Джули Джеймс
През онази нощ (34)

34.

На следващата сутрин Кайл седеше зад бюрото си в офиса на „Роудс Нетуърк Консултант“ и се взираше невиждащо през прозореца към реката отвън.

Когато телефонът му иззвъня, той примига и бързо погледна кой се обажда, потискайки прилива на разочарование, когато видя, че е Шон.

Вдигна и двамата се заеха да обсъдят програмата за следващата седмица. Понеделник беше официалният първи ден за всички служители на компанията, които в момента включваха Шон, Гил и Трой, двама административни асистенти и рецепционистка. Ако се съдеше по количеството обаждания, които бяха получили, откакто съобщението за „Туитър“ беше излязло в медиите, Кайл се съмняваше, че ще са в състояние да изкарат още дълго с екип само от шестима души… особено след като статията в „Тайм“ излезеше.

Както бе казал баща му снощи — от професионална гледна точка той действително бе успял да обърне нещата в своя полза. И истински се гордееше с постигнатото. Ала то не можеше да прогони тъпата болка и усещането за празнота, които изпитваше, откакто си беше тръгнал от апартамента на Райлин.

Беше я притиснал до стената и в крайна сметка беше получил отговора, който бе поискал. Но не и този, от който се нуждаеше.

Когато служебната му линия иззвъня (поредният потенциален клиент, който искаше да си уговорят среща), Кайл си заповяда да се съсредоточи върху работата си. Малко след като затвори, мобилният му телефон избръмча с ново съобщение.

От Райлин.

В ЕДИН МОМЕНТ, ТРАПЧИНКИ, ВЪЗНАМЕРЯВАШ ЛИ ДА НАЕМЕШ ИСТИНСКИ КОНСУЛТАНТИ В „РОУДС НЕТУЪРК КОНСУЛТИНГ“?

Отне му половин секунда, а после той се изправи, излезе от кабинета, заобиколи работните места отвън и отиде в приемната.

До рецепцията, със страшно делови вид в тренчкота и високите си токчета, го чакаше Райлин.

— Надявам се, че приемате посетители без предварителна уговорка — усмихна се тя.

Хмм.

Кайл вече много добре познаваше тази усмивка. Но този път нямаше да се поддаде толкова лесно на чара на прокурор Пиърс. Можеше да му излиза с шегите и остроумията си, да му се фръцка със сексапилната си поличка, която несъмнено криеше под тренчкота, ала той определено щеше да остане недосегаем за всичко това.

— Как ме откри? — попита я.

— Отворих сайта на „Роудс Нетуърк Консултинг“ и проверих адреса — отвърна тя прозаично. — Спомена, че днес възнамеряваш да се заловиш за работа в офиса.

Така беше, спомни си Кайл — наистина беше казал нещо такова в сряда вечерта, докато се връщаха от Шампейн.

— Как е бившето ти гадже? — попита сухо.

Райлин сви рамене.

— Добре, предполагам. Доколкото е възможно. В момента е в самолета на път за Рим, мъчейки се да реши какво иска да прави с живота си. — Очите й се плъзнаха по него. — Изглеждаш уморен.

— Снощи не спах добре.

Тя кимна и се размърда неловко.

— Мислиш ли, че бихме могли да отидем в кабинета ти и да поговорим? Чувствам се странно да стоя тук, до рецепцията.

Кайл се поколеба за миг, а после махна с ръка зад себе си.

— Последвай ме.

Не казаха нищо, докато вървяха към кабинета му… Това вероятно бе най-дългият период от време, който някой от тях беше прекарал в мълчание, докато бяха заедно. С крайчеца на окото си Кайл забеляза, че тя се оглежда наоколо.

— Мястото изглежда страхотно — каза Райлин, когато влязоха в кабинета му. — Много ли трябваше да го промениш, преди да се нанесеш?

Кайл се облегна на бюрото и пъхна ръце в джобовете си. Не беше в настроение за празни приказки.

— Защо си тук, Райлин?

Тя бръкна в джоба на тренчкота си и извади нещо.

— За да ти дам това.

Сърцето на Кайл се сви. Беше часовникът му. А той се беше надявал… е, очевидно вече нямаше значение.

