Никола Григоров
Зеленото богатство на България (12)

1.2. Природното богатство на екосистемите в България — национален приоритет

Разположената на биогеографски кръстопът между Централно-европейската горска зона, Средиземноморието, Понтийско-Кавказкия район и Украйно-Казахската степ, България е една от няколкото европейски държави с най-голямо биологично разнообразие. Следва да се посочи и фактът, че част от територията на страната е древна суша, останала незасегната от заледяването през неогена, преди около 15 хил. години, което е способствало за оцеляването и запазването на реликтни видове и след периода на разтопяване на ледовете започнало преди около 12 хил. години.

Във фонда на биоразнообразието в България, се включват 100 вида бозайници, риби — 207 вида, гнездящи птици — около 270 вида, влечуги — 35 вида, както и 3900–4100 вида висши растения, от които 175 български и 270 балкански ендемити, а също и 650 до 770 медицински и и ароматни растения. От висшите растения в Родопите се срещат 2480 вида, в Стара планина — 2370 вида, в Пирин — 2080 вида и в Рила — 2030 вида. (Лит. изт. 29.)

Ендемити са също и над 1500 вида и подвида безгръбначни животни, като подземната (троглобиотната) им фауна е най-богатата в света. На най-високо европейско ниво е разнообразието и естествеността на природните местообитания (хабитати), като горите и реките на страната са класирани сред хабитатите със световен приоритет на опазване. (Лит. изт. 95.)

Цялото това природно богатство намира своята защита за съхранение и с приетия Закон за биологично разнообразие (2002 г. — последна промяна 2018 г.), с който се уреждат и отношенията между държавата, общините, юридическите и физическите лица за неговото опазване и визията за устойчиво развитие на екосистемите в България.

Целите, които се поставят със ЗБР на следните:

1. Опазване на представителни за България и Европа типове природни местообитания и местообитания на застрашени, редки и ендемични растителни и животински видове в рамките на Националната екологична мрежа.

2. Опазване на защитени растителни и животински видове от флората и фауната на България, както и на тези, които са обект на ползване и търговия.

3. Опазване на генетичните ресурси и разнообразието на растителни и животински видове извън естествената им среда.

4. Регулиране на въвеждането на неместни и повторното въвеждане на местни растителни и животински видове в природата.

5. Регулиране на търговията с екземпляри от застрашени видове от дивата флора и фауна.

6 Опазване на вековни и забележителни дървета.

Изискванията, които се поставят пред Националната екологична мрежа със ЗБР, се систематизират в:

• Дългосрочно опазване на биологичното, геологичното и ландшафтното разнообразие;

• Осигуряването на достатъчни по площ и качество места за размножаване, хранене и почивка, вкл. при миграция, линеене и зимуване на дивите животни;

• Създаване на условия за генетичен обмен между разделени популации и видове;

• Участие на България в европейските и световни екологични мрежи;

• Ограничаване на негативното антропогенно въздействие върху защитените територии.

Обект на изучаване и опазване на биологичното разнообразие с Националния план за биологично разнообразие 1999–2004 г., са следните екосистеми:

• Морски екосистеми

• Крайбрежни екосистеми

• Влажни зони по Черноморското крайбрежие

• Река Дунав и влажни зони по Дунавското крайбрежие

• Екосистеми на вътрешните води и влажни зони

• Горски екосистеми

• Планински (пасищни) екосистеми

• Агроекосистеми

• Равнинни (тревни) екосистеми

При разработването на Националния план, а след това и при изпълнението му, е приложен екосистемният подход, което означава, че дори когато някои от биотичните и абиотичните компоненти на част от екосистемата имат голяма консервационна значимост и са основен обект за опазване, се изследва и опазва цялата екосистема. Заплахите за биологичното разнообразие също се разглеждат за всяко конкретно място, защото отрицателното им въздействие може да доведе до невъзвратима загуба на биологично разнообразие в дадената екосистема.

