Джули Джеймс
През онази нощ (10)

10.

Телефонът върху бюрото на Кайл иззвъня — двойно позвъняване, което означаваше, че се обажда охраната от фоайето на приземния етаж.

— Госпожица Пиърс е тук, за да се види с вас, господин Роудс — съобщи Майлс, когато той вдигна.

— Благодаря, Майлс. Нека се качи.

Кайл затвори документа, върху който работеше. Ама че интересен обрат на нещата. Ако някой друг от Прокуратурата бе поискал да се види с него, би им казал точно къде да си наврат молбата. Въпреки че миналия вторник бяха удържали на думата си, те все още бяха начело в списъка му със задници заради всичко онова с „терориста“, което означаваше никакви услуги на федерални прокурори. Точка по въпроса.

Само дето се бе оказало страшно трудно да откаже на тази молба, дошла от самата Райлин Пиърс с кехлибарените очи и остър език.

Беше… любопитен да узнае какво иска тя.

Историята, която беше разказала на адвокатите му за „разследването“ на някакъв инцидент, станал в Чикагския федерален затвор преди две седмици, му се струваше съмнителна. По онова време вече го бяха пуснали от ЧФЗ, така че не бе сигурен с каква информация би могъл да разполага за нещо, случило се след това. Ала според адвокатите му тя изключително много настоявала да се види с него.

Което още повече го заинтригува.

Миналия вторник, след като се прибра от съда, той направи две неща. Първо — отиде да потича, без да бърза да се връща, и стигайки толкова далеч, колкото си искаше, без да се тревожи за проследяващи устройства около глезена си, щатски маршали или отряди за бързо реагиране, щурмуващи плажа. Второто бе да потърси „Райлин Пиърс“ в Гугъл.

Беше я открил в Linkedln и бе установил, че бе работила като сътрудник на апелативния съдия в Сан Франциско, преди да постъпи на работа в Прокуратурата. Беше прочел изявленията, дадени от федералния съд на северния окръг на Кали-форния за пресата, касаещи няколко нашумели случая, които беше водила. Доколкото бе могъл да прецени, беше имала успешна кариера в Калифорния, а после най-неочаквано се бе преместила в Чикаго.

Кайл имаше чувството, че тук се крие някаква история, но каква беше тя, Гугъл не можеше да му каже.

На вратата се почука и той се изправи. Прекоси апартамента, без да си дава сметка за широката усмивка върху лицето си, докато не улови отражението си в огледалото в преддверието.

Я се стегни, задник такъв. Тя е просто едно момиче, което веднъж изпрати до тях.

Може би всичко това действително бе някакво причудливо съвпадение и Райлин наистина беше тук, за да обсъдят някакъв случай. А може би… ставаше дума за нещо друго. Може би тя цяла седмица беше мислила за него, така както той беше мислил за нея, и просто не бе могла да остане повече настрани.

Усмивката му стана още по-широка. Имаше само един начин да разбере.

Кайл отвори вратата и я видя да стои на прага му. Дългата й тъмна коса беше разпиляна и с пристегнатия в кръста тренчкот, високите токчета и куфарчето в ръката си тя приличаше на героиня от филм на Хичкок.

— Госпожо адвокат — провлачи той.

— Господин Роудс — отвърна тя с леко дрезгав глас.

Във вторник бяха спрели дотам. Ала този път наоколо нямаше репортери, камери и цял куп адвокати. Този път бяха само те двамата.

Кайл отвори вратата по-широко.

— Заповядай.

— Благодаря, че прие да се срещнем. — Тя мина покрай него, обгърната от деликатното ухание на нещо цветно и женствено, и пристъпи в преддверието.

Кайл затвори вратата, след което се обърна и плъзна поглед по нея. Преди девет години тя наистина хващаше окото, ала сега в нея имаше нещо повече, по-изтънчено, по-изискано и без съмнение, привлекателно.

Нещо, което един мъж, прекарал по-голямата част от последните пет месеца зад решетките, нямаше как да не забележи.

— Доста време мина, госпожице Пиърс.

Устните й потръпнаха в усмивка.

— Всъщност мина само една седмица.

Кайл скръсти предизвикателно ръце върху гърдите си.

— Не можа да останеш далеч от мен, а?

Тя отвори уста, за да каже нещо, но после очевидно размисли.

— Навярно не би било зле да седнем някъде и да поговорим.

Аха. За онова загадъчно разследване. Той махна към отворената вътрешност на апартамента си.

— Чувствай се като у дома си.

Райлин пристъпи във всекидневната, обхождайки мястото с любопитен поглед.

— Последните години май са били добри за теб. — Тя му хвърли кос поглед, очите й танцуваха развеселено. — Като се изключи онази малка неприятност с туитър.

— Просто за мое сведение, колко шеги мога да очаквам на тази тема?

