Джули Джеймс
През онази нощ (26)

26.

Три дни по-късно, в следобедната почивка, Райлин се срещна с Рей в заведението на „Старбъкс“ срещу сградата на Прокуратурата. Беше стартирала свръхсекретна мисия, операция „Сватосване“ и черпейки вдъхновение от агентите на ФБР, с които често работеше, беше измислила съвършения претекст — беше казала на Рей, че се нуждае от съвет за положението с Кайл. В действителност си беше подготвила подробен сценарий за неочаквано нападение… което беше наложително, тъй като надушеше ли нещо, Рей щеше да се изнесе за отрицателно време.

Хубавото бе, че ако операцията се провалеше, никой никога нямаше да разбере. След като беше работила с Кейд месец и половина, тя прекрасно познаваше графика му: стига да нямаше среща или посещение в съда, всеки ден в три часа той минаваше през „Старбъкс“. Което означаваше, погледна си часовника Райлин, че щеше да се появи след около единайсет минути.

Двете с Рей се бяха настанили на маса, която се виждаше от касата и където Кейд не можеше да не ги забележи. Естествено, щеше да се приближи, за да каже „здрасти“, и тогава тя уж небрежно щеше да го запознае с Рей. Останалото зависеше от тях.

Докато се наслаждаваха на напитките си, Райлин информира приятелката си за последното развитие на ситуацията с Кайл… като внимаваше да понижава глас всеки път щом споменеше името му, разбира се.

— Значи, за последно го видя във вторник? — попита Рей.

— Е, строго погледнато беше сряда сутринта — отбеляза Райлин с усмивка.

Оттогава Кайл бе на път — беше отишъл в Силициевата долина, за да се срещне с младия мениджър от една софтуерна компания, когото искаше да привлече за консултантския си бизнес.

Рей я погледна изпитателно.

— Отново си започнала да сияеш.

Райлин посочи чашата си с лате.

— От кофеина. Стимулира кръвообращението.

— Харесваш Кайл.

Райлин сви рамене.

— Прекарваме си добре. Все още не съм готова да го нарека нещо повече от това. Какво? — попита тя, виждайки изражението на Рей.

— Просто не искам да бъдеш наранена, това е всичко.

Райлин изсумтя пренебрежително и взе чашата с лате.

— Защо хората никога не казват същото на някой мъж, когато той реши, че иска неангажираща връзка? Нима жените не могат просто да се забавляват?

— Естествено, че могат. Ала аз си имам един простичък критерий, ако продължаваш да се хилиш като Чеширския котарак три дни, след като си била с него, нещата определено са отишли по-далеч от „прекарваме си добре“.

Ха, ха.

— Не се притеснявай, Рей. С него говорихме за това и двамата знаем как стоят нещата между нас. Той не иска сериозна връзка с когото и да било, а аз… аз не искам сериозна връзка с него.

— Добре. Щом казваш. — Рей не изглеждаше напълно убедена. — Е, кога ще се видиш отново с господин Самодоволни трапчинки?

Райлин взе да увърта.

— Ами… тази вечер всъщност.

Рей повдигна вежди.

— Две срещи в една седмица?

Райлин поклати глава.

— Не е среща. Той ще ходи на мача на „Чикаго Булс“ с гаджето на сестра си и попита дали може да се отбие след това. Просто малко секс.

— Предварително уговорен секс.

— Именно — потвърди Райлин.

— С други думи, среща.

— Ако някога излезем извън пределите на апартамента ми, което не е вероятно, тогава ще го нарека среща. — Райлин погледна часовника си. 14,59. Което означаваше, че Обект Б тъкмо се канеше да напусне кабинета си и много скоро щеше да е на път към мястото на срещата с Обект А. След броени минути операция „Сватосване“ щеше да е в разгара си.

Стига планът й изведнъж да не беше станал на пух и прах.

Виждайки Райлин да си поглежда часовника, Рей направи същото.

