Джули Джеймс
През онази нощ (27)

27.

Когато отвори входната врата, Райлин видя Кайл да стои на прага. Изглеждаше раздразнен.

— Тази вечер чух интересен слух. — Мина покрай нея и влезе в апартамента.

Райлин затвори вратата след него, без да има представа за какво й говори.

— Е, и аз се радвам да те видя.

Застанал насред дневната й с мрачно изражение, Кайл скръсти ръце на гърдите си. Въпросът му я хвана напълно неподготвена.

— Има ли нещо между теб и Кейд Морган?

Райлин наклони недоумяващо глава на една страна, чудейки се откъде ли му беше хрумнало подобно нещо.

— Не. Защо?

— Джак Палъс бил чул, че двамата с Морган сте станали доста близки.

Райлин замълча за миг.

— Според мен по-добрият въпрос е защо с Джак Палъс изобщо сте говорили за мен и Кейд.

— Ник го доведе на мача и той се опита да изкопчи информация за нас, след като Декс попита за теб. — Кайл трябва да беше видял паниката в очите й. — Не се притеснявай, аз замазах положението. Никой не знае, че спиш с туитър терориста. Е — поправи се той, — Ник знае. Джордан му е казала за нас.

Райлин изпусна бавно дъха си. Нещо, което би трябвало да бъде простичко и забавно, изведнъж ставаше много сложно.

— Ник Маккол е специалният агент, отговарящ за офиса на ФБР в Чикаго. Непрекъснато работи с шефката ми Камерън.

— Той няма да каже нищо. С него сега се сприятеляваме.

Поне единият от тях очевидно не се притесняваше за положението.

— Страхотно. Бъдещето на кариерата ми зависи от някакъв си „момент“, който двамата с Ник сте споделили по време на един баскетболен мач.

Очите му се впиха в нейните.

— Още не сме довършили разговора за това, какво става между теб и Кейд Морган.

— Защото между мен и Кейд не става нищо — натърти Райлин. — Наистина ли мислиш, че щях да бъда с теб, ако имаше нещо вярно в това?

Челюстта му потръпна.

— Не се засягай, госпожо адвокат, но това няма да бъде първият път, в който нещо подобно ми идва изневиделица.

В мига, в който значението на думите му достигна до съзнанието й, Райлин се почувства отвратително. За момент бе забравила, че последната приятелка на Кайл му беше изневерила по възможно най-гадния начин. Те никога не говореха за Даниела — Кайл като че ли нямаше особено желание да навлиза в подробности и Райлин напълно го разбираше. Ала да види гаджето си с друг мъж, нещо, което в крайна сметка го беше изпратило зад решетките, със сигурност го беше белязало емоционално.

С тази мисъл тя се приближи до него. Не можеше да поправи стореното от Даниела, но можеше да увери Кайл, че нищо такова няма да му се случи отново, докато е с нея. Така че тя разтвори ръцете, които той беше скръстил на гърдите си, тъй като не искаше никакви прегради между тях. Вдигна глава и го погледна право в очите.

— Между мен и Кейд няма нищо. Работим заедно и сме приятели, ала това е всичко.

Той не посегна да я притегли към себе си. Вместо това наклони глава на една страна, гласът му беше тих.

— Приятелка си с мъжа, който ме нарече терорист?

О… мамка му. При вида на болката, припламнала в очите на Кайл, Райлин разбра, че това бе нещо, което не трябваше да казва.

Разбираше защо не му харесва тя да е приятелка с Кейд. Естествено, той не знаеше цялата истина — това, че предишният главен прокурор е искал да го използва за назидание и е наредил на Кейд да бъде особено суров. Ала дори и това да не се беше случило, Кейд пак щеше да се изправи против Кайл в съда и да бъде строг, защото това му беше работата. Така, както беше и нейната работа.

Не бе сигурна какво би могла да каже при тези обстоятелства, освен истината.

— Ами… да. — Тя въздъхна. — А аз си мислех, че нещата бяха сложни преди.

— Да разбирам ли, че започваш да съжаляваш за… каквото и да е това, което се случва между нас? — Когато Райлин не отговори, той улови брадичката й в шепа, принуждавайки я да го погледне. — Искаш ли да си тръгна?

Райлин помисли малко, а после поклати глава.

— Не — отвърна тя нежно.

Лицето му си остана колебливо, сякаш се нуждаеше от още убеждаване.

— Сигурна ли си?

Райлин кимна.

— Да. — Тя вдигна ръце и ги обви около шията му. Въпреки че нямаше всички отговори, в едно беше сигурна — все още не беше готова да се сбогува с Кайл. — Виждаш ли, през последните няколко нощи имах един проблем. Възглавниците ми миришат на шампоана, с който миеш тази твоя стряскащо лъскава коса като от реклама за шампоан, и сега не мога да заспя, без да мисля за теб.

Ръцете на Кайл се плъзнаха по гърба й и я притеглиха към него.

— Може би трябва да си изпереш възглавниците. Да се отървеш от всякакви следи от мен.

— Или пък бих могла да те поканя отново да прекараш нощта тук. — Тя се повдигна на пръсти, докосвайки устните му със своите. — Тъй като, така или иначе, не ни остава много време за сън.