— Прекалено лесно е — отвърна тя със смях. — Веднъж каза, че един ден някой ще причини голяма паника и щети, ако компаниите не започнат да обръщат по-голямо внимание на DoS атаките. Колко далновидно от твоя страна.

Кайл спря.

— Наистина ли помниш, че съм го казал?

Райлин замълча за миг, а после сви нехайно рамене.

— Единствено заради това фиаско с туитър. — Тя седна в едно от лъскавите кожени италиански кресла и остави куфарчето си на пода.

Кайл се настани на дивана срещу нея, гледайки я как сваля тренчкота си, разкривайки тъмносив костюм с кремава копринена пола.

— Преди да си казала каквото и да било, навярно би трябвало да споменем слона в стаята.

За миг лицето й придоби объркано изражение.

— В смисъл…?

— За онази нощ. — Той задържа погледа й. — Предполагам знаеш защо не дойдох на срещата ни.

Изражението на Райлин омекна.

— О. Да. Много съжалявам за майка ти.

— Благодаря. — Кайл се опита да разведри атмосферата, доволен, че бяха оставили този неловък момент зад себе си. — Може само да се съжалява, между другото. Защото възнамерявах да бъда страшно очарователен на онази среща и ти щеше да си безсилна да ми устоиш.

Райлин се разсмя.

— Сигурна съм, че го вярваш.

Кайл протегна ръка върху облегалката на дивана, настанявайки се по-удобно.

— Е, какво те води тук тази вечер, Райлин Пиърс?

Райлин се намести в креслото и кръстоса крака.

— Убийство.

Кайл примига и широката му усмивка избледня. Каквото и да беше очаквал, определено не беше това.

— Убийство?

— Да. Преди две седмици един затворник е бил пребит до смърт в Чикагския федерален затвор.

По изражението й разбра, че говори сериозно. И просто така тонът на разговора им се промени.

— Наистина си тук по работа — каза той, осъзнавайки внезапно, че почти бе успял да се убеди в противното.

Райлин наклони глава на една страна, сякаш не го беше разбрала.

— Защо бих дошла иначе?

Дотук беше с опитите да не изглежда като задник.

— Няма значение. Кажи ми какво се е случило в ЧФЗ.

Райлин го направи и Кайл я изслуша, без да я прекъсва, докато тя описваше обстоятелствата около смъртта на Дариъс Браун и убеждението си, че надзирателят Куин бе режисирал нападението, за да си отмъсти.

— Знаем, че между Куин и Браун е имало спречкване, а когато излежал дисциплинарното си наказание, Браун казал на приятелите си, че Куин го е заплашвал.

При тези думи Кайл се изправи и започна да кръстосва стаята.

— Знам също така, че в онази нощ ти си изтърпявал наказание в съседната килия — продължи тя. — Дойдох тук, за да открия дали си чул заплахата. Ако трябва да съм откровена, надявам се, че си.

Тя млъкна и зачака отговора му.

Кайл спря с гръб към нея, загледан през стъклената стена, гледаща към езерото. В далечината можеше да различи виенското колело край езерото.

— „Ще си платиш за това, което направи с китката ми, боклук такъв.“ — Той се обърна към нея. — Такава заплаха ли търсиш?

Райлин въздъхна облекчено.

— Да.

Кайл прокара ръка върху устата си. Цялата тази ситуация — фактът, че той, бивш вицепрезидент на корпорация на стойност милиард долара, разполага с информация от първа ръка, касаеща убийството на затворник — беше напълно сюрреалистична.

— Нямах представа. По дяволите, дори не знаех, че Браун е мъртъв.

— Познаваше ли го добре? — попита Райлин.

Кайл поклати глава.

— Говорил съм с него само веднъж, през решетките на килиите ни, докато бяхме наказани с изолация. — Въпреки това изпитваше сложна смесица от чувства, включително и вина, и му се стори, че е длъжен да уточни нещо. — Мислех, че Куин просто си говори, че се опитва да се прави на голям мъжкар. Нямах представа, че наистина ще изпълни заканата си. — Той изпусна дъха си, мъчейки се да осмисли всичко, което Райлин му беше казала. — Е, а сега какво?

Райлин се изправи и се приближи.

— Ще отнеса въпроса до комисия в разширен състав. И бих искала ти да бъдеш един от свидетелите ни.

Кайл се разсмя невесело.

— Аха. Печално известният туитър терорист свидетел на обвинението. Сигурен съм, че на заседателите това страшно ще им хареса.

— Всъщност ти си съвършеният свидетел — отвърна тя. — Ако все още беше зад решетките, всеки що-годе способен адвокат на защитата би се опитал да постави показанията ти под съмнение, твърдейки, че свидетелстваш, за да си спечелиш благоволението на Прокуратурата, с надеждата присъдата ти да бъде намалена. Ала сега, когато си навън, очевидно нямаш такъв мотив.

