Джули Джеймс
През онази нощ (22)

22.

И ти просто си тръгна?

Райлин сви рамене.

— Какво се очакваше да направя?

Двете с Рей си бяха намерили маса на открито в „Китчън“, популярно кафене на няколко пресечки от апартамента й. Естествено, беше се обадила на Рей още същия следобед, за да й докладва за сексуалните подвизи.

Райлин капна малко кленов сироп върху пържените си филийки с кокос и продължи, докато Рей отпиваше от своята мимоза^[1].

— Да излезем на кафе и палачинки? Миналата нощ си изкарах добре, но това е всичко.

Веждите на Рей подскочиха.

— Колко добре?

Райлин се усмихна дяволито.

— В три рунда. Включително и един под душа. — И тя отхапа дръзко от пържената си филийка, без да каже нищо повече.

Рей се разсмя.

— Леле. Очевидно трябва да си намеря бивш затворник. При положение че затворът вероятно е единственото място в този град, където все още не съм потърсила „Правилния“ — сухо добави тя.

— Какво стана с мъжа на бара от снощи? — попита Райлин. — Доста дълго си приказва с него.

Рей въздъхна.

— Беше симпатичен. Не знам… — Тя сви рамене, някак обезкуражена. — Все очаквам магическия миг, в който ще срещна някой мъж и просто ще знам. Ала може би моята история няма да бъде такава. — Тя погледна към Райлин и махна с ръка. — Не ми обръщай внимание. Точно днес не искам да говорим за несъществуващия ми любовен живот.

— Сигурна ли си? — попита Райлин.

Всъщност тя имаше идея по този въпрос — опитваше се да измисли хитър начин да запознае Рей с един необвързан, привлекателен прокурор от офиса й, но все още не беше изпипала подробностите. Трябваше да действа много внимателно, защото приятелката й ненавиждаше да я сватосват.

— Напълно — заяви Рей. — Да се върнем към онази част от историята, в която си се изнесла от луксозния апартамент на невероятно сексапилния наследник на милиони, който очевидно здравата е хлътнал по теб. Каква кучка. — Тя се усмихна. — Леле. Наистина ли го казах на глас?

Сега беше ред на Райлин да махне с ръка.

— Онзи невероятно сексапилен наследник на милиони си е съвсем добре. Вярвай ми, Кайл Роудс не чезне в апартамента си по мен. Този тип сменя жените по-често, отколкото аз бележниците си.

— Да, ама нали чу какво каза приятелят му Декс. За това, че се прибрал, ухилен до ушите, след като те изпратил до вас в нощта, когато се запознахте.

Райлин не отговори веднага. Това беше наистина мила история. И все пак.

— Било е преди девет години, Рей. Оттогава са се случили толкова много неща. Той вече не е просто неизвестен, очарователно дразнещ студент с бархетна риза и туристически обувки. — Тя се огледа наоколо и понижи глас. — Сега той е туитър терористът. А аз съм федерален прокурор. Това не може да стигне много далеч. Само преди шест месеца моят офис води дело срещу Кайл. Нарекоха го „киберзаплаха за обществото“. Знаеш ли колко неловко би било в работата, ако някой открие, че двамата спим заедно?

— Би било странно. Няма съмнение — съгласи се Рей с нея.

— Именно. А аз не искам нещата да бъдат странни. Имам планове за бъдещата ми кариера, да им скрия топката на колегите и да си създам име. И това име няма да бъде Новото-момиче-което-изчука-туитър-терориста.

— Хмм. — Рей направи физиономия. — В такъв случай никак не ми е приятно именно аз да ти го съобщя… обаче двамата с Кайл сте в светската хроника.

Сърцето на Райлин спря.

— Какво? Не.

— Не те споменават по име — побърза да уточни Рей и като извади айфона си, отвори една страница за клюки в интернет. — Изчаквах да ти кажа, защото си мислех, че страшно ще ти хареса. Май не съм познала. — Тя зачете на глас: — „Кайл Роудс, туитър терористът и син на бизнесмена милиардер Грей Роудс, се завърна на светската сцена в нощта на нетърпеливо очакваното откриване на новия нощен клуб в «Голд Коуст» «Файърлайт», където бе забелязан в интимна близост с непозната тъмнокоса секс бомба с умопомрачителна червена рокля. Осведомени източници твърдят, че двамата били напълно погълнати един от друг, когато си тръгнали от клуба заедно.“

Поразена, за миг Райлин не можа да каже нищо. Наум прокле магическата червена рокля.

— Погледни го от хубавата страна — наричат те „тъмнокоса секс бомба“.

Ако обстоятелствата бяха различни, Райлин би се надувала най-безсрамно цели две-три минути, ала сега беше прекалено заета с това, да се паникьосва. През март я бяха снимали заедно с Кайл, онази фотография, която беше обиколила всички медии. Ако някой направеше връзката между това и „тъмнокосата секс бомба“, с която го бяха видели снощи…

Това никак не беше добре.