Обща топология на екосистемите в България по площ
(Лит. изт. 80)

	Площ (km2)	%
Сухоземни
Урбанизирани	5584,0	5,0
Земеделски	53506,8	47,4
Тревни	8168,1	7,24
Горски и горско храстови	43004,0	38,1
Храсталачни и ерикоидни	317,5	0,3
Земи с рядка растителност и без растителност	569,9	0,5
Вътрешни влажни зони	105,8	0,1
Сладководни
Реки и езера	1158,2	1,0
Морски
Крайморски преходни водни площи	379,0	0,34
Крайбрежни зони
Открити морски пространства

Чувствителност на екосистемите на изменение на климата и потенциал за предоставяне на екосистемни услуги
(Лит. изт. 80)

Тип екосистеми	ТоС	Eh	P%
1. Сухоземни
Урбанизирани	1	1	2
Земеделски	2	3	3
Тревни	3	2	3
Горски и горско храстови	2	1	2
Храсталачни и ерикоидни	3	3	3
Площи с рядка растителност и без растителност	2	1	3
Вътрешни влажни зони	3	3	3
2. Сладководни
Реки и езера	3	2	3
3. Морски
Крайморски преходни водни площи	3	1	1
Крайбрежни зони
Открити морски пространства
Чувствителност: 1 — ниска, 2 — средна, 3 — висока
Т — температура, Eh — екстремни явления, Р — валежи

В Националния план за биологично разнообразие 1999–2004 г. са отразени изискванията на европейското законодателство за защита на природата, в частност за опазване на Б. Р., което се идентифицира със следните директиви и регулации на ЕС:

• Директива 92/43/ЕО за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

• Директива 79/409/ЕС за опазване на дивите птици.

• Регулация 338/99/ЕС за търговията с видовете от дивата флора и фауна.

Разработването и провеждането на държавната политика в областта на опазване на околната среда в частта на биологичното разнообразие е възложено на Министерство на околната среда и водите. Към Министерството са създадени специализирани органи за управление, контрол и опазване на Б. Р., на защитените природни територии и природни екосистеми, както и Националната система за екологичен мониторинг (НСЕМ). На територията на страната като регионални органи функционират дирекциите на трите национални парка и Регионалните инспекции по околна среда и водите.

В областта на селското, горското, ловното и рибното стопанство, държавната политика се провежда от Министерство на земеделието, храните и горите.

Структурните звена в МЗХГ, свързани с опазване на Б. Р. в агросистемите, са:

• Национална служба за растителна защита, карантина и агрохимия

• Национална ветеринарно-медицинска служба

• Национална служба по селекция и репродукция в животновъдството

• Контролно техническа инспекция

• Държавна инспекция по рибарство

• Национална почвена служба

• Националната система от съвети в земеделието към Областните управления по земеделие, гори и аграрна реформа.

Изследователската дейност в областта на опазване и поддържане на Б. Р. развиват научните институти и комплексните опитни станции към Селскостопанската академия.

Регионалното управление на горите се осъществява от държавните лесничейства. Съгласно своите функции те ръководят дейностите по организацията, координацията и контрола по възпроизводството, ползването и опазването на горите, проектирането и строителството в горите и земите на държавния горски фонд, вкл. и в защитените територии, резерватите и поддържаните резервати.

Министерството на регионалното развитие в България (МРРБ) в сътрудничество с другите държавни органи, осигурява условията за ефективно ползване на земята, енергията и другите ресурси за устойчиво развитие на регионално и общинско равнище.

Областните и общинските съвети и органите за местно самоуправление разработват специфични и конкретни екологични програми, докладват за нарушения в околната среда, съвместно с правителствените институции предлагат норми и стандарти за замърсяване то на околната среда, съгласно действащите нормативни документи, сътрудничат в процеса на регионално планиране и териториално селищно устройство.

В процеса на опазване на Б. Р. в страната се включат също и Министерство на туризма, Министерство на икономиката, Министерство на науката и образованието, Министерство на енергетиката и други държавни организации, имащи отношение към биологичното разнообразие.

