Джули Джеймс
Нещо като любов (31)

31

Джордан имаше готовност да отвори „Дивайн Селърс“ точно в десет. Ник все още не й се беше обадил, но нямаше проблем. Тя беше накъсана, презаредена и нямаше значение, че той не й вдигаше. Беше решила да отиде до измисления му офис, за да му каже лично как се чувства. Надяваше се, че ще има съответна индикация, че и той има подобни чувства, но в момента не можеше да мисли за това. Това беше нова територия за нея — сантименталното нещо с изразяването — и ако се замислеше прекалено, можеше да прояви малодушие и да се оттегли към саркастичното си, самозащитно поведение. А ето докъде я беше довело то.

Знаеше от последния им разговор, че Ксандър ще се среща с Трилани тази сутрин, и предполагаше, че Ник ще бъде зает до късно през деня. За да ангажира вниманието си дотогава, тя се нахвърли на задачите по отварянето на магазина. Когато приключи с всичко до 10:22, тя се огледа за нещо друго, с което да се захване. Чудеше се дали да подреди вината в магазина по азбучен ред според вида и географския им произход, когато се чу звънчето на вратата.

Слава Богу, клиент. Джордан се обърна и се усмихна, преди да разбере какво става.

В магазина й влезе Ксандър Екхарт.

Тя бързо скри изненадата си. Очевидно Ксандър и Трилани бяха пренасрочили срещата си, но тъй като не беше говорила с Ник от неделя, не беше в течение на нещата.

Джордан пристъпи към стандартния си метод за справяне с неясни ситуации — държеше се естествено. Или поне се опита.

— Ксандър. Радвам се да те видя отново. Минаха няколко седмици.

— От нощта на партито ми. — Предвид ниската температура навън, не беше изненадващо, че носи тъмно палто и черни кожени ръкавици.

— Как си? — Джордан се надяваше да не звучи толкова притеснена, колкото беше. Не смяташе, че ще види Ксандър отново преди… ами всъщност… изобщо някога. Вероятно това си беше самозалъгване от нейна страна — той все пак беше редовен клиент в магазина й.

Можеш да се справиш с това, убеди се тя. Беше успяла да изиграе ролята си по време на партито му. Определено можеше да се справи с неангажиращ разговор, докато той разглежда магазина й. Бяха толкова близо — ФБР почти бяха приключили с разследването. Тя нямаше да прецака нещата сега. Въпреки това я побиха тръпки. Защо не беше на срещата с Трилани?

Видя как Ксандър минава — без да се спира — покрай витрината „Ново и забележително“ в предната част на магазина. Обикновено я разглеждаше. Снобът в него не можеше да устои, не можеше да понесе мисълта, че съществува някое забележително вино, за което той не знае.

Джордан едва преглътна.

С възможно най-леко движение тя плъзна ръка под бара и натисна паникбутона.

— Как съм? — попита Ксандър. — Честно казано, Джордан, не особено добре. Изобщо не съм добре.

— Съжалявам да го чуя. Случило ли се е нещо?

Докато вървеше към нея, Джордан видя, че изражението му е каменно.

— Всъщност да, случи се нещо. Разбрах, че някой, на когото мислех, че мога да се доверя, ме е излъгал. Предал ме е. — Той спря на бара точно срещу нея.

Между тях падна дълга тишина.

— Само ми кажи защо го направи — каза най-сетне Ксандър. — Но трябва да те предупредя, Джордан — ако не ми хареса отговорът ти, нещата могат да се развият зле за теб.

Той се пресегна под палтото си и извади пистолет.

— А имам усещането, че има много голяма вероятност да не харесам отговора ти.

 

 

Ник крачеше из измисления си офис и чакаше телефона да звънне. Беше казал на Хъксли да му се обади веднага щом Трилани пристигне в „Бордо“, но нямаше никаква вест. Докато крачеше, се опитваше да не мисли за Джордан.

