Никола Григоров
Зелена икономика (13)

4. Иновационна политика и предприемачество. Предприемачески мрежови организационни структури — носители на интеграционна гъвкавост

Иновации

Думата „иновация“ е от латински произход и означава обновление, нововъведение. Това значение на думата е залегнало и в определението на множество автори за иновацията. Тя е творческо преобразователна дейност, състояща се в създаване на новости чрез генериране на идеи и преобразуването им от идеални духовни ценности в материални резултати. „Иновацията е специфичният инструмент на предприемачеството. Това е действието, което дарява ресурсите с ново качество, за да възпроизвеждат богатство. Иновацията в действителност създава ресурсите. Ресурс не съществува, докато човек не открие приложение за нещо в природата и не му придаде икономическа стойност. Дотогава всяко растение е плевел и всеки минерал — просто камък“ [22, стр. 37].

Иновацията не е само и единствено отнасяща се за областта на техниката термин. Тя е и в социалната и икономическите сфери. Така напр. в икономиката няма по-голям ресурс от „покупателната способност“. Търговията на изплащане също е една революционна промяна, като вместо от предлагането, икономиката започва да се ръководи и зависи от търсенето. Мениджмънтът като „приложно познание“ за продуктивна работа на хората събрани да работят заедно в „организация“ е също иновация на управленската теория през XX век.

От казаното следва, че промяната е тази, която предлага възможности за новото и по-различното. В обществено-икономическото развитие на страната също се извършиха промени и то кардинални — с прехода от държавна планова към пазарна икономика със своите възможности и предимства от гледна точка на реализиране на новите предизвикателства пред отделната личност и обществото като цяло.

Иновацията основаваща се на познание П. Дракър [22] посочва като „суперзвездата“ на предприемачеството, в която се инвестира. Тя е капризна, трудно управляема, изискваща достатъчно дълъг период от време от появата на познанието до момента, в който става приложима и се превръща в технология, а след това и до продукти, процеси или услуги на пазара. Другата важна и уникална характеристика, която отличава иновацията, основаваща се на познание от другите видове иновации, е, че те почти никога не са базирани на влиянието и въздействието на един фактор, а на различни видове познания, и то не непременно технически. Рисковете на този вид иновации са значителна и затова е необходимо използването на много добър и силен предприемачески мениджмънт, чрез акцентиране върху предвидлива финансова и мениджърска политика за пазарно съсредоточаване и управлявана иновация.

Усъвършенстване мениджмънта на иновациите чрез разработване на иновационна стратегия като част от общата бизнес стратегия, авторите Й. Илиев и др. [27, с. 120:121] посочват като един от основните фактори за повишаване конкурентоспособността на отделните фирми, тъй като иновациите в технологиите и продуктите оказват силно влияние върху различните конкурентни аспекти в отрасловата технологична и продуктова структура.

Подходите при разработването и реализирането на иновационните стратегии най-често са насочени към постигането на конкурентни предимства чрез ниски разходи и фокусиране на производството, чрез който подход се увеличава плътността от използване и приложение на знанието, с което съществено се повишават технико-технологичните и експлоатационните характеристики на произвежданите продукти и услуги.

Според методиката и дефинициите, използвани от Европейската иновационна политика, иновациите се обособяват в продуктови, вътрешни (процесни и организационни) и маркетингови. Разликата между групите на продуктовите и процесните иновации не бива да се абсолютизира, тъй като много често фирмите въвеждат и двете едновременно в съчетание с организационните иновации.

С развитието на пазара се наблюдава и една постепенна промяна в типовете иновации, които доминират в определен период от време. Така напр. към средата на миналия век преобладават продуктовите иновации — с едно непрекъснато разширяващо се поле от продукти на пазара. С насищането на това поле към 80-те години на XX век се поставя акцент върху процесните иновации, икономиите от мащаба и намаляване на разходите. Следват иновации, базирани на опита и накрая маркетинговите иновации в условията на един наситен пазар.

Когато се разглеждат и оценяват стойностите на иновативността на българските фирми е необходимо да се посочи, че дейността на повечето от тях е съсредоточена в обслужването на местния (до 30 км) от предприятието и на регионалния (до 100 км) пазар, което е причина за ниския иновационен капацитет и слабата национална иновационна идентичност. Тези резултати показват, че усилията на фирмите за в бъдеще следва да се насочат към повишаване нивото на иновативността на местния и регионален пазар до нивото на националния, което ще им даде възможност и за международна реализация. Като поляризатор на тези процеси могат да се използват връзките или участието на фирмите в местни клъстери, партньорствата им с други български или чуждестранни фирми, увеличаване хоризонта на планиране, подобряване качеството на мениджмънта и по-точно въвеждане в структурата на управление предприемаческия мениджмънт, стил и подход.