Държавните институции в България използват също и научните изследвания, анализи и прогнози, извършвани в областта на Б. Р. и опазването на околната среда от следните институти към БАН:

• Институт по ботаника

• Институт по зоология

• Институт за гората

• Централна лаборатория за обща екология

• Институт по биология и имунология на размножаването

• Институт по генетика

• Институт по физиология на растенията

• Национален природонаучен музей

Тясно свързани с Б. Р. и биологичната сигурност е и дейността на институтите към Селскостопанската академия:

• Институт по интродукция и растителни ресурси — Садово

• Институт по генетично инженерство — Костинброд

• Институт по пшеница и слънчоглед — Генерал Тошево

От изброените Министерства с техните административни структури и научните институции, които са ангажирани с опазване природното богатство на екосистемите в България, се вижда, че тяхната дейност е от национално значение и се възприема като приоритет в общото социално-икономическо и екологично развитие на страната ни.

Провежданата национална политика е в интерес и на Европейската общност, защото в България има голямо разнообразие на растителни и животински съобщества и съдържа примери за почти всички типове местообитания и биотопи, известни в Европа. Биоразнообразието в България включва националните колекции от генетични ресурси с богато видово разнообразие като предпоставка за развитие на селекцията, земеделието и екологията. Биологичното разнообразие на България е неоценимо богатство, което наред с други показатели защитава националната идентичност на страната.

С Националния план за опазване на биологичното разнообразие 2005–2010 г. са формулирани и основните заплахи за Б. Р. в резултат на човешката дейност и естествените процеси , протичащи в екосистемите, а именно:

• Деградация, фрагментация и загуба на местообитания, предизвикани от човека

• Пряко унищожаване и експлоатация

• Замърсяване на околната среда

• Генетична ерозия и внасяне на неместни видове

Напр. под формата на горски култури са разпространени някои чуждоземни дървесни вида — лиственица, дугалска ела, секвоя, веймутов бор и др. Те формират малка част от горите в България, но независимо от това, налице са предпоставки за генетично замърсяване на местните видове.

Внасянето на неместни видове на регионално ниво може да бъде и замяната на естествените широколистни горски екосистеми с изкуствени насаждения, предимно иглолистна и други видове, неприсъщи за съответните местообитания. Залесяването с неподходящи растителни видове изменя състава на съобществата и микроклимата, което може да доведе до изчезването на определени, обикновено стенотопни таксони растения и животни с висока консервационна стойност.

• Глобално изменение на климата

В резултат на глобалните промени в климата страната ни попада в зоната на засушаване. Този факт се отразява неблагоприятно върху хигрофилните растения, водните и влаголюбиви животни и като цяло върху хабитатите край реки, езера, торфища, заблатени места и други влажни зони. Процесът води до влошаване състоянието на екосистемите съставени от студоустойчиви и влагоустойчиви видове. По-нататъшното затопляне и засушаване на климата би оказало изключително неблагоприятно влияние върху видовото и хабитатно биоразнообразие в България.

• Природна уязвимост на видовете и местообитанията

От природните бедствия най-сериозни последствия върху биологичното разнообразие оказват естествените пожари, ветроломите, снеголомите, лавините.

• Недостатъчно ефективно прилагане на природозащитното законодателство и включване на опазването на биологичното разнообразие в секторните политики.

• Проблеми при прилагане на превантивни инструменти с цел опазване на биологичното разнообразие.

• Проблеми при информиране и привличане на обществеността за опазване на биологичното разнообразие и екологично образование.

• Ограничения при финансиране на дейностите по опазване на биологичното разнообразие.

• Пропуски в научните познания и остаряла база на научни изследвания.

С цел противодействие и намаляване влиянието на посочените заплахи за биоразнообразието в страната са и разработените и приети Закони за защитените територии и за защита на природата.

Определените със Закона за защитени територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи.

Категориите защитени територии са: резервати, национални паркове, природни забележителности поддържани резервати, природни паркове и защитени местности.

В защитените територии се включват гори, земи и водни площи, като разпоредбите на този закон се прилагат за всички защитени територии, независимо от собствеността върху тях.

Парковете с национално значение и природните резервати, които служат за задоволяване на обществени потребности с общонародна значимост, са изключително държавна собственост.

