Джули Джеймс
През онази нощ (29)

29.

За втори път, откакто Райлин работеше в Чикаго, всички в офиса на Федералната прокуратура говореха за Кайл Роудс.

Естествено, тя също беше чула историята, която беше взривила интернет по-рано тази сутрин — че туитър терористът и „Туитър“ са се сдобрили. Тя беше в кухнята си, закусваше оризово мюсли и преглеждаше новините на айпада си, когато прочете изявлението за медиите. Разсмя се на глас и веднага изпрати съобщение на Кайл:

ЗНАЧИ ТОВА БЕШЕ НАМИСЛИЛ.

Не беше очаквала отговор, тъй като предполагаше, че е страшно зает, но за своя изненада, получи съобщение след броени минути.

НЯМАМ ПРЕДСТАВА ЗА КАКВО ГОВОРИШ, ГОСПОЖО АДВОКАТ. ЩЕ СЕ ОБАДЯ, КОГАТО СЕ ПРИБЕРА ДОВЕЧЕРА.

Седнала зад бюрото си, Райлин вдигна глава, когато на вратата й се почука, и видя Кейд да стои на прага с намусено изражение.

— Днес получих поне две дузини телефонни обаждания от пресата с въпроса какво мисля за това, че туитър терористът смята да открие компания за мрежова сигурност. — Той поклати глава. — Тъкмо когато си мислех, че най-сетне сме приключили с този тип.

Каза го без някаква задна мисъл, просто небрежна забележка, ала въпреки това Райлин се почувства… двулична. Може би дори мъничко виновна. Макар да не смяташе, че личният живот на един човек влиза в работата на другите, не й беше приятно да заблуждава останалите. След като от близо два месеца работеше заедно с Кейд, тя го смяташе за приятел — двамата ходеха заедно до „Старбъкс“, обсъждаха стратегиите за случаите си, дори се бе опитала да го сватоса с Рей. И все пак ето че сега се канеше да го излъже.

Не лъжеш. Просто избягваш истината.

Очевидно на подсъзнанието й му беше по-лесно да си намира оправдания.

Тогава може би е най-добре да се сбогуваш с Кайл.

Очевидно подсъзнанието й беше също така капризно и дрънкащо глупости.

Райлин си лепна усмивка заради Кейд, отлагайки вглеждането в себе си и вътрешните терзания за момент, когато заклетият враг на любовника й нямаше да стои на прага й.

— Леле, две дузини обаждания. Обзалагам се, че ти е било страшно забавно.

— Истински купон. Роудс е като някакъв бумеранг, непрекъснато се връща. — Кейд се ухили. — Сигурно си страшно доволна, че не ти се налага да се занимаваш повече с него.

Аха. Тя се зачуди дали Кейд би нарекъл седемте рунда страстен секс с Кайл „да се занимаваш с него“.

— Всъщност нямах нищо против да работя с Кайл. Той не е лош човек.

Кейд направи физиономия.

— Не ми казвай, че и ти си се прехласнала по него. Какво толкова има у него? Заради половината милиард долара ли е? Косата? Знаеш ли, че получавах смъртни заплахи от побъркани разгневени жени, които ме наричаха антихрист и настояваха Роудс незабавно да бъде освободен от затвора? — Той вдигна ръка. — Бог ми е свидетел.

— Е, това определено не е нещо, което Антихристът би направил.

Кейд се засмя.

— Задръж си увлеченийцето, Пиърс, но на твое място не бих таил особени надежди. Според светската хроника туитър терористът се подвизава с някаква тъмнокоса секс бомба.

Райлин трябваше да повика на помощ всичките си почти несъществуващи актьорски умения, за да запази безстрастното си изражение.

— Да. И аз чух нещо такова.

От този момент нататък денят й, който бе започнал страхотно с новината за Кайл и „Туитър“, взе да се разваля, докато не стана направо лош. Отиде в съда, за да подаде искане за изключване на доказателства в едно дело за измама с кредитни карти, искане, което беше сигурна, че ще бъде удовлетворено. Въпреки че по-голямата част от разследването беше водено от Тайните служби, първоначалният обиск на жилището на подсъдимия беше извършено от двама полицаи от Чикаго, отишли там в отговор на сигнал от съпругата на обвиняемия за домашно насилие. След като пристигнали (и естествено, след като получили съгласието на съпругата), ченгетата претърсили къщата, отворили дрешника в спалнята и открили над хиляда кредитни карти с различни имена.

