Джули Джеймс
През онази нощ (2)

2

Осветлението на бара се включи — сигнал, че е време всички да си вървят.

Райлин си погледна нетърпеливо часовника, видя, че е един и петнайсет сутринта, и се зачуди защо ли Рей се бави толкова в тоалетната. Не мислеше, че й е прилошало — вярно, и двете бяха обърнали по няколко питиета тази вечер, но го бяха направили в продължение на часове.

Когато за трети път през последните пет минути някой се бутна в нея, докато отиваше към изхода, повлечен от тълпата пияни посетители, Райлин реши, че ще е най-добре да провери какво става с Рей. Движейки се срещу течението на множеството, тя влезе във вътрешността на бара. Без никакво предупреждение някой се блъсна в нея отляво, разливайки бирата си върху черната й блуза.

Потръпвайки, когато студената лепкава течност покапа между гърдите й и се спусна по корема, Райлин вдигна яростен поглед към виновника — някакъв тип с бейзболна шапка с гръцки букви, нахлупена ниско над челото.

— Направо върхът — сухо каза тя.

Той се усмихна накриво.

— Съжалявам — отвърна, след което се обърна и бутна приятеля си. — Виж какво направих заради теб, задник такъв.

Докато Задник и Сие се отправиха към изхода на бара, без да я поглеждат повече, Райлин поклати глава.

— Първокурсници — измърмори тя под носа си и реши, че беше дотук с университетските барове.

Вярно, алкохолът беше евтин, ала очевидно трябваше да си намерят място с малко по-възпитани посетители.

— Е, хайде сега, госпожо адвокат. До неотдавна това спокойно би могъл да бъде кавалерът ти за бала по случай влизането ти в женския клуб.

Райлин начаса разпозна насмешливия тон. Обърна се и видя господин Самодоволни трапчинки, наричан още Кайл Роудс, облегнат на бара и кръстосал дългите си крака.

Приближи се до него, твърдо решена да запази хладнокръвие пред лицето на такава неоспорима привлекателност, и се опита да прецени точно колко я дразнеше това, че преценките му за нея започват да стават все по-точни. Тя действително беше влязла в един от женските клубове и действително беше ходила по клубни балове и други тържества, пълни с пияни типове с бейзболни шапки, които, рано или късно, неизменно разливаха бирата си върху нея. Доброто старо време.

Тя спря до Кайл на бара и посочи купчинката салфетки до него.

— Кърпичка, ако обичаш.

— Няма ли да ми кажеш, че изобщо не съм познал за кавалера ти за бала преди малко?

— Случайно налучка. — Райлин протегна ръка и повтори: — Кърпичка.

Кайл я огледа, след което се обърна към мъжа зад бара.

— Да ти се намира някоя хавлия, Дан?

— Няма проблем, Кайл. — Дан отвори някакъв шкаф под бара и извади чиста кърпа. Подаде я на Кайл, който я връчи на Райлин.

— Благодаря. Очевидно тук те познават, Кайл. — Тя натърти името му, така че да не се налага да се преструва, че не го знае, ако той решеше да й се представи. По някаква причина не й се искаше да научи, че Рей й беше казала кой е.

— Управителят ми е приятел. — Кайл махна към двамата си приятели, които играеха билярд в ъгъла. — Дава ни безплатни питиета. Готина далавера, нали?

Райлин потисна смеха си. И през ум не би й минало, че синът на един милиардер може да го е грижа за „далавери“. Разбира се, никога досега не бе срещала син на милиардер, така че нямаше откъде да знае за какво ги е грижа.

Попи мократа си блуза с кърпата, благодарна, че е черна и няма защо да се притеснява да не започне да прозира. Донякъде очакваше Кайл да подхвърли някаква саркастична забележка за начина, по който платът бе залепнал за гърдите й, ала той не каза нищо. А когато приключи с кърпата и я остави на плота, вдигна глава и видя, че очите му я гледат, а не са впити и гърдите й.