— Май трябва да си тръгвам. Имам цял куп задачи. — Тя стана от масата.

— Почакай. — Райлин трескаво се опита да измисли нещо, за да я забави още една-две минути. — Може би си права. Може би не е добра идея да се срещна с ти-знаеш-кого тази вечер.

Рей махна с ръка.

— На мен ми звучи така, сякаш държиш положението под контрол.

— И все пак може би няма да е зле да претеглим всички плюсове и минуси.

Рей започна да отмята различните точки от списъка на пръстите на ръката си.

— Правиш секс. Страхотен секс. С мъж, който ти подарява скъпи вина. Плюс, плюс, плюс. — Тя вдигна три пръста. — Да, според мен положението е добро.

Е, ако го погледнеше по този начин… Райлин побърза да смени тактиката, тъй като все още не беше готова да се откаже от операция „Сватосване“.

— Така и не поговорихме за това, какво се случва при теб.

— Защото, уви, при мен не се случва нищо.

— Да поговорим за това тогава.

Рей я изгледа подозрително.

— Защо изведнъж толкова държиш да остана? С теб непрекъснато говорим за това. — Тя наклони глава на една страна. — И сега, като се замисля, защо непрекъснато си гледаш часовника? Сякаш чакаш някого. — Изведнъж очите й се разшириха и тя ахна, сочейки я пръст. — Не. Не ми казвай, че се опитваш да ме сватосаш с някого.

— Успокой се, няма такова нещо — послъга Райлин. — По-скоро бих го нарекла неангажиращо запознанство. Просто един мъж, с когото работя; съвсем непринудено. Дори не е нужно той да знае, че ти…

— За нищо на света. — Рей грабна чантата и кафето си от масата. — Знаеш, че ненавиждам тези неща. Толкова са неестествени.

— Хайде де. Дължиш ми го, след всичките ти опити да ме сватосаш от колежа насам.

— Вероятно е така. Въпреки това се махам от тук. — Рей отстъпи назад.

Като на забавен кадър Райлин видя какво ще се случи.

— Рей, внимавай…

— Добър опит, Пиърс. Ала ще трябва да се постараеш малко повече, за да ме хванеш неподготвена.

Със самодоволна усмивка Рей се обърна рязко…

… и се блъсна право в гърдите на облечения в дизайнерски костюм специален агент Сам Уилкинс.

Гърди, които изведнъж се оказаха полети с капучино с лед.

— О, господи, толкова съжалявам — избъбри Рей.

Агент Уилкинс въздъхна.

— Трябваше да се случи точно с един от костюмите на „Варватос“. — След това сведе поглед към Рей, виждайки лицето й за първи път. — О. Здрасти.

В продължение на няколко секунди Рей не можеше да откъсне поглед от него, като че ли омагьосана от ослепителната му усмивка, а после вдигна подгизналата салфетка от напитката си.

— Кърпичка?

Той я пое от ръката й.

— Нападение със заредено капучино. Това е нещо ново.

Съвсем навреме Рей си възвърна остроумието.

— Беше при самозащита. Изникна направо от нищото.

— Така е, когато съм на безшумен режим. — Той й протегна ръка. — Специален агент Сам Уилкинс.

— Рей Елън Мендоса.

Райлин наблюдаваше разиграващата се сцена с голям интерес. Рей Елън? Нещата започваха да стават сериозни. Тя помаха весело на Уилкинс.

— Радвам се да те видя, Сам.

Рей я изгледа.

— Вие се познавате?

— И още как. — Уилкинс избърса кафето от костюма си с мократа салфетка. — Работим заедно.

— Колко интересно — отбеляза Рей. — И ти случайно се оказа наблизо?

— Всъщност да — отвърна Уилкинс. — Този следобед прекарах три часа в съда и имах нужда от малко кофеин, преди да се върна в офисите на ФБР. Видях Райлин и реших да мина да й кажа здравей.

