо повече. Знаеше, че и остава още една година до завършването й в УНСС, но защо не си е в София никой не знаеше.

Кристиян си имаше причина да е по-затворен и необщителен. Въпреки стеснителния му характер, когато трябваше да предлага и продава продуктите на фирмата, ставаше общителен и дружелюбен. Пред търговците бе убедителен и аргументиран. Извършваше големи продажби и получаваше по-висока заплата от колегите си именно заради оборота, който правеше.

Колегите го смятаха за темерут и имаха право, защото малко говореше с тях и не го познаваха извън фирмата.

Причината да е толкова затворен се дължеше на нерадостното му детство. От малък живота го бе научил, че трябва да е силен и да се справя сам с проблемите. Едва на дванадесет години майка му зарязва него и баща му и избягва с друг мъж в чужбина.

Първите месеци след бягството й, баща му не е бил на себе си. Страдал и почти не обръщал внимание на сина си.

След месеците на страдания и агония се сетил, че има син, но момчето вече свикнало само да се грижи за себе си. То страдало, но е трябвало да се справи с живота.

Когато баща му си връща душевното си равновесие, се извинява на сина си и му поисква прошка за егоистичното си държание. Срамувал се от себе си. Заради собствената си болка, не обръщал внимание на сина си. Не усетил неговата болка и наранени чувства.

От този момент двамата мъже свикват да живеят сами. Без женско присъствие в дома им. Баща му Йордан повече не се оженва, а Крис се научава да се справя с домакинстването без проблем. Така бащата и сина живеят вече десет години.

Когато Крис става младеж и жените започват да го преследват, той не им обръщал внимание. Всички го мислели за надменен и самонадеян.

По-късно природата си иска своето и той започва да се вижда с момичета. Но болката оставена от майка му не му позволява да изпитва чувства към тях. Във всички жени виждал предателството на майка си и не можел да преодолее това.

През последните две години имал няколко неангажиращи връзки, но когато момичетата започвали да стават по взискателни към него, той приключвал с тях.

Последното момиче, с което бил се оказало упорито. Опитало да го подмами като забременее, но когато той разбрал за номерата й веднага прекратил отношенията си с нея. Тя продължила да го преследва и притеснява. Когато накрая се убедила, че е загубила, се отказала.

След случая Крис престанал да излиза с други момичета. Решил да се съсредоточи в работата и обучението си.

Откакто се запозна с Марина спокойствието му се наруши. За първи път в живота си се беше влюбил.

От общуването си с нея бе разбрал, че е невероятна като човек и постоянните коментари на колегите му го побъркваха.

Те говореха само за нея. Тя им беше по-добра приятелка и от най-добрите им приятели. Заради миналото си Крис се съпротивляваше на тази любов, а и чувстваше, че и Марина се страхува от чувствата си. Той бе убеден, че е влюбена в него. Беше забелязвал погледа й, когато го наблюдава мислейки си, че не я вижда. Обичаха се, но като че ли и двамата не искаха да е така. Нито един от тях не предприе промяна в отношенията им. Химията помежду им се засилваше с всеки ден. И на двамата им беше трудно да прикриват чувствата си, но все пак го правеха. Според Крис около Марина имаше някаква тайнственост, която го измъчваше и тормозеше.

Когато я слушаше преди малко как говори с Преслава. Как се смята за обикновена, че никой мъж не би я погледнал и не би й обърнал внимание. Той се запита — защо?

Беше усетил болката й, а не искаше тя да страда. Трябваше да разбере, какво е съсипало самочувствието на момичето, което обича. Вече не можеше да стои настрана.

Почти всички танцуваха. Само Марина и Крис си стояха на местата.

Тогава той я заговори.

— Не обичаш ли да танцуваш?

— Обичам, но не точно на тази музика. А ти защо не танцуваш.

— Аз танцувам рядко, защото малко излизам по заведения и нямам опит с танците.

— В такъв случай сега е моментът да добиеш опит. Всяко момиче на дансинга би било щастливо да танцува с теб.

— Аз не искам да танцувам с всяко момиче. А какво би казала да танцуваш ти с мен.