 

 

Предназначение и режим на опазване и ползване на категориите защитени територии

Резервати. За резервати се обявяват образци от естествени екосистеми, включващи характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им с цел запазване на естествения им характер, опазване на генетичните ресурси и популациите на защитените редки, ендемични и реликтни видове, развитие на мрежа от представителни за България и Европа екосистеми и застрашени местообитания.

Национални паркове. За национални паркове се обявяват територии, в чиито граници не попадат населени места и селищни образования, и които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа и имат площ от над 1000 хектара.

Извършваните в тях дейности са за поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа, опазване и поддържане на биологичното разнообразие на екосистемите, предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности, създаване на възможности за развитие на туризъм, екологосъобразен поминък на населението.

В националните паркове се обособяват следните зони: резервати, поддържани резервати, туристическа зона, зона на хижите, административни центрове за управление и поддръжка на парковете и спортните съоръжения, други зони съобразно конкретните условия на парковете и спортните съоръжения. В тях се забранява строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващи сгради, пътища, спортни и др. съоръжения.

Национални паркове (Прил. №1 към чл. 8, ал. 1 по Закона за защитените територии)

Наименование на националния парк	Област	Вид на документа	№ на документа	Дата
1. Пирин	Благоевград	Заповед	395	15.Х.1999
2. Централен Балкан	Ловеч Габрово Софийско Пловдив Стара Загора	Заповед	396	15.Х.1999
3. Рила	Пазарджик Софийско Кюстендил Благоевград	Заповед	397	15.Х.1999

Природни забележителности. Това са характерни или забележителни обекти на неживата природа, като скални форми, скални разкрития с научна стойност, земни пирамиди, пещери, понори, водопади, находища на вкаменелости и минерали, пясъчни дюни и др., които са с изключителна стойност поради присъщата им рядкост, представителност, естетичност или които имат значение на науката и културата.

Поддържани резервати. За поддържани резервати се обявяват екосистеми, включващи редки или застрашени диви растителни и животински видове и местообитанията им. Те се управляват с цел поддържане на природния им характер, научни и образователни цели и/или екологичен мониторинг, възстановяване на популации на растителни и животински видове и/или условия на местообитанията им, опазване на генетичните ресурси.

Природни паркове. Природните паркове са територии, включващи разнообразни екосистеми и многообразие от растителни и животински видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. В границите на природните паркове може да има населени места, селищни образования и курорти, както и да се осъществят производства и дейности, които не замърсяват околната среда.

Защитени местности. За защитени местности се обявяват територии с характерни или забележителни ландшафти, вкл. такива, които са резултат на хармонично съжителство на човека и природата.

В защитените местности се забраняват дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти, предмет на защита.

Планове за управление. Плановете за управление на национални и природни паркове се разработват в срок до три години, а на резерватите и поддържаните резервати — в срок до 2 години от обявяването им. Плановете се актуализират на всеки 10 години.

Общата площ на съществуващите 725 защитени територии е 515 478,5 ha или 4,64% от територията на България. В по.-голямата си част те са групирани предимно в районите на Стара планина, Рила и Пирин, но множество по-малки защитени територии има и в цялата страна.

Регламентираните със Закона защитени територии се разпределят както следва:

55 резервата — 76 979 ha

3 национални парка — 150 362,3 ha

475 природни забележителности — 23 405 ha

35 поддържани резервата — 4517,1 ha

11 природни парка — 221 169,3 ha

146 защитени места — 39 045,8 ha

Със Закона за защита на природата на опазване, регулиране и подобряване подлежат:

• земята, водите, вкл. и вътрешните морски води, териториалното море и изключителната икономическа зона на страната, въздухът, полезните изкопаеми, крайбрежните пясъци, естественият растителен и животински свят, природната среда, характерният пейзаж и забележителните природни обекти;

• горите с оглед на тяхното водоохранно, водорегулиращо защитно, климатично, здравно, културно-естетическо значение и регулирано ползване;

• зелените зони и горските насаждения край градовете, курортите, вододайните зони, плажовете, пътищата и жп линии и минералните води поради тяхното здравно, защитно и културно-естетическо значение;

• другата естествена растителност, горски плодове, гъби, семена, лечебни растения (билки), както и видовете диви животни, чиито популации са застрашени.

