Джули Джеймс
През онази нощ (9)

9.

Тъй като нямаше никакви планове за вечерта, Райлин остана в офиса до осем часа, а когато се прибра, си поръча по телефона китайска храна. Преоблече се в дънки и тениска и се настани на дивана, за да се обади на родителите си. Те се бяха пенсионирали няколко години по-рано и сега прекарваха зимите в къщата, която си бяха купили край Нейпълс, Флорида. През тези последни години Райлин беше забелязала, че дефиницията им за „зима“ става все по-разтеглива, и подозираше, че няма да ги види на север преди юни.

— И това ако не е звездата на деня. — В гласа на Хелън Пиърс, когато вдигна телефона, се долавяше гордост. — Защо не ми каза, че работиш по случая на туитър терориста? Показах снимката ти на всички в квартала. Онази в съдебната зала, където стоиш до Кайл Роудс.

— Изскочи в последния момент — обясни Райлин. — Шефката ми ме помоли да заместя някого.

— Според мен ти зяпа гърдите.

На Райлин й беше необходим един миг. А, да — снимката й с Кайл.

— Не ми зяпа гърдите, мамо.

— Тогава защо гледа така? Това е начинът, по който един мъж те гледа, когато те е виждал гола. Или иска да го направи.

Райлин си спомни предизвикателния начин, по който Кайл беше задържал очите й в мига, в който бе направена снимката.

О, помнеше я и още как.

— Не забелязах нищо странно в погледа му — излъга тя.

Майка й не звучеше особено убедена.

— Хмм. Добре, че си приключила с това дело, защото в противен случай сигурно щеше да се наложи да ти дръпна лекция за това, да се държиш настрани от момчета като него. Нали се сещаш, да си изпълня майчинските задължения.

Райлин се усмихна.

— Кайл Роудс едва ли би могъл да се нарече момче, мамо.

— О, забелязах това, вярвай ми.

Гадост. Райлин тъкмо се канеше да смени темата, пропускайки нарочно да спомене, че работата й с Кайл все още не беше приключила напълно, когато майка й я изпревари.

— Е, освен случая на туитър терориста, над какво друго работиш? — Преди да се пенсионира, Хелън беше сътрудничка в една адвокатска кантора в Чикаго и обичаше да обсъжда професионално делата на Райлин, въпреки че, както често се шегуваше, дъщеря й беше от „противниковия отбор“.

През по-голямата част от детството на Райлин традиционните роли в семейството им бяха разменени. Всъщност през повечето от онези години основно майка й бе тази, която издържаше семейството. Бащата на Райлин ремонтираше климатици, ала когато тя беше на седем години, си беше контузил гърба и въпреки лечението и физиотерапията, оттогава бе в състояние да работи само на непълен работен ден. Ето защо баща й беше този, който я водеше и вземаше от училище, извършвайки по някой и друг ремонт в промеждутъка, а в шест часа майка й прекрачваше прага, събличаше деловия си костюм и сядаше да вечеря с тях, като обикновено ги забавляваше, разказвайки им за случаите, върху които работеше заедно със „своите адвокати“.

Дори и като малко момиченце, Райлин бързо беше осъзнала едно: не й харесваше, когато лошите печелеха. И именно това бяха семената, от които беше израснала кариерата й на федерален прокурор.

Райлин поговори още малко с майка си, докато на вратата не се позвъни. Тя изтича на долния етаж да вземе храната, която си беше поръчала, и се приготви да прекара вечерта със служебните си документи, порция пикантно пиле с фъстъци и чаша ризлинг, която бе останала за нея, когато двамата с Джон бяха поделили колекцията си от вина след раздялата. Поредната спокойна петъчна вечер, като толкова други през последните шест месеца.

Леле, току-що се беше озовала опасно близо до това, да бъде обзета от самосъжаление. Добре, че можеше да се съсредоточи върху работата си — това поне никога не се променяше.

Седнала до кухненския плот, тя се зачете в документите. Въпреки че случаят „Браун“ не беше нито най-големият, нито най-впечатляващият, който бе имала някога, вече го беше сложила начело в списъка с приоритетите си. Като за начало, един човек беше пребит до смърт. Малко неща провокираха прокурора в нея повече от това. Второ, случаят очевидно беше важен за главния прокурор. А ако беше важен за нея, Райлин, „новото момиче“ за нищо на света нямаше да го провали.