— Ако това е покана за танц, ще я приема и ще танцувам с теб.

Започна бавна песен и те станаха да танцуват. Той я прегърна нежно и прошепна:

— Сега ще има приказки по наш адрес. И двамата сме загадки по отношение на личния си живот и сега ще сме обект на клюки.

— Ако това те притеснява можем да седнем.

— Изобщо не ме притеснява, а ти как се чувстваш.

— Добре съм. Как да се чувствам. Танцувам с най-желания мъж в залата, който не покани нито едно красиво момиче, а се задоволи с грозното патенце.

— Как може да говориш така за себе си! — Каза възмутено Крис. — Не мога да повярвам, че някоя жена може да се самокритикува така. Ти сигурно си единствената.

— Говоря истината, гледам реално на живота.

— Обещай ми, в мое присъствие, повече да говориш така за себе си. Какво ще си помислят близките ти, ако те чуят да говориш толкова грубо за себе си? А и грозното патенце се превръща в красив лебед.

— При мен няма как да се получи.

— Марина! — извика името й Крис.

— Какво? — отвърна непринудено тя.

— Не ме ли слушаш? Какво ти казах преди малко?

— Каквото и да ми казваш, аз знам каква е реалността.

— Тогава сега ме слушай внимателно. За мен, ти си най-красивата жена, която познавам и която съм срещал някога. Ако не ми вярваш сложи ръката си на сърцето ми и то ще ти докаже, че не те лъжа.

Марина силно се развълнува от думите му и той я усети как се разтрепери в ръцете му. Нейното сърце също биеше силно.

Точно в този момент Крис се престраши и попита:

— Може ли да ти задам един недискретен въпрос.

— Питай, ако мога да отговоря ще го направя.

— Имаш ли си приятел в София? Защото съм наясно, че тук нямаш. Виждам те само с братовчедка ти. А и по думите ти предполагам, че нямаш, но съм длъжен да те попитам.

— Нямам приятел, в смисъла, който имаш предвид. По принцип имам много приятели мъже. Такива, които смятат, че могат да споделят тайните си с мен. Умея да изслушвам любовните им преживявания и проблеми.

— Това го знам. В склада се карат кога да излязат в почивка, за да може да съвпадне с твоята.

— Не знаех, че се е стигало до кавги заради мен.

— Хубавото е, че те възприемат като сестра. Иначе трябваше да се провежда борба за теб.

— Сега вече ми се подиграваш.

— Дори и през ум не ми минава такова нещо. Щастлив съм, че само аз гледам на теб като на жена. Искам да те поканя да излезеш на вечеря с мен и да те опозная извън пределите на служебните отношения.

— А какво стана с правилото ти да не смесваш личния и служебния живот? — каза Марина опитвайки се да се измъкне от поканата.

— Ти обърка всичките ми правила. — Разбирам, че искаш да се измъкнеш от поканата ми. Ако ти е неприятно с мен ми кажи и няма да ти досаждам.

— Поканата ти е неочаквана за мен и не знам какво да кажа.

— Просто се съгласи. Ако не като на среща, приеми я като покана за приятелска вечеря. Обещавам, че няма да ти се оплаквам и да ти искам съвети. Просто ще разговаряме като възрастни хора.

— Добре приемам. Ще изляза с теб.

Музиката се промени от бавна на бърза и Марина заедно с Крис отидоха на местата си. Двамата продължиха да разговарят и след като седнаха.

Той забеляза, че когато трябва да говори нещо за личния си живот става напрегната и предпазлива.

След това разговора им бе прекъснат, защото тя бе канена на танци и от останалите си колеги. Той покани и танцува с други момичета от фирмата, за да избегне коментари, че е обърнал внимание само на Марина.

Тази вечер не можаха да разговарят спокойно повече, само успяха набързо да се уговорят за следващия ден.

Когото Марина се прибра вкъщи, Мая още не беше си легнала. Разказа й как е преминало партито и за разговора си с Кристиян.

— Ако той ти е говорил така, това означава, че те харесва.

— Това го разбрах и аз, въпреки че не проумявам защо?

