Никола Григоров
Зеленото богатство на България (26)

6.2. Рапицата — възобновяемата растителна биосуровина

Една от културите в селското стопанство, която се отглежда като възобновяема растителна биосуровина, е рапицата с основна цел производство на рапично масло. Рапичното масло заема около 30% от общото потребление на растителни масла в света. По хранителни качества рапичното (канолното) масло се изравнява с това на слънчогледовото и соевото. То е едно от предпочитаните диетични масла в света благодарение на приятния си вкус, липса на мирис, силно антиоксидантно действие и много добър мастно-киселинен състав. Към всичко това следва да се прибави високото съдържание на ненаситени мастни киселини, витамини . A, D, E, К, фосфатиди, токофероли и др. То е с висока устойчивост на окисляване в процеса на хранене и при интензивно нагряване, което го прави ценен продукт в хранително-вкусовата промишленост.

Рапичното масло намира приложение също в химическата промишленост за производство на лакове, бои и др., в парфюмерията и фармацевтичната промишленост, за производство на смазочни масла и биодизел. Рапицата е едно от най-добрите медоносни растения и източник на прашец и нектар за пчелите през пролетта, а стъблата са възобновяема биологична суровина за производство на хартия, картони, пелети, но също и за използването им като високобелтъчен свеж фураж (16 до 18% съдържание на протеини) за животните рано напролет.

Не по-малко важен елемент в нейната полезност е, че като ранна култура тя много добре усвоява зимната и пролетна влага на почвата и освобождава площите, оставайки ги чисти от плевели за засаждане на следващи култури. От друга страна, дълбоката и бързо растяща коренова система стимулира микробиологичната дейност, подобрява структурата на почвата, повишава водопропускливостта и аерацията, но същевременно не позволява на водата да отмива почвените частици, най-вече през периода есен, зима и пролет, когато са най-силни ерозийните процеси. (Лит. изт.: 28. 75. 77; 103 и др.).

Всичко това прави интереса към тази стара култура, отглеждана в Индия и Китай още преди 3000–4000 години пр. н. е., да се възроди и засяваните площи и добиви непрекъснато да се увеличават.

В света по данни на ФАО засетите площи с рапица от 116 510 хил. дка и среден добив от 197 kg/дка през 1980 г., се увеличават на 277 964 хил. дка през 2006 г. С най-голям относителен дял и ръст в световното производство е Азия (основно Индия и Китай) с количества от 7653 хил. дка през 1980 г. и 147 633 хил. дка през 2006 г. и Европа съответно от 15 160 хил. дка и среден добив от 209 kg/дка през 1980 г. на 61 375 хил. дка и среден добив от 276 kg/дка през 2006 г. Водещи производители през 2006 г. в Европа са Германия (14 290 хил. дка), Франция (14 056 хил. дка), Полша (6238 хил. дка), Англия (5750 хил. дка), Чехия (2922 хил. дка).

В миналото традиционни райони в нашата страна, в които се е произвеждала рапица, са били в Североизточна България. Към края на 40те и началото на 50те години на миналия век, тя е изместена постепенно от слънчогледа поради възникнал недостиг на растително масло в следвоенните години.

Подчертан интерес отново към тази култура в страната настъпва през 90те години, когато чуждестранни фирми започват да предлагат безплатно семена от рапица за засаждане срещу договори за изкупуване на произвежданата продукция. И така от 15 хил. дка през 1997 г. площите, засети с рапица, непрекъснато се увеличават и само за няколко години достигат 150 хил. дка през 2000 г., а вече през 2004 г. те са 540 хил. дка, а през 2015 г. — 1704 хил. дка, от които са произведени 422,6 хил. тона рапица при среден добив от 248 kg/дка.

Като възобновяема растителна биосуровина, отглеждането на рапицата се превръща в привлекателна селскостопанска култура, която предоставя на техните стопани широк спектър за продуктова реализация. Строежът на рафинерии за преработка на рапично масло, нуждата от рапични семена за производство на биодизел, както и редица други посочени вече ползи, увеличава търсенето на вътрешния и международния пазар и заедно с това и площите за нейното отглеждане в страната.