Рудолф Щайнер
Ключова дума лъжа (5)

Лъжите разрушават връзката на съчувствието

И по емоционален начин има нещо във всички човешки сърца, което винаги се изразява по известен начин: Потърсете връзка, която държи всички хора заедно, която винаги се преплита от една душа в душа, и ще я намерите. — И съответното чувство се изразява в думата „съчувствие“. Съчувствието е толкова общо човешко качество, което, трябва да кажем, се проявява толкова замъглено [неясно], както връзката, която върви от всяка душа към всяка душа. — И тук отново човек чувства в подсъзнанието си, как с лъжа и завист се нарушава съчувствието, признаването на общото във всички хора в най-изтъкнатия смисъл.

Какво всъщност правим, когато излъжем даден човек? Ние не правим нищо друго, освен че създаваме една преграда между нас и него. Това което трябва да ни свързва с него, споделеното знание за дадена истина, която би трябвало да живее в нашата душа и в неговата душа, когато нещата са правилни, ние разкъсваме това, като му казваме неистина. В момента, когато казваме неистината, ние отричаме, че всъщност трябва да живеем с най-добрата част от себе си в другия.

И ако завиждаме на някого, дали за умения или за други неща в живота, тогава ние съгрешаваме спрямо съчувствието по такъв начин, че не разпознаваме хората като това, което те всъщност трябва да бъдат. Нещо, което ни принадлежи и чиито добродетели, и дарби, и богатства, за които всъщност трябва да се радваме, ако се чувстваме наистина свързани с него.

Така че срещу най-красивото нещо в човешкия живот, срещу съчувствието, ние грешим, когато завиждаме, се проявяваме като лъжливи хора. И защо е изразено това, по един толкова яростен начин на недоволството от тези две характеристики? Защо тогава? Е, и двете свойства наистина могат да ни покажат ясно как това, което седи в нашата душа, пуска корени, прогресира до обвивките на нашето същество и има особено значение за тази обвивка.

Поемане на отговорност в света над собствените мисли

И така финото разграничение: Което ние сами закопаваме в себе си, това което чрез духовно-научното съдържание се закопава във всеобщата световна субстанция; и това, което в тази всеобщата световна субстанция е закопано чрез това, е фактът, че Луцифер действа като съблазнител или изкусител, а Ахриман като лъжещ дух.

Това, което често се изтъква под формата на фрази: човек трябва да внимава да не се поддаде на Ахриман, да не се поддаде на Луцифер. Това, разбира се, няма стойност. Но въпросът трябва да изникне пред душата ни в цялата жизненост, особено когато разбираме първо необходимостта и второ, задачата на духовната наука: Какъв е въпросът тогава за онези, които могат да прозрат необходимото за човечеството, чрез духовно-научното съдържание? Става дума за знанието, че ние вече преминаваме в онази световна епоха, подготвяйки я, в която отново, не това, което предварително за нас ни е било представяно [под формата на всеобщо мислене], а това, което ние самите, мислейки, допринасяме за общата световна субстанция. И ако вземете това под внимание, тогава от тази истина произтича чувство на отговорност за всичко, което правим в нашия свят на мисли, чувство на отговорност за това, което мислим. Толкова е близко до човека да вярва — и, както казах, по същество беше правилно, докато не изтече времето — че мислите нямат обективен смисъл. В наше време вече започва да става толкова силно ясно, че една истинска лъжа, една истинска неистина в смисъла, характеризиран вчера, е поета от Ахриман и просто се гравира върху общата световна субстанциалност. С която хората постепенно ще трябва да свикнат да мислят.

