Джули Джеймс
През онази нощ (33)

33.

По-късно същата вечер Кайл прекрачи прага на „Епик“, ресторант в битов стил в „Ривър Норт“, и видя семейството си (включително и бъдещия си зет) на една маса в дъното.

Джордан му се беше обадила по-рано и беше споменала, че е поканила Ник да се присъедини към тях за вечеря. Казала го бе някак колебливо, сякаш се притесняваше брат й да не се засегне, че е включила гаджето си в тяхната ежегодна традиция.

— Не е нужно да ми искаш разрешение, Джордо — отвърнал бе той. — Между нас с Ник вече всичко е наред.

— О, значи, наистина сте успели да се сближите — закачила го беше тя. — Колко мило.

— Аха.

А после по телефона се беше възцарило дълго мълчание.

— Това ли беше? — попитала бе Джордан. — Никакъв саркастичен отговор? — Тонът й изведнъж бе станал загрижен. — Какво има?

— Нищо. Просто съзнанието ми е погълнато от работата — излъгал бе той. — Ще се видим по-късно в ресторанта.

И бе затворил, преди сестра му да успее да го попита още нещо. Искаше просто да приключи със семейната вечеря възможно най-безболезнено, така че да може да се прибере у дома и да се опита да забрави колко отвратителен бе този ден.

Докато се приближаваше до масата, си лепна усмивка и си придаде непринуден вид.

— Съжалявам, че закъснях. Трафикът беше ужасен. — Настани се на празното място между Ник и баща си и взе менюто пред себе си. — Е, кое ви се струва най-вкусно?

Когато от никого не получи отговор, надникна над менюто си и видя три чифта очи да се взират невярващо в него.

— Наистина ли ще ни накараш да те попитаме? — каза Грей.

Кайл стрелна сестра си с убийствен поглед. Какво си казала на татко?

Нищо, отвърна тя по същия начин.

— Сделката ти с „Туитър“? — подсказа тя.

А! Да. Беше забравил, че все още не е говорил нито със сестра си, нито с баща си за това. Бяха му позвънили малко след като съобщението за пресата беше излязло, но той беше прекалено зает с разговори с потенциални клиенти, а след това бе отишъл на среща с Райлин.

Трудно му беше да повярва, че оттогава не бяха минали и двайсет и четири часа. Миналата нощ беше невероятна, а после всичко се беше променило само за миг.

По-добре още отсега да знаеш как стоят нещата между вас.

Или поне се опитваше да се убеди, че е така.

— Хрумна ми, докато бях в затвора — обясни той в отговор на въпроса им. — Човек има страшно много време да крои планове, докато е зад решетките цели четири месеца.

Той отпи глътка вода, а Грей се засмя.

— Само това ли ще кажеш? Обикновено не си толкова скромен.

Джордан го изгледа подозрително.

— Никога не си толкова скромен.

Какво става, попитаха го очите й.

Кайл се намръщи. Нищо. Разкарай се.

Сестра му наклони глава на една страна. Сега пък какво обърка?

Той направи физиономия. Благодаря за вота на доверие.

Седнал между Джордан и Кайл, Ник повдигна вежди; в този миг страшно му личеше, че е агент на ФБР.

— Какви са тези погледи, които си разменяте?

При тези думи Грей вдигна очи от менюто.

— Пак ли правят онези техни близнашки изпълнения? С Мерилин страшно ни шашкаха с това, когато бяха по-малки. Водеха цели разговори по този начин на масата за вечеря. — Той махна нехайно с ръка. — Ще свикнеш.

Разговорът пое в друга посока (слава богу!) и Кайл позабавлява семейството си с подробностите от срещата си с изпълнителния директор на „Туитър“. След това Ник заговори за повишението си (специален агент, отговарящ за клона на ФБР в Чикаго) и как това означавало, че повече няма да му се налага да работи под прикритие. При тези думи той се усмихна и стисна ръката на Джордан и Кайл предположи, че някога това трябва да е било проблем за тях.

— Радвам се да го чуя, Ник. Означава ли това, че скоро смяташ да направиш почтена жена от дъщеря ми? — попита Грей най-неочаквано.

Очите на Джордан се разшириха ужасено.

— Татко!

Ник се размърда неловко в стола си под развеселения поглед на Кайл, който вдигна чашата си.

— Добре дошъл в семейството.

Грей се обърна към него.

— Не бързай да се радваш. Ти си на ред.

— Какво направих пък сега? — попита Кайл.

— Коя е тази тъмнокоса секс бомба, с която си бил забелязан в интимна близост?

Проклетата светска хроника.