Кайл прикова очи в нея, осъзнал изведнъж нещо.

— Имаш нужда от мен за този случай.

Райлин се поколеба за миг, но после кимна.

— Да.

Той пристъпи по-близо до нея.

— Кажи ми нещо, щеше ли да ми предложиш споразумение и замяна на показанията ми, ако все още бях зад решетките?

— Вероятно бих обмислила подобна възможност, да.

— Тогава го обмисли и сега.

Райлин посочи апартамента му.

— Вече си на свобода. Нямам какво да ти предложа.

Той направи още една стъпка към нея.

— Това съвсем не е вярно, госпожо адвокат. Има нещо, което искам… и то много. — Той сведе очи към нейните. — Извинение от Федералната прокуратура.

Райлин избухна в смях.

— Извинение? Това си го биваше. — Тя отметна през рамо косата, която беше влязла в очите й, след което се сепна, забелязала изражението му. — О, господи, говориш сериозно.

Той кимна бавно с глава.

— Напълно.

— Кайл, това никога няма да стане — заяви тя сериозно.

Той сви рамене.

— Това е цената ми, ако ме искате за свидетел. — Да, държеше се като задник… и според него напълно основателно. Тя може и да имаше секси костюма и усмивките си, ала тази вечер преследваше своите интереси. Тази тяхна повторна среща нямаше нищо общо с някакво си изпращане до вкъщи, нито пък с мигновената връзка, която може и да беше почувствал между тях преди години. Днес тя бе тук единствено по работа, което означаваше, че той също може да се държи изцяло делово.

Всичко се свеждаше до това, че сега той беше свободен човек. Така че, ако от Федералната прокуратура искаха помощта му, щеше да им се наложи да играят по неговите правила.

— Ще те оставя да си помислиш над условието ми до утре — заяви той. — Ако откажеш да го приемеш, ще доведа адвокатите ми. И всичко друго, което имаш да ми казваш, ще се наложи да го споделиш на тях.

Райлин го погледна изучаващо; не изглеждаше особено смутена.

— Хмм. Предупредиха ме, че може да си ни мъничко сърдит.

— Е, били са прави.

— Виждам. — Тя се приближи до креслото и взе нещата си. Извади нещо от страничния джоб на куфарчето си и отново се приближи, по адвокатски експедитивна в токчетата си. — Нека ти обясня как стоят нещата, Кайл. Можеш да дойдеш в офиса ми, заедно с адвокатите си, ако предпочиташ, и да обсъдим показанията ти. Това е лесният начин. Или пък бих могла да ти изпратя призовка, да те докарам насила пред журито в разширен състав и ти пак ще ми кажеш всичко, което знаеш. И в двата случая ще получа онова, което искам.

Нима? Кайл също не беше особено смутен от заплахата й.

— Пропусна възможност номер три, при която случайно забравям всичко, което чух Куин да казва през онази нощ.

Видя гнева, припламнал в очите й.

— Няма да го направиш.

— Готова ли си да заложиш случая си на това, госпожо адвокат? Колко добре смяташ, че ме познаваш? Защото преди пет месеца всички видяхме, че съм напълно способен да правя неща, които не би трябвало.

За негова изненада, думите му я накараха да се замисли. Тя огледа апартамента и отново се обърна към него.

— Имаш право — призна. — Не те познавам. Прекарахме около трийсет минути заедно, преди близо десетилетие. Въпреки това смятам, че онзи Кайл Роудс, който ме изпрати до нас и ми даде ризата от гърба си, би постъпил правилно, независимо колко е ядосан на Прокуратурата. Така че, ако той все още се навърта в този апартамент, кажи му да ми се обади.

Кайл скръсти ръце на гърдите си.

— И преди девет години ли беше толкова нахакана и твърдоглава? Странно, как не си го спомням.

Тя протегна ръка, подавайки му визитката си.

— Телефонният ми номер, в случай че избереш лесния начин.

Кайл пое визитката. И въпреки всичко просто не можа да устои на изкушението да я подразни поне мъничко.

— Наистина искаш отново да се видим. — Едната му вежда подскочи, гласът му придоби лукаво звучене. — Сигурна ли си, че наистина става дума единствено за работа, госпожице Пиърс?

В продължение на един миг тя не каза нищо, а после направи крачка към него. Бяха толкова близо, че телата им почти се докосваха, докато очите й се впиваха в неговите.

— Обади се в офиса ми, Кайл — заяви тя. — Или ще ти изпратя призовка толкова бързо, че свят ще ти се завие.

След това се отдръпна, дарявайки го с измамливо мила усмивка, докато се отправяше към входната врата.

— О, и приятна вечер.