Барбара Тейлър Брадфорд
Модна къща (1)

Одра, Кристина и Кайл
1978

Одра Краутър седеше на дивана във всекидневната при дъщеря си в Манхатън. Докато гледаше ту дъщеря си Кристина, ту внучката си Кайл, беше стиснала ръцете си така, че кокалчетата й бяха побелели.

Двете по-млади жени бяха застанали в средата на стаята, втренчени една в друга. Гневните думи, които си бяха разменили няколко минути преди това, все още тежаха в топлия следобеден въздух.

Одра се почувства безпомощна. Знаеше, че ако се опита да им вдъхне разум, би било чиста загуба на време, поне в този момент. Всяка от тях беше убедена, че е права. Дори дрехите им подчертаваха свойствените им различия и още повече ги разграничаваха — Кайл носеше джинси и гуменки на краката, а бялата муселинена блуза беше единствената проява на стил в облеклото й. До известна степен тази комбинация й придаваше някакъв раним детински вид, с чистото й лице и дългата пусната коса. Кристина, облечена със скъпа, добре ушита рокля и жакет от подобна по тон сурова коприна, несъмнено демонстрираше собствения си дизайнерски усет — сребристосивата коприна прекрасно се съчетаваше с кестенявата й коса, хвърляща червеникавозлатисти отблясъци, и подчертаваше красивите й очи в същия цвят. Беше слаба и безупречно гледана жена, на която четирийсет и седемте години въобще не й личаха.

„Магнат срещу студентка, модел срещу бунтарка, майка срещу дъщеря, мислеше си Одра, потискайки една въздишка. Не за пръв път две поколения се спречкват, това е проблем, стар колкото света.“

Внезапно Кайл наруши дългото мълчание, като каза остро:

— Има и още нещо, мамо, в което не би трябвало да въвличаш горката ми баба и да я влачиш чак от Англия, особено след като…

— Не съм аз! — изкрещя й Кристина в отговор. — Баща ти е телефонирал на…

— О да, как не, обвинявай татко! — сряза я Кайл с унищожителен тон.

— Именно баща ти е позвънил на мама — възрази Кристина. — Не е ли така, мамо?

Одра се обърна към внучката си:

— Тя е права, Кайл.

Кайл тръсна пухкавата си черна коса и предизвикателно пъхна ръце в джобовете на джинсите си. Големите й кафяви очи, които обикновено гледаха меко, сега святкаха непокорно.

— Сигурно е сметнал, че имаме нужда от посредник. Е, нямаме. — Изведнъж тя се спря, извърна се към Одра и леко й се усмихна. — Съжалявам, бабо, но не беше необходимо родителите ми да те карат да прекосиш половината земно кълбо само защото са открили, че вече не са в състояние да се справят с мен. — Кайл се изсмя непривично рязко. — Лошото е там, че те се отнасят към мен като към дете, бабо. Като че ли съм деветгодишна, а не деветнайсет. За бога, държанието им направо е нелепо!

Преди Одра да успее да каже каквото и да било, Кайл се изпречи пред Кристина. Гласът й се извиси пронизително и тя продължи:

— Нищо не е в състояние да ме накара да променя решението си, мамо. Нищо. И никой. Даже и баба. Ще живея така, както аз искам. Животът си е мой и на никого друг. Ти и татко можете да ме разкъсате, но пет пари не давам за това. Ще си намеря работа и ще се издържам, докато следвам. Нямам нужда от вашата помощ!

— Нито баща ти, нито пък аз някога сме мислили да те оставим без издръжка — възкликна Кристина, разгневена, че Кайл може да предположи подобно нещо. — Твоят проблем се състои в това, че не можеш да разговаряш интелигентно и спокойно на тази тема. Всеки път, когато се опитваме да проведем смислен разговор с теб, ти кипваш.

— Чуваш ли й тона? Ти да не би да говориш спокойно, мамо?

Кристина стисна устни, опитвайки се да обуздае надигащото се раздразнение в себе си.

— Не е изненадващо, нали? — заяви тя хладно. — Построих огромна империя в световната мода, която ми струва милиони долари, а ти си единственото ми дете. Винаги съм смятала, че някой ден ще ме наследиш. Всички мислехме така. А сега изведнъж заявяваш, че компанията не те интересува. Изумена съм…

— Точно така! — изкрещя Кайл. — Още ли не можеш да го проумееш, мамо? Откога ти го казвам? Твоята глупава империя въобще не ме интересува! Да върви по дяволите, да се срине, не ме е грижа! Тя е твой проблем, а не мой!