— Как не разбираш защо? Ти си невероятна и той те е видял такава каквато те виждаме всички, които те обичаме, чаровно и лъчезарно младо момиче.

— Не знам какво да си мисля, чувствам, че между нас има химия. Но той е толкова красив, че се опасявам ако се увлека прекалено, да не бъда наранена отново.

— Забрави за миналото и се остави на съдбата. Ако се случи нещо между вас просто го изживей и бъди щастлива.

На другия ден Марина бе в почивка и с Мая ходиха на плаж. След като се прибраха изтощени от жаркото слънце си взеха душ. После седнаха в хола при родителите на Мая. Леля й Райна и чичо й Станю им предложиха да поиграят на карти. Направиха си кафе и разхладителен сок и изиграха няколко игри.

Вечерта Марина се приготви за срещата си. Крис звъна на домофона и тя му отговори, че слиза. Леля й я изпрати и каза:

— Отпусни се момичето ми и се забавлявай. Не забравяй бъди себе си. Ако някой те харесва, той трябва да те харесва такава каквато си. А ти си уникална. Приятно изкарване.

— Благодаря ти лельо, обичам те.

— И аз те обичам момичето ми. А сега върви.

Крис очакваше Марина до колата си. Когато тя приближи каза:

— Здрасти, готова ли си за една приятна вечер.

Отвори кавалерски вратата на колата, и я покани да влезе. Марина му се усмихна и също го поздрави.

— Здрасти, предчувствам, че вечерта ще е прекрасна.

По пътя до ресторанта мълчаха, а след като дадоха поръчката си тя каза.

— Тук е много приятно и спокойно. Харесвам такива ресторанти, които създават уют и комфорт на клиентите си.

— Радвам се, че ти харесва и аз не харесвам прекалено шумните места. Искам вечерта да е специална и за двамата, защото желанието ми е да те опозная. Вече знаеш, че те харесвам и то много. Разкажи ми нещо повече за себе си.

— Няма много за разказване. Знаеш, че съм от София. Единствено дете съм. Родителите ми са съвсем обикновени хора. Живяла съм и живея съвсем нормален живот. Общителна съм и ми харесва да разговарям с хората. Имам много приятели. От детството си поддържам приятелство с две момичета — и до днес. Другите ми приятели са колеги от университета, с които излизаме и се забавляваме. Такава съм каквато ме познаваш от фирмата. Знаеш как ме възприемат момчетата и твоят интерес спрямо мен ме учудва. Може би и ти ме харесваш като останалите, но се заблуждаваш, че изпитваш различни чувства, защото си по-затворен и моята прекалена бъбривост те впечатлява.

— Не разбирам! Защо се подценяваш толкова много? И аз не съм объркан. Този път няма да обърна внимание, че ме обиждаш. Знам много добре какво чувствам към теб и то няма нищо общо с това, което виждат другите в теб.

— Извинявай, не исках да те засегна. Не се подценявам, просто се гледам в огледалото и виждам каква е действителността.

— За каква действителност говориш. Ти си по-прекрасна от повечето момичета в този град. Твоята пленителна усмивка, която кара сърцето ми да тупти по-ускорено. Душата ти, която намира лек за всеки. Добротата, която излъчваш с присъствието си сред хората. Защо не виждаш това в огледалото?

— Думите ти ме ласкаят. Но моментното ти увлечение по мен скоро ще отшуми. А аз не мога да си позволя да мечтая, защото не искам да страдам.

— Марина, чувствам, че си преживяла разочарование. То те кара да си жестока към себе си. Може и да не желаеш да го споделиш с мен, но в момента не си права. Как можеш да съветваш другите, а да не можеш да видиш истината за себе си. Защо позволяваш на минал неприятен момент в живота ти да влияе на правилната ти преценка.

— Започна да говориш като леля ми. Не искам да си спомням за това, което съм преживяла, не мога да ти кажа нищо в момента.

— Добре недей, но не затваряй сърцето си, не всички хора са лоши. Точно ти ми помогна да осъзная това, а е странно, че не можеш да помогнеш на себе си. Сега аз се опитвам да те накарам да проумееш истината.