— Е, къде са приятелите ти? — попита я.

Мамка му! Рей. Напълно беше забравила за нея, след като онзи тип разля бирата си отгоре й.

— Добър въпрос. — Райлин се огледа наоколо и видя, че барът с почти празен, с изключение на неколцина размотаващи се клиенти. Нито Рей, нито някой друг от групичката й беше сред тях.

Положението започваше да става странно.

— Трябваше да се видим на изхода, след като излезе от тоалетната, но тя така и не се върна… Извини ме за малко. — Райлин го остави до бара и се отправи към женската тоалетна. Провери набързо кабинките и установи, че до една са празни.

След като излезе от тоалетната, тя се приближи до широкото дървено стълбище, отвеждащо на втория етаж. Начаса един от охраната й препречи пътя.

— Барът е затворен — заяви той. — Трябва да си вървите.

— Търся приятелката ми, която каза, че отива в тоалетната. На втория етаж също има тоалетна, нали?

— Да, но тя е празна. Току-що проверих.

— Има ли някой на бара? Високо момиче със светлокестенява коса и червена блуза?

Охранителят поклати глава.

— Съжалявам. На втория етаж няма никого.

Кайл изникна до нея миг след като охранителят си тръгна.

— Е, добре, сега вече започвам да се притеснявам — каза Райлин по-скоро на себе си, отколкото на него.

— Има ли мобилен телефон? — попита Кайл.

Райлин се намръщи.

— Тя има, но не и аз. — Улови погледа му и веднага зае отбранителна позиция. Рей, както и общо взето, всички, които познаваше, цяла година я тормозеха да си вземе мобилен телефон. — Хей, договорите никак не са евтини.

Кайл извади черен апарат от джоба на дънките си.

— Има такова нещо като „безплатни минути“. Добре дошла в 2003 година.

— Ха-ха. — Райлин се поколеба дали да не го измери с изпепеляващ поглед, но се отказа — телефонът му действително щеше да й бъде от полза. Сарказмът можеше да почака.

Взе апарата от Кайл, давайки си сметка, че за втори път приема помощ от него в рамките едва на пет минути. Доброто възпитание я задължаваше да прояви поне елементарна учтивост към него.

Мамка му.

Набра номера на Рей и зачака.

— Ало? — разнесе се обърканият глас на приятелката й от другата страна.

Райлин въздъхна с облекчение.

— Рей, къде си? Стоя тук като някаква идиотка и те чакам да излезеш от тоалетната, а ти изобщо не си там.

— Carpe diem.

Райлин се поотдръпна от Кайл.

— „Carpe diem“? Какво искаш да кажеш? — Имаше странното чувство, че следващите думи на приятелката й никак няма да й харесат.

— Означава „Не ме убивай“ на латински.

О, господи.

— Какво си направила, Рей?

— Ето какво стана. Когато излязох от тоалетната, видях Кайл Роудс на бара. Оглеждаше те и реших, че ако ти нямаш намерение да се позабавляваш след тежката година, която преживяхме, аз ще се погрижа забавлението да дойде при теб. Така че събрах останалите и се изнесохме през задния вход.

— Не си го направила…

— Направих го и още как. Той е син на милиардер, Райлин. И е страхотно привлекателен. Всъщност би трябвало да ми благодариш. Вече сме на една пресечка от апартамента на Шейн и смятам да поостана там известно време. Да ти дам свобода на действие.

Райлин още повече понижи глас.

— Това е в разрез с женския код, Рей. Никога не изоставяме една от нас. Сега трябва да се прибера сама.

— Не и ако всичко се развие по план… — Рей прозвуча като някой зъл гений… а после гласът й придоби престорено свенлив тон. — Чий е този телефон всъщност?

Сякаш Райлин щеше да й отговори.

— Като се замисля, май наистина ще те убия. След което ще открадна черните ти обувки на „Маноло“, които си купи миналата зима, и ще танцувам с тях на погребението ти. — И тя затвори рязко.