— Отново си го забрави, когато си тръгна вчера сутринта.

Кайл пое часовника от ръката й и си го сложи.

— Благодаря ти, че ми го донесе.

Райлин задържа погледа му многозначително.

— Освен това дойдох, за да ти кажа, че грешиш. — Тя пристъпи малко по-близо. — Искам да бъда с теб, Кайл. Повече от всичко.

Той все така не помръдваше.

— Но?

Райлин поклати глава.

— Никакво „но“ този път. Готова съм да стигна до края. — Тя си пое дълбоко дъх. — Днес ще кажа на Камерън за нас.

Това бе точно каквото Кайл искаше да чуе. Ала твърде добре си спомняше колебанието й вчера.

— Райлин, луд съм по теб и ти го знаеш. — Той задържа погледа й и се хвърли в дълбокото. — Но ако го направим, се боя, че един ден може да съжаляваш. А това би ме убило.

— Няма да съжалявам — заяви тя. — Кълна се.

— Казваш го сега, ами след време?

Неочаквано, за негова огромна изненада, очите й се наляха със сълзи.

— Никога, никога няма да съжалявам, че ще ти попреча за втори път да си тръгнеш от живота ми, Кайл — каза Райлин с пропит от чувство глас. — И мога да ти го докажа.

Тя посегна към копчетата на тренчкота си и ги разкопча, едно по едно. След това го разтвори и го остави да се свлече на пода.

И макар тя да не изрече нито дума повече, в този миг Кайл разбра, че никога вече няма да се съмнява какво изпитва Райлин към него.

Беше облечена в неговата бархетна риза.

— Запазила си я — меко каза той. — През всичкото това време.

Райлин кимна.

— С мен е цели девет години и на практика пропътувахме заедно от единия край на страната до другия и обратно.

Кайл я докосна по бузата, избърсвайки нежно една сълза с палец.

— Защо?

Тя се поколеба за миг, а после се усмихна нежно и също скочи в дълбокото.

— Предполагам, винаги съм се надявала, че един ден ще се върнеш за нея.

Мамка му, това направо го разби. Гърдите му се стегнаха почти до болка, докато я притегляше в обятията си.

— Обичам те, Райлин. — Улови лицето й в дланите си и се взря в очите й. — И сега най-сетне имам добър отговор на въпроса, който всички винаги ми задават: защо затворих туитър. Тогава не го знаех… но го направих, за да мога отново да те намеря.

Тя се притисна в него, заравяйки пръсти в ризата му.

— Това е най-доброто оправдание за извършване на престъпление, което някога съм чувала. — Райлин вдигна блесналите си очи към него. — Нали знаеш, че аз също те обичам.

Кайл се усмихна и сведе устни към нейните. Да, знаеше го. Може и да им беше отнело девет години и цял куп погрешни завои по пътя, ала историята им най-после му се струваше завършена.

Защото Райлин най-сетне беше негова.

 

 

35.

По-късно този следобед Райлин застана пред вратата на Камерън.

Пое си дълбоко дъх и почука.

— Влез — долетя глас отвътре.

Райлин отвори вратата и завари Камерън зад бюрото й. Тя й се усмихна и махна към празните столове срещу себе си.

— Здравей, Райлин. Заповядай, седни.

Райлин затвори вратата зад себе си, опитвайки се да прецени настроението на шефката си. Вече от два месеца работеше заедно с Камерън и можеше да каже само хубави неща за нея. Макар и доста млада за позицията, която заемаше, Камерън беше амбициозна, справедлива и отличен юрист. Като главен прокурор в един от най-големите окръзи в страната, тя разполагаше с голямо влияние във федералната правораздавателна система и през последните няколко месеца бе привлякла немалко положително внимание, осъждайки една от най-известните престъпни групировки в страната.

С други думи, тя беше жена, към която Райлин изпитваше огромно уважение.

Райлин се настани срещу бюрото, опитвайки се да реши откъде да започне.

Забавна историйка, Камерън. Преди девет години позволих на един съвършено непознат мъж да ме изпрати от бара до вкъщи…

Вероятно не оттам.

Тя се прокашля.

— Трябва да поговоря с теб по един личен въпрос.

Камерън придоби разтревожен вид.

