Джули Джеймс
През онази нощ (16)

16.

В петък сутринта Райлин получи втората добра новина в рамките на двайсет и четири часа.

— Клиентът ми ще се признае за виновен — каза Грег Боран, федерален служебен защитник за северния окръг на Илинойс.

През изминалата седмица Райлин беше договаряла условията на едно споразумение със съда за Уотс. От мига, в който Камерън й беше възложила случая, тя знаеше, че тук нямаше да има проблеми. Уотс вече излежаваше доживотна присъда и обвинението против него беше желязно. Двама мъже бяха затворени в една килия и единият от тях беше пребит до смърт — не би могло да се каже, че е някаква мистерия кой бе нападателят. Всъщност Уотс дори не си беше направил труда да твърди, че е било самозащита — колкото и да беше отвратително, той като че ли се гордееше с действията си.

Имаше само един проблем, по който не бе успяла да постигне никакъв напредък.

— Успя ли да го убедиш да си признае за участието на Куин?

— Съжалявам. Твърди, че нямало какво да каже по този въпрос — отвърна Грег.

— Дори и ако намаля обвинението на непредумишлено убийство?

— Не би имало никакво значение в този случай… поради което и ти си готова да го предложиш — отбеляза Грег. — Уотс и така вече излежава две доживотни присъди. Малко по-лека присъда по това обвинение няма да промени нищо.

— Ами фактът, че така би постъпил правилно? — попита Райлин. — Клиентът ти би могъл да го опита някой път.

Грег си оставаше категоричен.

— Той излежава доживотна присъда, Райлин. Няма да се изсере там, където се храни, само за да ти направи услуга. Не мисля, че на останалите надзиратели ще им хареса особено, ако именно заради него един от тях отиде зад решетките.

Навярно беше така. Въпреки това Райлин направи още един опит.

— Бих могла да уредя да го прехвърлят в друг затвор. Някъде, където затворническият двор е огрян от слънце през целия ден. Всъщност със сигурност знам, че в Калифорния има някои прекрасни заведения, които на драго сърце биха приели господин Уотс като свой гост.

Грег се засмя.

— Вече му го предложих. Ала където и да го преместиш, той ще си остане затворникът, натопил надзирател. Съжалявам, но ако искаш да накараш Куин да си плати, ще трябва да го направиш без Уотс.

Райлин въздъхна. Не беше отговорът, на който се беше надявала, но вината не беше на Грег. Тя хранеше неподправен респект към адвокатите от Федералното бюро за правна помощ — те бяха не по-малко натоварени със случаи от прокурорите, срещу които се изправяха в съда, ала въпреки това работата им бе една от най-неблагодарните в юридическите среди.

— Трябваше поне да опитам. Ще се видим в съда следващата седмица.

 

 

Рано-рано в понеделник сутринта Райлин за първи път видя мъжа, когото беше набелязала: Адам Куин, надзирателя и „гадното копеле“, който бе подбудил и организирал бруталното нападение на Уотс над Браун.

Куин беше арестуван от ФБР предишната нощ и днес беше първото му явяване в съда. Когато прекрачи прага на съдебната зала, Райлин веднага забеляза две неща: първо, че Куин изглежда по-млад от двайсет и осемте си години, и второ, че е изключително нервен.

Както и би трябвало.

Преди да се настани на мястото си, тя се представи на неговия адвокат.

— Райлин Пиърс — каза, протягайки му ръка.

— Майкъл Чанинг. Ще можете ли да ми отделите една минутка след заседанието, госпожице Пиърс — отвърна той рязко.

— Разбира се. Мога да ви отделя дори две — отвърна тя с мила усмивка. През цялата си кариера се бе изправяла в съда срещу адвокати като него — мъже, които сякаш бъркаха грубостта с това, да си корав. Добре, че стратегии от този род бяха престанали да я смущават някъде около третото й дело.

Райлин се приближи до банката на обвинението и остави куфарчето си на пода. Малко след това съдебният служител обяви началото на заседанието и ето че се започна. Тъй като срещу подсъдимия вече беше възбудено съдебно преследване, съдията съчета първоначалната му поява и повдигането на обвинение. Както можеше да се очаква, Куин отказа да се признае за виновен.

Когато заседанието приключи, Майкъл Чанинг се устреми към масата на Райлин.

— Убийство втора степен? Клиентът ми и с пръст не е докоснал онзи тип. — Той я изгледа отвисоко с ехидна усмивчица. — Проверих ви. Нова сте тук.

— Законът е ясен, господин Чанинг. Всеки съучастник в извършването на престъпление може да бъде признат за виновен в същото. Тук съм достатъчно отдавна, за да знам поне това.

— Наясно съм какво твърди законът. — Той я изгледа свирепо. — Ала това тук е просто сбиване между двама затворници, което се е объркало. Покажете ми с какви доказателства разполагате, че е било нещо повече.