След това се приближи до Кайл и му върна телефона.

— Е? — попита той.

Райлин бързо измисли оправдание.

— На един от приятелите ни му станало лошо и се наложило Рей и останалите да го отведат у дома възможно най-бързо.

— Или пък те е зарязала, за да се окажеш тук заедно с мен.

Райлин махна с ръце.

— Е, добре, това си е направо плашещо. Как разбра?

Кайл сви рамене.

— Чух „carpe diem“ и се досетих. Имам близначка и знам какви страхотии стават в мозъците им, когато тя и приятелките й преминат на режим „Сватовничество“.

Райлин се изчерви.

— Наясно си, надявам се, че аз нямам нищо общо с това.

Кайл изглеждаше по-скоро развеселен, отколкото подразнен от кроежите на Рей.

— Не се безпокой, госпожо адвокат, няма да те обвиня в съучастничество в заговор. — Той кимна към вратата. — Хайде. Ще те изпратя до вас.

Райлин се отправи към изхода.

— Благодаря, но не е нужно. Живея само на осем пресечки от тук.

Кайл изсумтя пренебрежително и я последва към вратата.

— Да не мислиш, че ще оставя една жена да се прибира сама в един и половина сутринта? Майка ми не ме е възпитала така.

— Няма да те издам, ако обещаеш и ти да не й казваш. — Не че Райлин изгаряше от желание да се прибира сама през нощта, ала би излъгала, ако кажеше, че в първите курсове не го беше правила. Освен това Кайл Роудс на практика беше непознат. Откъде би могла да е сигурна, че той не е опасен?

Кайл я спря точно пред вратата.

— Не е само майка ми. Аз също смятам така. Сестра ми следва в „Нортуестърн“. Ако научех, че някое копеле я е оставило да се прибере сама толкова късно, щях да му сритам задника. Така че няма да се отървеш толкова лесно от мен. Независимо дали ти харесва, или не.

Райлин прехвърли през ума си възможностите пред себе си.

Онова за сестра му беше прозвучало достатъчно откровено. Доколкото можеше да прецени, Кайл Роудс беше самонадеян и опасен, но не по този начин.

— Е, добре. Може да ме изпратиш до нас. — Тя замълча за миг. — Благодаря ти.

— Виждаш ли? Толкова ли беше трудно да си мила с мен.

Райлин бутна вратата и прекрачи навън. Както обикновено, пред бара се беше струпала гъста тълпа — студенти, обсъждащи жизненоважни въпроси, като този на кой купон да отидат сега и дали да се отбият в „Ла Бамба“, за да си вземат по някое бурито на път за натам.

— Сигурна съм, че тук е пълно с жени, които на драго сърце биха били мили с теб — заяви тя на Кайл, докато си проправяше път в навалицата.

Кайл я последва.

— Кой си съчинява сега?

— Ти висиш в бара, тормозейки непознати жени, които купуват цял куп напитки. Не е нужно да си гений, за да се досети човек, че не за първи път „изпращаш“ някое момиче до вкъщи.

— Първо на… — Кайл беше прекъснат, когато групичка жени, поели в обратната посока, го раздели за миг от Райлин. Без да обръща внимание на заинтригуваните им погледи, той продължи: — Първо на първо, не тормозя никого. Второ на второ, нямам навика да вися по баровете и да свалям жени. Тази вечер беше изключение. Забелязах те на масата с приятелите ти и те последвах, когато отиде на бара.

— Защо?

Той сви нехайно рамене.

— Реших, че си апетитно парче.

— Благодаря — сухо каза Райлин.

Сериозно почерпен студент от долните курсове се зададе с клатушкане насреща им. Кайл улови Райлин през кръста и я дръпна от пътя му, преди той да се беше блъснал в нея.

Спряха на ъгъла, на безопасно разстояние от пияния тип, и зачакаха да светне зелено. Кайл плъзна поглед по нея.