Като мъж, той знаеше, че не трябва да си признава подобни неща, но караницата с нея го беше изкарала извън релси. В рамките на няколко дена беше побеснял, когато я видя да говори с онзи тъпак, беше се обадил на всеки, който му дължи услуга, за да изкара брат й от затвора, бяха прекарали главозамайващ уикенд и то не къде да е, а в страната на виното, даже се беше замислил дали да не смени работата си заради нея, а после се скараха и той изхвърча от дома й с усещането, че е бил използван за секс.

Беше ясно, че не е на себе си тези дни. А единственият път, който той знаеше да се върне към себе си, беше да отреже проблема. Да избута напълно Джордан от живота си. Това го караше да побеснее още повече.

Някак си беше успяла да му влезе под кожата и да прецака всичките му планове. Беше абсолютно доволен от живота си, преди да се появи тя с виното си и дързостта си, с искрящите си сини очи и чувството си за хумор. Би се присмял на себе си, че е такъв кретен… само дето не се беше усмихвал, откакто напусна къщата й в неделя.

Всичко се беше случило прекалено бързо. Винаги беше предполагал, че един ден ще му писне от работата под прикритие и че полека ще се отърси от ергенството. Но това — това диво, взривяващо сърцето и въодушевяващо чувство като спускане с влакче между него и Джордан — беше откачено. Ето какво обаче го побъркваше най-много — ако беше от онези сантиментални типове, би казал, че чувствата, които изписва към Джордан доста приличат на нещо като любов, а той, Ник Маккол, не обичаше да обича. Или по дяволите, може би обичаше.

Все още крачейки из офиса, той изрече цяла купчина бруклински ругатни, за повечето от които предполагаше, че средно чувствителният тип даже не знае значението им.

Според него имаше два варианта. План А да продължи да избягва Джордан и да види дали това взривяващо сърцето чувство ще изчезне толкова бързо, колкото се е появило. Спомни си нещо, което веднъж беше дочул на едно семейно парти — братовчедка му Мария бърбореше за проблемите с приятеля си и каза, че била чела в „Космополитън“, че на човек му трябва половината от времетраенето на връзката, за да превъзмогне раздялата.

Това не звучи зле, помисли си Ник. Ако броеше времето, през което с Джордан бяха заедно като двойка, това правеха само три дни. Според „Космо“ щяха да му трябват трийсет и шест часа да я забрави.

Погледна часовника си. По дяволите. Според изчисленията му трябваше да я е забравил преди три часа и двайсет и пет минути. Това не беше добър знак.

Което го доведе до план Б: майната му на „Космо“, трябваше да приеме факта, че това взривяващо сърцето чувство никога няма да изчезне. План Б имаше една добра страна — трябваше да отиде в магазина на Джордан и да й каже колко е бесен, че му е объркала всички планове. Не беше сигурен после накъде щеше да тръгне разговорът, но поне беше измислил нещо. Можеше да зареже приказките и да я целува докато тя осъзнае колко скучен би бил животът й, ако излиза със смотаняци с шалчета. Това вече беше план. Мобилният на Ник иззвъня и той го погледна. Хъксли. Време беше. Но новината беше неочаквана.

— Изглежда Екхарт пропусна поредната среща — каза Хъксли.

— Още ли е болен?

— Нямам представа. Няма никаква комуникация от офиса му цяла сутрин.

Това не се хареса на Ник. Екхарт беше много тих през изминалите няколко дена. Тъй като бяха решили, че е болен от стомашен грип, това не ги разтревожи веднага, но онези, които работеха с Роберто Мартино, нямаха навик да връзват тенекии на хората му.

— Не ми харесва, че мълчи.

— Мислиш ли, че ни е разкрил? — попита Хъксли.

Ник изруга тихо. Не знаеше как е възможно, или какво изведнъж е прищракало на Екхарт, но вече беше участвал в достатъчно разследвания под прикритие за да знае, че ако един агент си зададе въпроса дали не са го разкрили, тогава да — най-вероятно са го разкрили.

— Трябва да приключим с това възможно най-скоро.

— Мислиш ли, че имаме достатъчно доказателства за присада срещу него?

— Сигурно. Ще се обадя на Дейвис да му кажа, че трябва да действаме бързо с арестите на Екхарт и Трилани.

Другата линия на Ник замига и той провери кой го търси.

