Барбара Тейлър Брадфорд
Модна къща (17)

Шестнадесета глава

По-късно, към края на вечерята, Гуен хвърли на Одра заговорнически поглед.

— Да кажа ли новината на Винсънт?

— Каква новина? — запита Винсънт, обръщайки очи от едната към другата.

— Другата седмица се годявам — обяви Гуен, после се облегна на стола, усмихната и доволна от себе си.

— Е, не бих казал, че съм изненадан — Винсънт се наведе и я целуна по бузата. — Поздравявам те, Гуен, трябваше да доведеш и Майк. Той ми харесва, човек на място е и си направила много добър избор.

В стаята за кратко се възцари мълчание.

— Но аз няма да се омъжа за Майк — бързо изрече Гуен.

— Не за Майк ли? — повтори Винсънт изненадано. — Направо съм сразен! А аз смятах, че ти и Майк сте неразделни. Значи си намерила някой друг?

— Да.

— Не се занасяй, Майк е, обзалагам се.

Гуен не можа да обели и дума. Само поклати глава отрицателно.

— Много добре си представям как се чувства Майк — Винсънт изгледа Гуен пронизващо. — Той имаше големи планове за теб, Гуен.

— Знам, аз също го обичах, но явно недостатъчно — каза Гуен, — щом съм могла да се влюбя в друг.

— Тогава кой е щастливецът? — поинтересува се Винсънт, недоумявайки как е могла да остави Майк заради някой друг. Майк беше прекрасен човек и сега, като си помислеше, точно такъв й трябваше на сестра му Лорет.

— Казва се Джофри Фримантъл — обяви Гуен и му се усмихва широко. — Доктор е в болницата в Лийдс. Но е от Харогит и там живеят родителите му.

— И кога се случи това? В края на юни смятах, че всички сме заедно. Значи е станало в последните месеци, така ли е?

— Да. За първи път Джофри ме покани да излезем в началото на юли, но аз…

— Много бързо, Гуен, не смяташ ли? — прекъсна я Винсънт нетърпеливо. Без да й даде възможност да отговори, той продължи: — Бракът е сложно нещо и дано наистина да си сигурна в този човек. Искам да кажа, убеден съм, че Майк е истински, разбиращ мъж. Но новият… е, не бих искал да направиш грешка, Гуен.

Гуен сви устни раздразнено и, настръхнала, се взря във Винсънт. „Колко му отива да изразява никому ненужното си мнение!“ После тя обясни хладно и с достойнство:

— Случайно познавам Джофри от доста дълго време — от Рипън. Както обърнах внимание и на Одра по-рано, и вие двамата не сте ходили много дълго. Освен това не е твоя работа, разбра ли! — Гуен се облегна на стола, все още гневно втренчена в него.

— Извинявай, съжалявам, че го казах. — Той дръпна нервно от цигарата си.

Одра усети, че пак ще се спречкат, и се обади:

— Хайде, вие двамата, спрете. Искам да ви кажа нещо, имам за вас новина.

Винсънт се извърна към нея и я стрелна въпросително.

— Каква новина, скъпа?

— След две седмици започвам работа.

Винсънт я изгледа смаяно.

Също изненадана, Гуен извика:

— Каква работа? Къде?

— В болницата „Сейнт Мери“, тук, в Армли — обясни Одра. Сега беше неин ред да изглежда доволна от себе си и тя продължи ентусиазирано: — Като сестра, разбира се. Мисис Бел ме запозна със старшата и сега ще се пръсна от нетърпение. Много ми е интересно, защото ще бъда в родилното отделение.

— Какво те накара да извършиш такава глупост? — охлади я с гневен тон Винсънт. Зелените му очи хвърляха искри, а вратът и лицето му пламнаха. — Имам чувството, че не съм чул добре. Ще повториш ли?

Одра беше толкова изненадана от неочакваното му избухване, че за миг се поколеба. Но веднага се окопити, изправи гръб и заяви:

— Не мисля, че е глупаво! Даже смятам, че е много умно от моя страна! Не трябва да забравяш, че съм добре обучена и е жалко да губя квалификацията си. Сестра Ленъкс винаги е казвала, че имам истински дар за тази работа. Защо тогава да не го използвам? И не е само това. Аз искам да работя!

— Е, можеш да го забравиш! Моята жена няма да ходи на работа, и това е!

Винсънт вече беше кипнал и набираше инерция:

— Боже, Одра, ти какво си мислиш? Как можа да направиш подобно нещо? Вече чувам как приятелите ми говорят и ми се подиграват зад гърба: жена ми работи, за да поддържа семейството.

— Не за това искам да работя! — възкликна Одра. — И ти би трябвало да ме разбереш!

— Но аз знам какво ще си помислят те! Трябва да ме разбереш, че аз съм мъжът в тази къща и този, който печели хляба. Аз нося панталони и аз решавам, а не ти. — Погледна Гуен и се обърна към нея: — Обзалагам се, че ти няма да работиш, след като се омъжиш, нали? Ще останеш ли медицинска сестра в болницата?

— Не, няма — отговори меко Гуен. Погледна извинително Одра, пресегна се и хвана ръката й. — Съжалявам, мила, но се страхувам, че трябва да се съглася с Винсънт. Той наистина е прав. Все пак, защо искаш отново да работиш в болница? Това е толкова отговорна работа, а и парите не са много.

— Виж какво, искам да използвам уменията си и да бъда полезна. — Решена да отстоява позицията си пред мъжа си, Одра го изгледа гневно. — Има ли някакво значение какво ще коментират хората? Говориш абсурдни неща…

— Отказвам да разисквам повече, Одра! — прекъсна я той. — Въпросът е решен! — Удари с юмрук по масата по-силно, отколкото възнамеряваше, и чиниите подскочиха.

— Винсънт, не бъди инат! — Одра беше толкова ядосана от отношението и от поведението му, че едва се сдържаше. — Това, че съм омъжена за теб, не означава, че трябва да ме контролираш и да ми се налагаш. Искам да продължа да бъда сестра и мое право е да…

— Пак започваш — саркастично се изсмя Винсънт. — Това са проклетите приказки на Ирен Бел, а не твои. В моята къща не искам да се говори за права на жените и за такива глупости, момичето ми. И по-добре ще е за теб да го запомниш!

Одра преглътна и се съвзе.

— Винсънт, много си несправедлив — измърмори тя, като тонът и държането й омекнаха. Хвана ръката му с желанието да го умири, но вътрешно бе решила да постигне своето. — Съвсем погрешно разбираш всичко, което кажа. Защо?…

Той я изгледа студено и не отговори.

Засмивайки се самоуверено, Гуен погледна от Одра към Винсънт и ги посъветва:

— Не искам да ви слушам как се карате. Хайде, целунете се и се сдобрете.

Тъй като знаеше, че Винсънт не би направил подобно нещо и искайки да сложи край на кавгата в присъствието на Гуен, Одра дръпна стола си и стана. Прегърна мъжа си, наведе се и го целуна по бузата.

— Добре, печелиш — каза сговорчиво. — През седмицата ще отида в болницата и ще им кажа, че не мога да поема работата.

Но тя направи този жест само за да има мир и спокойствие в момента. Нито една дума, която изрече, не беше истина. Одра нямаше намерение да му се подчини.