Джули Джеймс
През онази нощ (17)

17.

Кайл замалко да получи инфаркт, когато видя какво е написано на листчето, което му подаде сестра му.

— Това ти е паролата? Ясно е какво е следващото, което трябва да оправим — каза той, докато се логваше в лаптопа й. Джордан го беше помолила да се отбие през магазина й и да види защо интернет връзката й изведнъж беше изчезнала. Съдейки само по паролата й, Кайл вече се ужасяваше от онова, което щеше да открие.

Застанала до бюрото му, Джордан го изгледа озадачено.

— Моминското име на мама и годините на раждане на баба и дядо Евърс. Кой би отгатнал тази комбинация?

— Би могла да използваш и просто едно-две-три-четири — отвърна той. — Тъй като очевидно искаш да ти откраднат самоличността. — Кайл я посочи с пръст и заговори поучително: — Слушай и се учи: нуждаеш се от поне четиринайсет знака. Използвай случайни букви, не думи. Ето ти един съвет — намисли си изречение и вземи първата буква на всяка от думите в него. Използвай смесица от главни и малки букви. След това избери две цифри, които означават нещо за теб — не дати — и ги сложи някъде измежду буквите. Сложи препинателен знак в началото на паролата и някакъв символ, като доларов знак, в края.

— Да, сър. — Джордан грабна една химикалка и друго листче. — Хм, ще повториш ли какво каза след онова за главните и малките букви?

Кайл взе писалката от ръцете й.

— Аз ще ти измисля парола. — Той я отпъди с жест. — А сега си върви. Продай някоя и друга бутилка вино. Ще ти се обадя, ако имам нужда от някой, който да натисне копчето за рестартиране. — После обаче се сети за още нещо. — Между другото, кога за последен път си обновявала фърмуера на рутъра си? Добре, по празното ти изражение разбирам, че отговорът на този въпрос е едно голямо „никога“.

Малко след като сестра му си тръгна, мобилният му иззвъня. Райлин. Двамата цял следобед играеха на телефонна гоненица… не че той имаше нещо против да чуе сексапилния и дрезгав глас на гласовата си поща.

От съобщението за пресата, с което Прокуратурата беше излязла в петък, той знаеше, че срещу Адам Куин е повдигнато обвинение. Оттогава в местните медии имаше известен интерес към случая (надзирател, подбудител към убийство на федерален затворник, бе точно от типа скандал с нередности в държавния сектор, за каквито журналистите в Чикаго обожаваха да пишат), ала за щастие, никое от имената на свидетелите не беше разкрито. Кайл бе повече от доволен да остане настрани от общественото внимание колкото се може по-дълго.

— Изглежда, че трябва да те поздравя, госпожице Пиърс — заяви той вместо поздрав. — Виждам, че обвинението е факт. Ако не се лъжа, някой обеща да ми се обади, когато това се случи.

— Изчаквах момент, когато ще имам повече от пет секунди за разговор.

— О. — Кайл се залюля на стола си; това му харесваше. — Поласкан съм.

— Защото трябва да те помоля за услуга.

Много ясно.

— Знаеш ли, госпожо адвокат, струва ми се, че срокът на годност на картата, с която ми излизаш непрекъснато, онази, на която пише „Да се изплати на приносителя заради миналото“, официално изтече.

— Така ли? Най-добре да проверя. — От другата страна се възцари моментно мълчание. — Не, месец май 2012 година. Все още важи.

Кайл потисна една широка усмивка.

— Какво ти трябва?

— Имам няколко допълнителни въпроса, свързани с Куин — отвърна тя. — Няма да отнеме повече от двайсет минути. Най-много трийсет. Сега удобно ли е?

Като по даден знак, Джордан надникна в кабинета и като го видя да говори, посочи към компютъра си и прошепна:

— Оправи ли го?

Кайл поклати глава. Не. Излез.

Изчака Джордан да се махне, преди да отговори на Райлин.