— Като говорим за вълка. Заклевам се, Дейвис сигурно ни подслушва телефоните. Винаги знае кога нещата се влошават.

Натисна копчето, за да приеме обаждането на вълка.

— Тъкмо щях да ти звъня, шефе. Имаме проблем с Екхарт.

Гласът на Дейвис звучеше необичайно рязко.

— Какъв проблем?

Ник обясни, че Екхарт не се е появил на срещата с Трилани.

— Къде е Джордан Роудс в момента? — въпросът на Дейвис го хвана неподготвен.

Ник не разбираше защо го пита.

— Предполагам, че както обикновено отваря магазина си в десет. Защо?

— Прихванахме обаждане от телефонна линия в „Дивайн Селърс“. От линията, която е свързана с алармената система — каза Дейвис; — Някой е натиснал паникбутона.

Джордан.

Ник вече беше грабнал ключовете си и тичаше към вратата.

— Тръгвам.

 

 

Джордан спря поглед на насоченото срещу нея оръжие и се опита да запази спокойствие.

— Ксандър. Какво правиш?

Той стисна пистолета по-здраво.

— Излез иззад бара. Бавно. И отиди да пуснеш щорите.

Телефонът в магазина зазвъня. Сигурно е охранителната компания, помисли тя. Ако не вдигнеше, щяха да изпратят полиция. Което означаваше, че трябва да накара Ксандър да говори, докато пристигнат. Като го огледа по-добре, видя, че не се е бръснал от няколко дни, а под очите му има тъмни кръгове. Очи, които я оглеждаха с премерена ярост.

— Мисля, че трябва да оставиш пистолета, за да поговорим.

— Аз пък мисля, че трябва да си затвориш лъжливата уста. Иди и пусни проклетите щори.

Тъй като не беше в позиция да спори, Джордан направи така, както й нареди. Ксандър държеше оръжието насочено към нея, докато тя вървеше към витрините и пускаше щорите една по една.

— И тази над вратата — нареди той. Стоеше точно зад нея и постави пистолета зад главата й. — Да не ти минават никакви идеи да бягаш.

Джордан затвори очи, когато усети натиска на дулото към скалпа си. Просто печели време. Докато пускаше последната щора над вратата, тя се огледа с надеждата да види някой минувач, който да подаде сигнал, но напразно.

Прецени набързо — вече си беше спечелила поне три или четири минути. Полицията сигурно пътуваше насам. След като приключи с пускането на щорите, тя чу мобилния си да звъни в задната стаичка.

— Заключи вратата! — Пистолетът се заби още по-плътно в главата й.

Направи така, както й нареди.

— Сега се върни в центъра на помещението.

Джордан се огледа из магазина, огледа бутилките вино, които бяха навсякъде. Вероятно можеше да грабне някоя и да я използва като оръжие… с риск да бъде застреляна от мъжа, който само чакаше повод да натисне спусъка. Това не беше най-добрата идея. Тя се премести в средата на магазина и се обърна.

— Сега може да говорим, без да се притесняваме, че ще ни прекъснат — каза Ксандър.

Още печелене на време.

— Страхотно. Може би сега можеш да ми кажеш защо си насочил пистолет към мен.

— Стига с шибаните игрички, Джордан. Знам всичко. Гаджето ти, Ник Маккол, работи за ФБР Доведе го на партито ми, за да може да сложи подслушватели в офиса ми. — Ксандър вдигна глава и се приближи към нея. — Тогава, когато ме помоли да дойда с теб на терасата, нали? Тогава ли го направи?

— Името на приятеля ми е Ник Стентън и се занимава с недвижими имоти — каза Джордан невъзмутимо. — В нощта на партито те помолих да дойдеш с мен на терасата, за да говорим за вино. Това е.

Със свободната си ръка Ксандър я удари през лицето.

Хваната неподготвена, Джордан падна и се препъна в крака на една от масите. Понеже се опита да смекчи падането си с ръка, китката й изпука, когато се удари в керамичния под.