— Недей да вярваш на всичко, което четеш във вестниците, татко — измърмори Кайл.

Макар че точно това си беше самата истина.

— Много добре. Какво да кажем тогава за онова, което виждам във вестниците? Няколко седмици преди тъмнокосата секс бомба беше хубавата прокурорка. Онази, която на снимката си зяпнал в гърдите. — Грей го изгледа настойчиво. — Сега си изпълнителен директор, Кайл. Може би е време да започнеш да се отнасяш към личния си живот толкова сериозно, колкото и към служебния.

Кайл си пое дълбоко дъх и преброи наум до десет. Баща му от години му четеше все същата лекция. Обикновено това беше частта, където той се усмихваше широко и казваше: „Напълно си прав, татко“, след което си тръгваше от вечерята и се обаждаше на момичето, с което излизаше тази седмица.

Но не и днес.

— Първо — започна той, — не я бях зяпнал в гърдите. Гледах я в очите. И като се замисля сега, това вероятно е моментът, в който би трябвало да си дам сметка, че съм тотално прецакан. Що се отнася до това, че е време да улегна… е, имам изненада за теб. Опитах. Мислех си, че съм открил страхотната жена. Но знаеш ли какво? Тя не иска нищо сериозно с мен. Разбрах го едва тази сутрин. Така че ще съм ви искрено задължен, ако поне днес пропуснем дежурното упражнение „Този-Кайл-наистина-е-адски-смешно-копеле“.

Грей посърна.

— Съжалявам, Кайл. Нямах представа.

Джордан се пресегна през масата, върху лицето й се четеше искрено съчувствие.

— Какво стана? Мислех, че нещата с Райлин вървят отлично.

Кайл знаеше, че те му мислят доброто, ала това бе по-ужасно и от сарказма. Опитът му да облече чувствата си в думи и да послуша нежната си страна не се беше увенчал с особен успех тази сутрин. Последното, което искаше, бе да го преживее наново. Така че той стана от масата.

— Знаете ли какво, май не съм в настроение за десерт. Поръчайте си без мен. Аз ще изляза за малко, трябва да направя няколко обаждания.

 

 

Кайл стоеше на терасата на покрива, облегнат на тухлената стена, от която се разкриваше поразителна нощна гледка към високите сгради, издигащи се наоколо, и преглеждаше съобщенията на гласовата си поща, есемесите и имейлите, които беше получил по време на вечерята… ядосвайки се на себе си, когато осъзна, че се бе надявал едно от тях да е от Райлин. Не беше очаквал тя да му се обади, не и след начина, по който си беше тръгнал, но въпреки това умът му бе започнал да си измисля най-различни сценарии за това, което се бе разиграло, след като си беше отишъл. И нито един от тях не беше хубав.

Навярно би трябвало да помисли за това, преди да й постави ултиматум, докато мъжът, за когото бе искала да се омъжи, я чакаше в кухнята й.

Докато отново и отново предъвкваше гениалността на тази своя стратегия, зад гърба му се разнесоха стъпки.

— Оценявам загрижеността ти, Джордо — каза, без да се обръща, — но точно сега не съм в настроение за разговори.

— Добре. Какво ще кажеш за едно питие вместо това?

Изненадан, Кайл се обърна и видя баща си с две чаши уиски в ръце.

— Специално ги накарах да отворят бутилка „Макалън 21“.

Кайл се усмихна и пое чашата, която Грей му подаваше.

— Само най-доброто за Грей Роудс.

— Само най-доброто за Кайл Роудс — поправи го баща му. — Мъжът на деня. — Той се облегна на стената до него. — Има ли някаква специална причина да науча за създаването на „Роудс Нетуърк Консултинг“ от вестниците, като всички останали?

А, да. Това.

— Възнамерявах да ти се обадя, след като прессъобщението излезе, но така и не усетих как денят се изпари. — Кайл замълча за миг, опитвайки се да реши как точно да му обясни. — А преди това… тази компания бе нещо, което трябваше да съградя сам. Без никаква помощ от могъщия бизнесмен Грей Роудс.

Грей придоби възмутен вид.

— Това си е твоят бизнес план. Да не мислиш, че щях да ти натрапя мнението си, без да си го искал?

Едната вежда на Кайл подскочи.

— Спомняш ли си разговора, който водихме преди около пет минути, за това, как било време да започна да гледам сериозно на личния си живот, а Ник трябвало да направи от Джордан почтена жена?

Грей се предаде с усмивка.

