Никола Григоров
Зеленото богатство на България (15)

3.1. Условия, възможности и изисквания при култивирано отглеждане на лекарствени растения и етерично-маслени култури

Разнообразните почвени и климатични условия в България са благоприятни за култивирано отглеждане на различни видове лекарствени растения, чието съдържание и качество на биологично активни вещества ги прави конкурентоспособни и търсени на международния пазар. Култивирането на лекарствени растения също е една сериозна икономическа алтернатива за поминъка на населението от планински и полупланински райони и за ефективно използване на техните собствени поземлени имоти. От друга страна, те допълват естествените находища от лекарствени растения (билки), които не са в състояние да задоволяват нарастващото търсене на вътрешния и международния пазар от суровина за медицинския, козметичния, ароматерапевтичния и хранително-вкусовия сектори. Предимството е и тяхното контролирано отглеждане и постигането на оптимално изразени в биологично и качествено отношение характеристики, а също и по-голямата производителност като добиви от единица площ и по-ниската себестойност при отглеждането в резултат използването на механизация и подбор на адекватни към условията сортове.

В териториално обособените офиси във всеки един областен град на страната Националната служба за съвети в земеделието предоставя консултантски услуги, актуална информация и техническа помощ на земеделците за ефективно водене на тяхната стопанска дейност, за изискванията на ЗППМ (Закон за посевния и посадъчния материал) относно сортовата чистота и здравно състояние на растенията, чието сертифициране се извършва от ИАСАС (Изпълнителна агенция за сортоизпитване, апробация и семеконтрол) към МЗХГ.

Всички производители и търговци на разсад и семена от медицински и ароматни растения, трябва да са регистрирани от ИАСАС. Доставчиците са задължени да събират информация за произхода, качеството и количеството на материалите, които продават, и да я предават в агенцията. В изпълнителната агенция се извършва сортоизпитване с цел признаване и вписване на сортовете медицински и ароматни растения, контролират се лицата, получили разрешение за производство и търговия с разсад и семена, както и потвърждаване на резултатите от сертифицираните посевни и посадъчни материали на терен чрез последващи инспекции и лабораторни анализи. Агенцията изцяло контролира движението на посевния и посадъчния материал, който се произвежда, заготвя, съхранява, търгува, внася и изнася. В регистъра, който тя води производителите, заготвителите и търговците в страната, наброяват около 2500 физически и юридически лица. От тях около 1% са тези, които търгуват със сертифициран материал. Същевременно се отчита, че много производители на етерично-маслени култури, продават свой собствен посадъчен материал без необходимата документация. Това поставя техните клиенти пред рискове по отношение качеството, идентичността и еднородността на материала, а впоследствие и загуби при крайната реализация на продукта.

От своя страна Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) контролира здравното състояние на посевния и посадъчен материал чрез лабораторни анализи, както и фитосанитарен контрол в съответствие със Закона за защита на растенията. Посадъчният материал се сертифицира при условие, че отговаря на сортова чистота и здравно състояние на растенията при полска инспекция и за съответствие за качество, които параметри предварително са удостоверени от производителите на посадъчен материал с фирмен документ по определена форма и съдържание.

Закупуването на сертифициран посадъчен материал и получаването на специализирана научно-техническа информация по създаване и отглеждане на насажденията, може да се получи освен от областните структури на Националната служба за съвети в земеделието, също и от Института по розата и етерично-маслени култури в Казанлък, „Бухербс“, с. Лозенец, област Ямбол и др.

Водени от желанието за бързи печалби все повече земеделци и инвеститори се насочват към отглеждането на медицински и ароматни култури. Площите с лавандула, маточина, лайка и др. се увеличават няколкократно за сравнително малък период от време. Същият процес се наблюдава и при маслодайната роза. Стихийността при инвестициите, не винаги правилния подбор на посадъчен материал, слабо познаване на технологиите за отглеждане на различните растения, затруднения с намирането на работна ръка, както и риск произведената продукция да остане непреработена са фактори, които водят до разочарование в собствениците, недостатъчно и ненавреме обърнали им сериозно внимание.

