Джули Джеймс
През онази нощ (32)

32.

Райлин примига слисано.

— Джон, какво правиш тук? — попита тя, без да обръща внимание на протегнатите му ръце.

Точно в този момент изобщо не й беше до прегръдки.

След миг Джон ги свали.

— Е, добре, дотук бях с надеждата за топло посрещане. Дойдох, защото бих искал да поговорим.

— В Италия нямат ли телефони?

Той размаха пръст, широко усмихнат.

— Аха, ето го сарказма, който толкова ми липсваше. Вече опитах с телефона, забрави ли? Ти ми затвори.

Строго погледнато, беше се сбогувала, преди да го направи, но сега едва ли бе най-подходящият момент за подобни подробности.

— Защото не мислех, че имаме какво да си кажем повече.

Ала, ако се съдеше по това, че той изведнъж бе цъфнал тук, на прага й, очевидно се беше заблуждавала.

Джон се размърда неловко.

— Виж, току-що прекарах десет часа в самолета от Рим. След всичко, което сме преживели, наистина ли ще ме оставиш да вися на вратата като някакъв непознат?

Райлин сериозно го обмисли за миг, но после се отдръпна, за да му направи път.

Джон се усмихна.

— Благодаря.

Той влезе в дневната й и се огледа наоколо. Беше почти същият, както последния път, когато се бяха видели, макар че косата му бе малко по-къса и имаше чудесен тен. Очевидно италианският начин на живот му се отразяваше добре.

— Симпатично жилище — отбеляза, а после очите му се спряха върху кухненския плот и самотната купичка с мюсли и айпада. Закуска за един.

Преди Райлин да се залови с кръстосания си разпит, имаше един друг въпрос, който искаше да си изясни.

— Как ме намери?

— Кели и Кийт. Дала си им новия си адрес, когато се премести тук.

Когато той се обърна към нея, очевидно приключил с огледа на апартамента, Райлин реши да говори направо:

— Искаш ли да ми кажеш защо си тук?

Джон я погледна в очите.

— Мисля, че допуснах грешка. За нас. Италия не се оказа това, което очаквах. — Той пристъпи напред, а гласът му омекна. — Страшно ми липсваш, Рай.

Чувайки тези думи, Райлин почувства как я обземат най-различни чувства — съжаление, съчувствие и дори мъничко тъга.

Но не и любов.

— Не можем да се върнем назад, Джон. Всичко свърши. Съгласихме се на това, когато ти си тръгна, за да се качиш на самолета за Рим. Аз продължих напред.

Лешниковите му очи потъмняха.

— Излизаш ли с някого?

Райлин се поколеба, а после кимна.

— Да.

— Сериозно ли е?

Толкова сложен въпрос.

— Би могло да стане.

Джон потръпна, а после вдигна очи към тавана.

— Леле. Това не го очаквах.

Остана така още малко, а когато отново я погледна, очите му бяха овлажнели.

Райлин не беше сигурна какво да каже. Каквото и да се случваше с Джон сега, той очевидно бе объркан и преживяваше лош момент.

— Джон, наистина съжалявам.

Той прокара ръка през косата си.

— Просто съм уморен. Полетът беше дълъг. Може ли да те помоля за чаша вода?

— Разбира се. — Райлин отиде в кухнята и извади бутилка с вода от хладилника. Когато го затвори, видя, че Джон я беше последвал и стоеше до плота. — Заповядай. — Тя му подаде водата.

— Благодаря. — Той я отвори и отпи една глътка, а после остави бутилката на масата. — Кажи ми едно нещо. Беше ли щастлива, докато бяхме заедно?

Да, беше. Очевидно си имаха своите проблеми, като всяка двойка, но бяха излизали цели три години, бяха живели заедно и тя дори бе искала да се омъжи за него. След това обаче го бе превъзмогнала с помощта на шестмесечния си план… което навярно се бе оказало по-лесно, отколкото би трябвало.

Което говореше много.

— Да, бях щастлива, но…

Той сложи пръст върху устните й, прекъсвайки я, преди да може да довърши.