— О. — Рей посочи мокрия му костюм с извинителна физиономия. — Съжалявам, че трябва да се прибереш в Бюрото в този вид.

— Като се има предвид, че определено съм най-добре облеченият агент там, наистина излагаш репутацията ми на опасност. За щастие, знам как можеш да ми се реваншираш. — Уилкинс бръкна във вътрешния джоб на сакото си, разкривайки за миг кобура, който носеше отдолу. Извади една визитка и я подаде на Рей. — Данните ми са тук. Обади ми се… за да знам къде да изпратя сметката от химическото — добави той с развеселено пламъче в светлокафявите си очи.

Рей погледна към картичката му и отново към него.

— Ще си помисля.

— Чудесно. — Той й върна подгизналата салфетка. — Защото ако не го направиш, Рей Елън Мендоса, ще провалиш една наистина добра история за романтично запознанство.

Рей се усмихна.

— Откога агентите на ФБР разбират от романтични запознанства?

Уилкинс й намигна и се обърна да си върви.

— Вярвам ще откриеш, че аз не съм обикновен агент на ФБР. — Той вдигна ръка за довиждане. — Чао, Райлин.

И изчезна толкова бързо, колкото се беше появил.

— Е, това беше интересно. — Райлин взе чашата си от масата и се изправи. Очевидно работата й тук беше приключила.

Рей не каза нищо, докато двете излизаха заедно от кафенето. Когато се озоваха навън, тя най-сетне се предаде.

— Е, добре. Разказвай.

— Завършил е Юридическия факултет в „Йейл“, постъпил във ФБР миналата година. Работи в Отдела за престъпления против личността и специализира в убийства.

— Младичък е — заяви Рей, след като смля информацията. — Но усмивката му е убийствена. — Тя стрелна приятелката си с лукав поглед. — Биваше си го.

Райлин щеше да отнесе подробностите за истинската операция „Сватосване“ в гроба си.

— Много ясно. Ти не си единственият зъл гений на сватосването.

— Имах предвид, че агент Уилкинс си го биваше.

— Значи, издържа петминутния тест?

— Ще видим.

Ала широката усмивка, с която Рей се отправи към офиса си, беше повече от красноречива.

Райлин остана на тротоара, загледана след приятелката си.

Пълен успех.

— Здравей, Райлин.

Погледна през рамо и видя Кейд Морган да се приближава към нея. Той махна зад себе си.

— Току-що видях Сам Уилкинс, залян с капучино. Спомена нещо за романтично запознанство. Нямам представа за какво говореше. — Той спря до нея пред кафенето. — Е, какво изпуснах?

Райлин се усмихна. Горкият Кейд. Толкова близо и все пак — така далеч.

Може би следващия път.

 

 

За да забавляват клиентите си, „Роудс Нетуърк Консултинг“ (с други думи Кайл) бяха закупили луксозна ложа в спортната зала „Юнайтед Сентър“. Тя включваше четири самостоятелни места със съвършен изглед, двайсет и осем реда над игрището, сервитьорско обслужване, както и запазена маса в ексклузивния бар на стадиона.

Естествено, тъй като в момента „Роудс Нетуърк Консултинг“ нямаше никакви клиенти, ложата не беше видяла кой знае колко посетители. Ето защо, след като Джордан на практика беше заповядала двамата с Ник да излязат по мъжки, за да се „опознаят“, Кайл беше предложил да използват местата в залата, предлагайки на Ник да си доведе някой приятел. Самият той беше поканил Декс — действаше на принципа, че колкото са повече, толкова по-весело ще бъде.

Което май невинаги беше добра идея.

Кайл изгледа подозрително двамата агенти на ФБР (да, ето че вече бяха двама — очевидно се множаха като мокри гремлини), докато повдигаха червената завеса, която служеше вместо врата, и пристъпваха в ложата.