Райлин отсега виждаше, че ще е истинско удоволствие да се изправи срещу този тип в съда.

— На драго сърце. — Тя отвори куфарчето си, извади досието с всички доклади от разследванията на агент Уилкинс и го тикна в ръцете на Чанинг. — Заповядайте. Най-отгоре ще откриете графика ми на представяне на доказателства.

Чанинг сведе изненадан поглед към досието. Очевидно не беше очаквал да си тръгне с докладите на ФБР в ръка още днес.

— Ами добре. Аз… веднага ще ги прегледам.

— И още нещо, което трябва да знаете. От съображения за сигурност Мануел Гутиерес бе прехвърлен от Чикагския федерален затвор в затвора в Пикин.

С оглед на притесненията на затворника за безопасността му, Райлин бе преценила, че така е най-разумно.

Чанинг кимна.

— Разбирам.

По безизразното му лице Райлин виждаше, че изобщо не е така. По всяка вероятност Чанинг и представа си нямаше кой е Мануел Гутиерес. И именно заради това тя обичаше възможно най-рано да тръсне докладите на ФБР пред адвокатите на защитата — по този начин от самото начало красноречиво им даваше да разберат, че имат да наваксват.

Както можеше да се очаква, на това заседание Чанинг нямаше повече искания.

 

 

За съжаление, сладкият вкус на победата не се задържа много дълго.

— Удрям на камък с останалите затворници — каза агент Уилкинс по телефона по-късно същия следобед, когато Райлин се върна в офиса.

За да подсили обвинението против Куин, Райлин бе помолила Уилкинс да разговаря с още затворници от ЧФЗ, за да види дали някой от тях не разполага с доказателство в подкрепа на теорията им за Куин — че е имал специално отношение към избрани затворници, които раздавали „правосъдие“ от негово име.

— Да не би да ги е страх да говорят с теб?

Уилкинс изсумтя.

— Не се страхуват, до един искат да сключат сделка със съда. Знаят, че Гутиерес е бил преместен, след като разговаря с нас. Очевидно се носи слух, че в момента той играе голф в затвор с минимална сигурност в Маями.

— Естествено, че се носи такъв слух. Един ден ми се ще да открия този загадъчен федерален затвор, където всички се разхождат на свобода, играят голф и получават по пет блюда на ядене.

— Честно казано, не мисля, че повечето от тях знаят за каквото и да било специално отношение на Куин към Джоунс и Романо — продължи Уилкинс, говорейки за други двама затворници, за които смятаха, че са вършили мръсната работа на Куин. — Като нищо обаче ще започнат да си измислят, ако смятат, че по този начин ще си спечелят намалена присъда и изцяло платено пътуване до Южна Флорида.

— Ами ако се обърнем директно към Джоунс и Романо? Готови ли са да разговарят? — попита Райлин.

— За нищо на света. В мига, в който споменах името на Куин, и двамата поискаха адвокат. Знаят точно защо искаме да говорим с тях. Целият затвор приказва за това, че против Куин е повдигнато обвинение. — Тонът на Уилкинс стана извинителен. — Съжалявам, че не можах да открия повече.

Райлин се залюля на стола си. Беше разочарована, но не и изненадана.

— Както каза, ако толкова много искат да сключат сделка с нас, вероятно, така или иначе, не можем да им вярваме.

— Твърде жалко, че Мануел Гутиерес не знаеше нищо. Тъй като той вече се съгласи да даде показания, това би било съвършено — каза Уилкинс. — Ами Кайл Роудс? Предполагам, че същото важи и за него?

— Не съм сигурна. Тези дни бях толкова заета в съда, че все още не съм имала възможност да говоря с него.

— И аз бих могъл да го направя, ако искаш — предложи Уилкинс любезно. — Просто досега ти поддържаше връзка с него…

— Не, аз ще се погрижа. Още сега ще го добавя към списъка си със задачи за деня.

Райлин посегна за химикалка и в същия миг другата линия на телефона й иззвъня… а после и мобилният й телефон се присъедини, оповестяващ, че е получила съобщение. Тя провери набързо кой е, докато драсваше бележка в календара си.

— Сигурна ли си? — засмя се Уилкинс. — Струваш ми се страшно заета.

Е, наистина беше позатрупана точно в този момент. Ала тъй като именно тя бе установила отношения с Кайл Роудс, би било доста странно, ако изведнъж изпрати някой от ФБР да говори с него. Освен това определено нямаше да допусне в новия офис на Метамфетаминовата Райлин да й излезе име на човек, който не е в състояние да се справи с работата си.

— Напълно. Официално е в списъка със задачите ми — увери го тя. — Което означава…

Млъкна изведнъж, забелязала какво беше написала, разсейвана от толкова много неща.

Да оправя Кайл Роудс.

Очевидно с подсъзнанието й трябваше сериозно да си поговорят за това.