Джули Джеймс
През онази нощ (15)

15.

— Нямам повече въпроси, агент Уилкинс.

Райлин погледна през рамо към трите редици съдебни заседатели.

— Журито има ли някакви въпроси към този свидетел?

Думите й бяха последвани от мълчание. Отпред, до мястото за свидетеля, седяха председателят на журито и секретарят. Председателят поклати отрицателно глава и Райлин кимна на Сам.

— Може да се оттеглите, агент Уилкинс. Благодаря ви.

Тя се обърна и го проследи с очи, хвърляйки крадешком поглед към заседателите. По израженията им виждаше, че го бяха харесали, и съвсем основателно. Държанието му на свидетелското място беше приятно и професионално и освен това беше дошъл подготвен — нито веднъж не му се беше наложило да погледне доклада от разследването си, докато даваше показания. Ако случаят против Куин стигнеше до съд (което не беше много вероятно), Райлин изобщо не се съмняваше, че от Сам ще излезе отличен свидетел.

Задачата й днес бе простичка — трябваше да разкаже една история. Вярно, тъй като това бе жури в разширен състав, а не съдебен процес, можеше да елиминира голяма част от подробностите, но чрез разпита на свидетелите си тя трябваше да изясни кой, какво, къде, кога, защо и как в това престъпление. В тази история имаше трима свидетели: агент Уилкинс, Кайл Роудс и Мануел Гутиерес. След като техните показания приключеха, тя щеше да връчи на журито предложение за обвинителен акт, съдържащ всички отделни обвинения срещу Куин. След това всичко зависеше от тях.

Днес тя щеше да поиска от тях да обвинят Куин по два параграфа: убийство втора степен^[1] и заговор да наруши гражданските права на федерален затворник. Тъй като нямаше пряко доказателство, че Куин е подбудил нападението на Уотс над Браун, тя искаше от съдебните заседатели да направят това заключение въз основа на косвени доказателства. Не беше съвършен случай, ала Райлин вярваше в него. И единственото, от което се нуждаеше, бе шестнайсет от двайсет и тримата мъже и жени в тази стая също да повярват.

Докато вратата зад агент Уилкинс се затваряше, Райлин погледна към съдебните заседатели. Тъй като в залата нямаше съдия, цялата процедура се ръководеше от прокурора.

— Предлагам да си вземем десетминутна почивка преди следващия свидетел.

Изчака, докато съдебните заседатели и стенографът излязат, след което се отправи към стаята за свидетелите насреща. Поспря за миг пред вратата, а после я бутна и завари Кайл да се взира през прозореца в сградите, които повечето жители на Чикаго все още отказваха да нарекат по друг начин, освен „Сиърс Тауърс“.

— Време е.

Той се обърна. Имаше поразително красив (и консервативен) вид в тъмносивия си костюм на райе, синя риза и сиво-синя раирана вратовръзка. Косата му беше грижливо сресана назад (Райлин за първи път я виждаше така), а цветът на ризата подчертаваше очите му дори от това разстояние.

Райлин усети леки тръпки в стомаха си, но бързо ги прогони. Просто притеснение от очакването.

Кайл напъха ръце в джобовете си. Изглеждаше готов и нетърпелив.

— Да го направим.

 

 

Кайл последва Райлин през вратата, изпълнен с любопитство. На практика не знаеше нищичко за този вид съдебни процедури, ала поверителната същност на процеса го обгръщаше в загадъчна аура. Пристъпи в стаята и установи, че е по-малка, отколкото беше очаквал, вероятно едва на половината от размера на обикновена съдебна зала. От дясната му страна се намираха свидетелското място и подиум от онези, зад които обикновено сядаше съдията. В другия край на помещението имаше маса, от която, предполагаше той, Райлин щеше да го разпитва, а зад нея бяха наредени три редици столове за съдебните заседатели.

Столове, които бяха очебийно празни.

— Госпожо адвокат, възнамеряваш ли в някой момент да поканиш истински съдебни заседатели да присъстват на това заседание? — провлачи той.