Ахриман използва мисли, които се формулират твърде бързо

За в близко бъдеще, през продължението на много хилядолетия, е важно ние като човешки същества да придобием чувство на отговорност за мисълта, която имаме. И може грубо да се разбере концепцията на мислите по такъв начин, че мисълта да е толкова далеч, че да я преведем на езика и евентуално да я направим подходяща за общуване. Докато не сме я формулирали по такъв начин, че да направим мисълта подходяща за комуникация, дотогава мисълта не е достигнала до етапа, в който Ахриман не може да се възползва от нея. Но ако сме отвели мисълта толкова далеч, че я поддържаме зряла за комуникация, тоест че сме готови веднъж да съобщим мисълта в идващото време, тогава, тогава Ахриман внимава над приемането на мисълта, за да я вмъкне в общата световна субстанция. Това трябва да бъде свързано с това да се уверим, че най-накрая имаме правилно формулирани мисли, за които можем да поемем отговорност, че да се научим да третираме мисленето като търсене. Като човешки същества днес — това е наследството на четвъртия следатлантски период и това, което все още не е развито като петия следатлантски период — в съзнанието ни днес е прекалено много утвърдено, че трябва да формулираме веднага всяка мисъл. Мисленето изобщо не ни е дадено, за да завършим веднага всяка мисъл! По-скоро ни е дадено да търсим, за да можем да преследваме фактите, да ги събираме и да ги обръщаме във всички посоки. Не е ли така?, че човекът от днес предпочита бързо да формира мисъл, която след това да поднася чрез устните си възможно най-бързо, или да напише на хартия или нещо подобно. Той иска да я изкара навън в света възможно най-бързо. Но мисленето не ни е дадено, за да формираме прибързано мисълта, а по-скоро да се стремим да виждаме мисленето като операция, като нещо, което евентуално остава в тази форма за дълго време. И човек трябва да спре формулираната мисъл, така да се каже, докато не може да отговори, че е обърнал факта във всички посоки, така че вече да не е факт, че двадесет и шест души казват погрешно на двадесет и шест души, както аз характеризирам, и само за четири е приблизително правилен. Защото тридесет седяха пред него!

Огромно много ще зависи от това, една известна бройка от хора, да схванат този твърде изискван [задължителен] факт, който току-що характеризирах. Защото днес всъщност не е невъзможно да си представим, колко лесно и дълго против тази максима, мисленето да се използва като търсене, и възможно най-дълго да се забави готовата мисъл, се прегрешава. И затова мрежите от лъжи бръмчат из нашия свят, затова лъжите стават все повече и повече навик. Но тъй като склонът към лъжа, тенденцията към лъжа обхваща нашето човечество, човечеството отива директно в упадък и едно непрекъснато напред-назад между Ахриман и Луцифер се случва.

Лъжата продължава да влияе

Колко много хора има, които, когато извършат грях, лъжа или грешка, казват: Това е нещо, което става в човешката душа — и противно на това, когато камък падне от покрива: Това е нещо, което се случва отвън. — Чрез грубо-сетивно разбиране човек може лесно да даде на хората да разберат следното: Ако камък падне от покрива или може би по случайност падне във водата, във водата се генерират вълни, които скрито продължават да играят и така нататък, така че всичко това има ефект да продължи скрито; но иначе това, което става в душата на човек, е откъснато от всичко друго… Оттук хората започнаха да вярват, че е изобщо въпрос на душа, да кажем, да прегрешава, да греши и да се поправя. Такова осъзнаване за нещо би трябвало, поне на голямата част от нас тук през последните две години, да изглежда гротескно. В розенкройцерската драма „Портата на посвещението“ [Изпитът на душата] бих искал да припомня сцената, в която Капезий и Страдер се появяват в астралния свят и където е показано как това, което мислят, говорят и чувстват, не е без значение за обективния свят, за макрокосмоса, и как направо отприщва бури в елементите.

Чрез лъжата стойността на личния аз [-същност] намалява

Сега в земния живот имаме само един-единствен човешки представител, върху чието развитие наистина можем да работим, това е нашето аз. Върху развитието на нашето его можем да работим по определен начин. Какво означава в духовен смисъл да работиш върху развитието на себе си? Ако желаем да отговорим на този въпрос, трябва да сме наясно какво прави необходимостта, да се работи върху егото. Да приемем, че човек напада другия и му казва: Ти си лош човек. Ако това не е вярно, значи твърдящото лице изказало неистина. Какво означава едно такова твърдение на егото [аз-а], което [който] е неистина? Да, това твърдение на егото, което е неистина, означава, че от този момент нататък егото е станало с по-малка стойност. Това е обективният смисъл на неморалността. Ние имаме повече стойност повече преди момента, в който сме казали една неистина, отколкото след това, след като сме изрекли неистината. И измерете всички пространства и всички времена: Стойността на вашето аз ще намалее за всички пространства и за всички времена, за цялата безкрайност и цяла вечност, ако сте я направили по-ниска чрез такава постъпка.