Или поне Райлин мислеше, че е станало така.

Застанали на свидетелското място, полицаите в крайна сметка си бяха признали, че може би, „строго погледнато“, жената бе оттеглила съгласието си за обиск, когато влезли в спалнята, ала тъй като и така вече били в къщата, те го довършили.

И така, Райлин бе седяла на прокурорската банка в съдебната зала, без да може да стори нищо, освен да гледа как делото й отива по дяволите, когато съдията, както можеше да се очаква, бе удовлетворил искането на защитата информацията за хилядата кредитни карти, намерени в къщата на обвиняемия, да бъде изключена от кръга на доказателствата.

Много лошо.

Райлин прекара остатъка от деня, слушайки сърдитите тиради на двамата агенти на Тайните служби, които бяха поели случая от Чикагската полиция, и мъчейки се да открие дали са останали някакви улики, които би могла да използва, за да спаси делото. В един момент бе започнала да усеща първите симптоми на настъпваща мигрена и докато си тръгне от работа в шест и половина, главата й вече пулсираше от болка, повдигаше й се и дори приглушената светлина на залязващото слънце дразнеше очите й.

Първото, което направи, щом се прибра вкъщи, бе да си облече анцуг и тениска, да угаси всички лампи, да вземе обезболяващо и да легне на дивана, молейки се за сън.

Час по-късно се събуди от звъна на телефона си. Надигна се и простена — някой сякаш забиваше пневматичен чук в челото й. Посегна към масичката и видя, че се обажда Кайл.

— Звездата на деня — каза тя, опитвайки се да придаде ентусиазирано звучене на гласа си, преди отново да се отпусне на дивана и да закрие очите си с ръка. — О, господи, боли — изскимтя.

— Какво те боли? — Кайл звучеше разтревожено.

— Главата, заради невидимия човек, който набива клинове в нея.

— Звучи гадно. Може би трябва да си вземеш електрошоков пистолет и да му разкажеш играта.

Райлин се разсмя, а после отново простена.

— Не ме карай да се смея, твърде много боли. Имам мигрена — обясни тя.

— Да, досетих се, че е нещо такова. Тъкмо отивам към „Файърлайт“, за да се видя с Декс. Ще изпием няколко коктейла, за да отпразнуваме новото ми партньорство с „Туитър“. Да ти донеса ли нещо?

Наистина беше сладък.

— Много мило. Но не се притеснявай. Просто имах адски гаден ден в работата, това е всичко. Върви и празнувай с Декс. Заслужил си си го. Това с „Туитър“ беше гениално.

— Отново си впечатлена. — Той пак звучеше доволен от себе си. — Вече на три пъти четкаш егото ми, госпожо адвокат.

— Представи си, че съм ти отговорила с нещо особено остроумно — каза Райлин. — Точно сега обаче ме боли прекалено много, за да мисля. Официално съм си изчерпала запасите от сарказъм за деня.

 

 

Двайсет минути по-късно на входната врата се почука.

Когато отвори и видя Кайл да стои на прага, Райлин начаса размаха пръст.

— Върви. Ти трябва да празнуваш.

Без да обръща внимание на думите й, той пристъпи вътре.

— Декс може да изчака няколко минути. Всяка вечер е в бара. Не е, като да е отишъл там само за да се види с мен. — Затвори вратата зад себе си и плъзна поглед по нея. — Значи, си изчерпала запасите си от сарказъм, а? Не вярвах, че е възможно.

— Ами то е, защото… — Райлин се опита да извади някакъв поне що-годе сносен отговор от пулсиращата мъгла, в която се беше превърнал мозъкът й… но се провали безславно. Облегна се изтощено на дивана. — Нищо. Давай, развихри се със саркастичните забележки, аз съм напълно беззащитна.

Лека усмивка подръпна устните на Кайл, докато й подаваше чаша от „Старбъкс“.

— Изпий това. Майка ми имаше мигрени. Чувал съм от нея, че понякога кофеинът помага.

