Никола Григоров
Зеленото богатство на България (3)

2. Задължения на Р. България за изпълнение на поетите международни ангажименти, европейски директиви и национални закони в областта на опазване на природата и биоразнообразието

Първото международно споразумение за защита и устойчиво ползване на природните ресурси е сключено на 2 февруари 1971 г. в иранския град Рамсар, откъдето носи и наименованието си Рамсарска конвенция. Споразумението влиза в сила през 1975 г. и официалното му наименование е Конвенция за влажните зони, които са местообитания на водолюбивите птици. Понастоящем Конвенцията е ратифицирана от 158 страни, вкл. и България, като условието за присъединяване на всяка страна към него е да определи поне една влажна зона за Рамсарско място. Установените зони на териториите на държавите, подписали конвенцията, са общо 1721, чиято площ надхвърля 159, 551, 478 хектара.

За влажните зони се определят територии, естествени или изкуствени, с вода, течаща или застойна, която може да е сладка или солена, вкл. морска акватория с дълбочина при отлив до 6 метра, а водолюбиви птици са тези, които са екологически зависими от влажните зони.

Целта на Конвенцията е опазването и разумното ползване на влажните зони като местообитание на водолюбиви птици, които се явяват един биологичен международен ресурс. Определените влажни зони като Рамсарско място не възпрепятстват риболова и използването в разумни граници на други специфични ресурси като тръстика, кал, дивеч, сол и др. при условие, че не нарушават дългосрочното им ползване в бъдеще.

Освен за опазването на водолюбивите птици с Директива на Съвета на Европейската общност 79/409/ЕИО от 2 април 1979 г. се визира предприемането и на специфични действия за защита и съхранение на видовете диви птици, срещащи се на естествените за тях местообитания на Европейска територия на държавите членки. Отчита се влиянието на разнообразни фактори, които могат да въздействат за намаляване броя на птиците, на първо място в резултат от човешките дейности чрез разрушаване и замърсяване на техните местообитания, неправомерен лов и търговия. За целта се предписва предприемането на специални консервационни мерки на местообитанията им с цел осигуряване на тяхното оцеляване и размножаване, като специално внимание се отдели и на мигриращите видове. Определят се видовете, които могат да бъдат ловувани, като се поддържат необходимите популационни нива. Същевременно се забранява упражняването на силен натиск при ловуването със средства, съоръжения и методи за мащабно или масово улавяне или убиване на различните видове птици, като използването на автоматични оръжия, експлозиви, изкуствени източници на светлина с цел заслепяване, транспортни средства и др.

Директивата се прилага освен за птиците, и за техните яйца, гнезда и местообитания. Държавите членки следва да предприемат необходимите мерки за поддържане популациите на видовете на ниво, което отговаря на екологичните, научните и културните изисквания, като се отчитат икономическите и рекрационни особености за адаптиране на популациите на тези видове.

С Директивата се определя опазването, поддържането и възстановяването на биотопите и местообитанията да се извършва чрез изпълнение на следните мерки:

а) създаване на защитени територии;

б) поддържане и управление в съответствие с екологичните нужди на местообитанията във и извън защитените зони;

в) възстановяване на разрушените биотопи;

г) създаване на биотопи.

В хронологичен ред на провежданата екологична политика е и подписаната Международна Конвенция за биологично разнообразие под егидата на ООН на 14 юни 1992 г. в Рио де Жанейро — Бразилия, а с Решение 93/626/ЕИО от 25 окт. 1993 г. тя получава одобрението и задълженията, произтичащи от нея, и за страните членки на ЕС. Конвенцията за биологично разнообразие поставя за цел опазване на разнообразието от живи организми, срещащи се на Земята, устойчивото използване, справедлива и разумна подялба на генетичните ресурси.

Значението за запазване на биологичното разнообразие се определя от многоспектърната роля, което то има за планетата от екологична, генетична, социална, икономическа, научна, културна, рекреационна и естетична гледна точка. Всяка отделна страна, наред с взаимодействието и сътрудничеството с другите държави и международни организации по опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, разработва чрез собственото правителство национални стратегии, политики и програми, в които по подходящ начин се извеждат: основните приоритети за опазване на екосистемите и естествените местообитания, за екологосъобразно и устойчиво развитие на териториите, за контролирано използване на биологичните ресурси, за възстановяване на застрашени видове и предотвратяване въвеждането на чуждоземни видове и др.

