Джанин Фрост
Обвързани от пламъци (2)

2

След като почувствах още четири вампира, за да видя дали не са свързани с Жилегай (не бяха), беше време да се оттегля за вечерта. Или сутринта, след като зората изгряваше само след няколко часа. След като изгрееше слънцето, щях да бъда неработоспособна без значение дали го исках или не. Вампирите не изгаряха от светлината, както казваха митовете, но новите вампири като мен припадаха при изгрев и се събуждаха чак към залез. Това даваше доста време на Влад да види дали нашия двуличен гост знае местоположението на Жилегай. Надявах се, но се съмнявах. Най-старият враг на Влад не беше казал на никого от конспираторите си къде беше, така че освен ако маскираният като Кхал Дрого не се окажеше изключение, се връщахме на начална позиция.

Беше ми писнало от него, от което дойде и настояването ми пред Влад да ме остави да шпионирам някой тази вечер. Ако имах и другите си способности, като да виждам в бъдещето или да проследявам някого чрез есенцията му, вече да бяхме хванали Жилегай, но превръщането ми във вампир ги беше накарало да изчезнат, а никой не знаеше дали загубата им беше постоянна. Точно сега психическите ми способности бяха ограничени до разкриване на най-лошия грях на хората и разпознаването на есенциите им. Звучеше екзотично, но първото беше хубаво единствено в създаването на кошмари, а второто нямаше да ни заведе до вампира, доказал се като почти невъзможен за убиване. Да открием, че именно Жилегай заговорничи срещу Влад не беше лесно и доказваше, колко се беше разраснало влиянието му и, леле, този мъж наистина е бил зает през тристата години, когато се беше преструвал на мъртъв.

— Някой друг? — попитах, потривайки дясната си ръка в крака си. Без значение колко пъти го правех, все още имах чувството, че отвратителните картини, които бях видяла, са ме омърсили завинаги.

Погледът на Влад огледа тълпата. Само празни изражения се взираха в него. Ако някой трепнеше или покажеше страх, щяха да си гарантират престой под ръката ми.

— Не, това трябва да стигне — каза най-накрая. — Пожелай на останалите ни гости лека нощ, Лейла. Ще те придружа до стаята ти.

Настръхнах при пренебрежителния му тон. Да, имаше зловещи планове за следобеда, и не, не го придружавах при разпити, но да ме праща в леглото като дете?

— Оставам — казах, повдигайки вежда предизвикателно.

За секунда щитовете му се пропукаха, заливайки ме с емоции, преди невидимата стена да се затвори отново. Не бях единственият вампир, който отстъпи назад, след като го бе ударил с вълна от ярост. Външно Влад изглеждаше като олицетворение на самоконтрола, но отвътре беше като планината Везувий точно преди да изригне.

— Но пък съм уморена — промърморих. Очевидно щяхме да се караме, но не исках да го правя пред стотици непознати.

Влад хвана ръката ми и започна да ме влачи. Гостите ни се дръпнаха, без съмнение радостни, че вниманието му вече не беше насочено към тях. Не си направих труда да им пожелая лека нощ. След като Влад затръшна вратата на балната зала зад нас, нямаше да има смисъл.

 

 

— Какво, по дяволите, си мислеше, че правиш? — попита Влад веднага щом влязохме в спалнята си.

— Кога по-точно? — попитах, отказвайки да отстъпя сега, когато бяхме сами. Да се правиш на мъртъв вършеше работа, когато се конфронтираш с ядосана гризли, но Влад беше по-скоро дракон. Или се биеш, или задникът ти гори, докато бягаш.

Погледът му стана изумруден, докато се плъзгаше по мен.

— Когато си позволи да останеш насаме с друг вампир.

Вече беше убил Жокера; не трябваше ли да му беше минало досега?

— Имах нужда да остане около мен, докато успея да си махна ръкавицата и го докосна. Нямах представа, че ще действа така, когато имаше стотици хора и само завеса ни делеше…

Влад ме хвана за раменете, ръцете му бяха толкова горещи, че очаквах костюма ми да се стопи под тях.

— Мислиш, че съм ядосан, защото те е докоснал? — Дрезгав смях. — Може би това беше причината да го убия, но не и защо съм ти бесен.

— Защо тогава? — изстрелях. — Защото не си тръгнах, когато ми заповяда?

— Защото можеше да те убие! — Ако спалнята ни не беше звукоизолирана, всеки в балната зала щеше да чуе вика му. — Съгласих се да те оставя да опиташ триковете си тази вечер, защото обеща, че никога няма да си сама с някого, и все пак отиде зад завесите с вампир, за когото ти казах, че е достатъчно жесток, за да бъде като Жилегай. Късметлийка си, че само се опита да те чука, вместо да ти забие сребърен кол в сърцето!

— Бях сама с него за десет секунди — отговорих.

