Джанин Фрост
Обвързани от пламъци (28)

28

Бяхме изгубили всички съставки на заклинанието в катастрофата, така че планът ни за магическата версия на гранати беше неосъществим. Вместо това Влад ме взе със себе си, за да потърсим всичко, от което имахме нужда за „лекарството“, което вече наричах детектор на заклинания.

— Може би трябва да остана със семейството си, да видя дали мога да се оправя с татко — предложих.

— Никакъв шанс — беше отговорът му. — Ако заклинанието се активира, ще убиеш тях и себе си. Само аз съм достатъчно силен, за да те спра, така че оставаме заедно.

По егоистични причини предпочитах да останем така. Най-бързият начин за пътуване беше да летим, а с прикритието на тъмнината беше и най-очевидното. Все пак отне остатъка от нощта да набавим всичко необходимо. Последното нещо, което видях, преди да припадна в ръцете на Влад, беше как светлината се появява над върховете на планините зад хотела и как се отразява в езерото.

Следващото нещо беше Гретчен, гледайки ме любопитно клекнала наблизо.

— Ако те ухапе, вината си е твоя — каза раздразнено Самир. — Никога не трябва да се приближаваш толкова много до нов вампир, който тъкмо се е събудил.

— Какво става? — промърморих, оглеждайки се. Бях в малка стая без прозорци, която разпознах като килия за задържане на вампири. Ръцете ми бяха закопчани заедно, но дясната ми беше и покрита с гумена ръкавица, залепена като боксова. — Къде е Влад? — попитах, напълно събуждайки се, когато осъзнах, че само Гретчен и Самир бяха около мен.

— Спи — отговори ми Самир, клатейки глава. — Трябваше да го принудим, но не можеше да продължава на омраза и кръв. Затова си така в момента. Продължаваше да гори кожата ти, докато спиш, което сякаш държеше заклинанието да не се прояви, но ако все пак стане, ще се събуди, преди да си успяла да се освободиш.

— Изглеждаш мъртва, когато спиш — добави Гретчен, сякаш исках да зная това. — Някак зловещо е.

— Благодаря — промърморих, сядайки. Веднага, щом се изправих, Самир ми бутна в ръцете термос.

— Подарък от един от туристите в съседния хотел, не че помни — каза, усмихвайки се.

Кръвта не беше вече топла, но я изпих до последната капка, докато погледът ми предизвикваше Гретчен да каже нещо. Тя не го направи, просто ме гледаше с извита в отвращение уста. Точно така. Сякаш това беше по-отвратително от начина, по който винаги си поръчваше пържолата алангле.

— Бих станала вампир веднага, само ако можех да пропусна частта с кръвта — заяви, когато приключих.

Самир издаде звук, все едно че си беше глътнал езика. Бившият еничар, толкова много впечатлил Влад с бойните си умения, че го беше направил част от линията си, въпреки че мразеше „турците“, очевидно не можеше да понесе мисълта за Гретчен като вампир. Очевидно някои неща бяха прекалено плашещи дори за петстотин годишен вампир, капитан на стражата на султана и на Влад Цепеш.

— Трябва да пием през цялото време — каза Самир, подчертавайки последните три думи. — Понякога с кофи.

Преглътнах смеха си при погледа на Гретчен. Заслужаваше заблудата.

— След като съм будна и не страдам от някакви самоубийствени наклонности, може ли да махнете тези? — попитах, дрънкайки с веригите.

Самир погледна тавана.

— Пет часа, това е добра почивка — каза почти на себе си.

— Влад е спал само пет часа? — Трепнах. — Няма значение, ще остана така.

Самир отиде до ъгъла на стаята, натискайки числа на клавиатурата.

— Залез е, така че може и да е буден вече. Ще проверя. Ако е буден, няма нужда да оставаш тук долу.

— Гретчен, върви с него — казах веднага.

Тя не можеше да забележи трепването му, нито как бързо го потисна.

— Веднага се връщам — обеща Самир. — Гретчен, веригата на Лейла е дълга около метър, така че ако стоиш на такова разстояние ще си в безопасност.

— Каза, че е добре, тръгвай — отговори сестра ми. След като Самир тръгна, солидната каменна врата се затвори зад него. Гретчен завъртя очи. — Нямаш представа колко дразнещ може да бъде.

— Нима? — попитах сухо.

Тя пропусна сарказма.

— Сериозно, Самир беше далеч по-ограничаващ от татко, докато бяхме във Вегас, а в Ню Орлиънс дори не ми беше позволено да изляза от хотела. Имам предвид, бяхме точно във Френския квартал, но Самир дори не ми даде да отида на онези турове за обитавани места… което ми напомня, ти ли ми прати онова странно съобщение онзи ден?

— Съобщение? Не — отговорих, без да добавям, че нямаше как да го пратя, защото електричеството ми унищожаваше всичко, освен най-защитените телефони.

Тя се ухили.

— Ха, мислех, че си ти, след като беше линк към статия за открито подземие на Дракула…

— Какво? — прекъснах я притеснена. — Някой ти е пратил линк за нещо, свързано с Дракула?

Дали това беше начин на Жилегай да ни покаже, че беше открил семейството ми? Не можеше да бъде случайно — какви бяха шансовете някой случайно да прати на единствената жива балдъза на Влад статия за Дракула?

— От какъв номер беше пратена? — притиснах я. Може би можехме да го проследим.

— Някакъв чуждестранен номер, но когато се обадих беше изключен — каза Гретчен, без да улавя страха в гласа ми. — Не мислиш, че го е направил съпруга ти, нали?

— Никакъв шанс — казах мрачно. — Влад по-скоро би се пробол със сребро в сърцето, отколкото да разпространява нещо за Дракула…

— Лейла? — попита Гретчен, когато гласът ми заглъхна и не добавих нищо за няколко мига.

— Каза, че статията е за някакво подземие? — попитах, докато в ума ми се заформяше идея.

Гретчен въздъхна.

— Да, нещо за историците, които мислят, че открили мястото, където бил държан за затворник като дете…

— Къде? — прекъснах я бързо.

— Не знам, някъде — сви рамене Гретчен.

Устоях на желанието да я раздрусам.

— Ами числа? Имаше ли някакви числа след линка за статията?

Тя ме погледна раздразнено.

— Това беше преди две страни и една самолетна катастрофа, така че не помня. Не знаех, че трябва да изуча нещото, защото ще съм на изпит.

— Дай ми телефона си да видя — настоях.

— Не мога, беше на самолета, помниш ли?

Вярно. Бях толкова възбудена, че забравих.

— Няма значение, ще разгледам статиите, за да открия сама къде се намира — казах и извиках: — Самир, пусни ме от тук!