— Тогава нямах представа, че ще се окажеш толкова… пиперлива.

— Никой не ти пречи да анулираш първоначално изразения интерес.

Кайл се разсмя.

— Исусе, ти наистина си готова за адвокат. Нищо няма да анулирам. Нямам нищо против апетитно и пиперливо. Всъщност намирам го за страшно привлекателно у едно момиче. — Той наклони глава на една страна, обмисляйки го. — Както и в пилешките крилца.

Райлин се обърна и го зяпна.

— Наистина ли току-що ме сравни с пилешки крилца?

— Казваш го така, сякаш е нещо лошо. Пилешките крилца са върхът.

Райлин трябваше да положи усилие, за да потисне усмивката си.

— Защо ми се струва, че никога не си сериозен?

Кайл махна с ръка към множеството на тротоара и улицата. Атмосферата във въздуха беше осезаемо приповдигната.

— Кой би искал да бъде сериозен точно днес? Изпитите приключиха за тази година, госпожо адвокат. Порадвай се на живота.

Честно казано, не беше сигурна какво да мисли за Кайл Роудс. Логичната част от ума й си даваше сметка, че с това негово излъчване милиардер-в-туристически-обувки тя вероятно бе само една от поредицата жени, с които бе флиртувал. И все пак би било лъжа, ако се опиташе да се преструва, че вниманието му не я ласкае поне мъничко. Това бе мъж, когото много жени биха се опитали да свалят, а ето че той сваляше нея.

Поне за няколко минути.

— Виж — заяви тя, — оценявам факта, че ме изпращаш. Наистина. Но нека сме наясно, това е всичко. Просто една разходка.

Светофарът светна зелено и те пресякоха заедно.

— Не се засягай, но ми се струваш мъничко обсебена от правилата — отвърна той. — Никога ли не се оставяш на течението?

— Бих казала, че съм по-скоро от тези, които правят планове, отколкото от онези, които карат по вдъхновение.

Той простена.

— Бас държа, че си от онези, които имат петгодишен план.

— Всъщност шестгодишен. — Райлин улови погледа му. — Какво? Толкова дълго ми трябва, за да стигна там, където искам да бъда. — В гласа й се промъкнаха отбранителни нотки. — Не всички притежаваме лукса да си лентяйстваме на млади години, докато не решим, че е време да пораснем, Кайл Роудс.

Той се завъртя и спря толкова рязко, че Райлин едва не се блъсна в него.

— Слушай, какво ще кажеш да прескочим речта, с която слагаш богаташа на мястото му? Слушам я, откакто бях в гимназията. — Той размаха пръст. — И не си лентяйствам. Всъщност причината да празнувам тази вечер е, че току-що си взех изпита, за да се кандидатирам за докторантура.

Е, добре, беше сгрешила.

— Впечатляващо. За в бъдеще няма да е зле да започваш с това, вместо с изтъркания номер с отгатването на специалността. — Тя се усмихна очарователно. — Просто дружески съвет.

Кайл вдигна ръце.

— Кълна се, никога вече. Ето какво си навличам на главата, когато се опитам да заговоря непознато момиче в бара. Налитам на такова, което прелива от сарказъм. — Той се отдалечи раздразнено.

Райлин го остави да измине няколко метра, преди да го повика.

— Вървиш в погрешната посока. — Той се обърна и тя посочи невинно. — Апартаментът ми е натам.

Кайл смени посоката и хладно мина покрай нея.

Райлин го гледаше развеселено. Всъщност тази негова раздразнителна страна й харесваше. Струваше й се далеч по-истинска, отколкото псевдочара на господин Самодоволни трапчинки.

— Не мисля, че се брои за изпращане до вкъщи, ако си на половин пресечка пред мен — извика тя след него. — Почти съм сигурна, че има правило за пет крачки разстояние или нещо такова.

Кайл спря, но не се обърна, изчаквайки я мълчаливо.