Положително е, че иновационната активност на българските производители, както и на европейските, е насочена към повишаване на качеството и обогатяването на асортимента, вместо доскоро използваната практика за конкуренция чрез по-ниски цени на база производство на еднородна продукция. Наблюдава се също и ясно очертаваща се тенденция към намаляване на материалоемкостта и енергоемкостта при производството на 1-ца продукция чрез използването на усъвършенствани или нови технологии и на екологично чисто производство.

Факторите, които затрудняват иновационния процес на фирмите, не само в България, са много високите разходи за иновации, липса на източници за финансиране и прекалено големият риск, който те поемат особено в условията на силно променяща се и непредсказуема пазарна среда и висока конкуренция.

Предприемачество и предприемачески мрежи

Носителите на иновативност в една нормално функционираща пазарна среда са най-вече предприемачите и ръководените от тях фирми. Предприемачеството е свързано със започването и реализирането на нещо ново, което е съпроводено и с поемането на рискове, но същевременно носи и значително по-високи ползи и ефективност. Специфичният инструмент на предприемачите, средството, чрез което се оползотворява промяната като възможност в даден бизнес или услуга е иновацията. Способността на предприемачите се изразява най-вече във възможностите, които те намират в онези бели полета и пространства, в които другите не виждат източници за ефективен бизнес. Или с други думи е валидно написаното от френския икономист Ж. Б. Сай още през 1800 г., че предприемачът прехвърля икономически ресурси от област на ниска към област на висока производителност и приход. [22, с. 25]. В този ред на мисли е и етимологията на думата „предприемач“, която произхожда от френски — „entrepreneur“ (на англ. „entrepreneurship“) и означава, човек „вземащ от онова, което е между“ или „вървяща в междинните личност“ [19, 22]. С предприемач се олицетворява също всеки, който започва собствен, нов малък бизнес.

„… Всяка практика се базира на теория, дори самите практици да не го осъзнават. Предприемачеството почива на теорията на икономиката и на обществото. Теорията разглежда промяната като нещо нормално и наистина здравословно. Тя смята за важна задача на обществото — особено в икономиката — да се прави нещо различно, вместо да се прави по-добре нещо вече познато…“ Според формулировката на Йозеф Шумпетер задачата му е (на предприемача — Б. М.) „съзидателното разрушаване“. [22, с. 31].

Накратко, това са и основните причини да се говори вече за предприемачески мениджмънт. Авторът П. Дракър го свързва с назрялата необходимост от предприемачески и иновационен бизнес, който е ориентиран напред към бъдещето, а не към миналото. Политиката и практиката на предприемаческия бизнес са ориентирани към възприемането на промяната като възможно състояние, а не като заплаха. За тази цел е необходимо изграждането на съответната организационна структура, която да стимулира работещите се да се изявяват като предприемачи. При това: „Най-важното е да не се смесват управленските и предприемаческите звена. Никога не включвайте предприемаческото в съществуващата мениджърска група. Не превръщайте иновацията в цел на хората, отговорни за управлението, оползотворяването и оптимизирането на вече съществуващото.“ [22, с. 220].

В днешното време с използването на съвременни информационни и комуникационни технологии и техники става възможно успешното развитие и на виртуален предприемачески бизнес най-вече в областта на кооперирането между фирмите [7]. Координирането на действията на фирмите може да бъде както формализирано, така и неформално, на основата на взаимно доверие между тях, като изграждащите конфигурации могат да обхващат различни области — научни изследвания, маркетинг, производство, търговия, в сферата на услугите. Връзките между фирмите са динамични и с възможности за включване на нови и изключване на стари партньори, т.е. за преконфигуриране както на участниците, така и на дейностите обект на взаимодействие между тях.

Предприемачеството и иновативността са характерни за малките и средните предприятия и тези от тях, които са се обърнали с лице към тях са и конкурентоспособни. Фирмената им култура също така дава възможност за разгръщане на творчеството и инициативността на работещите в тях колективи. Най-важното в случая е, че малките предприятия имат висока възприемчивост към новите идеи, тъй като оцеляването им се определя именно от тази тяхна способност.