— Ха, ха. Пуснах ги в почивка. Искам първото им впечатление от печално известния Кайл Роудс да бъде как стои на свидетелското място. Не ме е грижа какво са чували или чели за теб досега, днес ти си просто свидетел. — Тя му посочи мястото. — Защо не седнеш?

Кайл се приближи и се настани на старичкия въртящ се стол, при което си удари коленете в една дебела метална пречка, закована от долната част на подиума.

— Който и да го е проектирал, определено не е взел предвид високите мъже — измърмори той.

— Извинявай. То е за белезници — отвърна Райлин, имайки предвид пречката.

Ама естествено. Кайл се огледа из неголямата съдебна зала.

— Значи, това пропуснах, като се признах за виновен.

Райлин се приближи до свидетелското място с окуражителна усмивка.

— Това е нищо работа. Никакви кръстосани разпити, никакви възражения… мисли си за него като за обикновен разговор между нас двамата. Съдебните заседатели може да ти зададат въпроси, когато аз приключа, макар че е малко вероятно. Стига да си свърша работата както трябва, не би трябвало да имат никакви питания.

Беше адски сладка, когато се превърнеше в юрист.

— Харесва ми насърчителната ти реч, госпожо адвокат — отбеляза Кайл, оценявайки факта, че се опитва да го накара да се чувства комфортно.

— Благодаря. Имаш ли някакви въпроси, преди да сме започнали?

— Само един. — Очите му се плъзнаха лукаво по полата й, която днес беше бежова. — Притежаваш ли изобщо панталони?

— Някакви други въпроси? — попита тя, без окото й да трепне.

Бяха прекъснати от появата на стенографа, последван от двама заседатели, и начаса нещата отново станаха сериозни. Тримата новодошли го забелязаха и двама от тях, включително и стенографът, се сепнаха. Без да обръща внимание на погледите им, Райлин се върна на масата си и нехайно си прегледа бележника, сякаш всеки ден изправяше на свидетелското място известни милиардерски синове и бивши затворници.

През следващите две минути и останалите съдебни заседатели се присъединиха към тях. За задоволство на Кайл, четирима от тях изобщо не го разпознаха, а други трима просто го погледнаха любопитно, сякаш не бяха сигурни откъде им е познат. Останалите тринайсетима изглеждаха истински заинтригувани от присъствието му.

Когато и последният съдебен заседател се върна на мястото си, Райлин кимна на председателя на журито.

— Можете да пристъпите към клетвата на свидетеля.

— Вдигнете дясната си ръка — обърна се той към Кайл. — Заклевате ли се, че показанията, които ще дадете, са истината, цялата истина и нищо друго, освен истината?

— Заклевам се.

Райлин прикова очи в него, по устните й играеше едва забележима усмивка, която единствено той разбираше.

Определено бяха изминали голямо разстояние от царевичните ниви на Шампейн-Ърбана.

— Кажете името си за протокола.

Ето че се започваше.

— Кайл Роудс.

 

 

Кайл бе принуден да си признае, че е впечатлен.

Тя беше добра.

Естествено, беше предположил, че Райлин си я бива в съда, при положение че от нея буквално струеше излъчването на „Опасен прокурор“, ала друго бе да го види с очите си. Макар че нито веднъж не се отдалечи от масата си, тя властваше над стаята, извличайки показанията му по начин, който предизвикваше точно онези реакции, които й трябваха. Прекара няколко минути, задавайки му въпроси за миналото му, съсредоточавайки се върху образованието и професионалния му опит, като по този начин едновременно даде възможност на Кайл да свикне със свидетелското място, а на съдебните заседатели — да го видят като нещо различно от туитър терориста. Представи обстоятелствата по осъждането му направо, но без да губи много време върху тях, след което го помоли да им разкаже за живота в затвора.