— Мога да те убия десетки пъти за десет секунди — парира Влад с нисък глас. — Всички начини, по които можеше да умреш, минаха през главата ми, докато те гледах да влизаш в тази ниша с него. Единствената причина, поради която не го взривих веднага, беше, защото беше прекалено близо до него.

Част от гнева ми се стопи, докато го гледах в очите. Бяха зелени от ярост, да, но в тях имаше нещо. Емоция, която рядко виждах във Влад. Страх.

Наистина мислеше, че животът ми беше в опасност. О, Влад знаеше, че щях да се боря с Жокера, ако беше направил някакво движение, за да ме убие, но той познаваше ужасната болка от загубата на обичан човек. Вината на Влад заради самоубийството на бившата си съпруга беше грехът, който видях, докосвайки го за пръв път. Освен това беше прав. Не трябваше да позволявам на Жокера да ме вкара в усамотената ниша. Бях маскирана, но то не предпазваше от глупост, а враговете на Влад вече се бяха опитали да ме убият. Един от тях дори успя. Това, че Влад ме превърна във вампир, след като изкървих в ръцете му, беше единствената причина да съм все още тук, карайки се с него.

— Трябваше да съм по-внимателна — казах, въздъхвайки. — Желанието ми да хванем Жилегай по-рано ме прави безразсъдна. Освен ада, през който ни прекара, сестра ми и баща ми трябва да се крият, докато това не приключи. Ние може и да имаме цялото време на света, за да отстраним Жилегай, но те са хора, така че го нямат.

— Не ме интересува — каза с брутална откровеност. — Ако искат, мога да заменя всяка секунда, която прекарват в криене, но не мога да заменя теб.

Как може Влад да каже нещо сладко и ядосващо заедно? Да, ако семейството ми пиеше достатъчно от кръвта му, можеше да удължи живота им с десетилетия. Сестра ми Гретчен можеше и да иска това, ако ловът ни за Жилегай отнемеше много време, но баща ми нямаше. Той дори не говореше с мен, откакто вече не бях човек.

— Да се надяваме, че няма да имаме нужда от това, но при всички положения другия път ще бъда по-внимателна. Обещавам. — Погалих лицето му и в сравнение с хватката на раменете ми беше като перце. — И преди ти казах, няма да ме изгубиш…

— Права си, няма — промърмори, устата му прекъсна остатъка на това, което щях да кажа.

Нямах време да се изненадам от внезапната смяна на настроението му. Влад ме притисна към най-близката стена, премахвайки щитовете си заедно с предницата на костюма ми. Ярост, похот и любов прорязаха подсъзнанието ми, смесвайки се с моите чувства, докато не можех да разгранича кои са моите и кои са неговите. Не че имаше значение. Обичах го със същата луда интензивност, желаех го повече от кръвта, от която сега имах нужда, за да оцелея — и никой не ме ядосваше повече от Влад. Това бе нещо общо и за двама ни.

Моментната му смяна от ярост към страст може би щеше да ме уплаши преди месеци, но сега можех да почувствам всички неща, които не си позволяваше да каже. Имаше нужда да ме докосне, вкуси, да намали омразния страх, който беше почувствал, мислейки, че съм в беда. Действията му може да бяха повече брутални, отколкото сексуални, но ако решах да го избутам, щеше да спре, и въпреки това с всяка емоция, минаваща през тялото ми, ме предизвикваше да не го правя. Вместо това ме подтикваше да му отговоря със същата необуздана интензивност, и да освободя задръжките си по същия начин, по който беше освободил недосегаемото си преди сърце.

Приех предизвикателството, хващайки косата му и използвайки дългите къдрици, за да го придърпам близо. Устата му беше твърда, но чувствена, докато натъртваше и дразнеше моята, и само стонове можеха да си проправят път през устните ми. Той ме целуваше така, сякаш искаше да ме накаже с удоволствие, и когато разтвори костюма си и голата му плът докосна моята, потреперих. Опасната сила на Влад имаше своите неочаквани облаги, като това тялото му на допир да бъде като стопена стомана, когато способностите или желанието му се проявяваха.

Ръцете ми пуснаха косата му, за да махна остатъците от ризата му. Гореща, мускулеста плът прогори гърдите ми, когато ме дръпна към него. Ръмжене от тъмна чувственост се откъсна от него, когато ръката ми се плъзна по плоския му корем и в панталоните му. Уви краката ми около кръста си, използвайки тялото ми, за да ме закове за стената, докато разкъсваше долната половина на костюма ми.

Прокарах зъбите си по езика му, добавяйки железния вкус на кръвта му към целувката ни. Изсмуках я, докато се търках в твърдата дължина, подпряна на бедрото ми. Хватката му се стегна и когато дръпна силно бедрата ми към неговите, се извих в сляпа, крещяща нужда.

Първият му тласък ме накара да изкрещя от възхитителното разтягане. Усещанията бяха толкова интензивни; бих ги нарекла болка, ако не драсках гърба му в настояване за още. Виковете, които издавах, бяха от чист екстаз и продължиха, докато зората не отне съзнанието ми.