В Германия вниманието на държавата е насочено към подпомагането на малкия и среден бизнес с повече от 500 програми от федерално и регионално значение с инвестиционно предназначение (Клаус Брюммер)^[1]

Тази помощ се изразява в предоставяне на технологии и съответстваща икономическа информация, а така също и финансиране на икономически и технически консултации и програми за обучаване и повишаване на квалификацията на работниците, специалистите и мениджърите от МСП. Всичко това се прави с цел утвърждаване и устойчиво развитие, както на вече съществуващите предприятия и фирми, така и за появата на нови такива и за създаването на една благоприятна икономическа среда за развитие на предприемачеството и иновационната дейност.

В контекста на изложеното дотук изпъква и отношението на американското общество към предприемачите, които са определяни като притежатели на малки предприятия. Напъследък в икономическата преса, а също и в изявленията на американското правителство все по-често започва да се използва фразата: „Предприемачът зарежда с енергия икономиката, а икономиката — нацията“ [6]. А зареждането се извършва именно чрез мощно разгръщане на иновационните възможности на предприемачите, за което се създават и необходимите предпоставки и икономически условия и от страна на държавата.

Отношението, което обикновено изразяваме към предприемача е като към човек, който поема инициативата, извършва организация и реорганизация на процесите и ресурсите, ориентирайки ги към практически полезности и реализиране на допълнителни приноси, поема риска за евентуален неуспех от собствената си дейност. Работейки за себе си, неговите успехи в много по-голяма степен са в служба и полза на цялото общество, особено когато става въпрос за създаване на нови и усъвършенствани продукти и услуги, пазари или други видове дейности.

В своите действия предприемачите (някои от тях по усет, други целенасочено) следва да използват движещите сили на своя бизнес чрез прилагане на четирите Fs (focused, fast, flexible and friendly) — фокусиране, бързина, гъвкавост и приятелство (47, с. 87/88).

При фокусирането се изчистват всички онези дейности в бизнеса, които го затормозяват и носят разходи без нужния ефект. Вниманието се съсредоточава само на онова, което се извършва най-добре от компанията, т.е. извършва се специализация и на знанията, и на опита, и на изпълняваните видове работи чрез използваните технологии и техника. Специализацията на производството създава възможности на производствената единица да концентрира производството, да усъвършенства организацията, да механизира и автоматизира производствените процеси, в резултат на което да повиши производителността и качеството на произвежданата продукция или услуги.

Не по-малко значение фирмите отдават и на бързината или времето, за което се извършват промените, както във вътрешен план, така и във външен, което им дава и конкурентни предимства пред останалите в съответния бранш.

Гъвкавостта или следващата движеща сила на малките компании е както тяхната същностна черта, така и черта, която трябва да се развива в посока на изпреварващото реагиране на ставащите изменения в обкръжаващата ги среда, за възприемане режим на работа на гъвкава специализация на производството и удовлетворяване в най-голяма степен изискванията на потребителите.

А чрез приоритета за приятелството (friendly) освен вътрешната екипност и взаимодействие в колектива, се има предвид и създаването на съюза с други компании чрез дългосрочни маркетингови и търговски съглашения, производствени контракти, смесени предприятия и др., което по същество е и подход ориентиран към интегрираност, както с малки и средни, така и с големи компании. При разглеждането на този приоритет не трябва да се изпускат под внимание и връзките и взаимодействията с клиентите потребители на произвежданите стоки и услуги.

Използваните приоритети в дейността на МСП са свързани, освен с повишаване на тяхната собствена конкурентоспособност, също и с капацитета на нациите за постигане на висока производителност и икономическа мощ, основана на иновативния подход към човешките ресурси, капитала и материалните ресурси. Повишаването на конкурентоспособността е важна предпоставка за постигане на икономически растеж, за противодействие на конкурентния натиск в ЕС.

В условията на глобализация на пазарите и либерализация на търговията, значението на евтината работна ръка, енергия, суровини и материали имат силата на сравнителни предимства от по-нисък порядък. В конкурентната среда все по-голямо значение придобиват предимствата от по-висок ранг, а именно развитието на високотехнологични производства и производството на стоки с по-висока степен на преработка и съдържание на интелектуален продукт (33).

