Барбара Тейлър Брадфорд
Модна къща (47)

Четиридесет и шеста глава

Напрежението, което усети в бара, отново го обхвана по време на вечерята.

Стана толкова неочаквано, че той се стресна и установи, че ръката му ще се разтрепери. Затова остави вилицата, облегна се на стола и се загледа в Кристина.

На масата помежду им имаше фенер. В примигващата светлина на свещта лицето й бе придобило тайнствено изражение и след като тя мръдна неволно, една сянка закри устата й. Той искаше да целува тези устни, да я вземе, да я люби с цялата страст, на която бе способен. Зачуди се защо ли губят времето си в ресторанта.

Кристина отпи и се взря в Майлс над ръба на чашата си. С цялото си тяло почувства присъствието му. Освен че беше очарователен, той беше облечен елегантно и това й харесваше. Огледа го критично и си помисли колко добре изглежда в раирания си сив костюм и бледосиня риза, чийто тон подчертаваше цвета на очите му.

Изведнъж забеляза, че хипнотичните му очи се променят, потъмняват, сякаш нещо го тревожи. Тясното му интелигентно лице придоби неспокоен вид и той стисна устни.

Какво ставаше? Дали не съжалява, че е дошъл в Париж? Стомахът й се сви. А ако накрая каже едно учтиво „Лека нощ“ и остави нещата такива, каквито са? Май че беше доловила това му изражение и в „Хедли Корт“, а също и тази вечер, в бара. Може би само на нея така й се струваше, но не искаше той да я оставя сама след вечеря. Копнееше да бъде с него. Желаеше го.

— Случило ли се е нещо, Майлс?

Като се отърси от еротичните си мисли, той дойде на себе си. Отпи от чашата си и отвърна на въпроса с въпрос:

— Какво те кара да мислиш, че има нещо?

— Изглеждаш обезпокоен… — изрече колебливо и спря, забелязала как лицето му се разведри.

— Така ли? — Майлс остави чашата си и извади пакета с цигари от джоба си. — Ще имаш ли нещо против, ако запуша? — Погледна я въпросително и, срещайки одобрителния й поглед, продължи: — Май не съм много гладен.

— Аз също.

— Забелязвам — измърмори той, като погледна чинията й. Тя само бе побутнала медальоните, както и той, и едва ги беше опитала.

Майлс вдигна глава. Очите му се спряха върху нейните. В тях зърна нещо ново, в което имаше и сексуално желание. Господи, тя също се интересуваше от него. В „Хедли Корт“ беше забелязал любопитството й, примесено с преценка. Но дали тя чувстваше същото, каквото и той? Възможно ли е тя да го желае толкова, колкото и той нея?

Майлс се наведе напред и, неочаквано за себе си, заяви директно:

— Когато ме опознаеш по-добре, ще разбереш, че съм открит до болка. Винаги всичко ще ти е ясно с мен. Сега искам да бъда откровен и да ти кажа: Хайде да не си играем повече на деца. Големи хора сме и ти много добре знаеш, както и аз, защо съм дошъл в Париж. — Пресегна се през масата и здраво хвана ръката й. — Искам да бъда с теб, Кристи, да те прегръщам, да те любя. Искаш ли да го направим?

— Да, Майлс, искам…

— Тогава да не се измъчваме повече. Уреждам сметката и се махаме оттук.

 

 

В мига, в който влязоха в апартамента й, той я прегърна и затвори вратата с крак.

Привлече я силно и я целуна страстно, като разтвори устните й и пъхна езика си в устата й. После, получил страхотна ерекция, я притисна още по-силно към себе си, погали раменете, гърба й и ръцете му обхванаха задните й части.

Нейните ръце бяха обвити около врата му и тя пламенно отвръщаше на целувките му, с език, галещ неговия.

На Кристина й се струваше, че се разтапя в ръцете на Майлс. Коленете й се подгънаха и тя се хвана здраво за него. Неочаквано той се откъсна от нея, вдигна я на ръце и я отнесе в спалнята.

Белите чаршафи върху леглото блестяха на светлината, която идваше от всекидневната. Постави я върху тях, трескаво свали сакото си и го хвърли на някакъв стол, изрита обувките си.