Кристина се отдръпна и пое дълбоко дъх. Беше потресена от държането на Кайл толкова, колкото от думите й.

Одра, която усети това, веднага се обади:

— По-спокойно, Кайл.

Кайл разбра, че е отишла твърде далеч и прехапа устни. Ярка червенина обля врата й и плъзна по нежните й скули. Погледна баба си и забеляза тъгата и разочарованието в откритите й сини очи. Стана й неудобно и се засрами. Даде си сметка, че се е показала в най-лошата светлина пред тази жена, която обожаваше, и не можа да го издържи. Разплака се и избяга, като затръшна вратата след себе си.

Кристина безмълвно се загледа след нея.

Беше огорчена, ядосана и толкова напрегната, че раменете й нервно изпъваха нагоре тънкия копринен жакет.

— Да не повярва човек! — избухна тя и направи една стъпка напред с явното намерение да последва дъщеря си.

— Недей, остави я — обади се с твърд глас Одра, като се изправи, хвана ръката на Кристина и я отведе до дивана. После нежно настоя дъщеря й да седне до нея. — Няма смисъл да продължаваш. Само се дразните, а знаеш много добре, че когато човек е ядосан, казва излишни неща и после трудно взема думите си назад. Трябва да признаеш, че в момента и двете сте много възбудени.

— Да, сигурно си права. — Кристина се облегна на възглавниците, чувствайки се нещастна и обезсърчена. Но само след миг скочи и закрачи напред-назад пред камината.

Докато я наблюдаваше, Одра се разтревожи още повече. Не беше виждала Кристина в подобно състояние — до такава степен развълнувана, тъй нервирана и изчерпала търпението си. Обикновено тя се владееше, каквото и да се случеше. Никога досега обаче светът й не се бе разклащал така, както днес. От друга страна Одра бе убедена и че Кайл бе изрекла много неща, без да мисли. И макар че не бе вложила в думите си истинска злоба, бе наранила майка си.

Одра започна успокоително:

— Кайл не искаше да каже това, Кристи. Не е вярно, че не я е грижа, ако бизнесът ти пропадне. Тя те обича, скъпа.

— И го показва по прекрасен начин — изсумтя Кристина, като продължаваше да крачи, а съзнанието й още бе замъглено от болката, която й причини дъщеря й.

Одра въздъхна и замълча. Настани се в ъгъла на дивана, очаквайки Кристина да се успокои, и бе доволна, че виковете вече стихнаха. Сега в стаята цареше пълна тишина. Чуваше се само лекият шепот на коприната при движението на Кристина, тиктакането на поставения върху шкафа месингов часовник и приглушеният шум отвън, проникващ през френските прозорци, широко разтворени в този топъл майски ден. Одра погледна към терасата, обляна в слънчева светлина, и разсеяно си помисли колко добре биха стояли там розови азалии.

После обърна очи към вътрешността на стаята. За част от секундата напрежението й се стопи, когато погледна как прекрасно е обзаведена в кремави тонове. Красотата я обгръщаше и поглъщаше… Тук имаше безценни произведения на изкуството — две картини от Сезан, една от Гоген, великолепни английски антични предмети от тъмно блестящо дърво, бронзова скулптура на Арп, цветя във високите кристални вази… И всичко това бе осветено от стари китайски порцеланови лампи с копринени абажури.

„Какъв великолепен вкус притежават Кристина и Алекс!“, помисли си Одра и изпита прилив на майчинска гордост към дъщеря си и зет си. Тя искрено се гордееше с тях като с хора, които сами са постигнали всичко в живота. В отношенията им имаше хармония, а от година на година бракът им се заздравяваше.

Мислите на Одра се насочиха към Алекс Нютън. Той беше мил човек, един от най-умните и мислещи хора, които беше срещала. Чувстваше го като любим син. Колко й се искаше в този момент да е тук! Можеше и да не успее да усмири докрай разправията между жена му и дъщеря му, но с такта си и с вечното си добро настроение той винаги действаше успокоително.

