Джули Джеймс
През онази нощ (21)

21.

Когато се събуди и почувства топлото кораво тяло до себе си, за части от секундата Райлин си помисли, че отново е в Сан Франциско с Джон.

Ала щом отвори очи и се огледа наоколо (щори, закриващи прозорци, които стигаха от пода до тавана; плюшени тъмносиви завивки и големи възглавници на леглото; огромен плазмен телевизор на стената), изведнъж си спомни.

Кайл.

Докато меката утринна светлина се процеждаше през щорите, действителността изведнъж я връхлетя.

Беше преспала с бивш затворник.

И не кой да е бивш затворник — беше преспала с туитър терориста, един от най-известните престъпници, осъдени през последните години от Прокуратурата, в която работеше. Мъж, който само допреди ден бе неин свидетел.

„Тази нощ няма да бъда добро момиче.“

Е, определено го беше постигнала.

Докато лежеше в леглото на Кайл, не изпитваше вина, чувстваше се просто… някак странно. Метамфетаминовата Райлин не смесваше работата с удоволствието. Не излизаше с колеги, не преспиваше с бивши свидетели и определено не правеше секс с бивши престъпници.

Тя бързо прерови спомените си от изминалата нощ.

И то какви спомени.

В главата й изскочи изключително ярка еротична картина, в която тя възсядаше Кайл за втори рунд, прокарвайки ръце по коравите мускули на гърдите му, а той мълвеше името й, докато тя го яздеше. А после този образ отстъпи място на друг, в който двамата стояха под душа с пара, и докато горещите му струи масажираха чувствено кожата й, Кайл беше коленичил пред нея, притискайки я към топлия мрамор, а стоновете, които устата му изтръгваше от гърдите й, отекваха в огромната баня.

Райлин спря внезапно, спомнила си онзи миг.

О, господи, душът.

Ръката й се вдигна към бъркотията от разрошени къдрици около главата и раменете й.

Страхотно.

Време бе да се изпари от тук.

Хвърли поглед през рамо към Кайл, който спеше с лице към нея, пъхнал ръка под възглавницата. При вида на наболата брада по линията на челюстта му и леката извивка на устните му Райлин трябваше да потисне порива да се сгуши до него, да прокара ръце по невероятното му тяло и да го събуди за рунд номер четири. За съжаление, това бе в пълен разрез с плана й: а) да се погрижи снощният сексуален маратон, колкото и да бе невероятен, да си остане изолиран случай и б) да се изнесе от тук, преди Кайл да забележи, че косата й изведнъж бе заприличала на разплетена кошница.

Измъкна се от леглото много бавно и чисто гола. Намери бикините си на пода до леглото и тихичко ги обу. След това прекоси стаята на пръсти и отиде до креслото, където миналата нощ беше правила стриптийз пред Кайл (много забавно и палаво, ала сега нямаше време да се отдава на още горещи спомени), и откри сутиена, обувките и роклята си. Обърнала гръб на леглото, тя побърза да си сложи сутиена, а после осъзна, че ципът на роклята й ще вдигне твърде много шум и може да събуди Кайл. Реши да се облече и да си обуе обувките в хола. Наведе се да ги вдигне и…

— Много готино.

Райлин се изправи рязко, притиснала роклята към гърдите си, и погледна през рамо.

Облегнат на лакът, Кайл я наблюдаваше с развеселено изражение.

— Бягаме от местопрестъплението, а, госпожо адвокат?

Този мъж понякога я разчиташе като отворена книга.

— Не — отвърна Райлин отбранително. Поне не и по причините, които той вероятно подозираше. Тя нямаше проблем със секса, с нито един от трите изпепеляващи рунда. Това, което я притесняваше донякъде, беше частта с бившия престъпник. — Просто трябва… да отида някъде.

Той погледна часовника на нощното шкафче.

— В седем и половина в събота?

— Рано сутринта е. А и първо трябва да мина през вкъщи и да си взема душ, естествено.

— Естествено. Един съвет, госпожо адвокат: измисляй оправданията си за бягство от предишната нощ.

Добре. Беше забравила, че си има работа с професионалист.

— Ще го имам предвид за следващия път.

Тъй като вече нямаше нужда да пази тишина, тя нахлузи обувките си и тъкмо се канеше да си облече роклята, когато забеляза начина, по който Кайл се взираше в нея, докато тя стоеше пред него само по бельо и високи токчета.

Очите му изведнъж станаха топли и потъмняха, докато попиваха гледката.

— Може би няма да е зле да поостанеш още малко.

Обаянието на тези чувствени сини очи беше изкусително.

А после погледът му се вдигна към шубрака, избуял изведнъж върху главата й.

— Леле. Аз ли направих това на косата ти? — Изглеждаше странно доволен от тази мисъл.

Райлин си отбеляза наум да пъхне една маша в чантата си следващия път, когато прави секс под душа с един милиардер и бивш затворник. Не че щеше да има следващ път.