— Надявам се, че всичко е наред?

— Да, благодаря. Ала има нещо, което би трябвало да знаеш и искам да го чуеш от мен. — Райлин помълча за миг, преди да каже направо: — Между Кайл Роудс и мен се зароди връзка, излизаща извън пределите на професионалните отношения. — Тя наклони глава на една страна. — Леле. Изобщо не звучеше толкова ужасно, докато го упражнявах наум. Нека да опитам отново, без толкова високопарности. — Тя погледна шефката си право в очите. — Излизам с туитър терориста.

В продължение на един дълъг момент Камерън не каза нищо, а после се облегна в стола си.

— Добре. Първо и най-важното. Имаше ли нещо между вас, докато той беше свидетел по делото ти?

— Не — твърдо заяви Райлин; искаше да е сигурна, че са наясно за това.

Камерън кимна.

— Разбира се. Трябваше обаче да те попитам.

Райлин се приведе напред и заговори сериозно:

— Виж, Камерън, давам си сметка, че положението е особено. Нашият офис го сложи зад решетките и го нарече терорист. И понеже той е изключително известен в този град, няма да мине много време, преди някой да ни види заедно и да ме свърже с Прокуратурата. Давам си сметка, че когато това стане, връзката ни ще накара мнозина да повдигнат вежди. Затова те моля да ми повярваш, когато ти казвам, че поради всички тези причини това не е избор, който направих с лека ръка. Така или иначе, сега Кайл е част от живота ми. И съм готова да понеса всички негативни последици, които това би имало.

— Ама че реч му дръпна — каза Камерън.

Райлин изпусна дъха си.

— Благодаря. Малко съм нервна.

Камерън я погледна изпитателно.

— Притесняваш се, че ще те уволня заради това?

Райлин поклати откровено глава.

— Не. Но се притеснявам, че това ще обтегне колегиалните ни отношения. И че оттук нататък ще поставяш преценките ми под съмнение.

И макар че това бяха неща, които щеше да й е трудно да преглътне, Райлин не съжаляваше за решението си. Беше казала на Кайл, че е изцяло отдадена на връзката им, и наистина го мислеше.

Камерън опря лакти върху бюрото.

— Оценявам откровеността ти, Райлин. Така че и аз ще бъда пряма. — Тя махна към вратата. — Давам си сметка, че отвън пише „главен прокурор“, но едва преди шест месеца пред моето име стоеше същата титла, която стои и пред твоето. Ако нещата бяха различни и този офис все още се оглавяваше от Сайлъс, изобщо не се съмнявам, че връзката ти с мъж, когото сме осъдили наскоро, щеше да бъде огромен минус за теб. Ала знаеш ли какво? Сайлъс беше задник, който ръководеше службата като диктатор и единственото, за което го беше грижа, бе общественият му имидж. Винаги когато някой от помощник-прокурорите постигнеше важна победа, той си приписваше заслугите за нея. Случеше ли се нещо лошо обаче, цялата вина беше на другите. Да не говорим за това, че приемаше подкупи от най-големия мафиот в Чикаго и на практика се опита да уреди убийството ми… но това е друга история.

Райлин примига. Окей, определено можеше да се каже, че положението при предишния главен прокурор е било доста различно.

— Това, което се опитвам да кажа — продължи Камерън, — е, че когато поех този пост, се зарекох да свърша две неща: първо, да се справя с корупцията и второ, да бъда главният прокурор, за когото ми се искаше да работя, когато бях просто помощник-прокурор. Така че, да, фактът, че излизаш с Кайл Роудс, наистина е малко необичаен. Когато това се разчуе, по всяка вероятност ще има хора, на които ще се види странно, че един от прокурорите ми излиза с туитър терориста. Ала в сравнение с онова, което се случваше тук, докато Сайлъс ръководеше този офис, смятам, че мога да се справя. Ние сме един екип, Райлин. Ти си фантастичен юрист и си невероятно отдадена на работата си. Ето какво е най-важно за мен.

Райлин си пое дълбоко дъх; струваше й се, че от плещите й бе паднал огромен товар.

— Нямаш представа какво облекчение е за мен да го чуя, Камерън.

— Наистина доста си се притеснявана, а? — засмя се Камерън.