По-голяма конкретност за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна са регламентирани с Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. Тя има за цел да допринесе за осигуряване биологичното разнообразие чрез запазване на естествените местообитания, както и на дивата фауна и флора върху европейската територия на държавите членки, за които е валиден Договорът, съобразявайки се с икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености на отделните държави.

За естествени местообитания си приемат сухоземни или акваториални области обособени на базата на географски, абиотични^[1] и биотични^[2] особености, изцяло естествени или отчасти естествени, както и такива, създадени от човека. А местообитанието на вид е средата, определена от специфични абиотични и биотични фактори, в която този вид се намира в някои от стадиите си на своя биологичен цикъл.

С Директивата се поставя началото на изграждане на единна европейска екологична мрежа от специални защитени зони „Натура 2000“. В нея се включват всички територии, обхващащи естествените местообитания и местообитанията на видовете от дивата флора и фауна, като целта е създаване на благоприятни условия за тяхното съхраняване, а там където е необходимо и възстановяване на техния естествен район на разпространение.

Въз основа на критериите и съответните научни проучвания всяка държава членка представя списъци на намиращи се на нейна територия типове естествени местообитания и местните видове, обитаващи тези територии. От особено значение за общността е съхраняване и защита на естествените местообитания чрез обявяването им за специални защитени зони и попадащи в някои от следните обособени категории:

• Крайбрежни и халофитни местообитания

— открити морски и приливно отливни области

— морски скални брегове и чакълести или каменисти морски плажове

— атлантически и континентални солени блата и солени ливади

— средиземноморски и южноатлантически солени блата и солени ливади

— континентални степи върху солени и гипсови почви

• Крайбрежни пясъчни дюни и континентални дюни

— пясъчни дюни по крайбрежията на Атлантическия океан, Северно и Балтийско море

— морски дюни на Средиземноморското крайбрежие

— континентални дюни, стари и декалцифицирани

• Сладководни местообитания

— постоянна вода

— течаща вода

• Умереноконтинентална пустош и храсталаци

• Склерофилни храсталаци (маторал)

— субсредиземноморски и умереноконтинентални храсталаци

— средиземноморски маторал

— лесостепни и южносредиземноморски храсталаци

— фригана

• Естествени и полуестествени тревни формации

— естествени тревни формации

— полуестествени сухи тревни формации и храстови съобщества

— склерофилни пасищни гори

— полуестествени влажни ливади от високи треви

— мезофилни тревни съобщества

• Преовлажнени тресавища, калища и мочурища

— кисели сфагнови тресавища

— карбонатни мочурища

• Скални местообитания и пещери

— сипеи

— скалисти склонове с хазмофитна растителност

— други скални местообитания

• Гори

— средиземноморски листопадни гори

— средиземноморски склерофилни гори

— алпийски и субалпийски гори

— средиземноморски планински иглолистни гори

Въз основа на националните списъци за областите, обхващащи естествените местообитания и дива флора и фауна, и в съгласие със страните от ЕС, Европейската комисия съставя списък с териториите от значение за Общността за всеки от 9-те биогеографски региона на ЕС:

• Алпийски регион

• Атлантически регион

• Черноморски регион

• Бореален регион

• Континентален регион

• Макаронезийски регион

• Средиземноморски регион

• Панонски регион

• Степен регион

След определянето на специалните защитени зони, страните от ЕС са длъжни да предприемат съответни мерки за: гарантиране опазването на местообитанията в зоните; недопускане влошаването им, както и на видовете; отговорно управление на компонентите на ландшафта, които са от значение за миграцията, географското разпространение и генетичния обмен между дивите видове; непрекъснато наблюдение, както на местообитанията, така и на видовете.

За трансгранично движение, транзита, обработката и използването на всички модифицирани живи организми, получени в резултат на съвременни биотехнологии, които биха могли да имат неблагоприятни последици върху опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, а също и възможни рискове за здравето на човека, се прилага подписаният през 2002 г. протокол в Картахена (Испания). Използваната оценка на рисковете от компетентните органи на всяка страна се извършва посредством доказани научни методи, научни познания и то за всеки отделен конкретен случай за модифициран жив организъм, който съдържа иновативна комбинация от възпроизводим генетичен материал.