— Тогава не е нужно това да бъде краят. Знам, че те нараних онази вечер в „Жардиниер“. Мислеше си, че ще ти предложа да се оженим, а вместо това аз ти излязох с грандиозния ми план да се преместим в Рим. Бях идиот, Рай, толкова много съжалявам. Ала бихме могли да започнем отначало. Дай ми втори шанс.

Райлин се пресегна, улови ръката му и я свали от устните си. Независимо дали искаше да го чуе, или не, имаше нещо, което тя трябваше да му каже.

— Не мога да ти дам втори шанс, Джон — заяви тихо, но твърдо. — Вече не съм влюбена в теб.

Опита се да пусне ръката му, но той я стисна за китката.

— Почакай, ако просто ми позволиш да…

— Докосни я отново и ще съжаляваш за много повече от онази нощ в „Жардиниер“.

Райлин погледна натам, откъдето беше дошъл гласът, и видя Кайл да стои на прага на кухнята, а сините му очи пламтяха от гняв. Изглеждаше ядосан, напрегнат и готов да изригне.

— Кайл — каза тя учудено, а Джон побърза да пусне ръката й.

Погледът на Кайл се обърна към нея и за миг той толкова малко приличаше на дръзкия очарователен мъж, когото Райлин познаваше, че тя с ужас се запита дали не е ядосан на нея. Нямаше представа точно колко беше чул и от негова гледна точка сцената, на която беше налетял, действително би могла да изглежда съмнителна… Особено в очите на мъж, чиято последна приятелка му беше изневерила.

Ала после той прекоси стаята и застана до нея.

— Смятам, че Райлин съвсем ясно даде да се разбере какво изпитва — заяви той на Джон.

Джон примига и в очите му припламна разпознаване.

— Майко мила, та аз те познавам. Цяла седмица си в новините. — Той погледна изумено Райлин. — Чукаш туитър терориста? — В смеха му нямаше и помен от веселие. — Ти, блестящият федерален прокурор… и един бивш затворник. Искаш ли да ми кажеш как изобщо ще се получи?

— Ако не се заблуждавам, това вече не ти влиза в шибаната работа — изръмжа Кайл.

— О, май напипах болното място — отвърна Джон.

Райлин застана между двамата.

— Добре, ясно е, че в момента в стаята има твърде много тестостерон. — Тя сложи ръка върху тази на Кайл. — Може ли да поговорим навън?

Той изгледа Джон гневно и продължително, приличайки много повече на бивш престъпник, отколкото на наследник на милиони или пък компютърен гений, а после се обърна към нея и кимна.

— Добре.

Двамата излязоха на малката вътрешна площадка, където едва имаше достатъчно място за изтривалката за обувки и техните тела. От другата страна беше стълбището, водещо до апартаментите на първия и втория етаж.

Първо — най-важното.

— Какво правиш тук? — прошепна тя, след като затвори вратата зад тях.

Кайл скръсти ръце на гърдите си.

— Ти шегуваш ли се? Намирам те в кухнята, където бившето ти гадже ти се обяснява във вечна любов, а ти питаш мен какво правя?

— Е, предположих, че твоят кръстосан разпит ще се проточи, затова реших да те изпреваря с моите въпроси.

Той размаха пръст.

— Не ми се умилквай с остроумията си, когато съм толкова бесен. И за твое сведение, върнах се, защото си забравих часовника на нощното ти шкафче. Чух мъжки глас, вратата беше отключена и влязох.

Така значи.

— Когато не си толкова настръхнал, вероятно няма да е зле да си поговорим за личното ми пространство и за тази твоя собственическа страна.

— Щом настояваш. Следващия път, когато чуя непознат мъжки глас в апартамента ти и открия, че вратата ти не е заключена, няма да се уверявам, че не те обират или пък някой престъпник, когото си осъдила, не е опрял пистолет до челото ти.

Райлин замълча, обмисляйки думите му.

— Вероятно това не беше най-подходящият момент да направя проблем от собственическата ти страна.

Кайл пъхна пръст в колана на полата й и я привлече към себе си.