— Просто знам, че ако бях на твое място, със сигурност бих се чудила защо жена в моето положение би избрала да се забърка в подобна връзка.

Камерън се усмихна.

— О, разбирам го по-добре, отколкото предполагаш. Неведоми са пътищата на любовта. Преди три години един агент на ФБР се появи по националната телевизия и ме направи на нищо. — Тя си погледна часовника. — А ето че, колкото и да е странно, след около двайсет и осем часа ще се омъжа за него.

Райлин разпери изненадано ръце.

— Господи, нямах представа. Поздравления.

Очите на Камерън заблещукаха щастливо.

— Досега гледахме да не го разгласяваме. Едва днес започнах да казвам на околните… предполагам, че в понеделник, така или иначе, ще се разчуе, когато се появя на работа с венчална халка. Нито Джак, нито пък аз искаме да се вдига много шум. Само няколко приятели и роднини, скромна церемония и вечеря на терасата в хотел „Пенинсюла“.

— Звучи прекрасно.

Грейналото лице на Камерън красноречиво говореше, че и тя мисли така.

— Именно там с Джак се събрахме отново. Така да се каже. Още една дълга история.

— Е, не искам да отнемам още от времето ти, тъй като очевидно си имаш много неща на главата. — Райлин се изправи. — Благодаря ти за разбирането.

— Какво да ти кажа? Хвана ме в изключително добро настроение. Ако беше дошла миналия петък, като нищо щях да те уволня. — Очите на Райлин се разшириха и Камерън се разсмя. — Просто малко прокурорски хумор. Приятен уикенд.

След като излезе от кабинета и, Райлин затвори очи и въздъхна облекчено.

Беше оцеляла.

Сега й оставаше едно последно обяснение, а после всички можеха да научат за връзката й с Кайл по какъвто и начин да излизаха наяве подобни неща. С тази мисъл тя се отправи към кабинета на Кейд. Спря пред отворената му врата и почука.

Седнал зад бюрото си, Кейд вдигна глава от компютъра и се усмихна.

— Здрасти. Малко си подранила за „Старбъкс“.

— Имаш ли една минутка? — попита Райлин.

— Разбира се. Заповядай.

Райлин пристъпи в стаята, затвори вратата зад себе си и се настани пред бюрото му. Кръстоса крака и отпусна ръце в скута си.

— Трябва да ти кажа нещо. И отсега те предупреждавам, че ще бъде малко неловко. Може би дори доста неловко.

Кейд не изглеждаше особено изненадан от встъпителните й думи.

— Мисля, че знам за какво става въпрос. Слуховете, нали?

Райлин наклони глава на една страна.

— Слуховете?

— Че между нас има нещо. — Кейд вдигна ръка. — Кълна се, че нямам нищо общо с това.

Райлин примига — беше предположила, че Джак Палъс си го е измислил, за да накара Кайл да се издаде.

— Страхотно — сухо каза тя. — Сега в офиса ще се разнасят две скандални истории, свързани с мен.

Едната му вежда подскочи заинтригувано.

— Скандална история? Какво си направила, госпожице Пиърс?

— Ами помниш ли какво пишеше в светската хроника на „Чикаго Трибюн“, за тъмнокосата секс бомба, с която излиза Кайл Роудс.

Кейд наклони глава на една страна и я зачака да продължи. А после му просветна.

— Я стига. Ти си тъмнокосата секс бомба?

— Предполагам, че „секс бомба“ вероятно е малко попресилено, но не е нужно да изглеждаш чак толкова шокиран от подобно описание.

— Нямах това предвид.

— Знам, просто се пошегувах. Опитвах се да замажа неловкото положение. — Райлин видя предпазливото му изражение. — Вероятно никак няма да е лесно.

— Кога започна всичко това? — попита той.

— Преди няколко седмици. След като случаят „Куин“ приключи. — Райлин опита с усмивка. — Странно е, знам. Току-що казах на Камерън и ситуацията също беше неловка. Но исках да го чуеш от мен.

— Нарекох гаджето ти „терорист“.

— Добре, че тогава не ми беше гадже. Това вече щеше да бъде наистина неловко.

Кейд се облегна в стола си; изражението му си оставаше все така предпазливо.