За целта създадената Централна европейска служба за посредничество по биологична безопасност съдейства за обмена на научна, техническа, екологична и юридическа информация, както и експериментални данни за модифицираните живи организми. Подпомага страните в приложението на Протокола, като отчита и специфичните нужди на развиващите се страни, на страните с икономики в преход, както и на страните, които представляват центрове на произход или центрове на генетично разнообразие.

Протоколът от Нагоя — Япония (29 окт. 2010 г.), в който ЕС също взема участие има за цел да гарантира, че ползите, произтичащи от използването на генетичните ресурси и свързаните с тях традиционни познания (като напр. споделяне на знания от научно-изследователска дейност за генетичния или биохимичен състав, придобити от генетичните ресурси, на трансфер на технологии или на отчисления и плащания), ще бъдат честно и справедливо споделени с тези, които са предоставили достъп до тях. С усъвършенстването в споделянето на ползите и предаването на стойност на генетичните ресурси и свързаните с тях традиционни познания, ще се гарантират стимули за по-добро опазване и устойчиво използване на биоразнообразието, при което действителната и потенциална стойност на тези ресурси за обществото ще нараства.

Биологичното разнообразие, което представлява разнообразие от гени, биологични видове и цели екосистеми във взаимодействие с физическата среда, създава сложни екосистеми и осигурява жизнено важна среда за поддържане живота на всички живи организми, вкл. и на човека. Те предоставят и необходимите екосистемни услуги чрез регулиране на климата, предотвратяване на наводнения, пречистване на водите и въздуха, структуриране на почвите, опрашване на растенията и др. И всичко това е в основата на човешкото благополучие, сигурност, здраве и качество на живот. И въпреки тази огромна роля, която играят биологичното разнообразие и екосистемите за човечеството, те в болшинството си се възприемат от него като обществени природни блага и ползи, без реална икономическа стойност. В резултат на такова отношение природният капитал продължава да се руши, което излага на опасност благосъстоянието на човечеството и това на безбройните биологични видове и местообитания.

Кои са основните причини и източници на натиск за загуба на биоразнообразие, особено през последните 50 години в Европа. На първо място продължаващото разпокъсване на местообитанията в резултат на протичащите процеси по преобразуване на земята от интензифициране на производствените системи, неконтролираното разрастване на градските агломерации, развитието на пътната инфраструктура. Към тях могат а се прибавят свръхексплоатацията на природни ресурси, замърсяване на околната среда, промените в климата. Според мащабно независимо изследване озаглавено „Икономика на екосистемите и биологичното разнообразие“ (35), световните загуби на услуги само от наземните екосистеми се оценяват на около 50 млрд. евро годишно.

Какво е по-конкретно състоянието на биологичното разнообразие в Европа. От извършено всеобхватно изследване през 2009 г. на редките и застрашени биологични видове и типове местообитания се установява, че около 65% от местообитанията и около 52% от защитените видове са в неблагоприятен природозащитен статус. Повечето от екосистемите в Европа днес се оценяват като увредени. Огромен натиск върху биологичното разнообразие оказва и почти двойно по-голямото използване на природните ресурси спрямо възможностите на земята и морските територии на ЕС.

В разработения от Европейската комисия план за действие за спиране загубите на биологично разнообразие в Европа, впоследствие одобрен от министрите на околната среда на 27те държави членки на ЕС, същевременно се прави анализ и оценка на постигнатото до 2010 година. Като неоспорим успех се посочва изграждането на мрежата от защитени зони на територията на ЕС, включени в проекта „Натура 2000“, тяхното официонализиране и придобиване на защитен статус на всички видове и местообитания от значение за Общността, с което всяка държава-членка на ЕС, поема своята екологична отговорност.

Отчита се, че за подкрепа на биологичното разнообразие в горските и селскостопанските райони и за спиране на разпокъсаността на местообитанията и загубата на ценни видове са предоставени значителни средства по структурните фондове за опазване на околната среда и за развитието на селските райони. Държавите, които имат морски граници са приели или са в процес на изготвяне на интегрирани планове за управление на крайбрежните зони.