Одра обърна глава и хвърли поглед към часовника. Той показваше едва пет без десет, а Алекс никога не се прибираше преди седем. Този ден обаче той можеше да се върне по-рано, тъй като в осем бяха канени на гости. Докато си мислеше за предстоящата вечер, сърцето й се сви. Ако през следващите няколко часа не настъпеше промяна в настроението на Кайл, вечерта нямаше да е от приятните.

В този миг, като че ли прочела мислите на Одра, Кристина каза:

— Не ми харесва особено идеята да отидем на вечеря у Джек и Бетси Морган. Колкото и да са приятни и да те обичат и теб, мамо, след като Кайл е в такова непримиримо настроение…

Най-после Кристина спря на едно място, погледна майка си и й се усмихна тъжно. Забелязвайки умората по лицето на Одра, тя леко се намръщи.

— Сигурно още си страшно уморена от пътуването, миличка! — възкликна. — Колко егоистично се отнасяме с теб, откакто пристигна вчера! Не ти дадохме възможност да си поемеш дъх. По-добре да те оставя да си починеш, докато тръгнем за вечеря.

— Не, не още, Кристи. Добре съм, наистина нищо ми няма.

Кристина се приближи към дивана, седна до майка си и взе ръката й. Стисна я и изгледа любимото набръчкано лице. После поклати глава и каза нежно:

— В някои отношения Кайл може и да преувеличава, но сигурно е права, като каза, че безпричинно сме те разкарали да изминеш целия този път… — Внезапно спря, почувствала се виновна. Майка й беше седемдесетгодишна, почти седемдесет и една, и не биваше на тази възраст да я въвличат в проблемите си. Тя и Алекс трябваше да бъдат в състояние да се справят сами с непокорната си дъщеря. Ядосана при мисълта за собственото им поражение, Кристина извика:

— Не беше честно да те забъркваме в нашата каша, когато можеше да си останеш вкъщи, да се занимаваш с градината си и да си живееш спокойно. Сигурно смяташ, че Алекс и аз сме си загубили ума!

— Не бъди толкова глупава. — Одра стисна тънката ръка на Кристина, толкова различна от нейната, с изкривените от артрит пръсти. — Щях да дойда, щом имаш нужда от мен, дори бих извървяла пеша трите хиляди мили, за да стигна дотук. Обичам те, Кристи, обичам и внучката си, и Алекс. Не мога да ви гледам нещастни.

Кристина изрече напрегнато:

— Толкова глупаво е от страна на Кайл да зареже курсовете в Института по модата и с такова презрение да отхвърля моя бизнес. Винаги съм си мечтала някога тя да заеме моето място. — Последните няколко думи заседнаха на гърлото й и й трябваше време да се успокои, за да продължи: — Мамо, за какво е всичко това? За какво съм работила толкова усилено, ако Кайл се откаже? — Очите на Кристина се напълниха със сълзи и тя извърна глава, примигвайки.

Одра изпита остра болка на съчувствие и съжаление. Опитвайки се да успокои дъщеря си, тя прошепна:

— Но Кристи, скъпа, ти изпитваш голямо удоволствие и удовлетворение от дизайнерството. Създаде си име в света на модата и работата ти винаги е била важна за теб, вечно си я приемала като предизвикателство. Онова, което си постигнала, успехите ти, всичко това те е радвало… — Одра не довърши изречението си, давайки си сметка колко неточни и незначителни понякога са думите…

„Само аз знам каква жертва направи Кристина, какво й струваше, за да изгради този бизнес. Тя наистина плати висока цена! Затова толкова я боли и не може леко да приеме отказа на Кайл.“

Вече успокоила се, Кристина продължи:

— Последните две седмици с Кайл бяха същински ад, мамо. Страшно е упорита и неотстъпчивостта й направо ме изумява. Никога не съм срещала човек като нея.

„Не си ли?“, помисли си Одра и изгледа изненадано дъщеря си, но благоразумно не отрони дума. Не беше сега моментът да се рови в стари събития. Така и така достатъчно бяха изживели в семейството.

— С Кайл винаги сме били приятелки, още откакто беше дете, и това е една от причините, поради които реших да дойда в Ню Йорк. — Одра добави с оптимистична нотка: — Сигурна съм, че тя иска да ми се довери и аз съм готова да я изслушам.