— Всъщност тъкмо правя нещо във винения магазин на сестра ми. Може ли да ти се обадя малко по-късно?

Тя се поколеба.

— Колко по-късно?

— Може би около половин час.

— Имам планове за тази вечер, така че възнамерявах да си тръгна от офиса, след като говоря с теб. Ти беше последният в списъка ми със задачи. Дали не бихме могли да се чуем утре?

— За съжаление, утре заминавам извън града и няма да ме има цяла седмица — отвърна той. Отиваше в Сиатъл, Сан Диего, а след това и в Ню Йорк, за да разговаря с трима потенциални кандидати за една от топпозициите в компанията, която се канеше да основе. След фиаското с туитър се бе наложило да впрегне в действие цялата си убедителност, за да ги накара да се съгласят дори да се срещнат с него.

— Това бе нещо, което се надявах да приключа през следващите няколко дни… — каза тя, мислейки на глас. — Защо да не ти позвъня малко по-късно, след като се прибера вкъщи? Живея в „Роскоу Вилидж“, така че ще ми отнеме около трийсетина минути. Какво ще кажеш?

— „Роскоу Вилидж“ е съвсем близо до магазина на сестра ми. „Изби де Вин“, на „Белмон“. Защо не се отбиеш на път към вкъщи и ще разговаряме на живо?

Думите се изплъзнаха от устата му, преди да бе имал възможност да ги обмисли.

Очевидно Райлин бе точно толкова изненадана от предложението му, колкото и той самият.

— Аз, ъъъ… не се бях сетила за това.

Нито пък той допреди миг, ала колкото повече мислеше над идеята, толкова повече му харесваше. Ако не друго, беше любопитен да види днешната й комбинация на костюм с пола.

— Е, ако искаш да разговаряш с мен тази седмица, госпожо адвокат, бих те посъветвал да си помислиш над предложението ми. Това е единственото време, в което съм свободен за досадни федерални прокурори.

— Ако приема, ще бъде само защото по една случайност от известно време се каня да надникна в магазина на сестра ти — заяви тя. — Чувам, че в него се предлага най-добрата винена селекция в града.

Кайл се ухили.

— Повтаряй си го, госпожо адвокат. Може би след трийсет минути, когато стигнеш тук, ще си си повярвала.

 

 

Когато цели трийсет и седем минути по-късно Райлин пристъпи в хладната вътрешност на „Изби де Вин“, за миг изпита чувството, че се е озовала обратно в Сан Франциско. Само на една пресечка от стария й апартамент имаше съвсем същия магазин, който тя редовно посещаваше — уютен и все пак изискан, — с високи масички, пръснати навсякъде, и изобилие от вина.

Райлин плъзна поглед наоколо и забеляза клиенти на две от масичките, но нито следа от Кайл. Приближи се до една свободна в ъгъла, преметна дългата дръжка на куфарчето си на облегалката на стола и се настани.

Тъкмо бе започнала да чете по черната дъска над главния бар, където с тебешир бяха написани имената на вината, които се предлагаха на чаша, когато от дясната й страна се разнесе дружелюбен глас.

— Нещо специално ли търсите?

Стройна, много красива русокоса жена със сини очи се приближаваше до масата с усмивка. Дори и да не беше разпознала Джордан Роудс от снимките, които беше виждала в медиите през годините, Райлин начаса би разбрала, че е сестра на Кайл. Макар да беше поне трийсетина сантиметра по-ниска от него, а косата й да бе доста по-светла, тези сини очи не можеше да бъдат сбъркани.

Преди Райлин да успее да каже каквото и да е, Джордан наклони глава на една страна.

— Познавам ви. Вие сте прокурорът, който отговаряше за молбата за намаляване на присъдата на брат ми.

Райлин предположи, че Джордан е била в съдебната зала онази сутрин, за да подкрепи брат си. Или пък беше видяла снимката, която бе обходила медиите.

— Имате добра памет. Всъщност с Кайл се разбрахме да се видим тази вечер. Той тук ли е?

