Барбара Тейлър Брадфорд
Модна къща (7)

Шеста глава

— Старшата иска да идеш при нея, Кентън — каза сестра Роджърс, закова се на място и изгледа Одра. — Тя каза „незабавно“, така че е по-добре да побързаш.

Одра, която току-що бе премерила температурата на едно дете, кимна.

— Благодаря, веднага ще отида.

Отстъпвайки от леглото, Одра огледа невръстните си пациенти с обичайната загриженост. Малкото изолационно отделение бе заето от деца, които страдаха от магарешка кашлица, и тя се безпокоеше за всяко от тях в тази студена декемврийска сутрин.

Докато двете с главната сестра вървяха към вратата на отделението, Одра сниши глас и каза:

— Всички са неспокойни, особено онова дребосъче до прозореца. То се изтощи от кашлицата и поради непрекъснатите пристъпи повърна закуската си. Доктор Паркинсън е загрижен за него. Дали можете да изпратите някоя сестра стажантка, за да го наблюдава? Както и другите, разбира се.

— Не се безпокой. Аз самата ще остана при тях, докато ти се върнеш. Сигурна съм, че няма да се забавиш при старшата. — Слаба усмивка се появи на устните на главната сестра и в отношението й към Одра пролича някакво необикновено омекване. — Всеотдайността ти е достойна за похвала, момиче. Стана добра в професията.

Това бяха думи на истинска похвала от най-главната сестра, известна с високите си изисквания към дисциплината. Изненадана, Одра отвърна на усмивката й и с известна гордост се изпъчи.

— Благодаря — каза. — Опитвам се.

Сестра Роджър наклони глава настрани и се обърна.

С това тя даде на своята подчинена да разбере, че разговорът е приключил. Одра прекоси външното фоайе и изтича по широкото стълбище, надявайки се, че най-накрая старшата ще има добри новини за нея. След като реши да напусне Рипън и да си намери работа в Лийдс, Одра сподели намеренията си с Маргарет Ленъкс и поиска съвета й. Жената добросърдечно предложи да направи всичко, което бе по силите й, за да помогне на Одра. За съжаление засега не се радваха на успех. Нямаше никакви свободни места в болниците в Лийдс или пък в близост до града.

Одра обаче не беше изненадана от това положение, тъй като самата Гуен едва сега бе успяла да си намери място в Общата болница в Лийдс. Макар и да бе самотна в болницата без най-близката си приятелка, в свободните си часове Одра беше весела и заредена с оптимизъм.

През последните три месеца беше стигнала до твърдото убеждение, че все нещо щеше да се случи. И сега, спряла пред кабинета на старшата, тя се чудеше дали не е дошъл този момент. Одра оправи маншетите си, приглади с ръце колосаната си престилка и почука по матираното стъкло на вратата. Щом чу глас отвътре, тя влезе.

Маргарет Ленъкс седеше зад голямото си, отрупано с папки и документи бюро. Беше облечена с тъмносиня вталена рокля и с малка бяла муселинена касинка на главата, която бе знак за най-високия ранг в йерархията на медицинските сестри. От опит Одра знаеше, че тази жена със строго изражение имаше добро сърце.

Старшата вдигна очи и се усмихна, щом видя Одра. Тя беше една от любимките й. Маргарет Ленъкс бе запозната с досието на това момиче и не преставаше да се чуди на силния му характер и на издръжливостта му.

— Одра, заповядай, седни. Има нещо, което бих искала да обсъдя с теб.

Одра бързо се приближи до бюрото и седна с изправен гръб върху дървения стол.

Ленъкс хвърли поглед към писмото в ръката си, а после го остави на бюрото.

— Е, смятам, че ти намерих работа в Лийдс.

Сянка от усмивка премина по лицето на Одра и тя отвори уста, за да запита нещо, но старшата вдигна ръка и възкликна:

— Почакай! Не се вълнувай толкова… поне не още. Искам да ти обясня, че това не е тип сестринска работа, каквато търсеше. Страхувам се, че не е в болница.

— О — въздъхна Одра и лицето й помръкна. — Разбирам.

— Знам, че си разочарована, че не успях да ти намеря подходящо място — продължи старшата съчувствено. — Но смятам, че би трябвало да обмислиш това предложение, особено след като толкова искаш да отидеш в Лийдс.

— Разбира се.

— Добро момиче си, Одра. Слушай сега. Получих писмо от мисис Ирен Бел — съпруга на известен адвокат от Лийдс. Тя търси бавачка и се обърна за подходяща кандидатка тук, в болницата. Естествено, първо се сетих за теб.

После старшата Ленъкс й обясни, че е срещала мисис Бел, докато е работила в движението за правата на жените преди Първата световна война, и че през годините били станали приятелки.

— Бел е изключителна жена, Одра. Смятам, че двете ще се разбирате. Във всеки случай от онова, което пише, разбирам, че работата не е трудна. Трябва да гледаш само едното й дете — момченце на пет години. Другите три са големи и ходят на училище, доколкото знам. — Старшата я погледна въпросително. — Интересува ли те това предложение, момиче?

