Барбара Тейлър Брадфорд
Модна къща (6)

Пета глава

Гуен Торнтън беше обичлива, с открито сърце и щедра по природа. И беше искрено привързана към Одра Кентън.

Още от първия миг, когато се запознаха, Одра й стана симпатична със сините си очи и свенлива усмивка, която понякога беше ослепителна.

Скоро след това Гуен разбра, че Одра изпъкваше сред другите и поради произхода и възпитанието си. Гуен знаеше, че в никакъв случай не би могла да имитира добрите й обноски. Човек или ги има, или не. Това не може да се придобие. Аристократичната сдържаност на Одра, държането и самоувереността й просто й бяха в кръвта.

Гуен приемаше и обичаше Одра и поради други причини. Във всяко едно отношение тя се извисяваше над другите момичета. Одра притежаваше и най-несломимия характер, който Гуен беше срещала.

Гуен обаче често се тревожеше за приятелката си. Одра нямаше семейство и тежко го изживяваше. Болезнено й липсваха братята й, копнееше по миналото, когато майка й е била жива. Затова Гуен всячески се стараеше най-добрата й приятелка да се почувства като истински член на семейство Торнтън. Искаше й се да я накара да повярва, че всички я обичат толкова, колкото се обичат помежду си малката й сестричка Джени — Розали, тя самата и братята й Чарлс, Джереми и Хари.

Откакто Чарли — най-големият от тях, бе проявил интерес към Одра, Гуен го окуражаваше, стремейки се да създаде някакви отношения между тях. Но от време навреме бе принудена да признае пред себе си, че нейният сладък, но много скучен брат едва ли би бил правилният избор за Одра. В края на краищата Гуен успя да убеди себе си, че той наистина е подходяща партия за брак, тъй като беше чаровен млад мъж, а имаше и осигурено бъдеще. Нямаше дълго да го оставят ерген, особено след като вземеше докторската си диплома. Той би бил великолепен съпруг и баща. Гуен винаги е била сигурна, че Чарли е създаден, за да бъде семеен.

За Гуен най-важното на света беше семейството. Тъкмо за семейство най-много копнееше Одра. И затова тя щеше да помогне на приятелката си да се сдобие с нейното собствено семейство. Разбира се, Чарли беше ключът към всичко това.

Всички тези мисли, често занимавали съзнанието на Гуен през последните няколко седмици, отново започнаха да кръжат в главата й.

Тя и Одра сега се разхождаха из красивите Вели Гардънс. И двете се радваха, че са на въздух след задуха в шумното кафене.

Гуен тайно стрелна Одра с поглед, когато тръгнаха по една наклонена пътека, и реши, че ще й е трудно да намери по-хубава кандидатка за зълва. В този ден Одра изглеждаше особено привлекателна. Беше облечена с бледожълта рокля, а на главата си носеше сламена шапка с широка периферия и жълта копринена панделка, чиито краища се вееха отзад. Шапката й придаваше жизнерадостен вид, който се допълваше от слънчевия цвят на роклята й.

„Може да е дребна, помисли си Гуен, но има много качества.“ И преди да успее да се спре, изрече на глас:

— Да, добър материал — в малко пространство. — Гуен беше готова да отхапе езика си, моментално съжалила, че повтаря оценката на Чарли за Одра, която мразеше да се говори за ръста й.

— Извинявай, но не мога да разбера какво искаш да кажеш, Гуен — попита я Одра, озадачена.

След като реши, че е по-добре да не споменава Чарли, Гуен обясни:

— Майка ми го беше казала за теб. „Добър материал — в малко пространство“ означава, че дребният човек често има прекрасни качества. Не си ли чувала този израз по-рано? От Йоркшир е.

Одра поклати глава.

— Не, не съм, но го приемам като комплимент и ми харесва.

— Като говорихме за мама, тя ми каза, че мога да поканя гости за рождения си ден. Надявам се, че третия уикенд през септември ще можеш да дойдеш и да пренощуваш при нас. Ще бъдем с Чарли, Джем и Хари. Разбира се, ще си поканя и приятелки. Но само няколко. Мама няма да може да се справи с много хора след боледуването си. Нали ще дойдеш, Одра? Няма да е весело без теб.

— Разбира се, че ще дойда. За мен ще бъде удоволствие. Харесва ми при вас. Благодаря ти за поканата.

Гуен се засмя съзаклятнически.

— Ще трябва да си облечеш синята рокля. Най-накрая. О, Одра, ти ще бъдеш най-красивата! Всички момчета ще се влюбят в теб. „Особено нашият Чарли!“, добави Гуен на себе си.

Одра погледна Гуен, която беше с няколко сантиметра по-висока, и се засмя заедно с нея.