По някаква причина този въпрос като че ли шокира Джордан.

— Имате среща с брат ми тук? Сигурна ли сте?

— Напълно. Всъщност идеята беше негова.

Джордан я зяпна.

— За един и същи Кайл Роудс ли говорим? Висок, със стряскащо лъскава коса като от реклама за шампоан и странния навик да измисля прякори на хората?

— Чух те, Джордо. — Кайл се появи иззад рафтовете с вино, облечен в дънки и тъмносин пуловер. Докато се приближаваше, Райлин забеляза, че не се беше избръснал и едва наболата брада, която покриваше силната му квадратна челюст, го караше да изглежда страшно съблазнителен.

Свидетел, напомни си тя.

Той спря пред масичката й.

— Виждам, че си имала неудоволствието да се запознаеш със сестра ми. — Той махна с ръка и ги представи. — Джордо, това е Райлин Пиърс.

Едната вежда на Джордан подскочи многозначително.

Кайл я изгледа свирепо.

Между тях сякаш протече цял диалог.

А после Джордан протегна топло ръка.

— Приятно ми е да се запознаем, Райлин. Кажи ми, ако искаш нещо. — Тя посочи черната дъска. — Тази вечер съм отворила страхотно каберне.

— Виждам. Всъщност смятам, че всички кабернета на винарна „Кулето“ са невероятни — отвърна Райлин. — „Индия Инк“ вероятно е едно от петте ми любими вина.

Джордан очевидно беше впечатлена.

— Виждам, че говориш езика на виното. — Тя кимна одобрително на Кайл. — Вече я харесвам.

— Джордо… — започна той предупредително.

— Какво? Това беше комплимент. — Тя отново се обърна към Райлин. — Един въпрос: не си някоя златотърсачка, която тайно се домогва до парите му, нали?

Кайл изглеждаше наранен.

— Господи, Джордан.

— Какво? Оправдан въпрос, като се имат предвид предпочитанията ти в миналото.

Райлин се усмихна на отношенията между двамата.

— Брат ти е в безопасност с мен. Не сме двойка, просто… — Тя замълча и погледна към Кайл, опитвайки се да реши как най-добре да опише положението между тях, тъй като нямаше представа дали той е споменал на семейството си, че сътрудничи на Прокуратурата. — … стари приятели — довърши тя.

Джордан повдигна скептично вежди срещу брат си.

— Стари приятели с Прокуратурата? Аха.

— Виното, Джордо! — напомни й той.

Тя дари и двамата с усмивка.

— Ей сега идва — пропя, докато се отдалечаваше.

Кайл се настани на стола до Райлин.

— Извинявай за това. В продължение на години сестра ми живее със заблудата, че е забавна. Баща ми и аз я оставяме да си мисли така.

Райлин махна с ръка.

— Не е нужно да се извиняваш. Просто иска да те защити. Това правят братята и сестрите… или поне така предполагам.

— Нямаш ли братя или сестри? — попита Кайл.

Райлин поклати глава.

— Родила съм се, когато родителите ми вече са били по-възрастни. Всяка година на рождения си ден ги молех за сестра, докато не навърших тринайсет, но не било писано. — Тя сви рамене. — Но поне имам Рей.

— Кога се запознахте?

— В колежа. Бяхме в един и същи клуб. Рей е… — Райлин наклони глава на една страна, опитвайки се да си спомни. — Как беше онзи израз, който мъжете използват непрекъснато, за да опишат най-добрите си приятели? Онова с проститутката и хотелската стая.

— Ако някога се събудя в хотелска стая с мъртва проститутка до себе си, той ще е първият, на когото ще се обадя. Няма по-сигурен тест за мъжко приятелство.

Райлин се усмихна.

— Това е мило. И мъничко плашещо, че всички мъже планирате какво ще направите в подобна ситуация. — Тя махна с ръка. — Ами това е. Ако някога се събудя в хотелска стая с мъртва проститутка до себе си, Рей ще е първата, на която ще се обадя.