— Колко мило — каза той на Ник. — Довел си типа, който едва не ми счупи глезена, докато ми слагаше проследяващото устройство.

Ник се обърна към високия мъж с тъмни коса и очи до себе си.

— Съвсем бях забравил за това.

Другият агент (специален агент Джак Палъс, ако не го лъжеше паметта) изглеждаше не по-малко изненадан.

— Ти каза само, че имаш един билет повече. Не ми спомена кой друг ще дойде.

Ник премести поглед между Джак и Кайл.

— Това е малко неловко.

Забелязала пристигането на двамата агенти, сервитьорката се появи в ложата.

— Ще искате ли нещо за пиене?

Четири ръце се вдигнаха във въздуха.

— Бира.

След като сервитьорката излезе, Ник и Джак се настаниха на местата отзад, точно зад Кайл и Декс.

— За свое оправдание трябва да отбележа — обърна се Джак към Кайл, — че когато това стана, ти флиртуваше с гаджето ми. И ме нарече върколак.

Кайл, който беше забравил тази част от историята, се усмихна. В нощта, когато го освободиха от затвора, федералният прокурор Камерън Линд, придружавана от агент Палъс, се беше срещнала с него, за да му обясни, че е уредила да излежи остатъка от присъдата си под домашен арест — част от сделката, която Джордан беше сключила с ФБР и Федералната прокуратура, макар че по онова време Кайл не знаеше за това.

Като се има предвид, че федералният прокурор бе първата жена, ако не се брои Джордан, която Кайл беше виждал от месеци, и тъй като не си беше дал сметка, че с Палъс са двойка, той може и да й беше подхвърлил една-две съвършено безобидни, леко флиртаджийски забележки.

— Да кажем, че сте квит, а? — предложи Ник, местейки поглед между двамата.

Джак сви рамене и се обърна към Кайл.

— Не е, като да имам кой знае какъв избор. — Той кимна към Ник. — Маккол току-що го направиха старши специален агент. Не искам да ме пратят в Пеория по някаква неблагодарна работа, която ще отнеме една-две години, само защото съм прецакал нещата с бъдещия зет на шефа.

Кайл хвърли ужасен поглед на Ник.

— Зет?

Седналият до него Декс го потупа по рамото.

— Виждаш ли? А ти се тревожеше, че няма да има за какво да си говорим.

За щастие, нуждата от какъвто и да било по-сериозен разговор се изпари в мига, в който мачът започна. Като част от обещанието си да „положи усилие“, Кайл нарочно беше избрал среща между „Чикаго Булс“ и „Ню Йорк Никс“, тъй като Ник беше от Ню Йорк и очевидно беше страстен запалянко.

Отборното съперничество се оказа по-силно, измествайки предишното разделение между бивш престъпник и ФБР агент; запрелитаха грубички приказки. В края на краищата те бяха мъже — не бяха много разногласията, които не можеха да бъдат оставени настрани поне временно, докато се намираха на стадиона.

Малко преди почивката обаче, по време на един таймаут, се появи първата засечка.

— Е, как вървят нещата между теб и Райлин тези дни? — попита Декс нехайно.

Кайл се вкамени, както поднасяше бирата към устата си.

Ама че тъп начин да го хванат.

Беше на път от сряда насам и не бе имал възможност да обясни на Декс, че връзката му с прокурор Пиърс трябва да остане в тайна. Нито пък беше предполагал, че Ник ще доведе гаджето на нейната шефка на мача.

И все пак проклет да бъде, ако допуснеше да я разкрият. Беше й обещал да запази тяхната връз… — ъъъ, страстна авантюра без никакво обвързване — в тайна и възнамеряваше да удържи на дадената дума. Защото, ако тя си помислеше, че шефката й подозира нещо, със сигурност щеше да прекрати всякакви по-нататъшни срещи.

А той все още не беше готов да се откаже от Райлин.

Така че се протегна в стола, придавайки си нехаен вид.