Извършено е проучване за изследване възможностите по създаване на системи за ранно предупреждение за инвазивни чужди видове в целия ЕС, а също е създаден и център, който да координира изготвянето на оценки за въздействието на инвазивни чужди видове върху водните екосистеми.

В резултат на предприетата политика за намаляване емисиите на парникови газове, влияещи върху изменението на климата и върху биологичното разнообразие, държавите членки на ЕС са на път да достигнат общите цели от Киото чрез увеличаване дела на енергия от възобновяеми енергийни източници, ефективно използване на енергията в индустрията и бита и спиране загубата на горски ресурси.

Значителни са постигнатите резултати на ЕС в областта на научно-изследователските проекти и стратегически разработки, от които може да се отличи създаването на информационна система за биологично разнообразие на Европа (BISE), както и водещото участие в световното изследване „Икономика на екосистемите и биологично разнообразие“ (ТЕЕВ).

На основата на обобщения анализ за оценка на постигнатото до 2010 г. е и разработеният план за действие на ЕС за опазване на биологичното разнообразие, структуриран в десет основни цели за защита, запазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемните услуги, за адаптиране на биологичното разнообразие към измененията на климата, за ограничаване въздействието на инвазивните чужди видове и на международната търговия върху биологичното разнообразие и най-важното за увеличаване в значителна степен на базата от знания за опазване и устойчиво използване на биологичното разнообразие и екосистемите в ЕС и в света^[3].

Европейската стратегия за биоразнообразието за периода до 2020 г. и в перспектива до 2050 г. визира природния капитал на територията на ЕС да бъде защитен, оценен и подходящо възстановен с цел избягване на катастрофални промени, които биха съпътствали човешкото развитие, дължащо се на загубата на биоразнообразие. Запазването и подобряването на екосистемните услуги и ползи следва да бъдат гарантирани чрез създаване на т.нар. „зелена инфраструктура“ и възстановяване до 2020 г. на поне 15% от нарушените екосистеми.

Чрез стимули и инвестиции в проекти, а също и чрез фондове на ЕС по линия на публично частно партньорство следва да се насърчи развитието на зелената инфраструктура, както в градските, така и в селските райони. В селското стопанство увеличаването на площите за пасища, обработваеми земи и трайни насаждения, освен със стопанска цел ще оказва благоприятно влияние и за чувствително подобрение на природозащитното състояние на биологичните видове и местообитания, а чрез провеждането на агроекологични мерки и за поддържане на генетичното разнообразие.

Обобщение на Плана за действие на ЕС за опазване на биологичното разнообразие
(източник: План за действие на ЕС за опазване на биологичното разнообразие. Оценка за 2010 г. ec europa eu/environ ment/nature/pull/2010/bap.bg.pdf.)

Първа област на политиката: Биологичното разнообразие в ЕС	Втора област на политиката: ЕС и биологичното разнообразие в света	Трета област на политиката: Биологичното разнообразие и изменение на климата	Четвърта област на политиката: Базата от знания
Цели:	Цели:	Цели:	Цели:
1. Да се защитят най-важните местообитания и биологични видове в ЕС.	1. Да се увеличи в значителна степен ефективността на международното управление в областта на биологичното разнообразие и екосистемните услуги.	1. Да се подпомогне адаптирането на биологичното разнообразие към измененията на климата.	1. Да се увеличи в значителна степен базата от знание за опазване и устойчиво използване на биологичното разнообразие в ЕС и в света.
2. Да се запазят и възстановят биологичното разнообразие и екосистемните услуги в по-широкообхватни природни области в ЕС.	2. Да се увеличи в значителна степен подкрепата в областта на биологичното разнообразие и екосистемните услуги при предоставянето от ЕС на външна помощ.
3. Да се запазят и възстановят биологичното разнообразие и екосистемните услуги в по-широкообхватни морски зони в ЕС.	3. Да се намали в значителна степен въздействието на международната търговия върху биологичното разнообразие и екосистемните услуги в света.
4. Да се утвърди съгласуваността между регионалното и териториалното развитие на биологичното разнообразие в ЕС.
5. Да се намали в значителна степен въздействието на инвазивни чужди генотипи върху биологичното разнообразие в ЕС.