— Нямат наши снимки в клуба, нали? — попита тя притеснено.

— Само една, на която те зяпа в гърдите. — Рей остави телефона, видяла лицето на приятелката си. — Шегувам се. Дишай дълбоко, Рай. Всичко е наред. Никой няма да разбере, че си ти. Чикаго е голям град, пълен с тъмнокоси жени.

— Точно така. — Райлин изпусна дъха си и започна да се съвзема, мислейки си колко близо бе стигнала до това, да бъде разкрита.

Прекалено близо.

 

 

Докато Райлин се прибираше от кафенето, телефонът й иззвъня. За миг, докато ровеше из чантата си, тя се зачуди дали Кайл не й се обажда заради написаното в светската хроника. Почти можеше да чуе ниския му закачлив глас: „Обаждам се просто за да видя как е любимата ми тъмнокоса секс бомба. Реших да проверя дали си навита за рунд номер четири тази вечер, госпожо адвокат.“

Райлин най-сетне намери телефона си.

О, просто майка й.

— Мамо… здравей.

— Май бях права, като те предупредих за онзи Кайл Роудс.

Райлин спря насред кръстовището, минала незабавно в повишена бойна готовност. Как бе възможно майка й да е научила нещо чак във Флорида? Реши да се държи нехайно.

— Не съм сигурна, че те разбирам, мамо.

— Тъкмо чета „Чикаго Трибюн“ в интернет — отвърна Хелън. — Туитър терористът отново е в светската хроника.

— Четеш светската хроника?

— Естествено. Как иначе ще съм в крак с местните клюки, когато сме тук до края на зимата?

И под „края на зимата“ тя имаше предвид началото на май.

— Още не съм я прочела — каза Райлин. Строго погледнато, наистина беше така, само я беше чула. — Сутринта бях заета, а после отидох да обядвам с Рей. Тъкмо се прибирам.

— Очевидно са го забелязали в някакъв популярен нощен клуб. Тръгнал си е със загадъчна тъмнокоса брюнетка в червена рокля. Вероятно някаква уличница, с която се е запознал същата нощ. — А после майка й смени темата, продължавайки да бъбри весело: — Както и да е, какво ново при теб, миличка? Прави ли нещо интересно снощи?

Да. Секс с Кайл Роудс.

— Ами не, нищо особено. С Рей излязохме на по питие. — Райлин реши, че ще е най-добре да позамаже подробностите, при положение че майка й току-що я беше нарекла „уличница“. — Просто от любопитство, каква е тази враждебност към Кайл Роудс? Та ти дори не го познаваш.

— Нали ти казах. Не ми хареса начинът, по който те гледаше на онази снимка. Кой зяпа една напълно непозната жена по този начин, и то в съдебната зала? Фирмата ми непрекъснато представляваше мъже като него. Заможни, очарователни, смятат, че притежават света и че могат да правят каквото си поискат.

— Не е, като да е убил някого, мамо. Просто е затворил туитър — напомни й Райлин. Знаеше, че звучи така, сякаш заема отбранителна позиция, но думите на майка й я подразниха. Тя лично беше видяла истинския Кайл Роудс, мъжа, който въпреки всичко по собствено желание й бе помогнал в случая „Куин“. Да, имаше си своите недостатъци, но имаше и добрите си страни. И то не само голите.

Тя побърза да смени темата, тъй като не искаше да говори повече за Кайл Роудс, светската хроника на „Чикаго Трибюн“ или каквото и да било, свързано с миналата нощ. Беше си извадила поука — да отиде в апартамента на Кайл беше истинска лудост. А Метамфетаминовата Райлин не правеше луди неща.

От днес нататък.

Малко след като се прибра у дома, тя приключи разговора с майка си и пусна чантата си на пода в спалнята. Натъпкана до пръсване с пържени филийки с кокос и напълно изтощена след нощта на разврат е Кайл, тя си свали обувките и се пъхна в леглото, за да поспи.

Събуди се след повече от три часа от звъна на мобилния си телефон. Седна в леглото, замаяна от съня и объркана от факта, че навън бе започнало да се стъмва. Наведе се и посегна към чантата си, мърморейки, докато ровеше за телефона. Силно се надяваше някой да е умрял… буквално. Ако не се обаждаше агент на ФБР, Службата за борба с наркотиците, Тайните служби или Бюрото за алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия, за да й съобщи за сериозен проблем по някой от случаите й, щяха да хвърчат глави.

Най-сетне извади телефона от чантата си и видя, че на екрана пише „Непознат номер“.

— Райлин Пиърс.

От другата страна се разнесе познат мъжки глас.

— Не мога да повярвам колко е хубаво отново да чуя гласа ти.

Райлин се изтегна в леглото, неспособна да скрие изненадата си.

— Джон.