Джули Джеймс
През онази нощ (5)

5.

В понеделник сутринта, стиснала куфарчето си в ръка, Райлин слезе от асансьора на двайсет и първия етаж на федералната сграда „Еверет Дърксен“ и се отправи към стъклената врата с познатото лого на Департамента по правосъдие: орел, носещ щита на Съединените щати с мотото: „Qui Pro Domina Justitia Sequitur“, „Онзи, който съди от името на справедливостта“.

Гледката на логото й вдъхна увереност. Вярно, мъничко се притесняваше за първия си ден в Прокуратурата в Чикаго, странно бе и отново да се чувства като най-новото попълнение, но пък вече не беше младши обвинител, току-що приключил стажа си като съдебен сътрудник. През последните шест години беше водила безброй дела; беше се издигнала до Отдела за специални обвинения и имаше един от най-високите проценти на успеваемост в окръга.

Мястото й беше зад тази стъклена врата, напомни си Райлин. И колкото по-скоро го докажеше на останалите, толкова по-добре щеше да се почувства. Така че тя си пое дълбоко дъх, заричайки се наум да им скрие топката, и прекрачи в офиса.

Рецепционистката зад бюрото й се усмихна за поздрав.

— Радвам се отново да се видим, Райлин. Госпожица Линд ни предупреди, че ще започнеш днес. Ще й съобщя, че си тук.

— Благодаря, Кейти. — Райлин се отдръпна настрани и спря пред панорамна снимка на Чикаго. Донякъде познаваше офиса, тъй като миналия месец я бяха развели из него, когато бе дошла на интервю за открилата се позиция. Той заемаше четири етажа от сградата и в него работеха приблизително сто и седемдесет адвокати, две дузини юридически сътрудници и многоброен административен и помощен персонал.

Беше извадила голям късмет с това прехвърляне. Опитвайки се да започне на чисто, след като скъса с Джон, тя с истинско облекчение бе научила за отворилата се позиция в Областната прокуратура на Илинойс. Тъй като беше израснала в предградията на Чикаго и открай време бе имала наум възможността един ден да се върне, за да е по-близо до семейството си и Рей, начаса се беше възползвала от удобния случай.

Райлин се усмихна, когато видя една привлекателна жена с дълга кестенява коса и приветлив поглед в зеленикавосините очи да се задава по коридора. И този път, както и по време на интервюто, беше поразена от това, колко относително млада бе Камерън Линд за заеманата от нея длъжност — трийсет и три годишна, само с една година по-голяма от самата Райлин. Един от най-добрите помощник-прокурори в Чикаго, Камерън бе заела тази позиция, след като предишният главен прокурор, Сайлъс Бригс, бе задържан и подведен под отговорност в обвинение за корупция. Арестът на една толкова видна политическа фигура доста бе разбунил духовете както в Департамента по правосъдие, така и в медиите и седмици наред се обсъждаше във всички федерални прокуратури в страната.

Това бе и едно от притесненията на Райлин, когато се бе кандидатирала за тази позиция — да се прехвърли в офис, преживял съвсем наскоро толкова бурна промяна. Тръгнала си бе обаче от интервюто с Камерън, изпълнена единствено с положителни впечатления. Доколкото бе успяла да прецени, тя бе мотивирана и амбициозна, и твърдо решена да възстанови доброто име на Прокуратурата в Чикаго.

Камерън й протегна ръка.

— Радвам се отново да се видим, Райлин — топло каза тя. — Брояхме дните до пристигането ти. — Тя посочи купчината преписки, които носеше в другата си ръка. — Както виждаш, затрупани сме с работа. Ела с мен… нека ти покажа твоя кабинет.

Впускайки се в обичайните любезности, Райлин последва Камерън по едно вътрешно стълбище, водещо до двайсетия етаж. Разположението на офиса доста приличаше на този в Сан Франциско — помощник-прокурорите бяха в кабинетите с прозорци, а сътрудниците и асистентите работеха зад редици бюра във вътрешното пространство. Ако Райлин не се заблуждаваше, двайсет и седмината помощник-прокурори в Отдела за специални обвинения се намираха на този етаж.

— Когато се чух с Бил след интервюто ти — започна Камерън, имайки предвид предишния началник на Райлин, главния прокурор на северния окръг на Калифорния, — той ми каза да те попитам защо агентите на ФБР в Сан Франциско те наричат Метамфетаминовата Райлин.

Райлин простена. Макар че всъщност не възразяваше чак толкова против този прякор.

— Лепнаха ми това име през първата ми година и така и не успях да се отърва от него.

По лицето на Камерън се изписа любопитство.

— Е? Каква е историята зад него?

— Ще ти разкажа съкратената версия. Беше ми възложено едно дело за организирана престъпност и наркотици и трябваше да се срещна с двамата агенти на ФБР, които отговаряха за разследването, в една подземна лаборатория за метамфетамини. Онова, което агентите пропуснаха да споменат, преди да отида там, бе, че единственият начин да се влезе в лабораторията, бе да се провра през един отвор в земята и да се спусна по ръждясала, разхлопана петметрова стълба. И тъй като по-рано същия ден бях ходила в съда, аз се появих в костюм с пола и високи токчета. Крайно неудобно.

Камерън се изкиска.

— О, я стига. Със сигурност са се пошегували с теб, как биха могли да забравят да го споменат?

Райлин нямаше как да не се съгласи с нея.

— О, да, определено бяха решили да изпитат новото момиче.

— Какво направи?

— Единственото, което можех да направя — отвърна Райлин спокойно. — Проврях се през отвора, както си бях с пола, и се спуснах по ръждясалата разхлопана петметрова стълба.

Камерън се засмя.

— Браво на теб. — Тя спря пред един средно голям кабинет. — Ето че пристигнахме.