Управлението и стопанисването на горите с цел запазване и подобряване на природозащитното им състояние и на екосистемните услуги от тях също следва да се насочи към мероприятия, гарантиращи опазването на териториите на дива природа, както и на включените в „Натура 2000“ защитени зони, устойчивото и непревишаващо ползване на годишните прирасти на дървесина от тях, предотвратяване възникването на горски пожари и потенциални нашествия на насекоми и горски вредители.

Като допълнително конкретизиращ стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. може да се разглежда представеният от Европейската комисия на 6.05.2013 г. материал, озаглавен „Екологосъобразна инфраструктура“ (ЕИ) — увеличаване на зеления капитал на Европа. ЕИ е придобил известност и като „зелена инфраструктура“.

В голяма степен човешкото общество зависи от природния капитал и ползите, които той предоставя под формата на храна, чиста вода, чист въздух, регулиране на климата, опрашване на растенията, възможност за отдих. И в същото време Европа продължава да не оценява действителните стойности на екосистемните ползи, които получава и да влошава състоянието на природния си капитал. ЕИ се основава на принципа, че опазването и подобряването на природата и природните процеси, както и многото ползи, които човешкото общество получава от природата, съзнателно следва да се интегрират в териториалното устройство и планиране като стратегическа планирана мрежа от естествени и полуестествени (сухоземни и морски) райони и други елементи на околната среда, която е конструирана и се управлява така, че да осигурява най-разнообразни екосистемни услуги. В мрежата се включва също и ЕИ от селски и градски райони.

Оценява се, че концепцията за изграждане на екологосъобразна инфраструктура заема значително място в провеждането на регионалните политики и е двигател в процесите за устойчив и интелигентен растеж в Европа. На първо място от съществено значение за благосъстоянието на хората и икономическото развитие е прилагането на подход, ориентиран към използване на местните условия и запазване на физическите характеристики и идентичността на населените места, качеството на околната среда и културното наследство.

Вземаните решения, свързани със зелената инфраструктура, са от особена важност за градската среда, в която живеят над 60% от населението на ЕС. Тя е от полза за отделния човек и за обществото във физическо, психическо, емоционално и социално-икономическо отношение и създава възможност за свързване на градските със селските райони и с природата. Чрез зелената инфраструктура хората започват да изразяват отношенията си към природата и нейната роля като ценност, имаща голямо значение за техния здравословен начин на живот. Така например, в градските зони поради значително асфалтиране и циментирани площи, влажността на въздуха е по-ниска, а температурите на въздуха през летните месеци са с няколко градуса по-високи в сравнение с тези в околностите. Това явление е познато като ефект на градския топлинен остров и именно парковете с богато озеленяване, различните зелени площи и коридори за свеж въздух помагат за смекчаване влиянието му.

Горите на териториите на отделните страни и общо на ЕС също допринасят за смекчаване последиците от измененията на климата, действащи като природен резервоар на СО2, а също и за задържане на вода и намалявайки риска от наводнения в населените места. От друга страна, дървесината, предназначена за гориво и за строителни материали, е с много висока въглеродна интензивност, с което допринася в процесите по намаляване на емисиите на парникови газове в атмосферата.

Най-голяма реализация екологосъобразната инфраструктура намира в екологичната мрежа „Натура 2000“. Тя се състои от 26 000 обекта, разположени във всички държави членки на ЕС и заема площ от около 18% от сухоземната територия и около 4% от териториалните морски води. Наред с основното й предназначение за съхранение и опазване на природните местообитания и на растителните и животински видове и запазване на биологичното разнообразие, тя предоставя и множество екосистемни услуги на човешкото общество. По данни на Европейската комисия тези услуги се оценяват в границите на 200 до 300 млрд. евро годишно.

И не случайно „Натура 2000“ се сравнява с „гръбнакът“ на екологосъобразната инфраструктура, източник на биологичното разнообразие и на свързаност между екосистемите в мрежата. А проектът „Зелен пояс“ за екологосъобразна инфраструктура на равнище ЕС, е за създаване на екологична мрежа между Баренцово и Черно море, която да обедини човешките дейности с цел хармонизиране по-добре с естествената среда и увеличаване на социално-икономическото развитие на местните общности. Тя свързва национални паркове, природни паркове, биосферни резервати, трансгранични защитени и незащитени зони в гранични или трансгранични райони или в цялост — ландшафта на Европа.