Не само лъжата като постъпка, а също и моето душевно съответствие към нея имат влияние

Човек или отнема жизнените сили от себе си, или ги добавя към себе си чрез това, което изпраща от състоянието на съзнанието си в подсъзнателните състояния. И ако човек е съгласен или дори толерантен към лъжата, която е извършил, без да се отвращава, което е нормалното усещане за лъжата, но е непринуден към лъжата или дори изпитва удоволствие от нея, тогава това се превръща в това, което се изпраща като емоционално допълнение в подсъзнанието във връзка с това, което човек лъже. Това, което влиза в подсъзнанието тук, разваля кръвообращението, състоянието на дишане и силите на етерното тяло; и следствието от това е, че по отношение на всичко, което му остава, когато минава през портата на смъртта, това, което току-що беше описано, се тревожи, че е станал по-беден по сила, че в него нещо е умряло, което щеше да се възроди ако човекът бе изпитвал ненавист, отвращение към лъжата, тъй като това е нормалното чувство към нея. Защото ако беше потопено това, което е като чувството на отвращение към лъжата, то щеше да се допринесе за силите, които са адресирани тук, и човешкото същество щеше да изпрати нещо поддържащо, нещо от силите на развитие в своя организъм.

Влияние на лъжата върху етерното тяло на човека

В случай на лъжливостта отново е така, че тя, а също и всяка една отделна лъжа, се изразява в етерното тяло. Етерното тяло губи жизнена сила и енергия, когато човекът лъже. Можете дори да разберете отвън. Колкото и странно да звучи за нашата епоха, все пак е вярно, че при хора, които много лъжат, например, раните се лекуват по-трудно при иначе идентични условия, отколкото при верни хора. Разбира се, не трябва да се заключава абсолютно, може да има и други причини. Но в предпоставката за всичко останало от подобна натура, раните са по-трудни за заздравяване при лъжливи хора, отколкото при верни хора. Хубаво е да забелязвате такива неща в живота. И това е лесно за обяснение. Етерното тяло на човека е действителният принцип на живота, и е това, което трябва да съдържа жизнените сили. Но те биват подкопавани от лъжата. Така че не може да се освободи толкова жизнена сила от етерното тяло, колкото е необходимо за изцеление, ако това етерно тяло е било лишено от жизнена сила чрез лъжа, ако то няма това, че винаги е било проникнато от тези движения, от тези факти, които произтичат от истинността. Трябва да сме наясно с такива неща, защото ще разберем по-добре живота в известен смисъл, ако го направим.

Луциферичното влияние в този живот

Искаме да кажем значи, като резултат от духовно научно изследване, че луциферичното влияние в астралното тяло е: егоизъм, в етерното тяло: лъжи и неистина, във физическото тяло: причинява болести и смърт. Какво би трябвало да каже германо-нордическата митология, ако беше приписала на Локи, на Луцифер, че тази тройна творба може да дойде от него? Тя трябваше да каже: Локи има три потомства. Първото е това, което причинява егоизъм. Това е мидгардската змия, с която се изразява влиянието на луциферичния дух върху астралното тяло. Второто е това, което се меси на човешкото познание като не-правилното. При човека на физическия свят нещата са тези, които живеят в неговия ум и не съвпадат с външния свят. Това е то, което не е вярно. В случая на нордическите хора, които са живели още повече на астралния план, това, което при нас е абстрактна лъжа, се е изживяло като астрално същество и е живяло като такова на астралния план. Изразът за всичко, което е затъмнение, а не правилно виждане, е някое животно същество. Тук на север предимно вълкът Фенрис [или Фенрир]. Това е второто, въздействието върху етерното тяло от страна на Локи, което кара човека отвътре да има инстинкта да се самозалъгва, да мисли невярно за нещата. Тоест нещата от външния свят му се струват по неправилен начин.

Формата на вълка като астрална фигура за лъжи и неистинност

Където човекът влиза във връзка с външния свят, Луцифер вече се среща с Ахриман, така че всяка грешка, която се прокрадва в знанието — включително ясновидското знание — всичко е илюзия и цялата мая, резултат от тенденцията на неистината, която играе в него. Във Фенрис имаме да видим формата, която човекът има около себе си, чрез това, че той не вижда нещата в тяхната истинска форма. Там, където нещо бива закривано от външна светлина, от истината, за старите нордически хора, там те говорят за вълка. Това минава през цялото скандинавско съзнание и ще откриете, че тази картина, с изключение на външните факти, се използва навсякъде в този смисъл.