— Преди няколко месеца споделих с теб някои неща за случая на Кайл. За това, че Сайлъс настоя да поискам максимална присъда, за да го използваме за назидание. — Той я погледна право в очите. — Каза ли на Роудс за това?

— Естествено, че не съм. Това беше поверително. Все още съм същият човек, с когото всеки ден ходиш в „Старбъкс“, Кейд. Просто… гаджето ми е бивш престъпник, когото ти някога нарече „киберзаплаха за обществото“.

Той все още не се усмихваше, но поне вече не се взираше в нея така, сякаш изведнъж й беше поникнала втора глава.

— Нали ти е ясно, че всички ще говорят за това? — попита Кейд.

— О, изобщо не се съмнявам. — Не се радваше особено пред тази перспектива, но все някак щеше да се справи. Трябваше да се справи.

Кейд я погледа изпитателно в продължение на един дълъг миг, а после се приведе напред.

— Сериозно, какво толкова има у този тип? Той е просто богат компютърджия с хубава коса.

Райлин се усмихна.

— Мисля, че е малко повече от това.

— Исусе, ти здравата си хлътнала. — Той разпери ръце. — Какво им става на всички напоследък? Сам Уилкинс ми дрънка за романтични запознанства, Камерън ще се омъжва тайничко, а сега ти си хлътнала по туитър терориста. Да не би всички да сте вземали психотропни хапчета в стаята за улики, без аз да знам?

— Не, само малко наистина качествена марихуана.

Кейд се разсмя с глас.

— Много си забавна, Пиърс, трябва да ти го призная.

— Означава ли това, че уговорката за „Старбъкс“ си остава?

Той я изгледа подозрително.

— Нали няма да говориш за Кайл Роудс през цялото време?

— Всъщност точно това ще направя. А след това ще отидем заедно да попазаруваме и да си направим маникюра. — Тя го изгледа, сякаш искаше да му каже: „Не ставай глупав“. — Ще говорим за нещата, за които говорим винаги.

Кейд се усмихна и най-сетне кимна.

— Окей. Три часа, Пиърс. Ще мина през кабинета ти.

 

 

В шест и половина Райлин прибра нещата си в куфарчето и излезе от кабинета си, една от последните в офиса в петък вечерта.

Ето че светът не беше свършил с разкритието, че тя излиза с туитър терориста.

Вярно, само двама души от обкръжението й, освен Рей, знаеха за това, но като се имаше предвид, че именно тяхното мнение бе най-важно за нея, Райлин смяташе, че може да го нарече победа.

Не беше обаче наивна. Както Кейд беше споменал, щяха да я одумват. И то как. От сега нататък тя вече нямаше да бъде известна с това, че веднъж бе слязла по разнебитена петметрова стълба с пола и високи токчета. Не, сега за нея щеше да се разказва много по-пикантна история.

И все пак, докато Метамфетаминовата Райлин може би съжаляваше мъничко, че със славата й е свършено, прокурор Пиърс изобщо не съжаляваше за решението си. Въпреки неизбежното шушукане по коридорите и повдигнатите вежди, нищо не променяше факта, че тя бе адски добър юрист. А сега беше адски добър юрист, който в края на дългия работен ден, бил той хубав или лош, щеше да се прибира у дома при мъжа, на когото се възхищаваше, който я вдъхновяваше и който бе в състояние да накара сърцето й да забие учестено само с една усмивка.

А това бе нещо, което Метамфетаминовата Райлин никога не бе имала.

Докато излизаше през въртящата се врата на федералната сграда и прекосяваше площада пред нея, Райлин реши да се поглези, като си вземе такси, вместо да се качи на метрото. Изпрати на Кайл есемес, в който му съобщаваше, че е казала на Камерън и че ще му се обади с подробностите, когато се прибере у дома.

Двайсет минути по-късно, когато таксито бе само на една пресечка от тях, мобилният й телефон иззвъня и тя видя, че е Кайл.

— Как мина? — попита той, когато му вдигна.

— По-добре, отколкото очаквах. Казах само на Камерън и Кейд, но те бяха двамата, за които най-много се тревожех.

— Моля те, кажи ми, че изражението на Кейд е било точно толкова уникално, колкото си го представям.

