Джули Джеймс
През онази нощ (8)

8.

На следващата сутрин Райлин почука на вратата на Камерън и поспря, когато видя, че тя разговаря по телефона. С гостоприемен поглед Камерън й даде знак да се настани на един от столовете пред бюрото й.

— Трябва да приключвам, Колин, някой току-що влезе — каза тя в слушалката. — Да, аз съм много важна личност. Знам, че направо те убива да делиш светлините на прожектора. — Тя затвори телефона и се усмихна на Райлин. — Извинявай. Стар приятел.

След това сключи ръце на бюрото пред себе си.

— И така. Има един важен въпрос, който бих искала да обсъдя с теб. Но преди всичко ми се ще да те питам как върви първата ти седмица.

— Много добре — отвърна Райлин. — Мисля, че се запознах с почти всички от отдела и те ми се струват страхотен екип.

Всъщност единственият, когото все още не беше срещнала, бе неуловимият Кейд Морган, прокурорът, натоварен първоначално със случая на туитър терориста.

— Наистина са страхотен екип — съгласи се Камерън. — Аз също бях в Специални обвинения, преди да ме повишат.

Райлин сдържа смеха си, оценявайки скромността й. Камерън бе назначена на сегашния си пост от президента на Съединените щати… което бе малко по-голяма работа от това, да те „повишат“.

Камерън продължи с делови тон, готова да се заловят за работа:

— От ФБР наскоро се обърнаха към нас във връзка с едно разследване, с което искам да се захванеш ти. Въпросът е донякъде чувствителен и предполагам, че ще се нуждае от опитен прокурор с оглед на обстоятелствата, с които ще те запозная след малко.

Райлин вече беше заинтригувана.

— За какъв случай става въпрос?

— Убийство. Преди две седмици затворник, на име Дариъс Браун, е бил намерен мъртъв в килията си в Чикагския федерален затвор. Очевидно е бил нападнат през нощта от съкилийника си, мъж, на име Рей Уотс, който го пребил до смърт с импровизирано оръжие — катинар, закачен за колан. Докато надзирателите разберат за нападението и стигнат до килията, Браун вече бил в безсъзнание. Отнесли го в болничното крило, където малко по-късно той починал.

Камерън бръкна в една папка на бюрото си и извади снимка от ареста на мъж с ниско подстригана руса коса, наближаващ трийсетте.

— Това е Уотс, съкилийникът. Излежава две доживотни присъди за убийство и палеж. Член е на „Братството“, местна група неонацисти, и е осъден преди четири години, след като заедно с още двама от бандата подпалили дома на афроамериканец, който малко преди това бил отворил магазин в квартала на Уотс. И собственикът на магазина, и съпругата му загинали.

— Уотс ми звучи като истински образцов гражданин — подхвърли Райлин невесело.

Независимо колко често слушаше подобни истории, те винаги я разстройваха. Денят, когато престанеше да се вълнува, щеше да бъде този, в който щеше да се откаже от правото.

— Както и образцов затворник — отвърна Камерън също толкова сухо. — Очевидно в ЧФЗ му се носи славата на изключително агресивен. Поради тази причина е бил в самостоятелна килия в продължение на три месеца, преди Браун да бъде прехвърлен при него. — Тя се облегна на писалището и продължи: — Ето как случаят му се озова на моето бюро. ФБР има човек, агент Григс, който е под прикритие като затворник в ЧФЗ, работещ по несвързано с този случай разследване. По онова време той предава всякаква информация относно случващото се в затвора, за която според него от ФБР трябва да знаят. След като Браун бил убит от Уотс, агентът докладвал, че в нападението има нещо подозрително. Впоследствие разследването било поето от негов колега, специален агент Уилкинс. Онова, което веднага му се набило на очи, било времето на смъртта на Браун. Браун, който също бил афроамериканец, бил преместен в килията на Уотс само два дни преди нападението, по нареждане на надзирател, на име Адам Куин. Естествено, агент Уилкинс разпитал Куин и именно тогава нещата започнали да стават интересни. По време на разпита Куин изглеждал неспокоен и нервен, когато го попитали защо Браун бил настанен в килията на Уотс. Заявил, че ускорил прехвърлянето, защото според политиката на затвора затворниците нямали право на самостоятелни килии. Не могъл обаче да обясни защо, след като в продължение на три месеца преди това на Уотс било разрешено да бъде сам, той внезапно решил да се съобрази с тази предполагаема политика. Не можа да отговори и защо избрал именно Браун за съкилийник на Уотс.

— Което е подозрително само по себе си, като се има предвид, че престъпленията на Уотс са били на расова основа. — Райлин замълча, премисляйки наученото. — Агент Уилкинс потвърди ли дали действително съществува политика, забраняваща затворниците да бъдат сами в килия?

— Според директора на затвора действително имало такова правило, но в миналото били правени изключения за особено агресивни затворници като Уотс — продължи Камерън. — Както може да се очаква, агент Уилкинс решил да се порови малко по-надълбоко и докато преглеждал досието на Браун, се натъкнал на нещо необичайно. Оказало се, че Куин, надзирателят, бил нападнат от Браун две седмици преди Браун да бъде убит.

Прокурорският радар на Райлин мина на режим „Бойна тревога“.

— При какви обстоятелства?

— Очевидно Браун сграбчил ръката на Куин, когато надзирателят прибирал подноса му с храна, и я дръпнал толкова силно, че китката му била изкълчена.

Райлин се облегна в стола си.

