Джули Джеймс
През онази нощ (18)

18.

В крайна сметка Райлин установи, че не е чак толкова добра, колкото си мислеше.

След всички дела, които беше водила през последните пет години, се бе научила да си създава вярна представа за подсъдимите и техните адвокати още на първата им поява в съда. Куин й се беше сторил толкова нервен, че тя очакваше до две седмици да получи обаждане от адвоката му, за да сключат споразумение.

Вместо това му отне две седмици и три дни, за да й позвъни.

— Прочетох докладите на ФБР — започна Чанинг веднага, след като Райлин вдигна. Този път не звучеше чак толкова самонадеяно, колкото последния път, когато бяха разговаряли в съда. — Бих искал да сключим сделка. Клиентът ми има нещо, което би искал да сподели.

— Защо не утре? — предложи Райлин. — Сутринта съм в съда, но мога да ви вместя по-късно. Да кажем, в два часа?

— Два и половина — рязко отвърна Чанинг.

Очевидно щеше да е един от онези разговори.

 

 

На следващия следобед Райлин седеше на масата срещу Куин, който сякаш се чувстваше неудобно в тъмносивия си костюм, и адвоката му, който изглеждаше раздразнен и свадлив, както обикновено. Тя беше запазила една от конферентните зали за тази среща — не беше нужно двамата да видят планините от папки на бюрото й. Днес искаше да остави впечатлението, че това дело е единственият й приоритет.

— Казахте, че искате да говорим? — започна Райлин.

Чанинг погледна клиента си подканящо.

— Всичко е наред. Нищо от това, което кажеш тук, не може да бъде използвано в съда, ако не успеем да постигнем споразумение.

Куин погледна недоверчиво към Райлин, сякаш се нуждаеше от допълнително потвърждение.

— Прав е — отвърна тя. — Освен ако не дадете лъжливи показания на самия процес. Което определено не ви съветвам да направите.

Куин прокара ръка пред устата си, а после сложи длани върху масата.

— Напълно сте се объркали за това с Дариъс Браун, госпожице Пиърс. Не е каквото си мислите.

Лицето на Райлин си остана безизразно.

— В смисъл?

— Никога не съм казвал на Уотс да убие Браун — заяви той категорично. — Казах му само да му дръпне един бой, това е всичко. Нали се сещате, да му даде урок.

— И то какъв урок.

— Вижте, Браун пръв ми се нахвърли. Не може да допуснете подобно нещо в затвора. Започне ли да се случва прекалено често, много скоро затворниците ще ръководят проклетото място. — Куин опита с усмивка, но тя бързо избледня, когато сериозното изражение на Райлин изобщо не се промени.

Тонът му стана по-гневен и той избухна:

— Седите си тук, страшно самодоволна. Ала кой според вас се оправя с тези животни, след като си получат присъдата? Виждате ги по време на процеса за колко? Няколко дни, може би седмица, след което си измивате ръцете. И вие, и целият ви офис би трябвало да ми благодарите, задето си върша работата.

— Вършенето на работата ви не включва убийството на затворник, господин Куин.

— Казах ви, че не съм го искал — повиши глас Куин.

Последва пауза, в която двамата мъже си размениха погледи, а после Чанинг проговори:

— Ще се съгласим на убийство по непредпазливост. А вие ще се съгласите да се откажете от обвинението за гражданските права.

— Няма да го бъде — отсече Райлин категорично. — Нарочно сте изложили Браун на опасност — обърна се тя към Куин. — Непреднамерено убийство, а обвинението за гражданските права си остава.

— Как ли пък не — заяви Куин на Чанинг. — Ще си опитам късмета в съда.

— Стигне ли се до дело, ви очаква присъда за убийство втора степен.

— Или пък ще бъде оправдан — вметна Чанинг. — Единственото, което можете да докажете, е, че клиентът ми е уредил Браун да бъде прехвърлен в килията на Уотс. Това, че го е направил, за да си отмъсти, и е подбудил Уотс да нападне Браун, са само предположения.

— Не е вярно. Разполагам с двама свидетели, които могат да потвърдят както мотива за отмъщение, така и факта, че Куин и Уотс са действали заедно.

— Двама свидетели, които са осъждани престъпници — отвърна Чанинг. — Единият от тях несъмнено се надява на хубавичка сделка с вас в замяна на показанията си, а другият е Кайл Роудс. — Той се изсмя мрачно. — Да не мислите, че съдебните заседатели ще повярват и на дума от това, което има да каже туитър терористът?

— Абсолютно — заяви Райлин без колебание. — Нека ви кажа какво ще си помислят съдебните заседатели, когато извикам Кайл Роудс на свидетелското място. Ще видят свидетел, който няма никакви скрити подбуди или личен интерес, някой, който дава показания единствено защото така е правилно. Вярно, допуснал е грешка, но освен това е имал смелостта да си я признае и да поеме пълна отговорност за престъпленията си. Честно казано, господин Чанинг, ако вашият клиент е дори наполовина толкова мъж, колкото Кайл Роудс, би направил същото.