— Исусе, ти си бог. — Райлин пое благодарно чашата. Кофеинът наистина помагаше понякога, но на връщане от офиса не бе имала сили да мине през „Старбъкс“.

— Напълно си права. — Кайл я улови за ръката и я отведе до дивана. — А сега седни и го изпий, докато аз си направя магията.

Настани се зад нея и започна да масажира врата й.

— Искаш ли да ми разкажеш за адски гадния си ден? — попита тихо, докато невероятните му пръсти облекчаваха схванатите мускули на врата и раменете й.

— Изгубих едно искане за изключване на доказателства, което провали целия ми случай. — Райлин отпи още една глътка кафе. — Разкажи ми какво стана в „Туитър“. Мога да си представя израженията им, когато си се появил.

Може би беше заради кофеина, заради масажа или пък заради плътния успокояващ глас на Кайл, докато й разказваше историята, но Райлин постепенно започна да се чувства мъничко по-добре. Пристъпът все още не беше отминал, ала сега й се струваше, че невидимият човек просто я блъска по главата с тъп предмет, вместо да набива клинове.

След като беше изпила около половината от кафето, Кайл се облегна назад и протегна крака.

— Защо не легнеш. Сложи глава в скута ми. — И като я видя да повдига вежди, добави: — Не е каквото си мислиш, госпожо адвокат. Нищо сексуално.

Райлин остави чашата от „Старбъкс“ на масичката, а Кайл взе една от възглавничките и я сложи в скута си. Тя понечи да легне на една страна, но той я спря.

— Не, по гръб.

Райлин се обърна, намести се удобно между краката му и отпусна глава върху възглавницата.

— Затвори очи — прошепна Кайл.

Тя се подчини и усети пръстите му да докосват нежно челото й. Когато той започна да разтрива туптящите й слепоочия, тялото й сякаш се разтопи и тя простена на глас.

— О, господи… толкова е прекрасно — изпъшка. — Моля те, недей да спираш. Никога.

Кайл се засмя тихичко.

— Мога да го правя цяла нощ, бейби. Нали ти казах, тук съм.

 

 

По-късно същата нощ Райлин се събуди на дивана, сгушена удобно до топло кораво тяло, и си даде сметка, че трябва да е заспала, докато Кайл масажираше главата й.

Беше се преместил, докато тя е спала, и сега се бе изпънал до нея, така че главата й почиваше върху гърдите му. Освен това беше взел плюшеното одеяло, преметнато през облегалката на дивана, и я беше увил грижливо, чак до раменете.

Едно момиче като нищо можеше здравата да хлътне по мъж, който правеше такива неща за него.

Райлин повдигна глава и го погледна в сумрака, лунната светлина хвърляше сенки върху изваяните очертания на лицето му. Движението й явно го събуди, защото той се раздвижи, пое си дълбоко дъх, а после примига развеселено, когато отвори очи и видя, че тя го гледа.

— Как е главоболието? — попита я с нисък дрезгав глас.

— По-добре. — За щастие, болката беше затихнала, докато тя беше спала. — Трябваше да ме събудиш — каза меко. — Имал си толкова невероятен ден, би трябвало да си навън и да празнуваш заедно с Декс.

— Винаги мога да изляза с Декс. — Кайл протегна ръка и прокара пръст по бузата й. Гласът му беше тих, почти шепот. — Искам да бъда тук, Райлин. Знаеш го, нали?

Тя знаеше, че не говори само за тази вечер.

— Да. — Знаеше и още нещо. — Радвам се, че си тук. Започвам да свиквам да си наблизо, Трапчинки.

— Отлично. Защото утре ще те изведа навън. На истинска среща.

Толкова простичко искане и все пак изобщо не беше просто.

— Кайл, аз не…

Той я прекъсна.

— Не се тревожи. Ще се погрижа никой да не разбере. — Задържа погледа й на лунната светлина, като че ли твърдо решен да не приеме никакъв отказ. — Кажи „да“, Райлин.

Може би главоболието беше отслабило защитните й сили. А може би беше той.

Така или иначе, със сънлива усмивка, Райлин отпусна глава върху гърдите му.

— Да.