Кайл сложи ръце върху масата и се приведе към нея.

— Госпожо адвокат, ти си толкова праволинейна, че първият, на когото ще се обадиш, ако се събудиш в хотелска стая с мъртва проститутка до себе си, ще е ФБР.

— Всъщност полицията. Повечето убийства не са федерални престъпления, така че то няма да попадне под юрисдикцията на ФБР.

Кайл се засмя. След това се пресегна и отметна един кичур коса, паднал над очите й.

— Наистина си юрист до мозъка на костите.

В същия миг и двамата едновременно си дадоха сметка какво прави той. Замръзнаха, приковали очи един в друг, бузата и на практика беше в шепата му.

А после чуха как някой се прокашля.

Райлин и Кайл се обърнаха и видяха Джордан да стои до масата им.

— Някой иска ли вино? — С игрив поглед в сините си очи, тя постави две чаши пред тях. — А сега ще ви оставя насаме.

Райлин се загледа след нея.

— Май те чакат обяснения, след като си тръгна — прошепна тя.

— О, тя със сигурност ще ме подложи на кръстосан разпит.

Райлин се засмя, а после разклати леко чашата си, освобождавайки аромата на виното и проверявайки цвета му. Удобен претекст да извърне поглед от Кайл.

Небръснатата му брада я убиваше.

Време бе да се залавя за работа.

— И така, за случая…

 

 

Колкото и Райлин да се опитваше да го скрие, Кайл не бе пропуснал да забележи реакцията й, когато я докосна.

Естествено, тя отново беше минала на режим „Юрист“, задавайки му въпроси за Куин и най-различни неща, които бе забелязал в ЧФЗ. Само че той не беше глупак — едва преди броени мигове бе видял пламъка, лумнал в тези невероятни кехлибарени очи. Искрите, които бе почувствал да прехвърчат между тях в нощта, когато се запознаха, все още бяха тук, в това нямаше никакво съмнение, ала тя или се опитваше да ги потисне, или се правеше на недостъпна.

Така че Кайл реши да играе по свирката й, отговаряйки на въпросите й като послушен бивш затворник. Беше ли виждал Куин да покровителства някои затворници и дали имаше представа кой от всички в затвора бе най-навътре с клюките там и би могъл да знае повече от него.

В течение на разговора Кайл си даде сметка, че е мъничко… разсеян. Може би беше заради начина, по който косата й падаше над рамото, когато се наведеше напред, за да си запише нещо в бележника. Или пък заради това, как бузите й порозовяха, докато отпиваше от виното. А може би беше заради прелестната изящна извивка на шията й, когато подпреше глава на ръката си, докато го слушаше.

Ала повече от всичко беше прямият начин, по който задържаше погледа му и го слушаше така, сякаш те двамата бяха единствените в стаята.

— Имам чувството, че не можах да ти помогна особено — отбеляза Кайл, когато му се стори, че тя приключва с въпросите си.

Райлин завъртя лекичко чашата си.

— Вероятността да знаеш нещо не беше голяма. С агент Уилкинс цяла седмица удряме на камък.

Когато тя отпи от чашата си (която беше почти празна), Кайл разбра, че професионалната част от разговора им е свършила. Което означаваше, че беше време да поразпали нещата.

Той посочи винената й чаша и започна с нещо по-неутрално, като за загрявка:

— Докато живееше в Сан Франциско, ли взе да се интересуваш от вино?

Тя кимна.

— Когато се преместих там от Шампейн, изобщо не разбирах от вино. Ала повечето от хората, сред които се движех, пиеха вино, така че и аз започнах да го опитвам все по-често, откривайки постепенно какво ми харесва. И какво не ми харесва.

Ето че беше дошъл моментът за един не толкова неутрален въпрос.

— Така и не ми каза цялата истина за това, защо напусна Сан Франциско.

Тя му хвърли кос поглед.