Очите й се замъглиха от острата болка в скулата и пронизващото усещане в китката. Тя докосна лицето си предпазливо и примигна. Държеше лявата си ръка към тялото, а с другата се подпря и се обърна с лице към Ксандър.

Той стоеше пред нея с доволен блясък в очите.

— Сега не си толкова самодоволна, напи? — Ксандър коленичи до нея. — Кажи ми истината. — Той отново опря пистолета до пивата й.

Предвид обстоятелствата Джордан знаеше, че трябва да му каже нещо. Когато бе в беда… обикновено пробваше обичайното.

— Направих го заради Кайл. — Гласът й беше напрегнат заради пулсиращата болка в китката, когато започна да разказва лъжите си. — От ФБР ме заплашиха. Казаха, че ще се постараят да не излезе по-рано от затвора и че ще превърнат престоя му там в истински ад. — Тя погледна Ксандър, сякаш го умоляваше да я разбере. — Той ми е брат, Ксандър. Нямах избор.

Той се поколеба за миг, след което възвърна непоколебимото си изражение.

— Глупости. Казаха го по новините — пуснали са брат ти от затвора. Сключили са сделка с теб.

— Мислиш ме за толкова глупава, че да се съглася да оставят Кайл в затвора, след като го заплашиха? Казах им, че няма да съдействам, освен ако федералният прокурор писмено не обещае да го пуснат.

За миг Ксандър почти й повярва.

И отново Джордан щеше да се възползва от всеки миг, който можеше да спечели. После той поклати глава.

— Добър опит. Но не мисля, че би се изчукала с Маккол, след като е заплашвал брат ти.

— Цялата ни връзка беше нагласена. Заради подслушвателите в офиса ти от ФБР знаеха, че ще следиш Ник. Накараха ме да играя ролята по-дълго. Казаха, че трябва да се преструвам, че ми е гадже.

— А отиването в Напа с него — и това ли беше част от плана?

Джордан замълча, нямаше представа, че Ксандър знае.

— Беше предварително планирано бизнес пътуване и Ник реши, че ще бъде по-убедително, ако дойде с мен.

Молеше се да е повярвал.

— Трябва да ти го призная, Джордан — добра си. — Ксандър се засмя без чувство за хумор. — Почти ти повярвах. Но е дошъл краят на дните, в които ме разиграваш — Той я посочи с пистолета. — Всичко се получи почти идеално за теб. Измъкна брат си от затвора и междувременно заби гадже. Даже си успяла да работиш по време на романтичното пътуване до Напа, което винаги си искала. И получи всичко на мой гръб — каза той през стиснати зъби. С трепереща ръка притисна пистолета към слепоочието й.

Джордан затвори очи. О, Боже.

— Ти срина живота ми — изсъска той. — Ще загубя всичко. Ресторантите, дома си, колекцията си от вина. Парите на Мартино са докоснали всичко и федералните ще ми го отнемат. — Той заби пистолета още по-силно в кожата й. — Ще отида в затвора, ако Мартино не стигне до мен преди това. Аз съм мъртвец, Джордан. Заради теб.

Докато лежеше на пода на магазина си и трепереше, Джордан осъзна, че не е мислила какво ще се случи с Ксандър, след като разследването приключи. Може би не искаше да мисли.

— Ксандър, аз…

— Недей — размаха ръка той. — Ти ме унищожи и сега ще ти върна услугата. Изчезвам оттук. Отивам на далечно място, с което нямаме договор за екстрадиране. Ще прекарам остатъка от живота си, като гледам през рамо и треперя кой ще ме намери пръв — ФБР или Мартино. Не си представях, че така ще се развият нещата за мен. Но поне едно ще имам — удовлетворението да си спомням изражението ти, когато натисна спусъка.

Беше отчаян. Джордан виждаше как по челото му избива пот и знаеше, че гледа човек, който е на края на силите си. Затова се пребори със страха, който заплашваше да я погълне, и изигра последната си карта.

— Баща ми ще ти плати каквото поискаш — изтърси тя.

Ксандър застина. Беше привлякла вниманието му. После чу гласове пред вратата.