Куин я прекъсна:

— О, значи, туитър терористът е герой, а аз съм долнопробна отрепка? — Той посочи към папката със случая пред Райлин. — Там вътре пише ли какво е направил Дариъс Браун, преди ФБР да го затворят в ЧФЗ? Ограбил банка заедно с две свои приятелчета и пребил един от касиерите с дръжката на пистолета си. Вярвайте ми, вашата „жертва“ не беше никакъв светец.

— Дариъс Браун е отишъл в затвора заради постъпките си — каза Райлин. — Точно както ще стане и с вас.

Видя го да отваря уста и го изпревари:

— Да си говорим направо, господин Куин. Не за първи път го правите. Вече на два пъти сте уреждали някой от затворниците да бъде нападнат, ала този път сте избрали погрешния човек, който да ви свърши мръсната работа. Уотс пребил Браун до смърт с катинар, закачен за колан, и именно вие сте го уредили. — Тя се обърна към Чанинг и повтори предишните си условия. — Непреднамерено убийство и заговор за нарушаване гражданските права на федерален затворник. Това е най-добрата — и единствена — сделка, която ще получите от мен.

Думите увиснаха във въздуха между тях.

— Не на това се надявахме, госпожице Пиърс — отвърна Чанинг хладно.

— Разбирам. — Райлин се изправи и вдигна папката със случая от масата. — Може да ми съобщите решението си, след като с господин Куин си поговорите насаме. Ако не проявявате интерес към условията ми, ще се подготвим за дело. Предполагам, че знаете къде е изходът?

Беше стигнала до приемната, когато ги чу да я викат. Обърна се и видя Куин и Чанинг да идват към нея на път за асансьорите. Куин мина покрай нея, без да я погледне, а Чанинг едва забави крачка, докато казваше:

— Изпратете ми споразумението по имейла веднага щом е готово. Ще се обадя на съдебния сътрудник и ще му кажа да ни вмести в графика на съдията, за да може клиентът ми да се признае за виновен по промененото обвинение.

И това беше всичко.

Докато гледаше как Куин и Чанинг си отиват, Райлин почти съжаляваше, че се бяха предали.

Страшно щеше да й хареса да им срита задниците в съдебната зала.

 

 

Остатъкът от седмицата отлетя много бързо — низ от явявания в съда, разпити на свидетели и срещи с най-различни агенти на Федералното бюро, Бюрото за алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия и Службата за борба с наркотиците. Преди Райлин да се усети, вече беше петък сутринта и тя беше в съда за вписването на признанието на Куин.

Тя излезе от съдебната зала, истински доволна от успешното приключване на случая. Още по-приятно й стана двайсет минути по-късно, когато се прибра в офиса и Камерън се отби в кабинета й, за да я поздрави.

— Току-що видях комюникето, което Пол съставя за завършека на делото „Куин“. — Камерън говореше за Пол Томпкинс, който представляваше офиса им пред медиите. — Браво на теб. Официалното изявление на Прокуратурата ще бъде, че този случай демонстрира категоричното ни намерение да преследваме с цялата сила на закона всички служители на правоприлагащите органи, които злоупотребяват с доверието на гражданите, включително и онези зад решетките. — Тя се усмихна. — И го дължим на теб.

Райлин отхвърли похвалата.

— Заслугата за това е и на агент Уилкинс. Между другото, Кайл Роудс наистина беше на висота.

— Туитър терористът не ни разочарова. Кой би предположил? — каза Камерън. — Чух от Кейд, че Куин и адвокатът му са се държали като истински гадняри по време на преговорите.

Райлин беше разговаряла с Кейд за случая през едно от следобедните им отбивания до „Старбъкс“. Той бързо започваше да се превръща в човека, към когото се обръщаше, когато имаше проблем, което беше добре — хубаво бе да има приятел, на когото може да има доверие сред прокурорите от Отдела за специални обвинения.

— Да беше видяла колко убеден в превъзходството си беше Куин — каза тя на Камерън. — Истински късмет е, че го заловихме сега. Ако онзи агент под прикритие не ни беше предупредил, това можеше да продължи години наред.

— Подозирам, че Куин бързо ще запее друга песен сега, когато се озова от другата страна на решетките.

— Много си права.

Няколко минути след като Камерън си тръгна, Райлин позвъни на Рей.

— Свободна ли си тази вечер? Аз черпя… имам желание да празнувам.

Рей изпадна във възторг:

— О, нека си направим истинско излизане. Какво празнуваме?

— Краят на една много дълга работна седмица.

Рей се засмя.

— Напълно съм съгласна с теб! И понеже го спомена, тъкмо четох в „Трибюн“ за някакъв нов бар, „Файърлайт“, който се открива днес. Очевидно това ще е най-горещото място този уикенд. Искаш ли да го видим как е?

Райлин се замисли над предложението й.

— Откриването на широко рекламиран нов клуб? Мислиш ли, че ще успеем да влезем?

— Стига да изглеждаме достатъчно добре.

Райлин се засмя.

— Харесва ми самоувереността ти, Мендоса. Ще мина да те взема с такси от вас в девет вечерта.