Джули Джеймс
През онази нощ (19)

19.

Кайл стоеше на черния ониксов бар в ъгъла на помещението, заобиколен от група приятели. „Файърлайт“ се пръскаше по шевовете, претъпкан с невероятно издокарани хора. Откриването на нощния клуб се очертаваше като голям успех и Кайл се радваше заради Декс.

За съжаление, самият той не беше в толкова добро настроение.

Може би имаше нещо вярно в дрънканиците на Джордан за привикването към нормалния живот след излизането от затвора. Защото навсякъде около него хората се смееха, пиеха, веселяха се и си изкарваха страхотно. И дори още по-хубаво — беше пълно с красиви жени, много от които цяла нощ се опитваха да уловят погледа му. Ала нещо не беше както трябва.

Кайл се извини на останалите с обяснението, че иска да поогледа наоколо. Откри Декс навън — облегнат на перилата на балкона, той с гордост гледаше към тълпата на долния етаж, където се намираше основният бар.

Кайл се присъедини към него — каквото и да го измъчваше, със сигурност нямаше да допусне то да развали нощта на Декс.

— Какво е усещането?

— Няма да те лъжа, страхотно. Наистина страхотно — отвърна Декс. — Преди десет години бях барман в студентско заведение насред Централен Илинойс. А сега имам това.

— Заслужи си го. — Кайл по-добре от всеки друг знаеше колко здраво се беше трудил Декс, за да отвори нощния клуб.

— Да, така е. — Декс плъзна поглед по множеството под тях и изведнъж забеляза нещо, което го накара да се обърне към приятеля си с лукава усмивка. — Хмм. Мисля, че май открих лек за скапаното ти настроение през последните няколко седмици.

— Скапано? — Кайл се изсмя. — Майната ти. Добре съм си.

— Щом казваш. Така или иначе, защо не хвърлиш едно око на главния бар? Червената рокля ей там.

Кайл плъзна не особено заинтригуван поглед по множеството, очаквайки да види някоя случайна предизвикателно облечена мадама. Ала когато най-сетне откри червената рокля и най-вече жената, която я носеше, просто… зяпна.

Очевидно в гардероба на прокурор Пиърс все пак имаше и нещо друго, освен бизнес костюми.

Косата й падаше по раменете на великолепни гарвановочерни вълни, спускащи се точно до съблазнителното V-образно деколте на червената й рокля без ръкави. Барът я скриваше отчасти от погледа му и той не можеше да я види от кръста надолу, ала въображението му здравата се развихри при мисълта как ли изглежда останалата част от нея.

— О, вижте само кой живна изведнъж, когато се появи една от служителките на Федералната прокуратура — изсмя се Декс.

Кайл си придаде нехаен вид.

— Е, има готина рокля. Какво толкова.

— Аха. На твое място бих изтрил тази олигофренска усмивка от лицето си, преди да отида да говоря с нея. И се опитай този път да не я зяпаш в гърдите.

— Кой каза, че ще отида да говоря с нея? — измърмори Кайл.

С онази тяхна „ситуация“ прокурор-свидетел вероятно би било най-добре двамата с Райлин да си останат от противоположните страни на бара. Особено след като беше почти сигурен, че да се приближи до нея, докато е облечена в тази рокля, би било същинско средновековно мъчение.

— Ако ти не искаш да говориш с нея, някой друг със сигурност ще го направи — изтъкна Декс. — Всъщност мисля, че вече имаш конкуренция. Ей там.

Кайл се обърна рязко и се взря в сцената под тях. Действително на отсрещния край на бара видя някакъв тип с бяла риза да отпива от питието си, вперил одобрителен поглед в Райлин. Ръкавите му бяха навити, разкривайки татуировка с някакъв келтски мотив. А това го правеше да изглежда толкова корав.

Защо не пробваш с криминално досие, задник такъв.

Докато си стоеше там и съзерцаваше Райлин, Кайл изведнъж си даде сметка защо беше изпаднал в такава дупка през последните три седмици.

Защото за първи път от много време насам искаше нещо, което не можеше да има.

В едно обаче беше сигурен. Никой мъж — бил той задник или не — нямаше да се опита да свали Райлин Пиърс тази нощ. Тя може и да си имаше своите правила, но проклет да бъде, ако допуснеше някой друг да флиртува с нея пред очите му.