Одра я слушаше жадно и знаеше, че ще е глупаво от нейна страна, ако се откаже от тази възможност, без да я проучи по-добре. Затова веднага отговори утвърдително:

Старшата кимна и каза:

— Смятам, че с лекота можеш да се справиш с подобна работа. — Облегна се на стола, допря длани с изпънати пръсти и над тях се загледа в събеседничката си, а после отбеляза: — Ти чудесно се справяш с деца и съм сигурна, че ще станеш добра бавачка. Но преди всичко си изключителна медицинска сестра, Одра, което е рядко срещано. Никога не забравяй, че имаш това забележително качество, бих го нарекла даже дарба!

— Обещавам — Одра се изчерви от удоволствие.

Маргарет Ленъкс продължи:

— За теб имах специални планове тук, в болницата, и бях предвидила да те повишим. — Усмихна се на младата жена с привързаност, после сви рамене. — Е, това е… Лично аз много ще съжалявам, че си отиваш, ако наистина го решиш, Одра. Но ти казах и преди, че никога не бих ти попречила.

— Знам и съм ви задължена за всичко, което правите за мен.

Старшата се усмихна леко, а след това довърши с делови тон:

— Днес ще се обадя на мисис Бел и ще уредя да проведете един разговор в Лийдс. Щом решим нещо, ще ти го съобщя. Междувременно, по-добре да се върнеш към задълженията си в отделението, Одра.

— Да, сестра. Отново ви благодаря.

 

 

Одра пътуваше към Лийдс, за да се види с Ирен Бел в „Калфър Хаус“, Ъпър Армли.

Имаше чувството, че срещата ще има благоприятен изход за нея и се усмихваше на себе си. Все пак щяха да разговарят за работа, нищо повече. От друга страна, ако всичко вървеше добре, най-накрая в живота й щеше да настане промяна. Тя би могла да й даде старт към нещо съвсем ново, нещо различно.

Тази мисъл й подейства още по-стимулиращо, докато пресичаше „Маркет Плейс“ в Рипън в посока към малката провинциална гара. Очите на Одра сияеха и лицето й тъй светеше тази сутрин, че няколко души се обърнаха да я изгледат, когато минаха край нея. Но тя не забеляза това. Нито пък забелязваше времето. Беше пронизващо студено, небето бе навъсено, валеше сняг. За нея обаче като че ли беше пролет, тъй я теглеше целта й. Беше изпълнена с очакване и възбуда. Преди една седмица даже не беше и чувала за семейство Бел, а сега ето я на път, прекосяваща Йоркшир, за да търси работа при тях.

А ако не хареса семейство Бел?

При тази мисъл забави крачка, но само за секунда. Стъпвайки напористо, както и преди, тя си казваше, че ще се извини учтиво и незабавно ще си тръгне, ако хората в „Калфър Хаус“ не й се сторят подходящи работодатели.

На гарата кондукторът продупчи билета на Одра и й подаде картончето. После тя забърза по платформата, където локомотивът на влака за Лийдс вече изпускаше пара и свистеше. Бързо се качи, влезе в първото празно купе от първа класа, което видя, и зае място до прозореца. След няколко минути влакът потегли.

В купето беше по-топло, отколкото Одра очакваше. Тя свали сивите си вълнени ръкавици, разкопча палтото си, облегна се и се настани удобно.

Одра знаеше, че този ден изглежда добре. За пътуването до Лийдс бе избрала най-хубавото си топло вълнено палто. Макар че го беше купила на разпродажба преди две години, то все още беше модерно — загръщащо се с дълги завити ревери, които се съединяваха на кръста с огромно копче. Под палтото беше облякла права сива вълнена пола и дълъг, подходящ по цвят пуловер. С тези дрехи изглеждаше по-слаба. Освен това тя смяташе, че издължената линия и черните й обувки я правеха да изглежда и по-височка. Това радваше Одра, която винаги се стараеше да спечели някой и друг сантиметър. Единственото й бижу беше брошката от майка й, която беше забола отпред на пуловера, и часовника, купен втора ръка, който тя много си харесваше.

Когато Одра бе отишла на гости на Гуен през септември, приятелката й бе дала шапка от тъмнолилав филц.

— Най-лошата ми покупка! — беше възкликнала Гуен, показвайки шапката на Одра. — Прилича на грахово зърно върху барабан. Изглеждам ужасно с нея, но се обзалагам, че на теб ще ти отива. — Гуен беше права. Шапката стоеше идеално на Одра и тя я пазеше за специални случаи. Ето че такъв се беше появил.

Но сега Одра изпита страх от това дали шапката не е твърде лекомислена за разговора с мисис Бел. Затова тя отвори чантата си и извади малко огледалце. Образът й веднага я изпълни с увереност. Шапката, която беше изцяло по модата, й придаваше стилен вид. Наситеното лилаво на филца само добавяше необходимата доза цвят в изцяло сивото й облекло. Дрехите й определено не бяха ярки, а излъчваха благородство и тя се чувстваше уверена, че ще направи добро впечатление на Ирен Бел.