— Не всички от нас имат късмета да притежават стряскащо съвършена коса като от реклама за шампоан. Така става, когато е влажна.

Лицето му придоби порочно изражение.

— Знам точно какво става, когато си влажна, госпожо адвокат.

Е, добре, това си го изпроси сама.

— Обикновено има цял куп пъшкане и стенания — продължи той. — Макар че любимата ми част е начинът, по който произнасяш името ми…

— Кайл — прекъсна го Райлин и го изгледа свирепо.

— Не, не така. Малко по-пламенно и ентусиазирано. — Той потупа леглото до себе си. — Нека го поупражняваме, докато не стане съвършено.

— Тръгвам си — заяви Райлин.

— Така ли? Защото на мен ми се струва, че се опитваш да не се усмихнеш.

Е, добре, може и да се опитваше. Ала въпреки това щеше да си тръгне.

— Понеже спомена косата, да ти се намира ластиче?

Достатъчно неприятно бе, че трябваше да извърви пътя на срама през фоайето на сградата, облечена в червената си рокличка. За нищо на света нямаше да допусне някой да види точно колко раздърпана беше след една нощ с Кайл Роудс.

— Ще намеря нещо. — Той отметна завивките, предлагайки й съвършен изглед към невероятното му тяло, начело с възбудения му пенис (сериозно, това нещо спадаше ли изобщо някога?), и заобиколи леглото. Грабна сивите си боксерки от пода и ги нахлузи. — Видях, че погледна.

Хванаха я.

— Просто отбелязах, че имаш наистина впечатляващи… бедра.

— Тичам редовно.

Райлин си го представи, плувнал в пот, как сваля дрехите си, когато се прибере в апартамента след джогинга.

Хмм.

— Госпожо адвокат, ако искаш да си тръгнеш, съветвам те да не ме гледаш по този начин, докато стоиш в спалнята ми само по бельо и високи токчета.

Тя примига. А, да — трябваше да си върви.

— Съжалявам. Ластичето?

Докато Кайл отиде да потърси в банята, Райлин си облече роклята и излезе от спалнята. Чантата й беше в коридора и за щастие, освен телефона и ключовете й, вътре имаше пакетче ментови бонбони. Тя лапна един и хвърли поглед в голямото огледало с рамка в преддверието.

Страхотно. Пощуряла коса и никакъв грим.

— Опитай това.

Кайл се появи зад нея в огледалото и й протегна ръка.

Райлин погледна надолу и видя черно ластиче за коса върху дланта му.

— Забравено от някоя от фотомоделите?

Той я изгледа.

— Не, мое е. Тази стряскащо лъскава коса като от реклама за шампоан ми пречи, ако не я вържа, когато тичам.

Райлин взе ластичето с усмивка и се залови да среши косата си с пръсти.

— Не мога да си те представя с опашка.

— Не е опашка. Просто я прибирам отстрани и отгоре.

— Аха. Някакво подобие на кок.

— Спомняш ли си какво казах снощи? За това, че си трън в задника ми?

Спомняше си, и още как. Беше го казал веднага след като я беше довел до два от най-невероятните оргазми в живота й. А после ги беше последвал с още два.

Пропъждайки спомените от главата си, Райлин се дръпна назад, за да провери как изглежда косата й, която бе успяла да прибере в неравна, рошава опашка.

— Вероятно не е толкова хубава, колкото твоя кок, но ще трябва да свърши работа.

А после срещна погледа на Кайл в огледалото.

— Миналата нощ беше страхотна.

Както обикновено, изражението му не можеше да бъде разтълкувано.

— Това трябваше аз да го кажа.

И вероятно го беше правил много пъти, сигурна бе Райлин. Не че това имаше значение. Успя да извика закачлива усмивка върху устните си.

— Нищо не ти пречи да го кажеш — пошегува се тя.

Кайл я завъртя към себе си и като се наведе, я целуна нежно по устните.

— Миналата нощ беше страхотна.

Тъй като нямаше какво повече да се каже, Райлин се отдръпна и се отправи към вратата. Едва сега забеляза, че той беше нахлузил чифт дънки, след като беше намерил ластичето, и изведнъж си даде сметка, че това вероятно е последният път, в който вижда Кайл Роудс — сексапилен, гол до кръста и бос, застанал по дънки в преддверието си, докато двамата се сбогуват.

Обърна се и сграбчи бравата, канейки се да отвори вратата, когато той я спря.

— Райлин… почакай.

Сърцето й прескочи един удар, когато той прекоси преддверието със сериозно изражение, протегна ръка…

… и вдигна ципа на роклята й.

— Току-що го забелязах.

— Ааа. Благодаря. — Райлин отключи вратата и я отвори. — Ами… ще се чуем.

— Знаеш къде да ме намериш, госпожо адвокат.

А после тя пристъпи в коридора и се приближи до асансьорите. Докато натискаше копчето, чу как ключалката изщрака тихо зад гърба й.