Никола Григоров
Зелен дом (1)

Увод

Социално-икономическото и екологично състояние на планетата в началото на ХХІ век се характеризира с раздиращи се противоречия, които не е крайно да се каже, поставят голяма въпросителна за самото съществуване на човечеството. Противоречията между обществото и природата са в резултат главно от: непрекъснато увеличаване производството на материални блага за задоволяване на нарастващите и в голяма част неразумни потребности; използването на ресурсно поглъщащи технологии и жестока експлоатация на природните ресурси в условия на тяхното непрекъснато намаляване и изчерпване; различията между слабо развитите страни и държавите с мощни икономики, съпроводени от развитието на суровинните отрасли в първите и на преработващите или „чисти“ производства във вторите; демографския взрив, утежнен допълнително от поляризацията на доходите между бедни и богати страни и съпътствани от безработица, инфлация и неравнопоставеност.

Всичко това е предпоставка за катастрофално замърсяване на околната среда, на екосистемите, на водните басейни, на обработваемите земи при третиране с минерални торове и химикали за растителна защита, на глобалното повишаване на температурата на земната повърхност в резултат на т.нар. парников ефект, причината за който е увеличаване концентрацията на въглероден диоксид и разрушаване плътността на озоновия слой в приземната част — атмосферата, а също и в стратосферата — на височина 10 до 25 км, разкъсване на връзката между елементите на системата „наука — производство — природа“ при все още битуващото схващане, че Земята е неизчерпаем източник на ресурси и място за складиране на отпадъци от всякакъв вид.

Ето защо в условията на формиращото се „информационно и на знанията“ общество, новият производствен фактор — знанието, иновациите и информационните технологии — е основният двигател за извършване на смяна на модела от „икономизиране на екологията“, подход, характерен за индустриалния период, към „екологизиране на икономиката“ или т.нар. „зелена“ нисковъглеродна икономика.

За целта, за намаляване на потреблението на изчерпващите се световни природни ресурси и спиране на процесите на по-нататъшна деградация на околната среда, е необходимо да се извърши и преход от „линеен“ модел на използване на природните ресурси, при който „получаваме, произвеждаме, консумираме и изхвърляме“ към „кръгов“ модел, който се изразява в повторно използване и рециклиране на вложените суровини и материали в произвежданата крайна продукция, която след използване излиза от сферата на потребление.

Естествено е, че при преработка на природните ресурси важен и основен момент е повишаване степента на тяхната преработка чрез внедряване на нови и усъвършенствани технологии, на „чисти“ производства и продукти, при които да не се замърсява почвата, въздухът и водите над пределните екологични нормативи.

Укрепване взаимодействието в триадата „наука — производство — природа“, ще създаде възможности за разкриване на нови „нисковъглеродни“ източници на суровини и енергия, за разширяване обхвата и утвърждаване на нови „зелени“ сектори на икономиката, за възстановяване и развитие на планетарната екосистема като цяло, за нормализиране на климата, за здравословен начин на живот на хората, за разумен и ресурсоспестяващ модел на потребление на материални блага.

В голямата си степен понастоящем икономиката не само в нашата страна, но и в ЕС като цяло, зависят от използването на невъзобнавяеми природни енергийни източници, а произвежданата и потребяваната енергия е основен замърсител на атмосферата с парникови газове. Отчетите за крайното енергийно потребление в България, показват, че най-големите потребители са промишлеността, транспортът и домакинствата с по около една трета всеки от тези сектори. Към тези високи стойности за разход на енергия, следва да се прибави и неефективното производство и транслирането на ел. енергия, чиито загуби се оценяват на около 40 до 60%.

Съществуващото положение определя и целите на европейската енергийна политика, изразяващи се в осигуряване функционирането на единен и свързан енергиен европейски пазар и сигурност на енергийните доставки в Съюза, както и в повсеместно насърчаване на енергийната ефективност и спестяване на енергия, редом с увеличаване дела и разработване на нови възобновяеми енергийни източници.

С реализацията на зададените цели ще стане възможно осъществяването на преход към „зелена“ нисковъглеродна икономика, т.е. на изграждане на конкурентоспособна европейска икономика с ниска въглеродна интензивност (енергоемкост). Тя ще се изрази в постигане на растеж в резултат на интеграция на всички аспекти на икономиката с технологии, материали, продукти и практики с ниски емисии, високоефективни енергийни източници и зелени технологии, ще генерира създаването на нови пазари на нисковъглеродни технологии, стоки и услуги.