— Нека да го резюмирам, за да съм сигурна, че всичко ми е ясно. Браун напада един от надзирателите и му изкълчва китката. Две седмици по-късно той е прехвърлен от същия този надзирател в килията на един от най-агресивните затворници там, който на всичкото отгоре е и неонацист, и е пребит до смърт. — Тя погледна към Камерън. — Предполагам, че си мислим едно и също. Куин е режисирал нападението, за да си отмъсти.

— Точно това заподозрял и агент Уилкинс, така че продължил да се рови — отвърна Камерън. — Както може да се очаква, след като нападнал Куин, Браун бил поставен под строг тъмничен режим в продължение на една седмица. Когато излязъл, казал на няколко от приятелите си в затвора, че една нощ надзирателят дошъл в килията му и го заплашил.

Райлин наклони глава на една страна.

— Каква е била заплахата?

— Според Браун, Куин му заявил: „Ще си платиш за това, което направи на китката ми, боклук такъв“.

— Знаем ли дали някой е чул тази заплаха? — попита Райлин.

— Все още не. Но ще се върна на това след малко. Агент Уилкинс прегледал досието на Куин и открил, че през последната година той бил замесен в още два конфликта със затворници. И в двата случая скоро след това въпросният затворник бивал нападнат и пребит от някой друг арестант.

Камерън й остави миг, за да осмисли чутото.

— Значи, имаме надзирател, на когото не му харесва, когато затворниците преминат границата — каза Райлин. — Ала вместо да си цапа ръцете, като сам се разправи с тях, той използва други престъпници, които да му свършат мръсната работа. Този път обаче е отишъл прекалено далеч, избрал грешния затворник и някой умрял.

— За щастие, агентът под прикритие ни предупреди. В противен случай случилото се можеше да остане незабелязано, обикновено сбиване между двама съкилийници, взело лош обрат. — Очите на Камерън припламнаха. — Което ме връща към въпроса ти дали някой е чул Куин да заплашва Браун.

Райлин имаше чувството, че се досеща какво означава изражението на Камерън.

— Предполагам, че разполагаме със свидетел.

— Възможно е да разполагаме със свидетел — отвърна Камерън. — От ФБР са потвърдили самоличността на друг затворник, поставен под строг тъмничен режим в нощта, когато според Браун Куин го е заплашил. Всъщност намирал се е в съседната килия. За съжаление, все още не знаем какво точно е чул той, ако изобщо е чул нещо.

— Защо не? — попита Райлин. — Да не би да отказва да говори?

— Като за начало, той вече не в затвора. Бил е освободен точно преди Браун да бъде убит. Най-вероятно дори не знае, че Браун е мъртъв.

Райлин все още не разбираше.

— Защо агентите на ФБР просто не са говорили с него у дома му?

— Опитали са се. Засега така и не са успели да преодолеят адвокатите. Поради което се обърнаха към нас. Ако искаме да разговаряме с него, вероятно ще се нуждаем от съдебно разпореждане, принуждаващо го да се яви пред жури в разширен състав. Съмнявам се, че ще поиска да ни сътрудничи доброволно. — Камерън я погледна с леко развеселен вид. — Подозирам, че тези дни е мъничко сърдит на Федералната прокуратура. Особено след като го нарекохме „терорист“ и „киберзаплаха за обществото“.

Райлин примига.

— Кайл Роудс е потенциалният ни ключов свидетел?

— Твоят потенциален ключов свидетел — подчерта Камерън. — Оттук нататък, Райлин, случаят е твой. С добавка от един туитър терорист.

Дотук беше с плана й за далеч от очите, далеч от ума.

— Странно как непрекъснато се появява в случаите ми напоследък — отбеляза Райлин.

Не го беше виждала от девет години, а ето че изведнъж беше изскочил като вълка в кошарата, без дори да са говорили за него. Невероятно опасен вълк.

Камерън кимна.

— Явяването ти в съда беше чиста случайност. Трябваше ми опитен прокурор от Специални обвинения, който да замести Кейд, а ти, като току-що постъпила, беше свободна. Ала когато вчера от ФБР се свързаха с мен за този случай, признавам, че ти беше първата, за която си помислих. Ако в този офис има някой, който би могъл да убеди Кайл Роудс да ни сътрудничи доброволно, това си ти. Прочетох протокола от заседанието във вторник. В очите на Кайл ти си единственият човек, изказал се в подкрепа на неговото освобождаване. — Камерън й се усмихна широко. — Да се надяваме, че ще успееш да използваш умението си да убеждаваш, за да го накараш да проговори.

А може би той ще затръшне вратата в лицето ми.

Това навярно не бе най-подходящият момент да каже на новата си шефка, че се е целувала с подсъдимия от първия си случай.

— А ако не се получи? — попита тя. — Колко далеч искаш да стигна?

— До края. — Камерън се приведе напред и изведнъж стана напълно сериозна; в този миг изглеждаше главен прокурор до мозъка на костите си. — Когато поех този офис след моя съвсем-не-уважаван предшественик, се зарекох да се боря с корупцията във властта на всички нива. Съдейки по наученото от ФБР, става дума за служител в изправително заведение, раздавал свое собствено правосъдие над затворниците. Няма да допусна да му се размине. — Тя погледна Райлин право в очите. — Ако Кайл Роудс е чул заплахата, смятам, че разполагаме с достатъчно основание да повдигнем обвинение. Нека го направим.

Виждайки решителното изражение върху лицето на шефката си, Райлин знаеше, че може да отговори само по един начин.

— Смятай го за сторено.