Разглеждайки въпросите за предприемачеството и ролята на МСП като тяхна най-добра организационна среда на проявление могат да се посочат и някои от по-важните трудности и проблеми пред българските МСП (27). На първо място повечето от тях имат статут на еднолични търговци, което кодира и поведението, и стила им на управление, които се изграждат и основават на собствените им виждания и култура. В тази ситуация функционирането на фирмите е ориентирано преди всичко към оцеляването, а не към устойчивото развитие. Това състояние се дължи най-вече именно на липсата на професионален мениджмънт. Недостатъчният управленски опит в тези МПС се съпровожда и от ограничените финансови и материални ресурси и невъзможност за осъществяване на по-значинелни инвестиционни проекти. Това ги поставя в положение на възможна конкурентоспособност само в районите, където тези МСП функционират или в най-добрия случай за някой от тях в отделните региони, но не и в национален мащаб. Един от големите проблеми е слабо застъпеното или отсъствието на стратегическо управление на МСП. Тази е и причината да не се наблюдават връзки и взаимодействие между стратегията, организационната структура на управление и организационната култура (ценности, навици, очаквания, намерения), както и несъответствията между тях, дори и в случаите на разработена стратегия най-вече в областта на инвестициите и иновациите. Погрешно е и виждането на българските предприемачи да търсят конкурентни предимства за своята продукция в ниски цени, икономия от мащаба, използването на трудоемка технология.

В издавания Годишник на световната конкурентоспособност от Института за развитие на управлението в Швейцария, от общо 60 държави включени в него, България заема 56 място през 2014 г. при достигнато 38 място през 2009 г. Този негативен резултат основно се дължи на световната финансова криза и рязкото намаляване размера на инвестираните средства в страната, а също и от факта, че усвоените средства, разчетени по Европейската програма „Конкурентоспособност“ от 2007 до 2015 г., са били реализирани основно в края на този период.

Тази ниска конкурентоспособност на българската икономика е и предизвикателство пред отделните сектори и предприятия да разгърнат своя потенциал за въвеждането на зелени иновативни технологии и разработки през следващия програмен период до 2020 г., за който са разчетени финансови средства от Европейския фонд за регионално развитие съфинансирани и от Националния бюджет. С част от финансирането ще се задействат схеми за допълнително привличане и на частни инвестиции. С програмата също се осигуряват и специални преференции за развитието на най-изостаналия регион в страната и в Европейския съюз — Северозападна България, включваща областите — Видин, Враца и Монтана.

Приоритетите, предвидени за финансиране през програмния период са за:

Регионално развитие и иновации. Със средствата по този приоритет ще се финансира развитието на сътрудничеството в сферата на иновациите между предприятията и между бизнеса и научните организации, както и за изграждане на високотехнологични лаборатории и центрове за създаване, изпитване и тестване на технологии, продукти, модели и тяхното качество, надеждност и иновативност, иновативни платформи, международно бизнес сътрудничество и трансфер на иновативни изследвания, разработки и технологии.

Предприемачество и капацитет за растеж на малките и средните предприятия. Целта на това направление на програмата е да се създадат реални възможности за увеличаване на експортния потенциал на фирмите чрез подобряване качеството на произвежданите от тях стоки и услуги и тяхната конкурентоспособност.

Малките и средни предприятия ще получават подкрепа най-вече в:

• развитието на приоритетни сектори

• обновяване и усъвършенстване на технологиите с цел повишаване производителността и ефективността на използваните ресурси

• информационно-комуникационни технологии (ИКТ) за базирани услуги, производство и методи на разпространение, приложения за електронна търговия и др.

• усъвършенстване на производствените процеси чрез въвеждане на международно утвърдени стандарти и сертификати

• разработване на интегрирани системи за управление на бизнеса (ERP) и системи за автоматизирано проектиране, инженерна дейност и производство (CAD/CAM/CAE)

• насърчаване развитието на съществуващи клъстери и подпомагане на новосъздадени такива

• опазване на околната среда чрез иновативни разработки за избягване отделянето на вредни вещества и емисии чрез използването на биоразградими опаковки и материали, безотпадъчни технологии, рециклиране на излезлите от употреба стоки.