И знаеше точно кой ще му помогне с това.

— Декс, мой човек, имам нужда от една услуга.

 

 

За пореден път Райлин се опита да улови погледа на жената, която работеше зад бара на „Файърлайт“.

— Един от малкото случаи, в които ми се иска да имах пенис — подхвърли тя на Рей, когато барманката се приближи, за да вземе поръчката на още един мъж.

От двайсет минути чакаха да ги обслужат. Дори си беше облякла магическата червена рокля, ала, за съжаление, тя беше безполезна точно в тази ситуация.

— Не си правила секс от шест месеца — отбеляза Рей. — На твое място всяка нощ щях да си мечтая за пениси.

Райлин се разсмя.

— А, мисля, че най-сетне идва насам. — Барманката ги подмина. — Да, ама не. — Райлин изведнъж си спомни нещо. — Хей, как мина срещата ти във вторник?

Рей направи физиономия.

— Мисля, че бях дотук с Match.com — заяви тя, имайки предвид поредицата от гадни срещи, които си беше уредила чрез сайта за запознанства. — Онлайн всички звучат толкова обещаващо, ала когато ги видиш на живо, се оказват съвсем различни. Последният например започна вечерта, като закъсня с петнайсет минути. Най-сетне се появи в ресторанта, носейки каска за велосипед, и когато се настани на масата, забелязах, че се поти ужасно и мирише.

Райлин направи физиономия.

— Това определено е сигурен начин да развалиш атмосферата. А ти какво направи?

— Останах за едно питие, платих сметката и учтиво му обясних, че според мен между нас няма да се получи — отвърна Рей нехайно.

— Браво на теб. — Райлин беше впечатлена. — Учтиво, но прямо. Ти си истинска професионалистка в това.

— Страхотно — сухо заяви Рей. — Точно в каквото си мечтаех да бъда професионалистка. Гадни първи срещи. Някъде четох, че още през първите пет минути можеш да разбереш дали с някого ще си паснете. Честно казано, имам чувството, че аз го разбирам още по-бързо. — Тя смушка приятелката си. — И като стана дума, някой определено ти е хвърлил око. Онзи тип с бялата риза в другия край на бара. Татуировка на ръката… ммм, готино.

Райлин погледна натам, преструвайки се, че се оглежда за барманката. Беше сладък. Повече от сладък всъщност. Ала за нейно раздразнение, в главата й непрестанно изникваха две закачливи сини очи и отвличаха мислите й.

— Взе си питието — прошепна Рей. — Мисля, че идва насам. Не се притеснявай, аз ще се измета.

Вярно, беше минало доста време, откакто го беше правила, но ако паметта не я лъжеше, в този момент Райлин би трябвало да изпитва тръпка на вълнение. Разбира се, сега тя беше на трийсет и две години — може би пеперудите в стомаха й бяха избрали по-интелектуален и зрял подход към романтичната игра и изчакваха да видят как ще се развият нещата.

Зад тях с Рей се разнесе мъжки глас.

— Дами, мисля, че ви дължа извинение.

Райлин се обърна и видя трийсет и няколко годишен мъж с чуплива русокестенява коса и костюм.

Той им се усмихна.

— Гавин Декстър, казвайте ми Декс. Аз съм собственикът на това място. Забелязах, че от доста време чакате напитките си. За да ви се реванширам, бих искал да ви поканя във ВИП салона ни. Дори си позволих волността да ви резервирам една маса.

Рей погледна към приятелката си и повдигна вежди, след което се обърна към Декс.

— Звучи страхотно. Благодаря.

Той махна към едно стълбище.

— Прекрасно. Последвайте ме.

Когато той се обърна с гръб, Рей се приведе към Райлин и се изкиска тихичко.

— Очевидно тази вечер изглеждаме дори още по-добре, отколкото си мислех.

Двете последваха Декс по стълбите и покрай едрия мъж, който охраняваше входа на ВИП салона. След като влязоха, Декс ги преведе през множеството до уединено сепаре в дъното на помещението, тапицирано с черен велур и обградено от три страни със завеса от червено кадифе.

След като Райлин и Рей се настаниха, Декс разпери щедро ръце.