— Означава ли това, че двамата няма да си пиете заедно бирата на ежегодния ни пикник по случай Четвърти юли?

— Офисът ви наистина ли има ежегоден пикник по случай Четвърти юли? — попита Кайл.

— Доколкото знам. Деца, съпруги и съпрузи, гаджета, изобщо пълна програма. — Райлин подаде няколко банкноти на шофьора. — Задръжте рестото.

След това слезе от таксито и затвори вратата.

— О, видях малко крак — разнесе се лукавият глас на Кайл.

Райлин се обърна рязко и го видя насреща си, облегнат на една престъпно скъпа на вид сребриста спортна кола.

Гледката… си я биваше.

Райлин затвори телефона и се приближи с куфарчето в ръка. Скръстил ръце на гърдите си, Кайл я гледаше с неприкрито одобрение.

— Този тренчкот наистина ти стои страхотно.

Райлин спря пред него и посочи колата.

— Твоя ли е?

— Аха — отвърна Кайл и се ухили, виждайки я да оглежда автомобила. — Я виж ти. Колата ти харесва.

Много ясно, че й харесваше.

— Не е зле — отвърна тя небрежно.

— От твоите уста това си е страшен комплимент. — Кайл я притегли към себе си, така че тя се озова между протегнатите му крака. — Е, на този ваш ежегоден пикник дали допускат бивши престъпници?

Райлин се засмя при тази мисъл.

— Нека първо видим как ще се развие следващата седмица. Как ще се променят нещата, след като излезе статията в „Тайм“.

Кайл наклони глава на една страна, сякаш изведнъж бе осъзнал нещо.

— Притесняваш се какво ще кажа по време на интервюто.

Ами… да.

— Можеш да кажеш каквото си поискаш.

Ставаше въпрос за неговата работа и неговия бизнес, така че бе и негово право да постъпи както реши. Същото важеше и за нейната кариера.

Той докосна брадичката й.

— Ще бъда сдържан, госпожо адвокат. Нали вече сме един екип. — Сините му очи се взираха топло в нея. — Така че какво ще кажеш да излезем на вечеря?

— Втора среща? Нещата започват да стават сериозни — подхвърли тя палаво.

— Само избери мястото. Каквото поискаш. — Ръката му се плъзна на тила й. — Бих могъл безкрайно да те разглезя, Райлин, стига да ми позволиш.

Опияняващи думи, наистина. Докато те се облягаха на колата, Райлин докосна кичура тъмноруса коса, който беше паднал над челото на Кайл. А после изведнъж осъзна, че й бе останало още едно обяснение.

По дяволите.

Изражението й не убягна на Кайл.

— Какво?

— Чудя се как ще успея да обясня на майка ми за теб. Ако си мислиш, че аз съм трън в задника заради присъдата ти, само почакай да се запознаеш с нея.

— Навярно бихме могли да се поучим от родителите ми и да й поднесем една поизчистена, благопристойна версия на историята. Такава, която подчертава всичките ми добродетели. — Кайл се замисли. — Нещо като… „Някога, преди много години, срещнах в бара един мъж, който носеше бархетна риза и туристически обувки, и той се оказа преобразен принц.“

В този миг до тях спря кола, в която имаше петима тийнейджъри. Шофьорът подаде глава през прозореца.

— Ей ти, туитър терористът! — провикна се той. — Какво ще кажеш за този туит: „Цуни ми гъза, задник такъв!“.

Всички в колата избухнаха в смях, докато един тип на задната седалка си показваше голия задник през прозореца, преди колата да отпраши напред.

За миг Кайл и Райлин останаха безмълвни на улицата, докато колата се отдалечаваше, а после той се обърна към нея със смутена усмивка.

— Този очевидно не беше от феновете ми.

Да, беше се досетила.

— Какво ще правя с теб, Кайл Роудс? — Тя обви ръка около шията му и вдигна очи към него.

Кайл сложи ръка на бузата й.

— Каквото поискаш, госпожо адвокат. Остани до мен и ти обещавам, че животът ни винаги ще бъде приключение.

И докато той се навеждаше, за да я целуне, Райлин реши, че това е най-страхотният план на света.