Енергийна и ресурсна ефективност. Средствата, предвидени по тази програма ще се насочат за:

• анализ на енергийната ефективност и въвеждане на системи за енергиен мениджмънт, предпроектни проучвания и внедряване на технологии, водещи до подобряване на енергийната ефективност на производството и разпределението на енергията

• внедряване на системи за производство на енергия от възобновяеми източници

• подобряване енергийните характеристики на сградния фонд на предприятията

Преструктурирането, т.е. ориентирането на МСП към високотехнологични и екологични производства, експанзия и заемането на определени европейски пазарни ниши, развитие на индустрията и услугите в селските и изостанали райони в страната и решаване на свързаните с това социални проблеми са и основните проблеми, които България ще решава за пълноценно асоцииране към структурите на ЕС.

Предприемачески мрежови организационни структури — носители на интеграционна гъвкавост

В последните няколко десетилетия се наблюдава значително отваряне и разширяване на световното икономическо пространство, нарастващо взаимодействие между фирми, компании и корпорации в международен план от една страна, и от друга — засилващата се конкуренция в глобален мащаб между производителите, съпроводени и с огромния натиск върху тях от страна на потребителите. Всичко това е причина все повече стопански организации да се отказват от централизираното координиране и йерархичните структури и да търсят и работят в условията на по-гъвкави структури, имащи вид по-скоро на мрежа, отколкото на традиционните управленски пирамиди. В тази връзка Мильнер Б. З. (37, стр. 558) пише, че: „Пренасянето на пазарните отношения във вътрешната сфера на компанията (вътрешния пазар) извиква на живот нов тип структура — мрежовата организация, в която последователността на командите на йерархическата структура се замества с верижни заявки за доставка на продукция и развитие на взаимоотношенията с други фирми. Сама по себе си мрежата представлява съвкупност от фирми или специализирани единици, дейността на които се координира от пазарния механизъм вместо чрез използването на командни методи. Тя се разглежда като форма, отговаряща на съвременните изисквания на външната среда.“

За начало на развитие на процеса на утвърждаване и развитие на мрежовите организационни структури се посочват 80-те години на ХХ век с увеличаване на международната конкуренция и бързите изменения в техниката и технологиите, водещи и до мащабни промени в посока на деструктуриране на всички съществуващи отрасли и производства. Формите, в които те намират най-широко приложение, обикновено са свързани с осъществяване на големи или специфични проекти между малки производствени единици, най-вече от един отраслов бранш, между водещи крупни производствени фирми, разсъсредоточени географски и обединени в единна система, стратегически съюзи между компании, стремящи се към конкурентни предимства в глобален мащаб и др.

По-важните признаци, които отличават мрежовите организационни структури, са:

• на първо място, при старите форми на организация, фирмите обикновено работят в условията на обезпечаване с всичките им необходими ресурси, докато при мрежовите организационни структури, те се разпределят между отделните участници в тях;

• втора, също така важна особеност е, че не административната форма е водещата в управлението на потоците от ресурси, а пазарният механизъм. Неговото въздействие обаче не се ограничава само като отношения между отделни независими стопански субекти, а като на едно цяло, което чрез взаимодействието между различните компоненти по обмен на информация, коопериране и общи действия в снабдяването, производството, реализацията и други сфери на дейност е обединено от обща ценностна система и основни цели за реализация;

• обединяващо звено в дейността на много от мрежовите организационни структури са акционерните капитали, с които отделните фирми — производители, снабдители, търговци и др. участват в общия капитал;

• не на последно място, трябва да се посочи и доброволността на всеки един член за включване в реализацията на конкретни проекти или концепции.

Макар че мрежовите организации притежават черти, които ги отличават от другите организационни форми, в същото време те включват в себе си и елементи на различни базови структури в зависимост и от начина по който са организирани, и се проявяват. Следва да се има предвид, че организационните форми могат да работят ефективно само в определени предели. Когато логиката на формата се нарушава, то тя неизбежно води и до нейния провал. В зависимост от характера си на проявление различаваме няколко типа мрежови организации [Мильнер Б. З. (37)].

Стабилна мрежова организация. В основата си тази форма по съдържание е близка до функционалната организация, обикновено тя се формира в условията на един предсказуем пазар, като изпълнението на целите за производството на планираната крайна продукция за мрежата се осъществява по пътя на съединяване на специализираните ресурси на партньорите. За разлика от вертикално интегрираните организации в стабилната мрежа нейното ядро (главна компания) е тясно свързано със своите партньори (компоненти) посредством конкретни договори. Всеки компонент поддържа конкурентоспособността си чрез връзки с клиенти вън от мрежата.