 

 

Ник спря пред „Дивайн Селърс“ точно на време, за да види как двама униформени полицаи се приближават към вратата. Спряха на няколко крачки от магазина, когато той наслуки паркира до бордюра. Изскочи от колата и бързо оцени ситуацията — забеляза спуснатите щори на прозорците и вратата — и притича към задната част на колата да отвори багажника. Показа значката си с една ръка, когато полицаите се приближиха и се пресегна за средна по размер метална кутия в багажника.

— ФБР — каза той тихо, защото не искаше Ксандър да ги чуе.

— Получихме обаждане, че идвате насам — каза по-възрастният.

— Установихте ли контакт с някой отвътре? — попита Ник.

— Пристигнахме преди секунда, тъкмо преди да спрете.

— Може да се окаже, че имаме заложник. — Ник отвори кутията и докато вземаше още един пистолет и шперц, чу как спира и друга кола. Погледна през рамо и видя познатия форд „Краун Виктория“, Затваряше багажника на колата си тъкмо когато Джак Пелъс и партньорът му Уилкинс се приближиха. Пелъс не загуби време с условности. Подаде бронежилетка на Ник.

— Какъв е планът?

Ник нахлузи жилетката върху ризата си. Не беше нужно да казват, че той ще ръководи операцията. Това беше неговото разследване и по-важното, Ксандър Екхарт беше задържал неговото момиче. Проклет да е, ако някой друг се опиташе да поеме нещата в свои ръце.

— Влизам през задната врата — каза той. — Джак, покривай ме. Уилкинс — пази входа. — После кимна към двамата униформени полицаи. — Те може да бъдат подкрепление.

— Ще ти дам знак, когато влезем — каза Джак на Уилкинс, посочвайки приемника в ухото си. Уилкинс също имаше приемник в ухото, а и двамата носеха предаватели на яките на бронежилетките.

— Не мърдай, преди да получиш сигнала ми, Сам.

Уилкинс дръпна плъзгача на пистолета си, беше готов.

— Втори екип пътува насам и ще пристигне до няколко минути — каза той на Ник. — Сигурен ли си, че не искаш да изчакаш?

— Няма да чакаме. — Ник тръгна към пътеката, а Джак го последва.

Пресякоха я и стигнаха до задната врата на „Дивайн Селърс“. Ник видя, че ключалката е стандартно резе и се замоли Джордан да не е сложила верига от вътрешната страна на вратата, което щеше да осуети бързото им и тихо влизане.

Докато вадеше комплекта с шперцовете, той погледна към Пелъс.

— Аз поемам Екхарт. Ти се уверяваш, че сцената е чиста. Възможно е и Трилани да е с тях.

Захвана се да работи по бравата. Действаше бързо и уверено, но пак му отне време, което се притесняваше, че нямат.

В главата си превърташе отново и отново какво може да се случва вътре. И знаеше едно — беше шибан глупак. Това, че в работата си беше топ агент и глупавата му гордост нямаха никакво значение. Единственото, което искаше да разбере беше, че тя е добре. Стисна зъби, когато успя да издърпа зъбците с шперца.

— Не може това да е краят. Няма начин. Има прекалено много неща, които искам да й кажа.

Той не осъзна, че го е изрекъл на глас, докато Джак не му отговори.

— Ще имаш тази възможност.

Ник го погледна в очите.

— Дано да е така. И да сме наясно — в зависимост от това какво заваря вътре, има голяма вероятност да убия това лайно.

Ксандър беше чул гласовете и стрелна с поглед входната врата.

— Кой е това?

Дано да е полицията, молеше се Джордан. И двамата гледаха вратата сякаш цяла вечност. Когато нищо не се случи, Ксандър леко отпусна хватката си около пистолета.

— Изглежда си тръгнаха.

— Да се върнем на въпроса за парите — каза Джордан, отново печелейки време. — Баща ми може да ти изпрати каквото искаш в замяна на свободата ми. Петдесет милиона. Сто. Където и да смяташ да отидеш, тази сума ще ти стигне да живееш добре.

Устните на Ксандър се разтеглиха в презрителна усмивка.

— Има само един проблем — не мога да докосна тези пари. Благодарение на теб федералните следят всичките ми сметки.