За защитени се обявяват също отделни вековни или забележителни дървета във или извън населените места.

В последните десетилетия планетарните екосистеми са подложени на влиянието на редица негативни фактори като разрушаване на местообитанията, замърсяване на природата, свръхексплоатация на ресурсите, промени в климата. Отговорността на държавите от ЕС, в частност и на България, за преодоляване на тези отрицателни тенденции, е да провеждат политика за опазване на биологичното разнообразие и предотвратяване на загубите му чрез създаване на мрежа от защитени територии в изпълнение на приети международни ангажименти и на директивите на ЕС за местообитанията и за птиците.

До края на 2015 г. утвърдените от МС на България 353 бр. защитени зони, влизащи в състава на „Натура 2000“, от които 13 са с общи граници по двете директиви, заемат 34,4% от територията на страната.

Оценката на обхвата на защитените зони, включени в „Натура 2000“ се извършва чрез използването на два индикатора. Първият — „Тенденции в пространственото покрития на предложените зони, определени съгласно директивите за местообитанията и на птиците“, проследява промяната в площното покритие на предложените зони в km² за определен времеви период, а вторият „Индекс на достатъчност“, показва колко близо е всяка държава членка в ЕС до целта да има достатъчно предложени зони за опазване на местообитанията и видовете от интерес на цялата общност.

По процентно покритие на мрежата „Натура 2000“ спрямо националната територия, България се нарежда на трето място в ЕС след Словения и Хърватия, а по индекс на достатъчност тя се доближава до 100%.

Изучаването, научно-изследователската дейност и практическа приложимост на биологичното разнообразие и екосистемите, се извършва на няколко функционални нива — генетично разнообразие, разнообразие на видовете, местообитанията, популациите и потоците на енергия и информация в рамките на и между екосистемите, функциите на екосистемите, тяхното съдържание и структура са от съществено значение за потенциала и чувствителността на екосистемите и предоставяните от тях екосистемни услуги на хората.

Защитени зони от мрежата „Натура 2000“ в България [По Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда (63)]

Показатели	Брой защитени територии	Обща площ (ha)	В т. ч.
			Защитени сухоземни територии		Защитени морски територии (ha)
			ha	% от територията на страната
Защитени зони за местообитания	234	3 574 687	3 326 963	30%	247 724
Защитени зони за птиците	119	2 578 150	2 523 661	22,7%	54 489
Общо „Натура 2000“	3408	4 150 320	3 823 184	34,4%	282 135

В последните годините години политиката на ЕС претърпя в значителна степен еволюция по отношение защитата на природата и опазване на биоразнообразието, изразяваща се в:

• Преход от защита на видове към защита на местообитания.

• Преход от опазване in-situ (на място, в природата) към допълнителни ex-situ (извън природата) мерки.

• От защита на видове и местообитания към поддържане на естествените процеси.

• От изолирана природозащита към интеграцията й в планирането и управлението на сухоземната и водната среда във всеки икономически сектор, на база принципа на устойчивостта.

• От локални или национални инициативи към координирани програми за международно сътрудничество, с утвърдени общи критерии и стандарти.

• От опазване на природата заради нейните научни и естетически качества към оценяване важността на екосистемите като цяло, а не само на застрашените елементи от нея.

• От хабитати и екосистеми към ландшафтни комплекси.^[1]

Направленията, в които ЕС разглежда въпросите за опазване на биоразнообразието и защитата на природата, могат да се формулират като създаване на условия за нормално протичане на естествените процеси и функционирането на екосистемите като отворени системи във взаимодействието им с външната среда, както и тяхната международна интеграция, с което се създават предпоставки за хармонично и устойчиво развитие на природата на цялата територия на ЕС.

Международен програмен документ, подписан от нашата страна, е и Общоевропейската стратегия за биологично и ландшафтно разнообразие, приета на Министерска конференция „Околна среда за Европа“, състояла се на 23–25 октомври 1995 г. в София, на която по инициатива на Европа, ООН и други международни институции, министрите на околната среда на 55 европейски страни установиха координираща рамка на общите усилия за опазване и укрепване на биоразнообразието и ландшафтите в цяла Европа.