Одра тихичко си повтаряше малкото й име. Произнасяше се като на френски и тя си помисли, че е прекрасно. Докато влакът пуфтеше към Лийдс, Одра си мислеше за жената, с която щеше да се срещне. Започна да си припомня няколкото неща, които научи от старшата сестра за нея.

Доколкото Одра беше разбрала, Ирен Бел имала успехи в бизнеса, притежавала високи интелектуални способности и била нещо като суфражетка — предана на каузата за правата и еманципацията на жените. Освен това била голяма почитателка на Нанси Астор — американка, омъжена за лорд Астор, първата жена в парламента. Самата мисис Бел била неуморима поддръжничка на партията на торите в Лийдс и имала големи политически амбиции, особено що се отнасяло до парламента.

За Одра нямаше съмнение, че щеше да се срещне с една интересна жена, съвсем различна от всички, които бе познавала дотогава. С изключение на Маргарет Ленъкс, разбира се, която беше наистина оригинална и силна личност.

Като гледаше разсеяно от прозореца на влака, без да забелязва дърветата и храстите, край които профучаваха, Одра се мъчеше да си представи Ирен Бел. След като в продължение на много години е била приятелка на старшата и имаше пораснали деца, Одра изчисли, че трябва да е четирийсет и няколко годишна. Веднага й се яви образът на строга и респектираща личност — образец на организираност и точност.

Одра стигна до това заключение и поради тона на писмото, което бе получила от мисис Бел в началото на седмицата. То беше подробно и ясно, а указанията й как да стигне до „Калфър Хаус“ в селото Ъпър Армли не оставяха никакво съмнение в това. На Одра й направи впечатление, и то за втори път през последните няколко дни, че мисис Бел трябва да е изключително досетлива жена, след като й бе изпратила билет първа класа, а не по-евтин, което би могло да се очаква при дадените обстоятелства. С жеста си тя проявяваше истинско внимание, което предвещаваше добро бъдеще, поне според Одра. С нарастващо нетърпение тя очакваше да се срещне с нея.

 

 

Точността беше едно от силните качества на Одра и тя винаги се дразнеше, ако закъснява. По време на пътуването гледаше часовника си и се молеше влакът да пристигне навреме. За нейно облекчение това и стана. Локомотивът влезе в гарата на Лийдс точно с шейсет секунди по-рано.

След като напусна студения и мрачен перон, Одра се намери сред шума на уличното движение и сред пешеходците, които бързаха по свои задачи. За няколко секунди пронизителният шум и трескавата блъсканица на най-големия индустриален град в Северна Англия я зашемети и я обърка. За разлика от пасторалното спокойствие на заспалото градче Рипън, какофонията от звуци тук беше оглушителна.

Но тъй като подобни подробности не биха развълнували Одра Кентън за дълго, тя се ориентира относително бързо в окръжаващата я среда. След кратка пауза тя си пое дъх, изпъна рамене и вдигна глава — готова да излезе храбро срещу всичко, което я очакваше в този нов и толкова шарен свят.

Стискайки чантата си здраво под мишница, тя пресече улицата до градския площад, където се издигаше статуята на Черния принц. Без никаква трудност откри трамвайната спирка, която търсеше, и след десетминутно чакане на малка опашка, тя последва хората пред себе си в трамвая, който отиваше до „Уингейт“. В Ъпър Армли това беше крайната точка, където той обръщаше, за да се върне в града.

След половин час Одра слезе от двуетажния трамвай, пътуването в който й бе доставило голямо удоволствие, и се огледа с нарастващ интерес. Все пак можеше скоро да заживее тук…

Отдясно имаше парк, заобиколен от желязна ограда и добре подстриган жив плет, за който мисис Бел пишеше, че името му било любопитно — Чарли Кейк парк. От лявата й страна, зад ниска ограда, се намираше голяма тухлена постройка — мъжката гимназия на Уест Лийдс.

Сега Одра знаеше точно по кой път да поеме. Тя тръгна с бързи крачки, оглеждайки и възприемайки всичко с наблюдателния си поглед. Веднага забеляза, че Ъпър Армли е живописно място, с особено викторианско очарование. Независимо от притъмнялото небе, предвещаващо сняг, и от околността без никаква зеленина, лесно би могло човек да предположи колко е хубаво тук през лятото.

Времето беше остро, ветровито и се налагаше тя да придърпа малката си шапка, докато с трудност вървеше напред, пронизвана от вятъра, който фучеше по хълма с ледени пристъпи. Одра трепереше, когато стигна до най-високата част на хълма и спря пред внушителни порти от ковано желязо. Върху тях висеше ромбовидна табелка от месинг, толкова излъскан, че заслепяваше погледа. На нея пишеше „Калфър Хаус“ с големи полегати букви. Тя разбра, че е стигнала целта си.