Това едва ли беше времето, с което Кайл най-много се гордееше, нито пък тема, върху която му беше приятно, че е специалист, ала той прекрасно разбираше каква роля трябваше да изиграе този следобед.

Когато стигнаха до нощта, в която беше чул заплахата на Куин, Райлин забави темпото, като първо му зададе няколко въпроса, целящи да опишат съпътстващите обстоятелства.

— Бихте ли обяснили какво представлява строгият тъмничен режим за онези съдебни заседатели, които може би не са запознати с термина? — помоли го тя.

— Става дума за крило, в което отделят някои затворници от останалите. По един човек в килия, без никоя от привилегиите на обикновения режим. Което означава никакво свободно време и се храниш в килията си.

— Тихо ли е? — попита тя.

— Много, особено като се има предвид, че затворниците, наказани със строг тъмничен режим, нямат право да разговарят помежду си. Ако на някого му изкъркори коремът, се чува през три килии.

Сигурен бе, че този отговор й хареса.

Двамата продължиха по същия начин, грабвайки вниманието на съдебните заседатели и въвличайки ги в историята, докато не стигнаха до кулминацията — заплахата на Куин. Кайл виждаше, че съдебните заседатели слушат внимателно, затаили дъх, докато той повтаряше думите, които Куин беше казал на Браун в онази съдбовна нощ. Напрежението и вълнението в стаята бяха осезаеми, докато Райлин на два пъти се върна към заплахата с проницателните си въпроси, за да подчертае тази част от разпита, а после, неочаквано…

Всичко свърши.

Тя замълча за миг, оставяйки заплахата на Куин да увисне драматично във въздуха, а после кимна сериозно.

— Благодаря ви, господин Роудс. Нямам повече въпроси. — Тя се обърна към хората от разширения състав зад себе си. — Съдебните заседатели имат ли някакви въпроси към този свидетел? — След моментно мълчание, тя се усмихна любезно на Кайл. — Може да се оттеглите, господин Роудс, благодаря ви.

Кайл кимна и се надигна от въртящия се стол. Без да обръща внимание на любопитните погледи на съдебните заседатели, той излезе от стаята и когато вратата се затвори зад гърба му, се почувства удовлетворен и едновременно с това — почти изгонен, като мъж, който едва бе свършил в жената, която беше свалил за една нощ, преди да бъде изритан през вратата, стиснал дрехите и обувките си в ръка.

Не беше очаквал Райлин да остане да му прави компания часове наред, за да си бъбрят след показанията му, ала, човече, това беше… разочароващо. Та тя дори не му беше казала кога ще се видят отново. О, да, след няколко седмици щеше да цъфне в живота му, с бележника и куфарчето, и пламенните си заплахи за призовки, и с помощта на чара и дръзкия си език щеше да получи каквото иска от него, след което отново щеше да се изнесе от живота му.

Цялото това изживяване с журито в разширен състав го беше оставило странно объркан.

Вече беше слязъл във фоайето, когато се сети, че отново може да включи мобилния си телефон. Направи го и след миг получи съобщение.

От Райлин, вероятно в почивката преди следващия й свидетел.

СПРАВИ СЕ СТРАХОТНО. ЩЕ ТИ СЕ ОБАДЯ, КОГАТО РАЗБЕРА ЗА ОБВИНЕНИЕТО.

Кайл прибра телефона в джоба на сакото си и едва по-късно си даде сметка, че за първи път през последните шест месеца си тръгна от съда с усмивка на лице.

 

 

По-късно тази вечер Райлин излезе от същата врата с почти същото доволно изражение.

За разлика от истинските процеси, когато на съдебните заседатели нерядко им трябваха дни, за да вземат решение, журито в разширен състав обикновено гласуваше много бързо. За щастие, днешният ден не беше изключение. Десет минути след като Мануел Гутиерес напусна свидетелското място, председателят на журито донесе в кабинета на главния съдия обвинителен акт по делото, което оттук нататък щеше да бъде официално известно като Съединените щати срещу Адам Куин.

Райлин беше получила своето обвинение.