Анатолий Днепров
Уравненията на Максвел (4)

3

Има ли смисъл да казвам, че след тоя случай напълно загубих спокойствие. Нито за миг не можех да забравя страшния вик, който сякаш разтърси каменните сводове на изчислителния център на компанията Крафтщуд. Освен това още се намирах под впечатлението на това, че сам човек беше решил такава тежка математическа задача за двайсет и четири часа. И най-сетне като в треска очаквах решението на втората ми задача. Ако и тя бъде решена, тогава…

След два дена поемах с разтреперани ръце плика от куриерката на компанията Крафтщуд. По обема на пратката почувствувах, че вътре се намира решението и на втората, чудовищно сложна математическа задача. Аз погледнах уплашено слабичкото същество, което стоеше отпреде ми. Изведнъж ми хрумна една мисъл.

— Влезте, моля ви се, да приготвя парите.

— Не, няма нужда — забърза тя, сякаш се изплаши, — ще почакам тук…

— Но влезте, защо трябва да мръзнете — казах аз и почти насила я вкарах в стаята. — Аз трябва да погледна работата и да установя струва ли си да я заплащам.

Девойката се притисна с гръб към вратата и ме загледа с широко отворени очи.

— Това е забранено — шепнеше тя.

— Кое е забранено?

— Да влизаме в квартирите на клиентите… Такава е инструкцията, господине…

— Зарежете инструкцията. Тук аз съм господар и никой няма да разбере, че сте били у мен.

— О, господине… Те ще научат всичко и тогава…

— Какво тогава?

— О, това е толкова страшно…

Главата й изведнъж клюмна и тя се разплака.

Сложих ръка на рамото й, но тя изведнъж трепна и се отдръпна.

— Дайте ми веднага седемстотин марки, аз си отивам.

Подадох й парите и тя ги дръпна от ръцете ми.

Когато разпечатах пратката, аз едва не извиках от учудване. Няколко минути гледах облещен купчинката фотокопия, без да вярвам на очите си. Листовете бяха изписани с друг почерк.

Втори гениален математик! Още по-гениален от първия. На петдесет и три страници той беше решил в аналитичен вид уравнения, несравнимо по-трудни от онези, които занесох предишния път. Докато се вглеждах в интегралите, сумите, вариациите и другите символи на най-висшите раздели на математическата наука, изведнъж ми се стори, че съм се озовал в някакъв незнаен, странен математически свят, където сложността е загубила всякакво значение. Тя просто не съществуваше.

Изпитвах чувството, че математикът е решил тази задача със същата лекота, с която ние събираме или изваждаме двузначни числа.

На няколко пъти прекъсвах четенето на ръкописа, за да разгърна математически справочници и учебници. Поразяваше ме неговата способност да използува най-сложни теореми и доказателства. Неговата математическа логика и неговият метод на решаване бяха безупречни. Не се съмнявам, че ако най-гениалните математици на всички времена и народи като Нютон, Лайбниц, Гаус, Айлер, Лобачевски, Вайерщрас, Гиберт и много други бяха видели как се решава тази задача, те щяха да се зачудят не по-малко от мен.

Когато привърших четенето на ръкописа, аз се замислих.

„Откъде ли е събрал тия математици Крафтщуд?“ Сега бях сигурен, че той разполага не с двама или трима, а с цяла бригада. Той не можеше да основе сериозна фирма, ако експлоатираше само двама-трима души. Как ли е можал да направи това? Защо неговата фирма се намира до лудницата? Кой и защо викаше с нечовешки глас зад стената?

„Крафтщуд, Крафтщуд…“ — въртеше ми се из ума. Къде и кога съм чувал това име? Какво се крие зад него? Крачех из кабинета си, стисках главата си с ръце и се мъчех да си спомня какво знам за Крафтщуд.

След това пак взех гениалния математически ръкопис и започнах да се наслаждавам на съдържанието му, да препрочитам отделни негови части, да се задълбочавам в доказателствата на междинните теореми и формули. Изведнъж подскочих. Подскочих, защото внезапно отново си спомних страшния нечовешки вик, а заедно с него и името Крафтщуд.

Тази асоциация не беше случайна. Нечовешкият вик на измъчван човек — и Крафтщуд! Това е едно неотделимо цяло. През Втората световна война някой си Крафтщуд беше следовател в хитлеристкия концентрационен лагер в Грац. На Нюрнбергския процес за извършените от него убийства и мъчения го осъдиха на доживотен затвор. След това за Крафтщуд не се чу нищо.

Аз си спомних снимката на този човек, поместена във всички вестници. Той беше в униформата на оберщурмфюрер от СС, с пенсне, от добродушното му възпълно лице гледаха широко отворени, дори учудени очи. Никой не искаше да вярва, че човек с такава физиономия е бил палач. Обаче подробните показания на свидетелите и заключението на следствието не оставяха съмнения.

Какво е станало с него след процеса? Дали не са го пуснали, както направиха с много други палачи?

Но какво общо има това с математиката? Къде е връзката: следователят палач и гениалните решения на диференциални и интегрални уравнения?

В тази точка веригата на моите разсъждения се прекъсваше и аз се почувствувах безсилен да съединя тия две брънки. Нещо липсваше, имаше някаква тайна.

Колкото и да си блъсках главата, нищо не ми идваше на ум. И на всичко отгоре тази девойка, която заяви, че „те, все едно, ще се научат“… Колко изплашена и боязлива беше тя!

След няколкодневни мъчителни разсъждения аз най-сетне разбрах, че ако не разкрия тайната, ще се побъркам.

Преди всичко реших да се убедя, че това е същият Крафтщуд, че той е военният престъпник.