Джанин Фрост
Обвързани от пламъци (5)

5

Гретчен отмести чинията със стон.

— За създания, които пият само кръв, хората ти могат да готвят — каза на Влад. — Тяхна е вината, че съм напълняла с два килограма, откакто съм тук.

— Четири — отговори той вежливо.

Гретчен присви очи.

— Четец на мисли — промърмори тя.

Потиснах усмивка. Влад беше прочел мислите й. Той й се усмихна закачливо.

— Да. Точно така разбрах.

— Как е татко? — промених темата на разговора.

Сестра ми погледна за последно Влад, преди да отговори.

— Коляното му го тормози, но отказва да даде на някой да го погледне. Казва, че ще изчака, докато се приберем и може да види жив доктор, което е глупаво, нали?

Тя повиши глас, докато не изкрещя последните думи. Трепнах, едновременно от издевателството над свръхчувствителните ми сетива и причината зад това. Гретчен беше изтичала да ни види, когато пристигнахме в прекрасната Тосканска къща, където ги беше скрил Влад, но баща ми си стоеше в стаята. Не се присъедини към нас за вечеря, но слушаше. Гретчен нямаше нужда от супер сетива, за да го знае, нито пък аз.

Влад улови погледа ми с повдигната вежда. Поклатих глава. Не, не исках принудително да излекува коляното на баща ми, точно както отказвах да използвам новите си сили, за да го накарам да забрави колко много мрази превръщането ми във вампир. Хю Далтън никога нямаше да се примири с това. Ако това означаваше да не си говорим за известно време… е, нямаше да бъде първият път, когато баща ми и аз сме го правили.

— Колко дълго още трябва да се крием? — попита Гретчен, отказвайки се да накара баща ни да излезе и да й отговори. — Това място е по-хубаво от Румъния, но един ден бих искала да спра да си играя на криеница и да продължа с живота си.

Трепнах, чувайки я да дава глас на вината ми заради положението им.

— Знам и съжалявам. Работим по въпроса.

Тя въздъхна и погледна подозрително Влад.

— Заради Жилегай е, нали? Все пак не е мъртъв.

— Защо би казала това? — попита Влад с опасно мек тон. Не й бяхме казали. Да не би някой от персонала да се беше разприказвал?

Тя изсумтя.

— Ти си Дракула, така че всеки знае, че враговете ти не живеят дълго, но баща ми и аз сме все още заключени, така че който и да е той, трябва да е доста добър. Единственият човек, който знам, че отговаря на описанието, е същият стар вампир, който преди не си успял да убиеш.

Ноздрите на Влад се разшириха, докато гледах невярващо сестра си. Първо да го нарече Дракула, после да вкара и Жилегай с двата му успешни опита за инсцениране на смъртта му? Четирите килограма, с които Гретчен беше напълняла, трябва да я бяха накарали да й поникнат топки.

— Права си — каза Влад, думите бяха едва изсъскани. — Затова да останете скрити е единствената ви надежда. Ако имам проблеми с убийството на Жилегай, какви, мислиш, са шансовете ви да останете живи без закрилата ми?

— Нулеви — каза тя с въздишка, след което устата й се изви, когато ме погледна. — Предполагам, че е хубаво, че вече си мъртва, сестро. По-трудно е да те убият за втори път, нали?

— Да — отговорих, като гласът ми прекъсна за малко, когато чувствата на Влад за кратко преминаха през щитовете му, нападайки сетивата ми с ехо от ярост и по-тъмна, по-силна емоция. Да кажа, че не харесваше да си спомня как умрях, беше омаловажаване.

За да го докаже, Влад се изправи.

— Сигурен съм, че ще се насладиш на време само със сестра си, преди да си тръгнем сутринта. Гретчен — кратко кимване, — лека вечер.

Гледах Влад, докато излизаше. Част от мен искаше да отида след него, но не бях виждала сестра си от седмици и кой знае кога щях да прекарам време с нея отново? Пътуването ни до Пайнс ни даде възможността да отскочим до Тоскана, но не можехме да идваме често. Трябваше да сме сигурни, че Жилегай нямаше да разбере къде беше семейството ми, още повече че с ожесточаването на войната им, Влад никога нямаше да допусне да напусна пищният дворец, който наричаше дом.

Освен това, когато Влад беше в някое от настроенията си, понякога беше по-добре да го оставя сам. Поне за малко.

Принудих се да се усмихна, обръщайки се към Гретчен.

— Нека да довършим разговора си по време на десерта. Мисля, че надуших някой да прави крем брюле в кухнята…