— Брат ми спря „Туитър“ от лаптоп в Тихуана, Мексико. Повярвай ми, той и баща ми могат да ти отворят банкова сметка където поискаш, под каквото име им дадеш.

Ксандър отново замълча. Джордан видя колебанието му.

— Парите ще ти върнат живота обратно, Кса…

— Млъквай! — Той я бутна към пода и тилът й се удари в плочките. Избърса потта от челото си с една ръка и извиси глас. — Не мога да мисля от приказките ти! Просто млъкни!

Джордан се стегна, когато го видя как отдръпва другата си ръка и се кани да я удари с пистолета. Затвори очи и мълчаливо се замоли — нека не боли прекалено… В магазина отекна изстрел. Тя отвори очи.

Ксандър отскочи назад и изпусна пистолета си на пода. Стисна рамото си и ръката му увисна отпуснато от съвършено точно изстрелян куршум.

Той видя, че нещо се задава откъм задната врата и очите му се разшириха от ужас. Бързо се изправи на крака и се отдалечи от Джордан. Вдигна ръка да се защити.

— Не, аз не…

Ник се спусна към него със заплашителен поглед.

— Казах ти да не я докосваш — изрече той с тихо ръмжене.

Сграбчи Ксандър за шията и го метна на земята с една ръка. Натисна гърдите му с коляно и го прикова към пода, като насочи пистолета точно между очите му.

— Сега кой не е в категорията си, задник такъв?

Ксандър стоеше без да мърда и без да говори — несъмнено най-разумното решение, което беше вземал от сутринта.

Ник дълго го гледа с ледено изражение. После попита Джордан.

— Добре ли си?

Тя кимна.

— Да. — Като чу треперенето в гласа си, прочисти гърло. — Така мисля.

Привдигна се с една ръка, като държеше контузената китка към гърдите си.

— Ти си ранена — Ник бутна с пистолет Ксандър, който полуизръмжа, полуизхленчи. — Искаш ли да обясниш как се случи?

— Тя се препъна и падна.

— Оригинален отговор — каза Ник отвратено.

Някой се приближи към тях Джордан се обърна и видя агента, който беше сложил проследяващото устройство на глезена на Кайл. Агент Пелъс, ако не я лъжеше паметта.

— Проверих избата — каза той на Ник. — Няма следа от Трилани или някой друг. — Той повдигна вежда, като видя положението на Ксандър. — Тук всичко наред ли е?

Ник махна пистолета с огромна доза неохота.

— Да, всичко е наред.

С една ръка взе чифта белезници, които агент Пелъс му подхвърли, и дръпна Ксандър за реверите на палтото.

— Опитай се да се съпротивляваш. Това ще ми достави голямо удоволствие.

— Майната ти, Маккол — каза Ксандър и подаде ръце безучастно, докато Ник му слагаше белезниците.

Агент Пелъс отиде до входната врата и я отключи.

— Чисто е. — В магазина нахлуха друг ФБР агент с бронежилетка и още двама полицаи с извадени пистолети. Ник предаде Ксандър на колегите си и се приближи към Джордан. Наведе се и я хвана за ръка.

— Ще можеш ли да се изправиш? — попита той нежно.

Тя много добре знаеше, че я гледат още пет чифта очи, един от които принадлежаха на мъжа, който току-що беше държал пистолет до главата й.

— Ще ме изведеш ли оттук?

Ник кимна. Помогна й да се изправи, като внимаваше с китката. На път към вратата спря и се обърна към по-младия ФБР агент.

— Обадихте ли се за линейка?

— Идва насам — каза агентът.

Ник погледна към изкривеното от болка лице на Ксандър.

— Извикай още една за него, но им кажи да не бързат.

Докато извеждаше Джордан от магазина, тя удари китката в гърдите си и дъхът й спря от прилива на болка.

— Мисля, че се влошава.

— Защото адреналинът спада — кратко отвърна Ник. Отведе я в колата си и отвори вратата на задната седалка.

— Трябва да поседнеш, докато чакаме линейката.

— Но да те предупредя — може да повърна от болка.