Когато устните им се срещнаха, всичко друго избледня. Навярно заради това, че току-що едва не се бяха скарали, целувката бързо стана гореща и нетърпелива. Ръцете му сграбчиха хълбоците й и я поведоха назад, притискайки я към входната врата. Райлин издърпа тениската над главата му и прокара ръце по коравите мускули на гърдите му, докато устните им отново се срещнаха. Простена името му, нуждаейки се да го почувства до себе си, копнееща да бъде толкова близо до него, колкото беше възможно.

Очевидно тласкан от същата нужда, Кайл смъкна блузата й, а после пъхна пръсти в колана на клина и бикините й и трескаво ги издърпа надолу. Изгаряща от нетърпение, Райлин му помогна, изритвайки дрехите си настрани, докато той разкопчаваше копчето и ципа на дънките си.

Докато езиците им се преплитаха, тя смъкна дънките му надолу и тръпка на възбуда разтърси тялото й, когато коравата му възбуда докосна корема й. Той бръкна в задния си джоб, отвори портфейла си и извади един презерватив.

— Побързай — изпъшка Райлин нетърпеливо, гледайки го как къса опаковката и си го слага.

Ръката му се плъзна под дупето й и я повдигна, притискайки я към стената, а после се намести между краката й, там, където тя беше влажна и готова за него. Погледна я изгарящо, косата му влизаше в очите.

— Докато това между нас продължава, каквото и да е то, няма да има никой друг. Ясно?

Райлин още по-силно го прегърна през врата.

— Не искам никой друг.

Очевидно доволен от този отговор, той потъна в нея с дълбок мощен тласък. Райлин отметна глава назад, облягайки се на вратата, и простена.

— О, господи, толкова е хубаво.

Кайл я притисна до стената и започна да се движи в нея, гласът му беше дълбок и дрезгав.

— Съвършено е.

 

 

По-късно същата вечер Кайл седеше самичък в дневната на Райлин и си играеше разсеяно с чаша вино, докато чакаше. Очевидно тя беше „дежурна“ тази нощ, което, ако се съдеше по спешното съобщение, което беше получила от един екип на ФБР, нуждаещ се от заповед за обиск, беше нещо като доктор на повикване.

Двамата се бяха сгушили на дивана, преструвайки се, че гледат филм, но през по-голямата част от времето се целуваха като двойка тийнейджъри, когато пейджърът й се обади. Тя беше прочела съобщението, извинила му се бе с бърза целувка и бе отишла в спалнята, за да върне обаждането насаме.

Нормалността на момента, това, колко бе ежедневен, бе накарало Кайл да осъзнае, че именно такива бяха нещата между тях. Уютни нощи, прекарани заедно, хубава бутилка вино, слагайки телевизора на пауза, когато единият от тях трябваше да се измъкне за малко, за да приеме служебно обаждане. Толкова различно от купонджийските му дни, прекарани по заведенията с поредното момиче.

Ала докато си седеше на дивана у Райлин и слушаше далечното жужене на гласа й от спалнята, чакайки я да се върне при него, Кайл осъзна, че не би искал да бъде никъде другаде.

Да, нямаше никакво съмнение.

Влюбваше се в нея.

При тази мисъл го обзе паника и той се видя как се изнася скорострелно от апартамента й, като Птицата бегач от онова анимационно филмче. Тя щеше да дойде от спалнята, след като приключи с разговора си, и нямаше да намери нито следа от него, освен полупразна винена бутилка и дупка с очертанията на бягащ мъж във входната й врата.

Или пък можеше да избере опция номер две.

Да остане и да направи всичко по силите си, за да убеди една упорита и саркастична прокурорка, че това е нещо повече от гореща, неангажираща авантюра.

Което несъмнено беше рисковано. Не беше напълно сигурен дали самият той е готов да се обвърже, а и нямаше никаква представа как (и дали) ще се впише в света на Райлин. Тя обичаше работата си, всеки можеше да го види. Дори когато телефонът й звънна в десет часа в петък вечерта, прекъсвайки невероятните им разгорещени целувки, очите й бяха светнали при мисълта, че ще помогне задникът на някакъв престъпник да бъде сритан.

Телефонът й отново иззвъня и малко след това тя излезе от спалнята.

— Съжалявам — каза му с извинителна усмивка. Остави пейджъра върху малката масичка, след което взе чашата си с вино и се сгуши на дивана. — Оставих съобщение на дежурния съдия и трябваше да изчакам сътрудника му да ми се обади.

— Успя ли да извадиш заповедта за обиск?

— Да.

— Какъв е случаят?

Тя отпи глътка вино.

— Тероризъм. ФБР в последния момент получили информация, че утре в шест часа ще пристигне някакъв тип, за когото вярват, че е свързан с радикална група фундаменталисти, действаща в Чечня. Искат да претърсят апартамента и личните му вещи, ала той отказва да им разреши.

Естествено, че беше това. Защото всички получаваха обаждания от ФБР и помагаха за обезвреждането на терористи в петък вечерта, докато си пийват вино, облечени в панталон за йога.

— Ти ме изумяваш, Райлин — каза Кайл съвсем искрено.

И именно тогава взе решение.

Тя може и да установяваше колкото правила си искаше, но това беше битка с федерален прокурор, която той възнамеряваше да спечели.