Райлин го настигна и спря до него, заставайки мъничко по-близо отпреди.

— Предполагам, че трябва да те поздравя. Разкажи ми за този твой изпит.

— А, сега искаш да бъдеш мила.

— Обмислям го.

Продължиха да вървят към апартамента й.

— Уча информатика — обясни той. — Фокусът ми е върху системи и телекомуникационни мрежи, и по-точно тяхната сигурност. Защита срещу DoS атаки.

— Това звучи страшно… технически.

Виждайки, че тя си няма представа за какво става дума, Кайл обясни:

— DoS означава „отказ на услуга“. Казано най-просто, това е вид компютърно престъпление. Компаниите гледат на него по-скоро като на досадно неудобство, но аз смятам, че през следващите години тези атаки ще стават все по-сериозни. Помни ми думата, един ден някой ще причини огромни паника и щети, ако уеб сайтовете не започнат да вземат подобни заплахи на сериозно.

— Баща ти сигурно страшно се гордее, че ще поемеш по неговите стъпки — каза Райлин.

Кайл направи физиономия.

— Всъщност това е щекотлива тема. Нямам намерение да работя за него. Ще ми се да преподавам. — Забелязал учудения поглед на Райлин, той сви нехайно рамене. — Какво по-готино от работа, в която почиваш през лятото?

— Защо го правиш? — попита тя.

— Кое?

— Слагаш си тази нехайна, не-ме-вземайте-твърде-на-сериозно маска. Предполагам, че на това се дължат и туристическите обувки и бархетната риза.

— Не, нося туристически обувки и бархетни ризи, защото са удобни. В случай че не си забелязала, посещаваме университет насред нивите. Едва ли би могло да се нарече място, за което ти трябва вратовръзка. — Той наклони глава на една страна. — Освен това, какво те е грижа каква маска нося?

— Защото подозирам, че у прословутия Кайл Роудс се крие повече, отколкото се вижда на пръв поглед.

Спряха на един ъгъл, само на две пресечки от апартамента на Райлин. Хладният ветрец, който духаше, й напомни, че блузата й все още е влажна. Тя потрепери леко и скръсти ръце на гърдите си, потривайки длани, за да се стопли.

— Няма такова нещо. Аз съм точно същият задник, за когото ме взе, когато ти излязох с онази изтъркана свалка. — Без да каже нищо повече, той свали бархетната си риза и й я подаде.

Отдолу носеше тясна сива тениска, която подчертаваше изваяните мускули на гърдите, корема и ръцете му.

Райлин отхвърли предложената й риза, опитвайки се да не зяпа тялото му. И се провали с трясък.

— О, не, благодаря. Само на две пресечки от къщи сме. Не е нужно.

— Просто я вземи. Ако майка ми научи, че съм оставил жена да се прибере вкъщи мокра и зъзнеща, ще ме убие.

Райлин взе ризата и пъхна ръце в ръкавите. Все още беше топла от тялото му.

— На двайсет и три години и все още слуша мама. Колко очарователно.

Кайл се приближи към нея и оправи яката на ризата, която се беше подгънала.

— На двайсет и четири. А мама е наистина страшна, ти също щеше да я слушаш. — Той кимна, доволен от оправената яка. — Готово.

Ръката му докосна шията й и стомахът на Райлин се сви.

На това му се казваха искри.

По дяволите.

— Благодаря — каза тя.

Не и той, напомни си наум. Този мъж нямаше място в нейния шестгодишен план. По дяволите, той нямаше място и в шест дневния й план.

Кайл сведе поглед към нея.

— Излъгах, когато ти казах, че те последвах до бара, защото реших, че си апетитно парче. — Докосна я по бузата. — Видях те да се смееш с приятелите си и усмивката ти ме заплени.

Човече. Сърцето на Райлин прескочи един удар. Поколеба се за миг, докато се взираше в невероятните сини очи срещу себе си, а после реши — какво пък толкова! След изминалата година си беше заслужила да се поглези.