Бронзовата табелка на вратата казваше всичко необходимо.

РАЙЛИН ПИЪРС

Помощник-прокурор

Райлин пристъпи вътре. Кабинетът не беше лъскав, с тъмносин килим и не особено скъпа мебелировка, но като старши помощник-прокурор, тя поне имаше изглед към сградата „Ханкок“ и езерото Мичиган.

— Всичко би трябвало да е на практика същото като в предишния ти кабинет — каза Камерън. — За щастие, не се налага да губим време да те обучаваме с телефоните и компютъра, тъй като вече си запозната с тях. А, и още нещо, за което исках да съм сигурна, статусът ти в адвокатската колегия на щата Илинойс все още е активен, нали?

Райлин кимна.

— Да, мога да започна веднага.

Беше взела изпита в Илинойс през лятото, след като се беше дипломирала, и беше минала на активен статус веднага щом бе научила, че е получила работата.

— Отлично. Ами тогава… — Камерън й подаде купчинката преписки. — Добре дошла в Чикаго. — Тя наклони глава на една страна. — Нали не карам прекалено бързо?

— Ни най-малко — увери я Райлин. — Просто ми кажи къде се намират съдът и най-близкият „Старбъкс“ и аз съм готова.

Камерън се усмихна широко.

— „Старбъкс“ е точно срещу нас, просто следвай тълпата, измъкваща се от офиса в три часа всеки следобед, и ще го намериш. Съдебните зали се намират от дванайсетия до осемнайсетия етаж. — Тя посочи купчината преписки в ръцете на Райлин. — Защо не се запознаеш с тях тази сутрин? Можеш да се отбиеш в кабинета ми по всяко време следобед, ако имаш някакви въпроси.

— Звучи чудесно, Камерън. Благодаря.

— Ти си първият помощник-прокурор, когото назначавам, откакто поех бюрото. Как се справям дотук с речта по посрещането ти?

— Доста добре. Начинът, по който ме предразположи, като ме попита за историята с метамфетаминовата лаборатория, беше добър ход.

Камерън се засмя и я огледа одобрително.

— Смятам, че прекрасно ще се впишеш тук, Райлин. — Тя поспря за миг на прага, преди да излезе. — Почти забравих. Няма да е зле да започнеш с най-горната папка, изслушването е утре. На прокурора, който се занимаваше с това дело първоначално, внезапно му изскочи явяване в съда тази седмица, така че ще ми трябва някой от Специални обвинения, който да го замести. Искането е по взаимно съгласие, така че не очаквам да се появят някакви затруднения. Ще има репортери, но спокойно можеш да им излезеш с обичайния отговор, че сме доволни от разрешаването на въпроса, никакъв по-нататъшен коментар, нещо такова. От доста време се занимаваш с това и си наясно с процедурата.

Прокурорът у Райлин беше заинтригуван.

— Репортери за искане по взаимно съгласие? Какъв е случаят?

Обзета от любопитство, тя отвори най-горната папка и прочете заглавието.

СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ СРЕЩУ КАЙЛ РОУДС

Слава богу, че след шест години като прокурор беше придобила съвършено покерджийско лице — в противен случай челюстта й сигурно щеше да увисне до пода.

Това някаква шега ли е?

Само при вида на името спомените я заляха като приливна вълна. Невероятните сини очи и сексапилната усмивка. Атлетичното мускулесто тяло, създадено само за грях. Устата му върху нейната, докато тя се притискаше в него под лунните лъчи.

Това вероятно не бе най-подходящият момент да съобщи на новата си шефка, че се беше целувала с обвиняемия в първото си дело.

— Случаят с туитър терориста — каза Райлин небрежно.

Вярно, може и да беше хваната неподготвена от този неочакван развой на събитията, но никой нямаше да научи за това. Някога Кайл Роудс може и да бе накарал сърцето й да се разтупти само с една целувка, но това бе преди почти десет години. Сега тя беше Метамфетаминовата Райлин… и докато беше на работа, никой нямаше да я види изгубила самообладание.

— Реших, че е забавен случай за добре дошла. — Камерън отново поспря на вратата. — Можеш да се отбиваш в кабинета ми по всяко време. Вратата ми е винаги отворена.

След като тя си тръгна, Райлин погледна снимката от ареста на Кайл, прикачена с кламер в горната част на досието. Както можеше да се очаква, изглеждаше сериозен и мрачен, много различен от безгрижния очарователен мъж, който в една топла майска нощ я бе изпратил до вкъщи.

Райлин се зачуди дали изобщо щеше да си спомни за нея.

Не че имаше някакво значение, разбира се. Изобщо не се съмняваше, че през последните девет години Кайл Роудс бе целувал цял куп жени (и със сигурност не бе спирал дотам), така че най-вероятно дори нямаше да трепне, когато тя се появеше в съдебната зала утре. Което беше окей. В края на краищата онова, което тя си спомняше за онази нощ, бе, че първото й впечатление от него не беше никак благоприятно.

А ако второто и третото и впечатление бяха по-различни… е, по този въпрос тя завинаги щеше да се позовава на Петата поправка^[1]. Защото на един сериозен помощник-прокурор като нея не подхождаше да й става странно горещо при мисълта за обвиняемите, против които се изправяше в съда.

Та дори и този обвиняем някога да беше казал, че е готов да шофира два часа, за да я изведе да хапнат пилешки крилца.

За щастие, всичко това беше в миналото. Да, обстоятелствата около повторната им „среща“ бяха иронични, може би дори смешни, ала тя щеше да се държи с Кайл Роудс точно така, както и с всички други престъпници, които беше срещнала в кариерата си на помощник-прокурор. Та нали беше професионалист.

И утре щеше да го докаже.