— Всичко ми е ясно, но ми е трудно да се доверя на някого отново.

— Разбирам те, защото знам как се чувстваш. Когато си наранен от близък човек е сложно да започнеш отново да се доверяваш. Аз не съм преживявал със сигурност това, което се е случило с теб, но също съм бил наранен.

— Съжалявам, че си бил разочарован. Сигурно затова ме разбираш.

— Марина! Харесвам те като жена и искам да ми кажеш, дали и ти ме харесваш. Както и да ми отговориш, би ли дала шанс на двамата.

— Има ли момиче, което да не те харесва.

— Не ми отговори. Не ме интересуват другите момичета, а ти. Ти си различна и това те прави специална за мен. Не кокетничиш, не търсиш вниманието на мъжете, не досаждаш и не се налагаш с мнението си и въпреки че си общителна и говориш много, умееш да изслушваш хората. Обръщаш внимание на всеки и винаги си жизнена и усмихната. Без значение какво е в душата ти. Държиш се с уважение към колегите и клиентите си. Не знам как успяваш да си толкова позитивна и да приемаш всички промени в живота.

— Ясно ми е, че си ме наблюдавал. Но не съм толкова добра и силна, колкото ме изкарваш.

— Наблюдавах те и ти се възхищавах, дори на колегите ни направи впечатление. Само ти не забелязваш. Може и да си забелязала, но поради ниското самочувствие, което имаш за себе си смяташ, че е невъзможно да те харесвам.

— Не знам какво да кажа. Досега никой не ми е говорил така. Ти ме идеализираш и смятам, че съм те впечатлила по неизвестен за мен начин. Но аз не знам почти нищо за теб и нямам представа до каква степен мога да ти се доверя.

— Благодаря ти за откровеността. За да ти докажа, че съм искрен с теб ще ти разкажа всичко за себе си. Тогава сама ще прецениш, какъв съм и дали можеш да ми имаш доверие.

Роден съм в Бургас. Живея с баща си. Той е международен шофьор. Майка ми ни напусна, когато бях на дванадесет години. Изостави мен и баща ми заради друг мъж. Повече не се поинтересува от мен. Баща ми преживя тежко предателството й, а на мен ми се наложи да порасна бързо. Трябваше известно време да се грижа сам за себе си, докато баща ми се съвземе. Работя от седемнадесетгодишен. След като завърших гимназия започнах да работя в тази фирма и записах задочно обучение. Имал съм няколко приятелки, но връзките ми не бяха сериозни. Може да се каже, че съзнателно избягвах сериозните отношения. Преди да се запозная с теб, смятах, че жените не заслужават доверие и това по всяка вероятност е заради предателството на майка ми. Нейното поведение ми повлия върху отношението ми към жените. Баща ми не се ожени повторно и никога не съм го виждал с друга жена. Двамата се научихме да се справяме сами с живота, а аз никога не допуснах жена прекалено близо до себе си. Дори когато момичетата ме преследваха и сами ми се предлагаха се ядосвах и се държах надменно с тях. Това е всичко, няма нищо интересно в живота ми, което да мога да споделям с всеки. Разказах ти го, за да можеш да прецениш защо съм такъв какъвто съм. От опита и преживяванията, които имам смятам, че ти не си като другите момичета.

Марина го слушаше, а очите й бяха пълни със сълзи.

— Не ти разказах това, за да те натъжа или да събудя съжалението ти. Казах ти всичко, за да ме разбереш и опознаеш.

— Разбирам защо ми разказа живота си. Не те съжалявам, а изпитвам гордост, че те познавам. За съжаление е жената, която е причинила това на детето си. Само тя може да съжалява, че е загубила. Защото ти си невероятно красив, умен и добър.

— Знаех си, че ще ме разбереш. Ти наистина си различна. С никого не бях споделял живота си до сега, но да го споделя с теб ми беше лесно. Ти промени мнението ми за жените и изпитах желание да ти се доверя.

Марина протегна ръката си и хвана неговата със своята. Когато се докоснаха през телата им премина ток, но и двамата не му обърнаха внимание.