— Но нали и ще поговориш с нея? — добави Кристина. — Тя те слуша, иска да ти достави радост. Затова я накарай да бъде по-разсъдлива. Нали ще го направиш, мамо?

Одра кимна, макар и да таеше съмнения, и каза примирително:

— Да, непременно. Все нещо ще измислим, Кристи.

За пръв път от дни насам Кристина почувства как част от напрежението я напуска. Тя целуна Одра по бузата, после отпусна глава върху рамото й.

— Толкова се радвам, че си тук, мамче. Действаш ми успокоително и съм сигурна, че ще оправиш нещата, както винаги.

„Мамче“, мислено си повтори Одра. Като чу тази дума сега, след толкова години, тя трепна. „Мамче“ събуди в нея много спомени и не всички бяха приятни. Вълна от любов я изпълни и задави, затова за миг не можа да проговори. Механично вдигна ръка и погали лъскавата коса на Кристина. „Вярно е, че старите навици трудно отмират, помисли си Одра, целувайки дъщеря си по главата. Тя има много пари, власт и слава, но си остава малкото ми момиче. Не мога да я гледам толкова покрусена. Но нещастието на Кайл също не мога да издържа. Господи, откъде да намеря мъдрост и сила, за да помогна и на двете, без да засягам нито една от тях?“

Осъзнавайки, че дъщеря й чака отговор, Одра се помъчи да не се тревожи.

— Мога само да опитам да уредя нещата, Кристи — каза тя меко. — Когато пристигнах, ти заявих, че няма да вземам страна. Както и да е, Кайл е права, че това е нейният живот. И има правото да го изживее така, както тя иска.

Кристина се изправи и кимна бавно.

— Разбирам какво искаш да кажеш. Но тя е много млада, няма опит и не би могла да знае какво иска. Все още. — Кристина се изправи, тръгна към френския прозорец и се загледа към терасата. После се обърна с пронизващ поглед към Одра. — Като се отказва от моя бизнес, тя проявява не само глупост, но и безотговорност, не е ли така?

— Е да, така е. — Одра беше принудена да се съгласи, но й се прииска да защити внучката си, затова добави: — Все пак Кайл е интелигентна, има дух на независимо момиче. Намирам я доста умна за възрастта й. — Одра спря за миг, дълбоко пое въздух и довърши твърдо: — Само бих искала да се опиташ да проумееш нейните нужди и желания, а също и твоите. Обещай ми, че ще го направиш.

Кристина се стресна и след кратко мълчание измърмори:

— Добре… Обещавам…

Одра усети неохота в тона на дъщеря си и много предпазливо изрече:

— Веднъж, много отдавна, ти казах, че детето ти се дава само за известно време, Кристина. Не го забравяй.

Кристина се взря в Одра и на лицето й се изписа особен израз. Отвори уста, за да заговори, и пак я затвори. Отново се обърна към терасата и се замисли върху думите на майка си.

Одра отметна един кичур сребриста коса от лицето си и се облегна на канапето, наблюдавайки дъщеря си. Видя как тя отпусна тъжно рамене и си помисли: „Да, спомня си. За днес казах достатъчно. По-добре засега да оставя нещата така, както са“.

Опирайки се на ръкохватката на канапето, Одра се изправи малко несигурно. Изтощението вече й личеше.

— Смятам преди вечеря да си почина, а може би и малко да поспя.

— Да, непременно — съгласи се Кристина, прегърна с обич Одра и я заведе до стаята й.

След половин час Одра все още лежеше будна. Колкото и да се опитваше да заспи, не успя. Кристина я беше придружила до стаята за гости в дъното на апартамента, беше пуснала завесите, оправила възглавниците й и се бе въртяла около нея, докато Одра не бе я отпратила. Доволна, че най-после е сама, тя се съблече и се изпъна с удоволствие върху леглото. Всички кости на тялото я боляха. Още не бе й минала треската от летенето с реактивния самолет. Ръцете и коленете й туптяха от артрита. Но в мига, в който главата й докосна възглавницата, тя се разсъни.