— За съжаление, никак. Тя ме отряза онази нощ в клуба. Нещо за това, как не смесвала работата с удоволствието.

Декс се намръщи, обяснимо объркан, тъй като онази нощ Кайл му беше казал, че си тръгва с Райлин, и отвори уста, за да попита нещо.

Кайл поклати едва забележимо глава.

Декс направи пауза, а после погледна към Джак и Ник, усетил, че става нещо.

— Кофти — каза той, също толкова нехайно. — Мислех си, че онази нощ ще ти се отвори парашутът.

— И не само ти — засмя се Кайл. — Не било писано, предполагам.

— За Райлин Пиърс ли говорите?

Въпросът дойде от Джак. Кайл погледна през рамо и видя, че федералният агент се взира любопитно в него.

— Как позна? — отвърна Кайл с все същото безгрижно изражение.

Джак сви рамене.

— Не беше трудно. Името е необичайно. Пък и знам, че си работил с нея. Партньорът ми Сам Уилкинс спомена, че Райлин те е разпитвала във връзка с разследването по случая „Куин“.

Проклети агенти на ФБР и федерални прокурори. Очевидно бяха страшно гъсти, когато ставаше дума да си завират носа в чуждите работи.

— А, ясно.

Джак отпи от бирата си.

— Докато работеше с Райлин, тя разказа ли ти историята за метамфетаминовата лаборатория?

Кайл го погледна изпитателно — изведнъж агентът му се стори адски бъбрив, разговорлив. Забеляза също така, че Ник ги наблюдава внимателно.

— Не си спомням.

— Историята си я бива. Обиколи всички офиси на ФБР — каза Джак. — Преди няколко години твоята приятелка Райлин работела по някакъв голям случай с наркотици в Сан Франциско. Организирана престъпна групировка, която имала нелегална лаборатория за метамфетамини в някаква обрасла с дървета част на града. Така или иначе, тя заявила на агентите, водещи разследването, че иска да види лабораторията с очите си. Ала в деня, в който се разбрали да я заведат, тя много бързала заради явяване в съда или нещо такова и се появила на срещата с пола и високи токчета.

Кайл се усмихна при тези думи. Естествено, че се беше появила с пола и високи токчета.

— И така, двамата агенти, вероятно наперени и самонадеяни, решили да не й казват точно какво представлява лабораторията — продължи Джак. — Откарали я насред гората и я завели до една десетина метрова дупка в земята, покрита с метална врата, нещо като люк на подводница. Когато я отворили, отдолу нямало нищо, освен няколко метра стълба, спускаща се в земята.

— Звучи като нещо от „Изгубени“ — подхвърли Декс.

— Именно. — Джак наклони глава на една страна и погледна към Кайл. — Хей, някой казвал ли ти е някога…

— Само хора, които очевидно си нямат собствен живот, като се има предвид, че сериалът свърши преди две години — изръмжа Кайл и махна нетърпеливо с ръка. — Да се върнем към този подземен люк.

Можеше да си представи Райлин, в една от нейните полички и с високи токчета, застанала насред гората с двама задници от ФБР, мъчещи се да я смутят.

Джак продължи с историята:

— И така, Райлин и двамата агенти застанали над вратата, при което тя посочила към дупката в земята и попитала: „Там долу ли отиваме?“. Те казали „да“ и естествено, като я гледали с пола и токчета, решили, че ще се откаже. Вместо това тя си събула обувките, пъхнала ги в колана си отзад, сякаш това е нищо работа, и казала: „Защо аз да не сляза първа? Така вие, момчета, няма да се изкушите да ми надничате под полата“. И поела надолу по стълбата.

Кайл избухна в смях. Човече, това момиче понякога страшно го впечатляваше.

Всъщност — през цялото време.

— Прав си. Историята наистина си я бива. — Придържайки се към ролята си, той поклати глава с престорено съжаление. — Твърде жалко, че между нас не се получи. Бихме могли да си изкараме страхотно.