— Твоето откровение ме предразположи да бъда и аз самата откровена с теб. По принцип съм свикнала да изслушвам другите и да ги успокоявам или съветвам. Сега изпитвам желание да споделя живота си с теб.

Израснала съм в любещо семейство. През живота си бях свидетелка на една безкрайна любов и уважение между родителите ми. Те много ме обичат и подкрепят във всички мои решения. Всичко, което каза за мен е вярно. С доброто си настроение и добронамереност привличам хората и ги предразполагам да се чувстват добре. Може би именно заради това имам много приятели. До преди три, четири години не обръщах внимание на това, че съм по едра от останалите момичета. Когато приятелките ми взеха да излизат с момчета, започнах да се заглеждам в себе си. Правеше ми впечатление, че момчетата говорят спокойно с мен. Дори споделят тайните си, но никое не ми предложи да сме по-близки. Тогава си дадох сметка, че те не гледат на мен като на момиче. Възприемаха ме като доверена приятелка. Подложих се на диета, за да отслабна като другите момичета, но се разболях и родителите ми бяха много притеснени. Тогава взех решение, че след като природата ме е създала такава няма да се променям. Примирих се, че няма да стана слаба красавица. Живеех си спокойно, излизах с приятелите си от университета и се забавлявах. Един ден в компанията ни се появи ново момче. Той бе по голям от нас, приятел на наш колега. Бил от провинцията и нямал други приятели, освен колеги от банката, в която работеше. Започна да излиза с нас и след известно време прояви интерес към мен. Бях поласкана от вниманието му и не разбрах за капана, който ми беше заложил.

Така Марина разказа цялата си нерадостна история с Венко.

— Заради това избягах от София и дойдох през летните месеци при роднините си. Не понасях съжалението на приятелите си. Тук се запознах с нови хора и не говоря нищо за личния си живот, защото не искам да си спомням неприятностите, които имах. Ядосвах се сама на себе си, защото не обърнах внимание на интуицията си. Подлъгах се от стремежа си да бъда като останалите си приятелки. Точно аз, която гледам реално на живота и давам съвети на другите се оставих да бъда измамена и наранена.

— Съжалявам, че е трябвало да преживееш това разочарование. Не бива да се обвиняваш и да страдаш. Човекът за когото ми разказа не заслужава никакво внимание, а още по-малко заслужава да се измъчваш и тормозиш заради него.

— Аз не страдам за него. Вече съм сигурна, че не съм го обичала истински. Тормозя се не заради него, а заради себе си. Не мога да си простя, че го допуснах в живота си и му позволих да си играе с мен. Той беше първият мъж, с когото бях в интимни отношения. Малкото пъти, в които бяхме заедно оставяха все неприятно усещане за мен. Дори затова мислех, че вината е в мен, защото нямах опит. Трябваше да прекратя отношенията си с него. Защото не се чувствах достатъчно уверена във връзката ни, но не го направих и си получих последствията.

— Продължаваш да се тормозиш. Стига толкова не си спомняй повече за това. Този човек е мръсник, трябва да си благодарна на съдбата, че навреме си се отървала от него. Това те е наранило, но вече имаш опит и знаеш, че трябва да обръщаш внимание на вътрешното си усещане.

— Да, доволна съм, че всичко се разкри навреме, а сега остава да преживея болката от нараненото ми достойнство.

— Ти си силна, ще се справиш и ако ми позволиш, аз мога да ти помогна.

— Как ще ми помогнеш, с теб ще ми е още по-трудно. И двамата усещаме привличане един към друг, само че аз не съм подходящо момиче за теб.

— Ще ме удостоиш ли с честа да станеш моя приятелка. Искам да прекарвам повече време с теб, искам да разговаряме, да се забавляваме, да се разхождаме заедно.

— Ти не ме ли слушаш? Как си представяш след всичко, което ми се случи да започна да излизам толкова скоро с друго момче. Още по шокиращо е, че изобщо не си подхождаме. С твоята външност и добротата, която носиш в себе си можеш да си намериш много красиво момиче.

— Какво ми има на външността, че толкова те притеснява.

— Прекалено си красив за мен. Момичетата сигурно се редят на опашка, за да им обърнеш внимание и да излезеш с тях.