— А сега е ред на моя кръстосан разпит. Първи въпрос: кога ще си тръгне онзи задник?

Райлин наклони глава на една страна.

— Значи, не си ядосан на мен?

— О, бях направо бесен, когато влязох и те видях да стоиш там с пръста му върху устните си. — Изражението му поомекна. — Но после чух какво му отговори, че вече не си влюбена в него. — Той задържа погледа й. — Вярно ли е онова, което каза? Че си искала да се омъжиш за него?

Райлин се поколеба, но не искаше да лъже.

— Докато двамата с Джон бяхме заедно, да, мислех, че ще се оженим. — Виждайки как Кайл стисна челюст, тя продължи: — Ала това сякаш беше в един друг живот. Толкова много се случи оттогава.

Думите й като че ли го поукротиха.

— Което ме връща на първия ми въпрос: кога ще си тръгне?

Райлин се притисна към него, не искаше да се карат заради Джон.

— Много скоро. Обещавам ти. Ала цяла нощ е пътувал от Италия, за да говорим за това… не мога просто да го изхвърля на улицата.

— Много добре. Аз ще го направя вместо теб.

Райлин вдигна ръце и ги плъзна по гърдите му.

— Кайл, преди седем месеца една жена се отнесе отвратително с теб, без изобщо да я е грижа за чувствата ти. Знам, че обстоятелствата са различни, ала аз не съм толкова коравосърдечна. Не мога просто да затръшна вратата в лицето на Джон, без да му помогна да приеме, че нещата между нас наистина са приключили.

Кайл дълго се взира в нея, преди най-сетне да кимне.

— Окей.

Райлин въздъхна облекчено. Независимо дали официално бяха двойка, или не, току-що бяха преживели първата си караница и всичко беше приключило добре. Повече от добре.

Докато Кайл не й излезе с нещо ново.

— Ала бившето ти гадже трябва да разбере, че сме заедно — отсече той. — Всъщност смятам, че е време всички да го научат. Никакво криене в апартамента ти повече, никакви тайни срещи. Ако наистина ще го правим, да го направим както трябва.

И просто така те вече водеха Разговора.

— Искаш да обсъждаме това точно сега? Тук? — попита Райлин.

— Надявах се, че няма кой знае какво за обсъждане. — Кайл я погледна изпитателно. — Ала виждам, че съм се заблуждавал.

Вярно, това като че ли не беше най-подходящият момент, но като се имаше предвид, че в кухнята й я чака мъж, за когото бе искала да се омъжи и който сега искаше да си я върне, нищо чудно, че собственическото му чувство започна да взема връх.

Искаше я само за себе си, цялата. И този път нямаше да се задоволи с нищо по-малко.

— От самото начало знаеш колко сложно е положението заради работата ми — каза тя.

— Мислех, че нещата са се променили. Особено след миналата нощ.

Изражението й омекна.

— Миналата нощ беше невероятна. Нали ти казах, това бе най-страхотната първа среща, която някога съм имала.

— Би могло да бъде така всеки ден, Райлин. — Кайл сложи ръце на раменете й; това беше то — сега или никога. Не го биваше особено да облича чувствата си в думи, а честно казано — нея също. Саркастични забележки и шегички — ето какво им беше в стила. Ала в живота има моменти, когато човек трябва да се стегне и да каже онова, което наистина мисли.

И този момент бе един от тях.

Така че Кайл се взря в очите й.

— След всичко, което се случи с Даниела, си казах, че ще мине много време, преди да поискам сериозна връзка с когото и да било. Но после се появи ти и промени всичко. Вече не искам да бъда просто някакъв тип, с когото се забавляваш, Райлин. Искам да бъда с теб наистина и изцяло.

Защото съм влюбен в теб.

Преглътна обаче думите, които бяха на върха на езика му.