Одра се безпокоеше най-вече от това, че направи грешка, като дойде в Ню Йорк. Нямаше ли да е по-благоразумно да беше ги оставила да разрешат проблема сами? Щеше да има борба, в това Одра беше съвсем сигурна. Предстоеше изпитание на силите. Отказвайки да приеме доводите на дъщеря си, Кристи ще го изживее тежко, но ще бъде неотстъпчива докрай. А Кайл ще се заинати, тъй като също е упорита и също решена да спечели, без значение какво щеше да струва това на другите. Летвата беше вдигната прекалено високо. Как щеше да свърши всичко това? С катастрофа, предположи тя. Не бе възможно и двете страни да спечелят. Победеният ще бъде огорчен и нещастен.

„Трябва да намеря някакъв начин да им помогна, си казваше Одра, но как? Щом Алекс, какъвто е дипломатичен и убедителен, не е в състояние да се справи с различията им, как бих могла аз? Необходимо е все пак да намеря начин.“

С уморена въздишка Одра отвори очи, като разбра, че няма да може да заспи. Голямата спалня беше тиха, а през завесите се процеждаше светлина. Обикновено синьо-белите й тонове, елегантните, разкошни и удобни мебели я изпълваха с настроение. Но не и тази вечер.

Одра потрепери. Ранният вечерен ветрец, който идваше по течението на Ийст Ривър, подухваше от прозореца. Беше хладен и острата му влага като че проникваше в ставите й. Възрастната жена придърпа юргана върху себе си и се пресегна за хапчетата си. Спомни си, че сега ще вземе вече третото за деня. Докторът я беше предупредил да не прекалява с повече от четири на ден.

Понякога Одра се замисляше за артрита си и се чудеше дали трудният й живот не е допринесъл за сегашното й състояние. Доктор Финдли твърдеше, че не е, но щом тя си спомнеше за постоянното чистене, миене, пране и гладене — нещо, което години наред бе вършила, не можеше да отрече, че то бе оказало някакво влияние. Наистина, тези дни бяха отдавна отминали и на стари години тя живееше много по-лесно и по-комфортно.

Докато поставяше обратно чашата с вода върху нощната масичка, погледът й падна върху снимката, поставена близо до кобалтовосинята стъклена лампа. Одра се обърна настрани, облегна се на лакът и продължително се взря в нея. Оттам я гледаха три лица — на Кристина, Кайл и нейното собствено.

Снимката беше направена предната година, в градината й с розите в Йоркшир. Какъв прекрасен и щастлив ден беше този… седемдесетият й рожден ден. Времето беше великолепно, както си и личеше от снимката.

След като пиха чай на терасата, Алекс настоя да ги снима. „В чест на случая и за спомен“, както каза весело, докато ги подреждаше близо до стария каменен слънчев часовник, само на няколко стъпки от най-красивите й чайни рози.

„Три поколения, промърмори си тя тихичко. Но сякаш нямаме нищо общо.“ Биха могли да минат и за непознати, тъй като коренно се различаваха. Но дълбоко в душите си те много си приличаха.

„Преди почти петдесет години ми бяха казали, че имам несломима воля, че съм непреклонна и че се ръководя от голяма вътрешна сила. Тогава се ядосах и се обидих. Но това беше самата истина. Дъщеря ми и внучката са наследили тази черта от мен. Когато Кристина беше още дете, проявих изключително силна воля и това промени изцяло живота ни. А после, като млада, тя направи нещо подобно и демонстрира силна решимост, подобна на моята. Сега е ред на Кайл… Тя е напът да извърши същото. И както и в предишните случаи, животът ни вече няма да е същият.“

Одра поривисто се изправи, седнала в леглото, и изведнъж лицето й се проясни.

— Аз съм виновна — изрече на глас в тишината на стаята, а после си помисли: „Ако бях постъпила по друг начин, сега всичко щеше да е различно. Всичко, което сега става, има връзка с времето, когато бях млада. Всяко действие, което извършваме — независимо дали е незначително или важно, води до неизбежни последици. Също като да хвърлиш камъче във водата и да гледаш как кръговете се разсейват — все по-далеч и по-далеч, където не можеш да ги стигнеш…“

Одра се облегна върху възглавниците и остана да лежи така, отнесена в мислите си. В центъра им беше изцяло Кайл.

Бавно болката в ръцете и коленете й започна да отслабва и тялото й се затопли под юргана. Най-накрая Одра затвори очи.

„Хиляда деветстотин двайсет и шеста, припомни си тя сънливо. Колко отдавна… Но не чак толкова, че да не си спомням как изглеждах тогава… Тогава, когато бях на възрастта на Кайл…“