— Е, добре. От време на време може и да ми хрумва нещо, което решавам да изрека на глас, когато става дума за теб и сестра ти. — Той замахна с пръст. — Някога гледал ли си „Семейство Кардашиян“? Е, аз съм. Веднъж хванах един епизод в някаква хотелска стая. Седмици наред имах кошмари. Не дай си боже да объркам нещо и вие двамата да свършите по същия начин.

Кайл трябваше да положи усилие, за да скрие усмивката си.

— Да са имали епизод, в който една от тях затваря туитър и отива в затвора за четири месеца?

— Все още не мога да преглътна да се шегуваш с това.

— Извинявай.

Грей му хвърли кос поглед.

— Макар че страхотно успя да обърнеш нещата в своя полза. — Той вдигна чашата си за наздравица, а сините му очи проблясваха палаво. — За новото лице на мрежовата сигурност.

Думите му накараха Кайл да наклони глава на една страна.

— Така ще пише на корицата на „Тайм“. Да не би да знаеш за това?

— Много ясно. Репортерът ми се обади тази сутрин с молба да ме цитира в статията си. Най-вече искаше да знае какво мисля за това, че синът ми започва свой собствен консултантски бизнес.

— И какво му отговори? — попита Кайл.

Върху лицето на баща му се изписа гордост.

— Че още преди девет години знаех, че от теб ще излезе отличен изпълнителен директор. И че за мен бе привилегия и благословия всеки ден да влизам в офиса си и да знам, че ти си дясната ми ръка. — Той се усмихна шеговито. — Освен това добавих, че се надявам да продължиш да препоръчваш продуктите на „Роудс Корпорейшън“ на всичките си клиенти, при положение че защитаваме един от всеки три компютъра в Америка.

Кайл се засмя… много ясно, че баща му бе успял да вмъкне и това.

— Благодаря ти, татко.

Двамата отпиха от скоча си, а после между тях се възцари дълго мълчание.

Най-сетне Грей се наведе към него.

— Нали ти е ясно, че в този момент между баща и син това е частта, когато се предполага да те попитам за тази Райлин?

Кайл остави чашата си върху парапета на терасата и напъха ръце в джобовете на панталона си.

— Аха. А това е частта, в която ти казвам: „Благодаря, но смятам, че за тази вечер вече говорих достатъчно за нея“. А после, точно навреме, тази част ще бъде последвана от онази, в която една сервитьорка се приближава, за да ни попита дали бихме искали още нещо за пиене, слагайки край на всяка по-нататъшна дискусия.

В същия миг зад гърба им се разнесе глас.

— Извинете, господа, искате ли да ви донеса още нещо за пиене?

Баща му погледна през рамо, видя русокосата сервитьорка, която стоеше зад тях, и зяпна сина си изумено.

Кайл се усмихна.

— Платих й две стотачки, за да се приближи веднага щом пъхна ръце в джобовете си. Сигурен бях, че с Джордан няма да сте в състояние да ме оставите на мира задълго.

 

 

Далеч оттам, Райлин седеше до Джон в един винен бар на няколко пресечки от апартамента й. Това бе първата възможност да поговорят, която бяха имали цял ден. След като Кайл я беше оставил на прага по-рано тази сутрин, за жалост, Райлин нямаше време да тъне в самосъжаление. Вместо това си беше влязла, заявила бе на Джон, че ще му се обади по-късно, и бе отишла на работа, за да се приготви за явяването си в съда.

Още щом влезе във винения бар, Райлин заговори направо — обясни на Джон възможно най-мило, че връзката им е окончателно и безвъзвратно приключила. Този път той я изслуша и макар да изглеждаше разстроен и наранен, и дори мъничко ядосан, като че ли най-сетне прие това, което тя му казваше.

— Значи, развалих всичко. Окончателно. — Той прокара ръка по устата си. — Предполагам, че това е наказанието ми, задето преди седем месеца бях такъв себичен задник.

Райлин го погледна изпитателно.

— Джон, не го разбирай погрешно, но какво става тук наистина? Знам, че би трябвало да съм поласкана, че си се качил на самолета, за да се опиташ да ме спечелиш обратно, но… мога ли да бъда откровена?

Той се усмихна накриво.

— Ти винаги си откровена.

— Всичко това ми се струва по-скоро отчаяно, отколкото искрено. Струваш ми се някак изгубен.

Той разклати чашата си и не отговори веднага.

— Не знам. Просто имам чувството, че нещо липсва. Италия беше страхотна през първите няколко месеца, ала после вълнението се уталожи. Май си помислих, че ако с теб успеем да си върнем онова, което имахме някога, поне тази част от живота ми би била както трябва. — Той погледна над чашата. — Наистина съжалявам. Имахме нещо хубаво, а аз го развалих.