Търговията и износа също се оказват предизвикателство пред производителите, тъй като пазарът на етерични масла е достатъчно консервативен със сравнително малък брой клиенти, където доверието, дългосрочните отношения, поддържане на качество и предвидимост на доставките са много важен елемент от търговските отношения. Появата на случайни играчи в търговията, особено в период на увеличаващи се площи с култивирани растения и търсене, много често е съпроводено с неизпълнени ангажименти, намаление на цените в резултат увеличените количества и генериране на загуби.

Повечето от култивирано отглежданите лекарствени растения са многогодишни, което увеличава тяхната рентабилност, тъй като по-голямата част от разходите се извършват през първата година, а през следващите години на база и на увеличаващите се добиви, те са и относително по-малки. Култивирано отглеждани медицински и ароматни растения в нашата страна са: маточина, лавандула, шипка, медицинска ружа, градински чай, жълт кантарион, дилянка, мащерка, бял равнец, риган, беладона, мента, лайка, невен, блатно кокиче, мурсалски чай, майорана, роза, кориандър, резене, анасон, бял трън, босилек, репей, жълта комунига, жълт смил и др.

Като се изключат някои специфични изисквания на растенията към климатичните и почвени условия, обикновено извършваните производствено технологични операции по тяхното отглеждане се свеждат до подготовка на почвата за засаждане, което може да бъде семенно, чрез разсад или вегетативно чрез коренови издънки или резници, окопаване, подхранване (торене), почистване и поливане. След приспадане на всички разходи, икономическите резултати, изразени в средногодишна печалба от промишлено-отглежданите лекарствени растения, реализирани като изсушени или в свежо състояние стръкове, листа или цвят, се движи в диапазона от 700–800 лв. до 1200 лв. от декар, а при лавандулата и беладоната и над 2000 от декар.

За стимулиране развитието на култивираното отглеждане на лекарствени растения на собствениците на земи се предоставят финансови средства от ДФЗ чрез директни плащания на площ, които средства се осигуряват от Европейския фонд за гарантиране в земеделието.. Плащането се определя на хектар обработвана земя и не е обвързано с продукцията им. Задължително условие, за да бъде отпусната помощта, е земите, с които се кандидатства, да бъдат поддържани в добро земеделско и екологично състояние и да отговарят на нормативните изисквания за управление. Минималният размер на стопанствата трябва да е 0,5 хектара за трайни насаждения и 1 хектар за останалите култури.

Примерно райониране за култивирано отглеждане на някои видове билки в страната с най-подходящи за тях почвени и климатични условия и традиции сред населението (Лит. изт. 101)

Шипка: Видин, Монтана, Търговище, Ловеч, Бургас, Кюстендил, Перник, Разград, Карнобат, Кърджали, Пловдив, Сливен, Смолян, Враца, Добрич, Ст. Загора, Шумен

Маточина: Разград, Варна, Бургас, Видин, Хасково, Търговище, Силистра, Пловдив, Пазарджик, Ст. Загора, Русе, Шумен, Ямбол.

Лайка: Пазарджик, Плвдив, Ст. Загора, Кърджали.

Медицинска ружа: В. Търново, Търговище, Разград, Шумен, Благоевград, Варна, Пазарджик, Пловдив, Сливен, Ст. Загора

Лавандула: Търговище, Бургас, Благоевград, Монтана, Пловдив, Ст. Загора, Варна, Добрич, Русе, Шумен.

Жълт кантарион: Търговище, Добрич, Сливен, Разград, Шумен, Враца, Перник, Кюстендил, Благоевград

Градински чай: Търговище, Ст. Загора, Разград, Кърджали, Бургас, Варна, Ямбол

Мащерка: Ст. Загора, Търговище, В. Търново

Дилянка: Ст. Загора, Пловдив, Пазарджик, В. Търново, Търговище, Бургас

Бял равнец: Търговище, Ст. Загора, Пловдив, Пазарджик

Риган: Търговище, Ст. Загора, Пловдив, Пазарджик

Невен: Търговище, Ст. Загора, Пловдив, Пазарджик

Беладона: Благоевград, София, Ст. Загора, Кюстендил

Жълта комунига: Търговище, Разград, Шумен, Сливен