Пристъпи към леглото, а тя протегна с копнеж ръце към него. Сърцето му подскочи от очакване и възбуда.

Свали сандалите й, хвърли ги на пода и легна до нея, като я притисна силно към гърдите си.

— Кристи, Кристи… — облъхна врата й с горещия си дъх, — толкова много те желая! Желая те още откакто те видях на терасата на Ралф.

— О, Майлс. И аз копнея за теб…

Той се повдигна на лакът, взря се в лицето й и леко докосна бузата й. Гледа я дълго, жадно, обсебващо.

После отново я целуна. Беше дълга, бавна, разтапяща целувка. Той изсмука целия й език и чак със стомаха си усети екстаза. Всичките му сетива бяха изострени до крайност.

С една ръка погали лицето и врата й, после плъзна пръсти надолу, към гърдите й, и откри, че не носи сутиен.

Наведен над нея, Майлс разтвори деколтето й, пъхна ръката си под гърдата й, извади я от роклята и нежно засмука втвърдената й пъпка. Вдигна полата й от шифон, сложи ръка върху бедрото й и почувства неописуемо еротично усещане от допира с чорапа й. Когато стигна до голата кадифена плът на бедрото, Майлс въздъхна дълбоко и допря нежно устните си до нейните. Най-накрая пръстите му се плъзнаха под копринените й пликчета и, усетил влагата й, той разбра, че тя копнее за него толкова страстно, колкото и той за нея. С горещ шепот промълви до ухото й:

— Свали роклята си, скъпа.

Веднага се изправи и започна да хвърля своите дрехи.

Кристина направи същото, като не чувстваше никакво стеснение от него. Тя се съблече, първа легна на леглото и го загледа как се приближава към нея. Майлс имаше слабо мускулесто тяло, без нито един излишен грам. Тя усети атлетичната му твърдост, силата му, докато я взимаше в прегръдките си и я обгръщаше с дългите си крака.

Той вдигна ръце към главата й, извади фибите и щом косата й се спусна свободно около лицето й, той зарови ръце в нея и започна да целува лицето, врата и устните й.

Изведнъж спря и изрече с нисък, дрезгав от желание глас:

— Кристина, не издържам повече.

Вдигна се на ръце върху нея, загледан в лицето й. То отразяваше кристално ясно обзелите я чувства — нарастващо желание, трудно овладявана страст.

Кристина вплете ръце в косата му, после плъзна пръсти по бузата му и го изпи с пронизващ поглед.

— Майлс — въздъхна. — Майлс.

Той се сниши над бледото й разголено тяло, пъхна ръце под задните й части и с рязък тласък я привлече към себе си. Навлезе в нея с разгорещеност, която бе обзела цялото му тяло, сърцето и съзнанието му, проникна дълбоко, бързо и опитно, а тя пое веднага неговия ритъм. Той си помисли тържествуващо: „Сигурен бях, че с нея ще бъде идеално. Ние сме създадени един за друг, ние сме като едно цяло“.

„Никога не съм си представяла, че може да бъде така — задъхваше се Кристина. — Искам го целия, всяка частица от него. Вече не мога без прегръдките му. Вече му принадлежа. Тази вечер той ме направи своя. Изцяло.“

… Пламъкът от кибритената клечка проблесна в полумрака на стаята. Той запали цигара, вдъхна дълбоко и се обърна към нея:

— Съжалявам, че свърших толкова бързо. Следващия път ще е по-сполучливо.

— Просиш си комплименти, Майлс… Беше чудесно.

— Преувеличаваш, любов моя.

— Е, може би, но това, което казах, е вярно.

Майлс й се усмихна нежно в отговор. Главата й лежеше уморено върху рамото му.

— Майлс, какво искаше да кажеш с това, че като сме чели разни неща един за друг във вестниците и ги помним, това означавало нещо специално?

— Преди, в бара, ми се стори, че може би несъзнателно сме се привличали един друг, преди да се срещнем на партито на Джейн.

Тя се усмихна.