Повдигна се на пръсти, доближи устни до неговите и го целуна.

В началото целувката беше нежна и закачлива; той взе лицето й в шепите си, докато бавно и изкусително превземаше устата й със своята. Райлин плъзна ръка нагоре по гърдите му, забравила (или пък нехаеща), че се намират на улицата, където всеки би могъл да мине покрай тях. Притисна се в него и целувката стана по-дълбока, докато езикът му се обвиваше около нейния толкова възпламеняващо, че тялото и сякаш започна да се разтапя.

Стори й се, че мина цяла вечност, преди да успее да отдръпне бавно устни от неговите.

Ръката му все така почиваше върху бузата й, докато устните им се задържаха на сантиметри една от друга. Очите му бяха наситено, изпепеляващо сини.

— Защо го направи?

— Реших поне веднъж да бъда спонтанна — отвърна тя, останала без дъх.

Едната му вежда подскочи.

— И?

Наелектризиращо. Райлин се усмихна на себе си. Силно подозираше, че Кайл Роудс се бе наслушал на толкова комплименти за умението си да се целува, че да му стигнат за цял живот. Ето защо сви нехайно рамене.

— Не беше зле.

Кайл изсумтя.

— Не беше зле? Госпожо адвокат, на този свят има две неща, в които страшно ме бива. Другото е информатиката.

Е, добре. Райлин направи физиономия.

— Сериозно, откъде ги вадиш тези лафове? — Тя се обърна и пое към апартамента си, казвайки си, че на тротоара определено няма достатъчно място за нея, Кайл Роудс и неговото его.

Беше направила само няколко крачки, когато гласът му я догони, повтаряйки насмешливо собствените й думи от по-рано:

— Не се брои за изпращане до вкъщи, ако си на половин пресечка пред мен.

— Освобождавам те от задълженията ти — извика тя, без да поглежда назад. Смехът му, топъл и плътен, я последва.

Когато стигна до сградата си, Райлин мина напряко през двора, отправяйки се към обруленото от времето дървено стълбище, което щеше да я отведе до апартамента на втория етаж, който делеше с Рей.

— Райлин.

Обърна се и го видя в подножието на стълбите.

— Чудех се дали ще останеш из тези ниви през лятото? — попита той.

— Не че има някакво значение, но да. — Тя подсмръкна. — Започвам стаж в Прокуратурата.

Кайл изкачи няколко стъпала, срещайки я по средата на стълбището.

— В такъв случай да вечеряме заедно утре.

— Не мисля, че е добра идея.

Той подръпна яката на ризата й.

— Значи, възнамеряваш да вземеш ризата ми и да избягаш?

Напълно беше забравила за това.

— Извинявай. Аз…

Кайл сложи ръка върху нейната.

— Задръж я. Харесва ми как ти стои.

Проклетите тръпки, пробягали по тялото й, стигнаха чак до пръстите на краката й, тя обаче го изгледа толкова делово, колкото й беше възможно.

— Това трябваше да бъде просто изпращане.

— Говорим само за една среща, госпожо адвокат. Ще си поръчаме пилешки крилца и бира и ще се оплакваме един на друг колко скучно ще ни бъде тук през лятото.

Всъщност не звучеше никак зле.

— Ами ако бях казала, че няма да прекарам лятото тук? — попита Райлин. — Ами ако се беше оказал прав и утре заминавах за Чикаго, за да се нанеса в очарователния си и прекалено скъп двустаен апартамент?

Върху лицето му се изписа широка усмивка, която бе в състояние да разтопи полярните ледове.

— В такъв случай щеше да ми се наложи да шофирам два часа, за да те взема от вас за обещаните пилешки крилца. До утре, госпожо адвокат. В осем часа.

С тези думи той се обърна и пое надолу по стълбите.

Няколко минути по-късно, прибрала се на сигурно място в апартамента си, Райлин облегна глава на входната врата и се замисли за събитията от вечерта. Затвори очи и въпреки усилието да я потисне, една усмивчица подръпна крайчеца на устните й.