Което означаваше, че двамата с Кайл Роудс имат работа за вършене.

 

 

В понеделник сутринта Райлин влезе в офиса, отпочинала и готова да се заеме със сина на един милиардер.

Първата й работа, след като се настани на бюрото си, бе да намери телефонния номер на адвокатската кантора, която го представляваше. Строго погледнато, имаше право да се свърже директно с него, тъй като въпросът, който искаше да обсъдят, нямаше нищо общо с онова, за което те го бяха съветвали, нито пък с това, за което беше разследван. Все пак Райлин сметна, че е по-благоразумно да прояви любезност и първо да се свърже с адвокатите му.

Любезност, на която, за съжаление, не и бе отговорено със същото.

— Ще ви кажа онова, което казах и на ФБР, госпожице Пиърс. Не сте с всичкия си, ако си мислите, че ще ви позволя да говорите с клиента ми — беше смразяващият отговор, който получи от Марк Уайтхед, главния адвокат от защитата на Кайл. — Не и след начина, по който го тикнахте зад решетките преди пет месеца.

— Това няма нищо общо със случая на господин Роудс — опита отново Райлин, с възможно най-дружелюбния си тон. — Бих искала да разговарям с него във връзка с разследването на един инцидент, станал преди две седмици в Чикагския федерален затвор. И макар че бих предпочела да не навлизам в подробности по телефона, мога да ви уверя, че клиентът ви не се намира под никакво подозрение.

Марк издаде пренебрежителен звук.

— Клиентът ми дори не е бил в Чикагския федерален затвор по това време.

— Още една причина да ми повярвате, когато твърдя, че не е заподозрян в нищо.

— Отговорът ми си остава същият. Ако искате да говорите с Кайл Роудс, ще се нуждаете от съдебно разпореждане — отсече Марк.

— При цялото ми уважение, и двамата знаем, че не се нуждая от вашето позволение. Ако се наложи, ще се свържа лично с господин Роудс.

Марк се засмя.

— Желая ви успех. Сигурен съм, че туитър терористът има няколко неща, които с огромно удоволствие би казал на Федералната прокуратура. Макар да се съмнявам, че ще ви бъдат особено полезни в разследването ви.

— Можем да го направим по лесния начин, Марк, или ще се обърна към съответните инстанции и ще го принудя да дойде в офиса ни. А ако се стигне дотам, вие няма да присъствате — изтъкна Райлин. Това бе най-силният коз, с който разполагаше — фактът, че свидетелите нямаха право да си доведат адвокат, когато се изправят пред журито в разширен състав.

— Не се шегувате, нали? — Марк въздъхна. — А аз си мислех, че Морган е трън в задника. Е, добре. Ще се чуя с Роудс. На ваше място обаче не бих хранил особено големи надежди.

Райлин затвори телефона, доволна, че бе постигнала поне някакъв напредък. Не беше сигурна какъв ще бъде отговорът на Кайл, като се имаше предвид миналото му с институцията й, макар че беше напълно готова за нещо от рода на „целунете ми престъпния задник“.

Тази мисъл я накара да се усмихне. Нека само се опита да я пренебрегне. Тя можеше да бъде страшно настоятелна, когато поискаше.

Няколко минути по-късно на вратата й се почука и на прага й застана висок, изключително привлекателен мъж… мъж, когото разпозна от медийното отразяване на случая с туитър терориста.

Неуловимият Кейд Морган най-сетне се беше появил.

— Мисля, че ти дължа едно кафе — заяви той с усмивка. Райлин посочи към чашата на „Старбъкс“ върху бюрото й.

— Отърва се, вече си взех дозата кофеин.

Той се приближи, за да се ръкува.

— Кейд Морган. Чувам, че си ме заместила във вторник.

— Няма проблем. Радвам се, че можах да помогна.

— Съжалявам, че не се отбих да се запознаем по-рано — каза той. — През цялата минала седмица бях на дело. Току-що произнесоха присъдата.

— Как мина?

— Виновен и по петте повдигнати обвинения.

— Което обяснява победоносното ти излъчване. Поздравления.