— Момичетата, за които ми говориш не ме интересуват. Мога да се справям с натиска им, защото имам опит в това.

— Защо не те интересуват. Може да срещнеш красиво и добро момиче, с което да си подхождате.

— Искам да ме разбереш правилно и да ми се довериш. За първи път се интересувам от момиче. За първи път вярвам на жена и това си ти.

— Не знам какво да кажа.

— Кажи да. Моля те дай ни шанс. С времето ще прецениш дали заслужавам доверие и дали си подхождаме. Защото не знам как се гледаш и защо не се харесваш. Не мисля, че имаш проблеми с външния си вид. Всичко е само в главата ти, заради ниското ти самочувствие. Изглеждаш съвсем нормално. Не е необходимо да си кльощава, за да си харесвана от мъжете. На мен ми харесваш такава каквато си. Харесвам излъчването, което имаш, харесвам прелестната ти усмивка, харесвам начина, по който говориш, харесвам темперамента и спокойствието, което предаваш на хората около себе си.

— Какво да правя с теб. Още не съм се съвзела от един проблем, ти ми предлагаш нов.

— Аз няма да съм твой проблем, а решение.

— Няма да се откажеш нали? Нямах представа, че когато решиш можеш да си толкова настоятелен и убедителен. Никога не ми се е налагало да споря с мъж, но с теб не мога да изляза на глава. Знам, че няма да ме оставиш докато не се съглася.

— Точно така. Не мога да се откажа от жената, която промени възгледите ми и ми вдъхна надежди за по-добър живот.

— Добре тогава. Приемам да бъда твоя приятелка, но имам едно условие. Искам да бъдем винаги откровени един към друг.

— Приемам условието и ти благодаря за него. С днешното си решение ме направи щастлив. От толкова време исках да си поговорим така спокойно, но едва снощи добих смелост да те поканя да излезем.

— Аз също усещах привличането между нас, но никога не си позволих да мисля, че може да пожелаеш да си с мен.

— Аз съм късметлия, защото се съгласи да бъдеш моя приятелка и ти обещавам, че няма да те нараня.

Двамата докато говореха и се изслушваха, успяха да се нахранят. Тогава Крис попита.

— Искаш ли да се разходим, преди да те оставя у вас.

— Добре. Разходката ще ми се отрази освежаващо.

Той плати сметката, като тя се опита да му даде част от парите, но й бе отказано категорично. Когато тръгнаха да се разхождат по крайбрежния път едновременно протегнаха ръцете си и вплетоха пръстите си.

Вървяха така безмълвно, просто се наслаждаваха на разходката и всеки от тях бе зает с мисли за другия. Късно вечерта Крис я остави пред дома на леля й.

— Благодаря ти, че прие поканата ми. Изкарах една невероятна вечер. Лека нощ и довиждане.

Тя слезе от колата и каза.

— И аз ти благодаря за прекрасната вечер. Лека нощ и на теб.

Марина се прибра вкъщи, а братовчедка й я очакваше с куп въпроси.

— Как мина вечерята? За какво си говорихте? Как се държа Крис с теб? Предложи ли ти да станете приятели? — И още въпроси, които дори Марина не успя да чуе.

Тя отговори на някои от тях, а после добави.

— Все още съм изненадана от интереса на Крис към мен, въпреки че чувствах различното му отношение.

А после добави.

— Знаеш ли, Мая, когато съм с Кристиян имам усещането, че сме свързани по някаква необяснима причина. Не знам как да го обясня. Макар и да мисля, че е невъзможно да бъда с него аз го усещам близък и изпитвам чувства, които не съм изпитвала преди. С него чувствам сигурност и му имам доверие. Заради миналата ми грешка съм предпазлива, но този път се опитвам да гледам реално на отношенията ни и се надявам, че сърцето ми няма да ме подведе. Преди си мислех, че съм влюбена във Венко, но с времето осъзнах, че по-скоро съм си налагала да мисля, че е така. Сега се чувствам различно, нещо в мен трепва щом го видя. Възхищавах му се на красотата, но с разговорите, които водехме разбрах, че е добър и чувствителен. С това съвсем спечели сърцето ми, а и той е единственият мъж, който не разговаря с мен за проблемите си. Просто разговаряхме на различни теми, които вълнуват и двама ни. Дори и нищо да не се получи между нас, ще запазя добри чувства към него, защото никой мъж не се е отнасял с такова уважение към мен както го прави той.