— Какво ще кажете за малко шампанско като за начало? Всичко, каквото поискате. Тази вечер сметката ви вече е платена.

Райлин го погледна озадачено. Беше поласкана, но това започваше да става странно.

— От кого?

Отговори й познат присмехулен глас.

— Някой някога казвал ли ти е, че задаваш твърде много въпроси, госпожо адвокат?

Райлин обърна глава надясно и видя Кайл да се приближава, невероятно красив в сивия си костюм и черна риза с разкопчано копче и без вратовръзка. Досущ като в нощта, когато се беше запознала с него, между тях незабавно прехвърчаха искри.

Дотук беше с намерението да подходи интелектуално.

— Професионална деформация.

— Установих го от личен опит. — И той се зае да ги представи един на друг. — Декс, това са Райлин Пиърс и Рей… — Той направи пауза, подканяйки я да добави фамилията си.

— Мендоса.

Декс се усмихна на Рей, след което се обърна към Райлин с любопитно изражение.

— О, Райлин — повтори той, произнасяйки името й натъртено. — Явно съм го казвал погрешно, откакто видях снимката ти с Кайл във вестника. — Той наклони глава на една страна. — Не е много често срещано, нали?

— Ирландско е. Кръстена съм на дядо ми — обясни тя.

Според родителите й, майка й много настоявала за това име, а баща й, който не държал особено на уелските си корени, не се възпротивил.

Декс изглеждаше заинтригуван.

— Случайно да си следвала в Юридическия факултет в Илинойс?

Райлин посочи Рей.

— И двете учихме там. Защо?

Декс се разсмя.

— Мамка му, трябваше да се сетя по-рано. Ти си момичето с пилешките крилца.

На Райлин й отне миг, преди да си спомни разговора си с Кайл в нощта, когато се бяха запознали.

„Нямам нищо против апетитно и пиперливо. Всъщност намирам го за страшно привлекателно у едно момиче. Както и в пилешките крилца.“

Тя се засмя и се обърна към Кайл.

— Разказал си му за това?

Декс потупа приятеля си по гърба.

— И още как. Онази нощ работех в бара „Клайбърн“ и Кайл се прибра вкъщи ухилен до ушите, след като те беше изпратил до вас. По дяволите, почти очаквах да се разпее и да затанцува.

Кайл се прокашля и се размърда неловко.

— Ъъъ… смятам, че мъничко преувеличаваш. — Той хвана Декс за рамото и го стисна. — Нямаше ли работа, мой човек? Пълен клуб, натоварена нощ… наистина, не бихме искали да те задържаме.

Рей размаха пръст насреща им.

— Чакайте малко, все някой трябва да ми разкаже историята с пилешките крилца.

Декс погледна към Кайл, който погледна към Райлин.

Тя не отговори веднага. А после се плъзна по-навътре в сепарето и му направи място до себе си.

— Това е един от твоите бисери, най-добре е ти да го разкажеш — обърна се тя към Кайл.

Той изглеждаше учуден от поканата, а после очите му придобиха топъл, наситено син цвят и без да каже нито дума, се настани до нея. Някъде на заден план Райлин чу как Рей и Декс се заприказваха за менюто с напитките, ала когато срещна погледа на Кайл, всички останали гласове избледняха.

— А, сега искаш да бъдеш мила — подхвърли той закачливо.

Райлин се усмихна и отговори така, както и преди девет години.

— Обмислям го.

 

 

Ако обстоятелствата бяха различни и между тях не съществуваше никаква „ситуация“, Кайл би казал, че това бе най-страхотната първа среща в живота му.

Имаше интелигентна, забавна и привлекателна жена до себе си. И вече повече от час разговаряха само те двамата. Рей се бе изпарила, за да заприказва някакъв тип на бара, и оттогава Райлин го забавляваше с истории за някои от по-интересните си дела, включително и едно от първата й година като прокурор, в което някакъв гений пъхнал сешоар под якето си, преструвайки се, че е пистолет, и се опитал да ограби банка, докато кабелът висял между краката му.