Леле.

 

 

Приятното чувство обаче не трая дълго.

Райлин чака до десет часа, два часа след времето, в което Кайл беше казал, че ще дойде да я вземе, преди най-сетне да се откаже и да свали дънките и обувките с високи токчета, които си беше обула.

Беше й вързал тенекия.

Което беше окей, убеждаваше сама себе си тя. Стажът, който от месеци очакваше с нетърпение, започваше след една седмица и не беше нужно да се разсейва с някаква си първа среща с понякога очарователен секси милиардер и компютърен маниак и безкрайното чудене дали ще й позвъни след това.

Горката Рей щеше да бъде съсипана, помисли си Райлин. Преди да си тръгне за лятото, тя й беше оставила черните си обувки на „Маноло“ специално за случая.

— Не върви да се появиш на срещата си с милиардер по сандали — заявила бе Рей нравоучително, опитвайки се да се държи нехайно и да не прояви прекалена сантименталност, докато й подаваше кутията с обувките, преди да се качи в колата си.

Райлин я беше прегърнала.

— Ти и останалите ти обувки трябва да се върнете скоро.

— Обади ми се утре, за да ми разкажеш как е минало — настояла бе Рей. — Може би ще те заведе на пица в Италия или ще наеме цял ресторант за първата ви среща.

Или пък напълно ще забрави за нея.

Твърдо решена да не обръща внимание на разочарованието, което изпитваше, Райлин си облече потниче и долнище на пижама. Какъв смисъл да стои издокарана, щом нямаше да ходи никъде.

Настани се удобно на дивана и се зае да сменя разсеяно каналите на телевизора. Не можеше да не забележи колко тих бе апартаментът и в следващия миг осъзна, че се намира опасно близо до това, да се отдаде на самосъжаление.

За нищо на света, заповяда си тя, отказвайки да поеме по този път. Та Кайл Роудс дори не беше чак толкова страхотен. Като начало, беше нахален и самонадеян, и се обличаше така, сякаш току-що беше слязъл от трактора. А и това с компютрите? Ама че скучна тема за разговори.

Честно, дори не го беше харесала особено.

Наистина.

На следващата сутрин Райлин напусна спалнята си облечена и готова да излезе да потича. Покрай цялото учене през последните няколко месеца почти не бе имала време да спортува и усещаше необходимост да навакса пропуснатото. Подозираше, че ентусиазмът й щеше да продължи около петнайсетина минути, след което щеше да рухне задъхана някъде по средата на втория километър.

Беше в отлично настроение за жена, на която едва предишната вечер бяха вързали тенекия. Което до голяма степен се дължеше на факта, че възнамеряваше да изхвърли ризата на Кайл Роудс в контейнера, както и на страхотната реплика, която възнамеряваше да му поднесе, ако някога отново се натъкнеше на него — как не бе имала възможност да сложи ризата му там, където й се е искало, затова била принудена да я напъха на другото място, където слънцето не огрява.

Когато излезе от апартамента си с плейъра в едната ръка и ризата, която много скоро щеше да бъде забравена, в другата, видя вестника пред вратата. Докато го вдигаше, примигвайки от яркото утринно слънце, разсеяно си помисли, че ги очаква прекрасен топъл майски ден. Съвършен ден за басейн — помисли си тя. — Може би ще…

Отне й секунда, докато осмисли водещото заглавие във вестника. В първия миг то й се стори поредната трагична новина, от онези, които те карат да спреш за миг, обзет от моментната тъга, с която ни изпълват подобни неща. А после осъзна какво бе прочела.

СЪПРУГА НА МИЛИАРДЕР ЗАГИВА В АВТОМОБИЛНА КАТАСТРОФА

Мерилин Роудс.

Майката на Кайл.

Без да вдига поглед от вестника, Райлин затвори вратата, настани се на кухненската маса и се зачете.