— Ти ще бъдеш хубавицата, все пак ще бъде твоят рожден ден. Но трябва да ти призная, че умирам от нетърпение да сложа новата си рокля. А ти какво ще облечеш, Гуени?

— Ами, не знам. Ще намеря нещо подходящо, предполагам. Кого смяташ да поканя още? — Като не даде възможност на Одра да отговори, Гуен продължи: — Виж какво ще ти каза, хайде да отидем и да седнем ей там и да поговорим за партито. Ти си толкова умна, Одра! Искам да те помоля да ми дадеш съвет за някои неща. Какво да приготвим за ядене, какво да сервираме за пиене. Хайде, мила, ставай!

Гуен поведе Одра към една пейка в парка, разположена под прекрасна плачеща върба. Двете момичета седнаха и приближиха глави. През следващия половин час разговаряха оживено за партито по случай двадесетия рожден ден на Гуен — като се почне от менюто и се стигне до гостите.

Най-накрая Гуен каза:

— Добре че си ми ти, Одра, много ми помогна. Ще бъде хубаво парти…

Одра обърна внимание на минувачите, мислейки си колко добре изглеждаха някои жени, облечени изискано и излезли на разходка преди вечерята в някой скъп ресторант. Явно бяха от Лондон, съдейки по облеклото им, и бяха дошли в Харогит на лечение. Още от времето на кралица Виктория мястото бе известно с минералните си води и бе посещавано от хора от целия свят. Майка й винаги бе обичала Харогит заради елегантността му. Наричаше го „връщане към викторианското минало и цивилизация“.

Едит Кентън често ги водеше тук за по един ден. Одра си спомняше един незабравим следобед през 1911 година, когато дойдоха да зърнат трите кралици — на Англия, Русия и Полша, отседнали в Харогит този ден. Чичо им Питър беше с тях. Той я бе вдигнал на раменете си, за да може да вижда над главите на хората. Оживлението беше голямо, развяваха се знамена, свиреше оркестър… Одра се отнесе в спомените си.

Гуен пък се чудеше как да съобщи неприятната новина на Одра. По-рано си мислеше да й я напише в писмо, но Одра бе толкова почтена, толкова честна, че не заслужаваше подобно отношение.

Гуен протегна ръка, докосна леко рамото на приятелката си и изрече съвсем тихо:

— Има нещо, което искам да ти кажа, преди да отидем на автобусната спирка…

Одра я изгледа и незабавно се върна в настоящето.

— Изглеждаш ми много сериозна, Гуени. Да не би нещо да се е случило?

Гуен преглътна и с мъка произнесе:

— През целия следобед ми се искаше да ти го кажа, но не знаех как да започна. Ами… виж, Одра, няма да се върна, за да работя в болницата „Фивър“. Много съжалявам.

Одра зяпна приятелката си, изумена от това известие. То имаше ефекта на бомба и бе последното нещо, което би искала да чуе.

— О, Гуен…

Забелязвайки непресторената мъка в ясните сини очи, Гуен разгорещено и почти през сълзи започна да обяснява:

— Моля те, моля те, не се разстройвай, Одра! Не отивам в Австралия. Само на няколко часа разстояние съм от Лийдс или Хорсфорт. Можем често да се виждаме. Мама например те покани да дойдеш у нас за Коледа, както миналата година. Ще бъдем заедно и на рождения ми ден другия месец…

Разтърсена от новината, приятелката й успя само да кимне.

— Виж какво, Одра, татко иска да съм по-близо до вкъщи заради слабото сърце на мама. Каза да си потърся място в Детската болница или в болницата „Сейнт Джеймс“, а докато това стане, ще трябва да си остана у дома. Татко е категоричен в това отношение. Не мога да го накарам да промени решението си.

Одра, която винаги разбираше проблемите на другите, долови тревогата в гласа на Гуен и й се усмихна.

— Съвсем ясно ми е, Гуени — каза тя, но сърцето й се сви при перспективата да бъде без приятелката си в Рипън. Почувства се тъй, сякаш за втори път я изоставяха.

На Гуен внезапно й хрумна една идея:

— Слушай, Одра, защо и ти не се преместиш? Да си намериш работа в някоя болница в Лийдс, искам да кажа. — Приближи се към Одра, хвана малката й ръка, която бе ледена в този задушен ден, и я помоли: — Кажи, че ще го направиш. Моля ти се, скъпа!

— Не съм сигурна дали трябва…

— Защо не? Няма причина, която да те задържа в Рипън, нали?

Одра примигна и погледна Гуен право в очите, като осъзна, че приятелката й е абсолютно права.

— Защо пък да не го направя, Гуени? — Най-накрая усмивка прогони тъгата, помрачаваща прекрасните й очи.

Гуен прегърна здраво Одра, замаяна от щастие и изпълнена с облекчение.