Очите му проблеснаха, но не последва саркастичен коментар. Беше много нетипично за него.

— Ще го преживея — отвърна й.

След като я настани, той се изправи и започна да се държи странно, като закрачи край колата. Джордан го гледаше как минава напред-назад — вървеше напрегнато и ядосано се завърташе. В един момент прокара ръце през лицето си и пое дълбоко дъх. После спря рязко и коленичи до колата.

— Все още ли мислиш, че ще повърнеш — попита я той.

Джордан поклати глава, объркана.

— Не.

— Добре — Ник я хвана за тила и я целуна. — Добре тогава.

Тя съвсем забрави китката си.

Ник се отдръпна и я погледна с лице изпълнено с тревога.

— Още една секунда и той щеше да те удари с пистолета. И кой знае още какво. Като помисля само какво можеше да се случи… — Той решително я хвана за раменете. — Трябваше да ти го кажа по-рано, Джордан. Сега имам тази възможност и ще го чуеш, без значение дали искаш или не. Ти влезе в живота ми и обърна всичко с главата надолу. Сега съм прецакан, защото съм влюбен в теб. Лудо, до уши, готов съм да гледам „Да танцуваме със звездите“ в понеделник вечер, готов съм да правя любов с теб във вана с балончета и вино. По дяволите, мисля, че даже бих носил и декоративен шал заради теб.

Джордан се усмихна със замъглени очи и докосна бузата му.

— Това е най-хубавата любов.

Тя дълбоко пое въздух.

— И аз имам да кажа няколко неща. Всъщност само едно. Не приемай следващата задача под прикритие. Остани с мен вместо това.

Очите на Ник пронизаха нейните — не искаше да я остави да се измъкне толкова лесно.

— Кажи ми защо.

— Защото… те обичам. — Тя въздъхна. Нямаше връщане назад. Думите оставаха завинаги. И усещането беше страхотно.

Той я придърпа към бронежилетката си.

— Беше време да го кажеш — каза той прегракнало. — Минаха три проклети седмици.

Той я целуна и тъкмо когато обви с ръка тила й, някой зад тях се изкашля. Джордан се отдръпна и видя мъж със сива коса и строг костюм в стил ФБР.

Също така видя, че допреди малко спокойното място пред магазина й сега беше пълно с ФБР агенти и полицаи. Опа!

— Първо Пелъс, а сега и ти — каза човекът със сивата коса, клатейки глава към Ник. — Сякаш имам проклета агенция за запознанства. — Той се извърна и извика. — Уилкинс! Хъксли! Поемате следващия случай, в който е замесена свободна жена.

Уилкинс застана на тротоара и развълнувано напомпа юмрук.

— Йес.

Хъксли нагласи очилата си с усмивка, изглеждайки определено доволен.

— Това трябваше да е саркастично. Остарявам вече за тези работи — измърмори сивокосият на себе си.

После усмихнат се обърна към Джордан.

— Госпожице Роудс, аз съм Майк Дейвис, главен специален агент. Не мога да ви кажа колко се радвам, че сте добре. — Той кимна одобрително към Ник, преди да си тръгне. — Добра работа, Маккол. Както винаги.

Джордан се сети нещо.

— Почакай, как разбра, че съм в беда? — попита тя Ник. — Паникбутонът е свързан с полицията, не с ФБР.

— В деня след партито на Ксандър сложих подслушватели в дома ти и на телефонните линии в магазина — отвърна той.

— Не си спомням да сме го обсъждали.

Ник се усмихна самодоволно, отново се беше върнал към своето аз.

— Казах ти, че те наглеждам, Роудс.

Тя чу сирената на приближаваща линейка. Беше неин ред.

— Не че искам да се правя на глезла или нещо подобно, но мислиш ли, че можеш да дойдеш с мен в болницата? Всеки момент може да откача, понеже към главата ми беше насочен пистолет.

Нямаше представа какво беше казала, но по внезапната нежност, изписала се на лицето на Ник, личеше, че изглежда го беше разчувствала.

Той се пресегна и погали наранената й буза.

— Няма да те оставя, щом имаш нужда от мен. Обещавам.