На следващия ден Марина и Крис се видяха още докато паркираха колите си във фирмата. Пръв паркира той и след като слезе от колата изчака и Марина. Поздравиха се като той я гледаше нежно, а тя му се усмихна. Със засмените си очи сякаш говореше, че е щастлива да го види.

Отидоха заедно до магазина и там си пожелаха приятен ден, но бяха решили да не разкриват пред колегите си, че са двойка.

Във фирмата трябваше да са внимателни и да не показват чувствата си. Всеки си изпълняваше служебните задължения. И всичко си беше както обикновено.

Единствената разлика бе, че Марина бе забравила за неприятния момент в живота си и се чувстваше щастлива и обичана от Крис, както никога до сега.

Тя си беше все същото момиче и с нищо не пролича, че душата и танцува от щастие и любов. Крис се промени стана по-общителен и по-отворен за разговори с колегите си.

Всички разбраха, че нещо или някой го прави щастлив, но никой, освен Марина не знаеше причината.

Двамата се срещаха винаги когато бяха свободни, правеха си разходки, ходеха на кино, понякога излизаха извън града. Много пъти на срещите им присъстваше и Мая. Крис се прояви като забавен и дори комичен, защото умееше да разказва по интересен начин вицове и анекдоти. Момичетата искрено се забавляваха на смешките му.

Марина понякога замислено се вглеждаше в него и се чудеше дали това е същото стеснително и скромно момче, с което се е запознала преди повече от месец. Когато бяха само двамата говореха повече за себе си и за чувствата, които изпитват един към друг. Разбраха, че и двамата обичат да пътуват и всеки споделяше какви места е посетил. Той й разказа за пътуванията си в чужбина.

Баща му като международен шофьор го вземал със себе си, когато било възможно това. Така Крис посетил доста държави в Европа.

Марина обичаше да го слуша и той с удоволствие й описваше пътешествията си. Оказа се също, че и двамата се интересуват от спорт, което бе изненадващо за Крис.

Тя с оживление говореше за постиженията на националните ни отбори по футбол и волейбол. С всеки ден връзката им ставаше по силна, преоткриваха се един в друг и разбраха, че имат много общи интереси и разбирания за живота.

Когато бяха на заведение накрая все спореха за сметката. Той държеше да плаща като кавалер, а тя се чувстваше неудобно все той да плаща особено когато с тях беше и братовчедка й Мая. Съответно Крис отстояваше на своето. Марина все пак изпитваше неудобство, още повече че преди, когато излизаше с приятели в повечето случаи тя плащаше сметките. Не беше свикнала някой да се грижи така за нея, освен родителите й.

През времето, в което излизаха Марина и Кристиян си бяха разменяли целувки. Когато се разхождаха, се прегръщаха и се държаха за ръце. Той не бързаше да предприеме по-сериозни действия, не защото нямаше желание за нея, а защото се страхуваше как ще се чувства тя. Безпокоеше го горчивия й опит с предишния й приятел и изчакваше нещата да се случат от само себе си.

Марина също си мислеше за по-сериозно отношение между двамата. Сега чувстваше, че любовта й е истинска и тялото й реагираше на всяка целувка и прегръдка на Крис. Тя искаше да го почувства по близо до себе си, но се страхуваше да не се развали магията между тях. Всяка целувка помежду им бе все по-продължителна и по-страстна и завладяваща. Един неделен ден, когато Крис я взе от дома на леля й, а Мая имаше среща с приятелка и не ги придружи, той я покани в дома си на обяд. Марина се съгласи веднага без притеснение. Тя му имаше пълно доверие беше сигурна, че той я обича и ще се съобрази с всяко нейно желание. А тя все още не знаеше какво е то, но се надяваше, когато остане насаме с него да разбере.