Не защото не бяха верни — съвсем не. Докато се взираше в тези прекрасни кехлибарени очи, които никога не беше забравил, Кайл знаеше, че те бяха самата истина. Ала освен това видя несигурността върху лицето на Райлин и с ужас осъзна, че не е сигурен как ще завърши този разговор. А изречеше ли на глас тези думи, „Влюбен съм в теб“, думи, които не бе казвал на никоя жена досега, те завинаги щяха да си останат между тях.

Така че той замълча и зачака отговора и.

— Аз също искам да бъда с теб — отвърна Райлин.

Кайл се усмихна и я притегли към себе си… докато не си даде сметка, че тя не беше свършила.

— Само че?

— Само че се нуждая от още време. Ти си във всички медии с новата си компания и това с „Туитър“, а сега ще излезе и интервюто в „Тайм“. Точно тази седмица не е най-подходящият момент да обявим на всеослушание новината, че излизаме заедно. Да изчакаме още няколко седмици или пък един-два месеца и когато нещата поутихнат…

— Един-два месеца? — Кайл се отдръпна и в продължение на миг не каза нищо. — Наистина ли толкова се срамуваш да не те видят с мен?

Райлин размаха пръст.

— Не. Не се срамувам. Просто си давам сметка за някои факти. Най-вече това, че аз съм федерален прокурор, а ти си… ами ти.

Е, благодаря за уточнението.

— Нека да видя дали те разбирам правилно: Райлин, жената, която срещнах преди девет години, иска да бъде с мен. Ала прокурор Пиърс иска просто секс. Това ли е?

Райлин разпери подразнено ръце.

— Какво искаш да ти отговоря, Кайл? Да затвориш туитър може и да се е сторило забавно на някои хора, и знам, че има такива, които те поздравяват, ала истината е, че ти си бивш затворник. Аз от самото начало бях напълно откровена с теб, че това представлява проблем за мен.

Кайл отстъпи назад, гласът му беше сух.

— Леле. А аз си мислех, че не е възможно да се почувствам повече като гаден престъпник, отколкото в деня, когато ме хвърлиха зад решетките.

Изражението на Райлин омекна.

— Не го мислех по този начин. Просто ме притискаш за отговори, които нямам. Тази сутрин бившето ми гадже цъфна неочаквано на вратата, а сега ти изведнъж ми поставяш ултиматум. Ала всичко това е толкова ново, та ние излизаме заедно едва от няколко седмици. Защо да не изчакаме още малко, за да видим как ще потръгнат нещата.

Кайл най-сетне разбра какво се случва тук.

Тя не беше сигурна какво изпитва към него.

В продължение на години той излизаше с цял куп жени, като внимаваше всичко да си остане забавно и неангажиращо, и никога не бе задълбочавал отношенията си с никоя от тях. Дори и във връзката му с Даниела имаше някаква дистанцираност, така и не я бе допуснал до себе си, не и наистина. Но с Райлин беше различно. Тяхната връзка беше истинска. Той се бе разкрил пред нея, дори бе споделил интимни неща за семейството си, а сега бе сложил картите си на масата, надявайки се, че последните няколко седмици са били достатъчни, за да я спечели. Защото за него те бяха съвършени… и всичко, което винаги бе искал от една връзка, без дори да го знае.

Ала ето че за нея това не беше достатъчно.

Какво би могъл да каже един мъж при тези обстоятелства.

Той пристъпи по-близо и нежно улови брадичката й в шепата си.

— Разликата между нас, госпожо адвокат, е, че на мен не ми е нужно повече време. Аз знам какво изпитвам. Ти обичаш работата си… разбирам го. То е едно от нещата у теб, от които най-много се възхищавам. Ала не съм чакал цели трийсет и три години да открия нещо истинско, само за да се задоволя да бъда на второ място в сърцето ти. Искам нещо повече от това.

Райлин сложи ръка върху неговата, очите й бяха пълни с емоция.

— Кайл… не го прави. Никога не съм казвала, че си на второ място.

— Не беше нужно да го казваш, Райлин — отвърна той меко.

Защото вече го знаеше.

Така че наведе глава и я целуна по челото за довиждане. След това закорави сърцето си и без да поглежда назад, дори когато тя извика името му, си тръгна от апартамента й завинаги.