Най-голяма заплаха за ефективността на стабилната мрежа е изискването от страна на центъра за пълно използване на ресурсите. В тези случаи усъвършенстването на цените, качествата и техническите параметри на продукцията няма да може в пълна степен да се извършва по пътя на пазарната конкуренция. Това може да постави доставчиците в невъзможност да се конкурират на пазара, а центърът на мрежата да не използва в пълна степен техните потенциални възможности.

Вътрешна мрежова организация. Характерно за този вид организационна форма е изискването за създаване на пазарна среда вътре във формацията, при което организационните единици си продават и закупуват стоки и услуги един от друг по цени, действащи на свободния пазар.

Целта на вътрешната мрежа, както и на нейния предшественик — матричната организационна форма — се състои в получаване на конкурентни предимства по пътя на предоставяне на значителна предприемаческа свобода на подразделенията, насочени към изпълнение на поставените общи цели. Но както и при матричната структура, структурата на вътрешната мрежа може да бъде нарушена от фактори, които претоварват нейните пазарни механизми и модификации, водещи до дебалансираност във взаимоотношенията между звената. Съществуват заплахи също и от непремерената пряка намеса на ръководителите на организацията при разпределението на потоците от ресурси или определяне на техните цени, както и от прекомерно разширяване на мрежата. Независимо от всичко, този тип организационни структури има своето бъдеще и развитие.

Динамична мрежа. В основата си тя е свързана с дивизионалната форма на организация, която внася елемент на адаптивност по пътя на ориентиране на независимите подразделения към отделни, но свързани пазари. Централизираната оценка на резултатите и местната оперативна автономност се съчетават с динамичната мрежа, където независимите фирми се обединяват за изпълнение на определени задачи, а след това те излизат от мрежата, за да станат част от друг временен съюз.

Множество партньори в динамичната мрежа, впрягайки своите сили и умения за постигане на общите цели, могат да бъдат не само залог за успех, но същевременно да създадат и проблеми. Всички те трябва да притежават достатъчно широк и същевременно ясно очертан диапазон от своята компетентност, за да могат да се включват и то ефективно в ценностните вериги на динамичните мрежи. Това означава те да подхранват непрекъснато с инвестиции технологиите си и развитието на персонала, за да могат да претендират за качествено взаимодействие с партньорите в мрежата и за постигане на конкурентни предимства.

Характерна особеност на разгледаните мрежови организационни структури е, че традиционно използваните йерархични структури отстъпват място на доброволно обединяване и интегриране на фирми чрез техните дейности и процеси, най-вече на основата на кооперираните връзки. Тази е и причината при управление на новите организационни форми, да бъде използван предимно процесният мениджмънт. Отношенията между подразделенията в мрежите са изградени най-вече на основата на хоризонталните връзки и координацията между тях.

За успешната работа, за конкурентоспособността и адаптивността към външната среда мрежовите организационни структури в една или друга степен представляват интеграционни общности. Интеграцията обаче не бива да се схваща като заплаха за гъвкавостта. В тази връзка авторката Ваня Димитрова (16, стр. 218) пише: „В класически смисъл интеграцията означава стабилно ниво на фиксиране и по такъв начин изглежда, че тя отнема част от гъвкавостта. Доводът е, че някои «спойки» (съединения сливания), които изграждат по-широки организационни блокове, могат да отслабят маневреността и оттам жизнеспособността на системата.“ Но интеграцията трябва да се схваща по-скоро като логика за синхронизиране взаимодействията на функциите и задачите, на процесите и операциите в системите и поставянето им в условия на оптималност. Затова нейната същност не трябва да се приема като ограничител на гъвкавостта, а по-скоро като допълващ и необходим елемент за ефективна работа и резултати най-вече на полето на предприемаческия бизнес особено в случаите, когато се извършват наложителни или изпреварващи промени. В тези случаи казваме, че системата проявява своето свойство на интеграционна гъвкавост.

Големи предимства фирмите могат да постигнат обединени и в предприемачески мрежи и съюзи на местно ниво, на определени територии в т.н. клъстери. Конкурентните предимства на тези клъстери се определят от налична инфраструктура, технически средства за комуникация, големи промишлени зони със свободни производствени мощности, качеството на работната ръка и др. С формирането на клъстер, между отделните производители се установяват доверителни отношения и на подкрепа, на обмен на информация, на разпространение на иновационни продукти и др.