Напитките се лееха, атмосферата беше съвършена — меката светлина от свещта на масата между тях, кадифената завеса, която ги отделяше от останалите от три страни. Седяха близо един до друг, така че Кайл имаше прекрасната възможност да съзерцава… ами всичко. Пълните й изкусителни устни, докато му разказваше истории от съдебната зала и отпиваше от виното си. Дългите й стройни крака, кръстосани към него. Млечнобялата кожа на раменете й, опръскана от очарователни лунички, по които му се искаше да прокара език. И това деколте, господи, то наистина беше същинско средновековно мъчение. Тъй като беше поне двайсет сантиметра по-висок от нея, Кайл виждаше доста от мястото си и единственото, за което беше в състояние да мисли, бе как смъква презрамките на роклята й и обхожда всеки милиметър от съблазнителните й гърди с устни.

И… ако се съдеше по изчаквателната й пауза, тя току-що го беше попитала нещо.

Опа.

Кайл бързо се съвзе и посочи ухото си.

— Извинявай. Не те чух, с целия този шум от бара.

— О! — Райлин се плъзна малко по-близо до него, при което бедрото й се докосна до неговото.

Някой да ме убие още сега.

— Попитах просто дали имаш някакви планове, след като вече не работиш в „Роудс Корпорейшън“ — обясни тя. — Имам чувството, че през цялото това време само аз говоря.

Кайл опита да се съсредоточи. Исусе, ухаеше прекрасно — лек цитрусов парфюм или пък беше шампоанът й. Искаше да зарови лице в невероятната й тъмна коса, за да разбере.

Стегни се, задник такъв. Не забравяй „ситуацията“.

— Върти ми се нещо в главата — отговори той неопределено.

Все още не беше готов да се впусне в подробности за компанията, която искаше да стартира, не и докато нещата не станеха малко по-сигурни.

Едната й вежда подскочи.

— Нещо законно, надявам се?

Много смешно.

— Да, нещо законно, госпожо адвокат. Повярвай ми, изобщо няма да се оплаквам, ако никога вече не стъпя в съдебна зала. — А после си спомни. — Освен ако не е заради случая „Куин“, разбира се.

— Аха. — Райлин сведе очи към винената си чаша, сякаш обмисляше нещо. А после го погледна косо и като че ли… малко по-заинтригувано. — Защо изпрати Декс да ни доведе?

Моментът на истината.

Кайл знаеше, че би могъл да продължи в обичайния за тях двамата дух и да й отговори с някоя шегичка или саркастична забележка. Ала нещо в атмосферата и в начина, по който тя изглеждаше… и най-вече в начина, по който го гледаше, го накара да се откаже от обичайните игрички. Вместо това задържа прямо погледа й.

— Защото преди девет години заговорих най-красивото момиче в бара и тази вечер тя все още е единствената, с която искам да говоря.

Очите й се разшириха и Кайл я зачака да каже нещо, каквото и да е, което да му покаже, че не е единственият, който се чувства по този начин. Вместо това тя отново наведе очи към чашата си и се заигра с дръжката й.

— Има нещо, за което вероятно трябва да поговорим. Днес бях в съда.

Съда. Кайл се дръпна назад и поклати невярващо глава.

Беше си излял душата пред нея, а тя все така искаше да говори само за работата си.

— Така ли? — каза той сухо.

— Всъщност беше съвсем рутинно посещение. Но понеже ти си замесен в случая, вероятно би искал да знаеш, че тази сутрин Куин се призна за виновен. Непреднамерено убийство и заговор за нарушаване на гражданските права на един от затворниците.

Кайл се вкамени.

— Какво означава това?

В очите й припламнаха палави искри.

— Непреднамерено убийство? То е вид убийство, при което…

Кайл сложи длан върху устните й, прекъсвайки сарказма й.

— Какво означава това? — повтори с нисък глас.

Когато свали ръка, видя крайчетата на устните й да се повдигат в усмивка.

— Означава, че вече не си един от свидетелите ми. Ще има заседание за произнасяне на присъда, ала на практика делото приключи.

Кайл не се нуждаеше от нищо повече.

Зарови пръсти в косата й и нежно сложи ръка на шията й. Никакви игрички повече.

— Не беше длъжна да ми го съобщаваш още тази вечер.

Тя задържа погледа му.

— Не, не бях.

Признание, което казваше толкова много. Палецът на Кайл се плъзна собственически по долната й устна, гласът му се превърна в меко ръмжене:

— Да се махаме от тук.