— Защо те интересува толкова?

— Струва ми се справедливо, при положение че ти знаеш толкова много за мен. — Кайл реши да заложи всичко на една карта. — Имаше ли нещо общо с някой мъж?

За миг тя като че ли се поколеба дали да отговори.

— Да.

— Той още ли е част от живота ти?

— Не.

Би излъгал, ако кажеше, че не се зарадва да го чуе.

— Не си особено приказлива на тази тема, а?

— Може би вместо това бихме могли да поговорим за раздялата ти с Даниела.

Кайл се облегна на масата и като се приведе към нея, понижи глас.

— А може би поне веднъж би могла да не превръщаш разговора ни във вербален тенис мач.

Очите й задържаха неговите за миг, сякаш обмисляше думите му, а после извърна поглед и отново разклати виното в чашата си.

— С бившия ми приятел се разделихме, след като той реши, че иска да се премести в Рим. Със или без мен.

— Звучи така, сякаш бившият ти приятел е задник.

Райлин се усмихна. А после смени темата, като си погледна часовника.

— Я виж ти. С теб май най-сетне подобрихме осемминутния си рекорд. — Тя допи последната глътка вино и остави чашата на масата. — И като стана дума за време, наистина трябва да си вървя.

— А, да, по-рано спомена, че имаш планове за вечерта. Романтична среща? — попита Кайл.

Страшно деликатно, задник такъв.

— Ще ходя на кино с Рей. Ще гледаме „Игрите на глада“ от осем и половина.

Кайл си погледна часовника.

— Осем и половина? Все още имаш време. — Той я погледна право в очите и реши пак да заложи всичко на една карта. — Остани още мъничко, Райлин. — Гласът му стана дрезгав. — Ще си поръчаме по още една чаша вино и ще си поприказваме. Нали това правят старите приятели?

Тя го изгледа изпитателно в продължение на един дълъг миг.

Прекалено дълъг.

— Не мисля, че идеята е добра — каза най-сетне. — Не бих искала някой да си създаде погрешна представа за ситуацията между нас.

Кайл се огледа из магазина — имаше само още една маса с клиенти и те не им обръщаха никакво внимание. Така че под „някой“ тя очевидно имаше предвид него.

— Ситуацията?

— Нали се сещаш, отношенията между прокурор и свидетел. — Тонът й беше небрежен, ала очите й го гледаха прямо. — Не бих искала някой да си помисли, че между нас има нещо. Защото това не бива да се случва, очевидно.

А, ясно. Тази ситуация.

Кайл отпи от виното си, осмисляйки думите й.

Това не означава нищо, напомни си той. Тя бе просто още едно момиче.

— Разбира се. — Той й отправи непринудена усмивка. — Всъщност просто се опитвах да отложа още малко момента, в който трябва да се върна към бъркотията от мрежови проблеми, която ме очаква в кабинета на Джордан.

— О, съжалявам, че не мога да ти помогна с това. — Райлин се изправи и преметна дръжката на куфарчето си през рамо. — Ами… ще ти се обадя, ако има някакво развитие по случая „Куин“.

Ама разбира се, че щеше. Един господ знае колко щеше да отнеме това.

— Знаеш къде да ме намериш, госпожо адвокат.

— Добре. — Тя му се усмихна за довиждане. — Благодаря ти още веднъж, че прие да се срещнем. Обещавам да не ти се пречкам повече. Поне за известно време.

След като Райлин си тръгна от магазина, Кайл остана да седи на масата, играейки си разсеяно с чашата си.

— Не поиска ли да остане?

Кайл вдигна глава и видя Джордан. Като никога, не изглеждаше готова да се заяжда с него или да го тормози за информация.

— Имаше планове с приятелка.

— Никога досега не си ме запознавал с някоя жена.

Кайл поклати глава.

— Не е нищо такова, Джордо. Райлин е просто…

— Стара приятелка. — С мека усмивка, сестра му се протегна и разроши косата му. — Разбрах.