Райлин се изкушаваше да го остави да поеме цялата вина.

И несъмнено негова бе голяма част от нея. Ала докато си седеше там и гледаше мъжа, с когото някога искрено вярваше, че иска да прекара остатъка от живота си, тя за първи път си даде сметка, че носи мъничка част от отговорността за края на връзката им.

— Не беше само ти, Джон.

Той наклони глава на една страна.

— Какво искаш да кажеш?

Райлин въздъхна.

— Нещо наистина липсваше. Не мисля, че по онова време си давахме сметка за това, и честно казано, все още не съм сигурна какво бе то. Отстрани изглеждахме щастливи, но нещо трябва да не е било наред, нали? Защото иначе не би поискал да заминеш за Италия без мен, а аз… бих се опитала да те убедя да останеш.

Джон се замисли над думите й, а после я дари с лека, горчиво-сладка усмивка.

— А и двамата знаем колко упорита можеш да бъдеш, когато искаш нещо.

Райлин се засмя.

— Много вярно.

Говориха си още дълго след това — за отминалите години, за Италия, за новия й живот в Чикаго. След което излязоха навън и се сбогуваха на тротоара.

— Значи, утре се връщаш в Рим? — попита тя.

Джон кимна.

— Поне засега. Взех си една седмица отпуск, с надеждата да я прекарам с теб. — Той сви рамене. — Навярно бих могъл да използвам това време, за да помисля. Да реша какво искам да правя с живота си, когато порасна.

— Каквото и да търсиш, надявам се да го откриеш — каза Райлин и наистина го мислеше. — Искам да бъдеш щастлив.

— Ти също, Рай.

Той я докосна по бузата за довиждане, а после се качи в таксито, за да се върне в хотела, където си беше взел стая за тази нощ.

Застанала на тротоара, Райлин гледаше как Джон се отдалечава. Спомни си един подобен ден преди седем месеца, когато двамата се бяха сбогували пред апартамента, който бяха делили в Сан Франциско. Ала тогава таксито го бе отвело право на летището, към новия му живот в Италия.

Когато колата се скри от погледа и, Райлин се отправи към апартамента си, а мислите й се върнаха към случилото се тази сутрин. Преди няколко седмици беше казала на Рей, че нито за миг не си бе помислила да отиде в Рим заедно с Джон, защото това би било лудост, а тя не правеше луди неща. Ала това не беше съвсем вярно. През последните един-два месеца с Кайл беше направила немалко неща, които не изглеждаха особено разумни от практична гледна точка. За него тя бе готова да заобиколи правилата, да тръгне против логиката и да последва сърцето си.

И честно казано, това я плашеше мъничко.

Още в мига, когато го бе срещнала, бе почувствала, че Кайл би могъл да й донесе цял куп неприятности. Почувствала го бе от първата му усмивка. Когато се срещнаха отново, тя си каза, че внимава, че те просто се забавляват. Ала през последните няколко седмици нещата бяха стигнали по-далеч от това и й бяха показали колко невероятно би било Кайл Роудс да бъде част от живота й.

По-рано днес, когато го бе чула да казва, че тя се срамува да ги видят заедно, се бе почувствала… ужасно. Макар потайността на връзката им да беше вълнуваща, Райлин знаеше, че Кайл заслужава нещо по-добро. Ала той я беше хванал неподготвена, принуждавайки я да вземе решение веднага.

И ето че сега трябваше да реши. Би могла да остави Кайл за втори път да си отиде от живота й и да запази съвършената си репутация на Метамфетаминовата Райлин, блестящ прокурор, жена, която не бе направила нито една погрешна стъпка в работата си и която се бе борила здраво, за да я вземат на сериозно в една професия, където мнозина не успяваха. Или пък би могла да приеме, че репутацията й ще пострада и че може би ще падне в очите на шефката и колегите си, и да си признае, че излиза с туитър терориста, бивш свидетел по едно от делата й и най-прочутия престъпник, осъден от нейната служба през последните години.

Погълната от тези мисли, Райлин влезе в апартамента си и метна чантата и ключовете си на кухненския плот. След това отиде в спалнята и съблече сивия костюм с пола, който носеше цял ден. Закачи го в дрешника до останалите, грижливо подредена редица от черни, тъмносини, сиви, бежови и кафяви сака. А после очите й инстинктивно потърсиха кутията от обувки върху най-горния рафт, онази, в която държеше бархетната риза на Кайл. Спомни си нещо, което му беше казала в онази нощ, веднага след като го беше целунала.

„Реших поне веднъж да бъда спонтанна.“

Единственият въпрос бе колко далеч бе готова да стигне.