— За себе си смятам, че е така. Когато те видях да излизаш на терасата, сърцето ми се сви ужасно и изведнъж краката ми се подкосиха.

Майлс се засмя. „Толкова е открита и безхитростна…“ Някои жени бяха му казвали нещо подобно в най-ранния стадий на отношенията им. Но той беше доволен, че тя го направи. Това потвърди мнението му, че се е запазила пряма и чиста, независимо от прекалено изискания й и донякъде снобски приятелски кръг.

— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, Кристи, ти също ми направи много силно впечатление. Още тогава разбрах, че трябва отново да те видя. — Дръпна от цигарата. — И също бях много ядосан, когато се наложи в последната минута да отменя обяда.

— Майлс, ти кога реши да тръгнеш за Париж?

— В началото на седмицата. В петък в Камарата обикновено е спокойно, тъй като тогава се разглеждат въпроси, които не предизвикват противоречия. Затова си запазих място…

— Явно си позвънил на „Брутън стрийт“, за да попиташ къде съм отседнала.

— Е, ти вече напълно ме разкри.

— Изненадвам се, че секретарката не ми предаде.

— Казах, че се обаждам от името на Сюзън Радли, понеже искала да ти изпрати цветя и й било нужно името на хотела ти в Париж. Обясних й, че ти не бива да знаеш, тъй като цветята ще бъдат изненада. Хрумна ми да кажа, че се обажда цветарят.

Кристина се засмя.

— Много си хитър. А защо държеше да не знам, че пристигаш в Париж?

— Бях намислил да те изненадам.

— А убеден ли си, че не се срещам с някого тук? Може да имам любовник.

— Молех се да нямаш. — Като загаси цигарата си, Майлс се наведе, целуна я по челото и прошепна:

— Доволна ли си, че реших да отскоча?

— О, Майлс, не ми ли личи? — Тя го прегърна и сложи ръце върху голите му гърди, погледна го и леко го отблъсна. — Ще останеш ли и утре?

— Ще остана целия уикенд. Тръгвам си едва в понеделник сутрин, сладката ми. — Сластна усмивка се разля по устните му, той я хвана за раменете и я повали върху възглавницата. Коленичейки над нея, започна да гали гърдите й, после корема й и каза: — Отпусни се. Искам да правим любов по много специален начин…

 

 

В полунощ се облякоха и излязоха.

Майлс обичаше джаз и я заведе в любимия си клуб „Марс“, малко встрани от „Шанз Елизе“. Вътре беше тъмно и задимено. Атмосферата предразполагаше към интимност. Двамата седнаха един до друг на червена плюшена пейка, хванати за ръце. Той пи уиски, а тя — студено бяло вино. Между парчетата Майлс й говореше за джаз. Разказа й за Бикс Бейдербърк и Чарли Паркър, за Фетс Уолър, Джанго Рейнхард и за Луис Армстронг. От време навреме неочаквано я целуваше по бузата, притискаше коляното й и се усмихваше в очите й.

Кристина все повече се влюбваше в този мъж.

После отидоха край Халите — едновремешния пазар, седнаха в едно кафене и опитаха известната лучена супа. Лакомо отхапваха от препечената френска франзела с меко сирене. Той й разказваше за детството си в Съфък, където семейството му живеело от векове. Тя го слушаше внимателно, поглъщайки всяка дума за младежките му години, за майка му и баща му. Едва в шест сутринта се прибраха в „Риц“, хванати за ръце и кикотейки се. Все още не им се спеше.

Майлс отвори вратата на апартамента й и я последва вътре.

— Нали няма да ме изхвърлиш? — я попита той в крачка, като сваляше сакото, разхлабваше възела на вратовръзката си и изуваше обувките си. — Мога да спя тук с теб, нали? Моля те, не ме изхвърляй.

Тя му отговори с усмивка, в която проблясваше желание, и протегна ръка към него. Той я пое и двамата тръгнаха към спалнята.

Майлс затвори вратата и я заключи. Шепнейки непрекъснато името й, той вдигна на ръце Кристина и я отнесе до леглото. Отново се любиха, малко поспаха, после пак потънаха в бездната на страстта. И така прекараха остатъка от уикенда.