Международни споразумения, ратифицирани от Република България за опазване на биологичното разнообразие

Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернската конвенция) — ратифицирана на 25.01.1991 г., в сила за Р България от 01.05.1991 г. (ДВ, бр. 23/1995 г.)

Конвенция за биологичното разнообразие — ратифицирана на 29.02.1996 г., в сила за Р България от 16.07.1996 г. (ДВ, бр. 19/1999 г.).

Конвенция за влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици (Рамсарска конвенция) — ратифицирана на 18.11.1974 г., в сила в Р България от 24.01.1976 г. (ДВ, бр. 56/1992 г.).

Конвенция по международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (Вашингтонска конвенция — CITES) — ратифицирана на 12.12.1990 г., в сила за Р България от 16.04.1991 т. (ДВ, бр. 6/1992 г.).

Конвенция за опазване световното културно и природно наследство, в сила за Р България от 17.09.1975 г.

Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни (Бонската конвенция) — ратифицирана на 03.08.1999 г., в сила за Р България от 01.11.1999 г. (ДВ, бр. 16/2000 г.).

Споразумение за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан — ратифицирано на 05.10.1999 г., в сила за Р България от 01.06.2001 г. (ДВ, бр. 87/1999 г.).

Споразумение за опазване на мигриращите водолюбиви птици от Африка и Евразия — ратифицирано на 23.09.1999 г., в сила за Р България от 01.02.2000 г. (ДВ, бр. 87/1999 т.).

Споразумение за опазване на популациите от европейски прилепи — ратифицирано на 23.07.1999 г., в сила за Р България от 09.12.2000 г. (ДВ, бр. 69/1999 г.).

Европейска конвенция за ландшафта — ратифицирана на 13.10.2004 г., в сила за Р България от 01.03.2005 г. (ДВ, бр. 94/2004 г.).

Пояснения на използвани в текста наименования

Палеарктични местообитания — това е зоната с най-голяма площ и включва екорегионите от Европа, частите от Азия северно от Хималаите, Северна Африка и Северните и централни части на Арабския полуостров.

Хабитати — местообитания.

Халофитни местообитания — виреещи в солена почва.

Бореален регион — принадлежащ към северния климат на Европа, Азия, Северна Америка.

Реликтни видове — съществуващи във вид на остатъци от животни и растения.

Флуктоация — колебание в температурата на околната среда.

Стенотопни — не широко разпространени животни или растения.

Храсталачни и ерикоидни — (второ значение) — вечнозелени дребни храсти и храстчета от сем. Пиренови, най-често с игловидни листа.

Мезофитна растителност — умерено влаголюбива растителност.

Циркадни ритми — денонощни ритми.

Цирканни ритми — сезонни ритми.

Кисели сфангови тресавища — деградирали преовлажнени тресавища.

Фригана — храсталачна и полухрасталачна средиземноморска растителност.

Склерофилни храсталаци (маторал) — широколистни храсталаци.

Автохтонна растителност — по-големият брой от видовете на нашата флора, около 3300, са спонтанно разпространени в равнините и планините на страната в повече или по-малко естествени или променени от човешката дейност местообитания. Те образуват групата на автохтонните растения.

Ерикоидни екосистеми — територии доминирани от храстови и храсталачна растителност. Те са предимно вторични екосистеми с неблагоприятни природни условия.

Хазмофитна растителност — в тези местообитания се включват отвесни или с голям наклон (65-90о) силикатни и варовикови скални стени с пукнатини по тях. Условията за развитие на растенията и др. в тях са изключително неблагоприятни вследствие вариране на температурите в денонощието, през сезоните, а също и на влажността — от нула до постоянно висока.

Микота — гъбно разнообразие.

Макаронезийски региони — общо наименование на четири архипелага в Северен Атлантически океан близо до бреговете на Европа и Африка — Азорските острови (Португалия), Мадейра (Португалия), Канарски острови (Испания) и Кабо Верде.