— Кой знае? — подхвърли Джак. — Чух слух, че двамата с Кейд Морган доста са се сближили. Ако ме разбираш.

Морган.

Неговото проклятие.

Кайл стисна облегалката на стола си толкова силно, че беше цяло чудо как тя не се строши в ръката му.

— Браво на Морган — успя да каже нехайно.

В този миг се разнесе сигналът за край на полувремето.

Ник се изправи.

— Таблото не лъже, спортни запалянковци — заяви той, тържествуващ, че „Никс“ води с осем точки. — Което, ако си спомням правилно, означава, че един от вас ми дължи питие. — Той стисна рамото на Кайл. — Тази чест се пада на теб, Сойър. Да идем на бара.

 

 

В мига, в който Кайл и Ник отидоха на бара в частния салон на спортната зала, изражението на федералния агент стана по-сериозно.

— Даваш си сметка, че си подложен на разпит, нали?

— Наясно съм, благодаря — отвърна Кайл сухо.

И това изобщо не му харесваше.

— Палъс те размекна с историята за метамфетаминовата лаборатория, след което ти поднесе коментара за Морган, за да види реакцията ти. Изпитан трик. — Ник махна на бармана. — Два бърбъна, без лед.

— Мисля, че приятелят ти Джак ще направи добре да си гледа неговата работа.

— Джак е свястно момче. И фантастичен агент — отвърна Ник. — Ала първият му приоритет е и винаги ще бъде да защитава главния прокурор. И ако смята, че има нещо, което Камерън би трябвало да знае, като например това, че един от топпрокурорите й се среща с туитър терориста, веднага ще й докладва.

Той кимна, когато барманът сложи две уискита пред тях, и подаде едното на Кайл.

— Вземи. Изглеждаш така, сякаш се нуждаеш от него.

Кайл пое чашата.

— Вярно ли е това, което Палъс каза? Наистина ли се носят слухове за Райлин и Морган?

— Просто офисни клюки. Не бих им обръщал внимание.

Малко беше късничко за това.

Мисълта, че Райлин „се сближава“ с Кейд Морган, каквото и да означаваше това, го настъпи по болното място.

— Нека те попитам нещо. Ако заподозреш, че някой се опитва да свали сестра ми, колко точно ще се ядосаш?

Ник отпи от уискито си.

— Възможно е да съм изхвърлил един тип от магазина й, защото флиртуваше с нея. — Той сви рамене. — Истински задник. Вътре носеше шал. — Той изгледа Кайл любопитно. — Нямах представа, че нещата между теб и Райлин са толкова сериозни.

— Не са.

— Тогава не би трябвало да има никакво значение какво прави тя с Морган, нали?

Кайл се размърда неловко; не беше готов да отговори на този въпрос.

— Какво е това, още един разпит?

— Извинявай. Навик. — Между тях се възцари мълчание, докато Ник не се прокашля. — Виж, Кайл, знам, че не започнахме по най-добрия начин. Но ще ти кажа същото, което казах на баща ти в деня, когато се запознах с него — сестра ти означава всичко за мен. А там, откъдето идвам, семейството е нещо много важно. Така че имай това предвид… — Той протегна ръка. — Много бих се радвал, ако с теб успеем да оставим миналото зад гърба си и продължим напред.

Кайл се поколеба за миг, а после стисна ръката на другия мъж.

— Джордан ти е излязла и на теб с речта за сближаването, нали?

Ник се ухили.

— Беше ми наредено да „положа усилие“. След което се очаква да изровя колкото се може повече информация за теб и Райлин. Вероятно просто ще й кажа, че грейна като коледна елха, когато чу историята за метамфетаминовата лаборатория.

— Прекрасно. Сега вече двама от вас ми се бъркат в работата — сухо каза Кайл.

Ник го потупа по гърба.

— Свиквай, Сойър. За това са семействата.