— Благодаря. Чух, че са ти възложили доста интересно убийство — отбеляза Кейд. — Тъй като аз водих делото на туитър терориста, Камерън сметна, че би трябвало да знам, че Кайл Роудс може да се окаже един от свидетелите ти. — Кейд се облегна на етажерката; изглеждаше нехайно самоуверен в тъмносиния костюм на райе. — Не знам дали Камерън те е предупредила, но на твое място не бих очаквал кой знае какво сътрудничество от страна на Роудс. Предполагам, че изгорих всички мостове, когато го нарекох „терорист“.

Ако трябваше да бъде откровена, на Райлин това от самото начало й се струваше прекалено. Ала тъй като обикновено избягваше да съди начина, по който колегите й водеха делата си, избра един по-дипломатичен отговор:

— Очевидно си взел нещата много присърце.

— Би могло да се каже, че случаят с туитър терориста беше начело в списъка с нечии приоритети. Само че не моят.

Райлин го изгледа въпросително.

— Не схванах съвсем.

— Не ме разбирай погрешно, напълно подкрепям всички обвинения, които повдигнахме срещу Кайл Роудс — отвърна Кейд. — Той наруши закона и създаде цял куп неприятности. Световни неприятности. По никой начин нямаше да допуснем да му се размине само с мъмрене.

Райлин повдигна вежди.

— Но?

— Но това бюро беше различно място преди пет месеца. Предполагам, би могло да се каже, че малко… попресилихме обвинението. — По лицето на Кейд се изписа раздразнение. — Бившият ми шеф, Сайлъс Бригс, ясно даде да се разбере какво очаква от мен. Винаги търсеше начин да привлече вниманието на обществото към този офис, както и към себе си, и случаят с туитър терориста му се стори отлична възможност за това. Никого не го е грижа, когато си прекалено строг със сина на един милиардер.

— Освен сина на милиардера — изтъкна Райлин.

— Е, не е като да съм предполагал, че след време ще се нуждаем от помощта му. — Кейд й се усмихна приветливо. — Добре, че сега това е твой проблем, а не мой. — Той се оттласна от етажерката и поспря на вратата. — Обаче сериозно, ако се нуждаеш от каквото и да било, аз съм надолу по коридора. Можеш да се отбиеш по всяко време. — Той замахна с пръст. — А утре кафето е от мен.

Не е зле, помисли си Райлин одобрително, след като Кейд си тръгна. Определено беше привлекателен, може би малко прекалено самоуверен, но това бе често срещано сред помощник-прокурорите, особено онези от Отдела за специални обвинения. Така или иначе, Кейд Морган беше забранена територия и Райлин го знаеше още преди той да прекрачи прага на кабинета й. Връзките между колеги много лесно можеха да доведат до усложнения, а тя по принцип не си позволяваше бъркотии в служебния си живот.

В този миг телефонът й иззвъня.

— Райлин Пиърс.

— Обажда се Марк Уайтхед. Чух се с клиента ми. — Изобщо не звучеше доволен. — Държа да отбележа, че съм напълно против това.

— Ще го имам предвид. — Нямаше представа за какво говори.

— Господин Роудс се съгласи да се срещне с вас този следобед в офиса си. Насаме — натърти Марк. — Беше особено категоричен по този въпрос, въпреки всичките ми усилия да го разубедя.

Това определено не беше отговорът, който Райлин беше очаквала. Ако се съдеше по петимата адвокати, присъствали на заседанието миналия вторник (нещо, което все още й се струваше нелепо), тя беше останала с впечатлението, че мултимилионерът Кайл Роудс никога не би се съгласил да се срещне с представител на Федералната прокуратура без присъствието на адвокат.

Ала това развитие на нещата беше в неин интерес. Тя нямаше намерение да разгласява връзката си с Кайл, а двамата определено можеха да говорят по-свободно в отсъствието на адвокати.

— Много добре. Мога да се срещна с господин Роудс по-късно днес. — Тя взе химикалка. — Къде се намира офисът му?

— Като се има предвид, че в момента клиентът ми е без работа, настоящият му офис е домът му. „Норт Лейк Шор Драйв“, №800. Пентхаусът. Господин Роудс ще ви очаква точно в четири и половина.