Анатолий Днепров
Уравненията на Максвел (3)

2

На другия ден зачаках с нетърпение дневната поща. Когато в единайсет и половина се позвъни на вратата на моя апартамент, аз скочих и се втурнах да посрещна раздавача. За мое учудване видях пред себе си слабичка бледолика девойка с грамаден син плик в ръцете.

— Вие ли сте професор Раух? — попита тя.

— Да.

— Нося ви пратка от Крафтщуд. Моля, разпишете се.

На първата страница на книгата, която ми подаде тя, беше написано едно-единствено име — моето. Разписах се, след това подадох на девойката една монета.

— Ах, недейте — изчерви се тя, измърмори съвсем тихо „довиждане“ и си тръгна.

Разгърнах фотокопията на някакъв ситно изписан ръкопис и отначало не разбрах нищо. От електронната сметачно-решаваща машина аз очаквах друго: дълги колонки цифри, в едната колонка трябваше да се четат значенията на аргумента, а в другата — значенията на решенията на уравненията.

Тук нямаше нищо подобно. Това беше строго и точно решение на моите уравнения!

Аз четях страница след страница и все повече се задълбочавах в поразителните по своята красота, остроумие и изобретателност изчисления. Оня, който беше решавал уравненията, притежаваше огромни математически знания, на които можеха да завидят и най-първокласните математици. При решаването беше използуван почти целият математически апарат — теорията на линейните и нелинейните диференциални и интегрални уравнения, теорията на функциите на комплексния променлив ток, теорията на групите, теорията на множествата и дори такива, уж нямащи отношение към дадената задача математически дисциплини като топологията, теорията на числата и математическата логика.

Аз едва не извиках от възхищение, когато в резултат от синтезата на голям брой теореми, междинни изчисления, формули и уравнения в края на краищата се появи и самото решение — математическа формула, написана на цели три реда.

Но най-изящно беше това, че непознатият математик беше се погрижил да придаде на тази дълга формула онова, което в нашата наука се нарича „прегледност“. Той беше намерил приближена, но много точна, кратка и ясна математическа формулировка, която се състоеше само от елементарни алгебрични и тригонометрични изрази.

В края, на едно допълнително листче, решението на уравнението беше изобразено графически.

Повече не можеше да се желае. Уравнението, за което смятах, че не може да бъде решено в окончателен вид, беше решено.

След като се опомних от първия пристъп на учудване и възхищение, аз започнах да препрочитам изписаните с формули фотокопия. Сега забелязах, че оня, който беше решавал моята задача, е писал бързо, със ситен почерк, сякаш е икономисвал всеки милиметър хартия и всяка секунда време. Бяха изписани общо двайсет и осем страници и аз мислено направих сметка колко титанична е била работата на този математик! Опитайте се да напишете за едно денонощие на ръка писмо, дълго двайсет и осем страници, опитайте се най-сетне, без да мислите, без да разбирате нито дума, просто да препишете двайсет и осем страници от която и да е книга, и вие ще се убедите, че това е адски труд.

А това беше не писмо до познат или преписване на стар роман. Това беше решение на извънредно сложна математическа задача. И то беше готово за едно денонощие!

Няколко часа наред гледах втренчено изписаните страници, като с всеки час се учудвах все повече и повече.

Къде ли беше намерил Крафтщуд такъв математик? При какви ли условия е постъпил той при него? Кой е той? Някой неизвестен гений? Или може би едно от онези чудеса на човешката натура, които понякога се срещат на границата между нормалното и ненормалното? Може би това е уникум, който Крафтщуд е съумял да открие в „Приюта на мъдреците“?

Историята знае случаи, когато гениални математици в края на краищата са стигали до болницата за душевно болни. Може би и математикът, който е решил толкова блестящо задачата ми, спада към същата категория?

Всички тези въпроси ме измъчваха през целия ден.

И все пак фактът си оставаше факт. Задачата беше решена не от машина, а от човек, от изключителен математически гений, за когото светът нищо не знае.

На другия ден, след като се поуспокоих, аз препрочетох още веднъж решението. Тоя път му се наслаждавах, както хората се наслаждават, когато слушат хубава музика. То беше толкова красиво, толкова строго и толкова ясно, че реших… да повторя експеримента. Реших да предложа на компанията Крафтщуд още една задача.

За щастие такива не ми липсваха и аз си избрах едно от уравненията, които винаги бях смятал за напълно безнадеждни не само за решаване в окончателен вид, но и за привеждане във формата, необходима при машинното решаване.

Това уравнение също спадаше към теорията за разпространението на радиовълните, но случаят беше много сложен и специален. Обикновено физиците теоретици пишат такива уравнения само за да им се полюбуват и да ги забравят, защото поради сложността си те не са потребни никому.

Посрещна ме същият младеж с присвити от дневната светлина очи. Той се усмихна с половин уста.

— Имам още една задача… — проговорих аз.

Той кимна и ме поведе, както и първия път, по тъмните коридори към своята мрачна приемна без прозорци.

Сега знаех процедурата, затова се приближих до стъкленото прозорче и му подадох уравнението.

— Значи при вас тия работи не ги решават машини?

— Както виждате — отвърна той, без да откъсне очи от уравнението.

— Оня, който е решил първата ми задача, е талантлив математик — казах аз.

Младежът не ми отвърна нищо, той беше се задълбочил в моя ръкопис.

— Само с един такъв ли разполагате или с няколко? — попитах аз.

— Има ли това някакво отношение към вашите поръчки? Фирмата ви гарантира…

Той не успя да довърши изречението, когато дълбоката тишина беше процепена от нечовешки вопъл. Аз трепнах и се ослушах. Викът като че ли идеше откъм стената, която се намираше зад стъклената преграда. Някой викаше, по-точно крещеше с всички сили, сякаш го подлагаха на нечовешки мъчения. Младежът смачка листчетата с моята задача, озърна се бързо, сграбчи ме за ръката и ме помъкна към изхода.

— Какво е това? — попитах го аз, едва поемайки си дъх.

Вместо да ми отвърне, той изтърси:

— Решението ще получите в други ден, в дванайсет. Парите дайте на куриера.

С тези думи той ме остави сам пред таксито.