Франсис Пол Уилсън, Стив Лайън
Нощно изтребление (10)

10. Курвата

Джейк замислено погледна към тавана. Как ли би могъл да накара Ейнджъл да се влюби в него? Умът му — тъмен и утихнал като болницата в момента — не можа да даде отговор на този въпрос.

Той извъртя поглед надясно и видя часовника. Червените цифри показваха три без десет.

Той си помисли: Хайде, заспивай. На сутринта все ще измислиш нещо.

Но знаеше, че няма да се получи.

Бе правил любов с много жени. Но да накара някоя да се влюби в него, беше изкуство, от което той никога не си бе представял, че може да има нужда някой ден. Колко иронично. Би бил пълен отличник, ако в училище имаше предмет, наречен „самосъхранение“ — предмет, по който хората с оценка, дори с една единица под максималната, свършваха в затвора или в гроба. Много хора биха имали причина да мразят Джейк Нахт — това бяха роднините и приятелите на седемнайсетте жертви. Те несъмнено щяха да бъдат настървени за отмъщение. Но никой от тях не знаеше кой всъщност бе убиецът. Джейк бе успял да остане анонимен. Бе решил, че никога няма да се остави нечия омраза да му струва живота.

А сега, невежеството в любовта можеше да му струпа неуспех в опита да се отърве от живота.

Само да можеше да се намери друг начин, различен от намесата на Ейнджъл. Например Мистър К. Вероятно Джейк би могъл да го покани на посещение — сестрата щеше да се обади вместо него. И когато Мистър К влезеше, той щеше да му каже, че е решил да го предаде на ченгетата за пари. Джейк потрепери от отвращение. Мисълта дори да се престори, че ще пее на ченгетата, караше стомахът му да се свива.

А и Мистър К нямаше да му повярва.

Джейк се замисли: Ако наистина смятах да го издам, нямаше да има смисъл да го предупреждавам. Ако пропеех, той щеше да разбере чак когато ченгетата и прокурорът почукат на вратата му. Мистър К не е будала и не би се хванал на такъв плосък номер. Щеше да разбере, че просто се опитвам да си изпрося от него да ме убие.

На Джейк започна да му се повдига. Жалка ситуация. Мистър К го бе натопил и му бе причинил всички тези страдания, а на всичкото отгоре, Джейк искаше да помоли точно него да му пререже гърлото, за да не живее като пълен инвалид. И по всяка вероятност, можеше да му откаже. Мистър К определено щеше да му откаже.

Джейк си помисли: Няма начин да го накарам да се уплаши от мен, освен ако не се вдигна на крака и не изляза оттук. Но това никога няма да се случи. Никога няма да мога да изляза навън и да го преследвам с пушката. Е, ако не никога, то поне засега. И той го знае. Знае и това, че нямам какво толкова да изпея за него. Никога не ми е говорил в подробности за своите операции. Единственото нещо, което зная, е това, че той ми плащаше — по куриер — за да убивам хора. А аз дори не мога да докажа това, освен ако не го насадя да се опита да ме убие. Няма начин той да не се досети. За две секунди ще отгатне, че се опитвам да го натопя, че вече съм говорил с ченгетата и съм рискувал себе си като примамка, за да го принудя сам да сложи примката около врата си. Не, Мистър К не би изпратил убиец тук, дори и самият аз да го помоля.

Съзнанието на Джейк се върна към седемнайсетте жертви. Помнеше някои от тях по-добре от останалите. Седемнайсет мъртви мъже. Повечето бяха абсолютни гадняри, но дори гаднярите имаха приятели и семейства, които да желаят отмъщение. Сега, освен всичко друго, дори анонимността, която той така старателно бе опазвал, работеше срещу Джейк. Дори и да успееше да влезе в контакт с някой роднина на жертва и да докажеше, че той е убиецът, и дори този роднина да беше способен на убийство, защо да го прави, когато много по-добро отмъщение би било да го остави да страда безкрайно. Не, те щяха да го гледат отвисоко и да му се смеят, а той не би понесъл това.

Джейк почувства внезапно силно желание да си скубе косите, но ръцете му лежаха безсилни върху завивката. Мамка му! Животът му се бе превърнал в кошмар. Дори не знаеше броя на хората, жадни за кръвта му, а единствената му надежда да умре беше любовта.

Трябваше ли да бъде точно Ейнджъл? Тя го харесваше, но той нямаше идея как да постигне повече от това. Имаше ли друга жена, някоя от миналото, която да го е обичала, така че да не му се налага да започва съвсем отначало?

Той се вгледа назад в годините и започна да си спомня за връзките си с различни жени. Колко много проститутки. Имаше нужда от жените само в леглото — това за него представляваше връзката.

Но любовта беше друго нещо. Човек можеше да се научи да минава и без нея. Той не бе желал никаква любов — от какъвто и да било вид. Не бе искал любов, откакто бе загубил Сардж. Честно казано, и в момента не искаше любов, но това не бе важното за него. Важното бе дали някоя от жените, за които си спомняше, го бе обичала?

Спомни си за Кейтлин — тя може би го бе обичала.

А може би просто му е била благодарна.

Джейк изведнъж усети ударите на сърцето си, които се ускоряваха между ребрата му. И благодарността можеше да му бъде достатъчна.

Той се замисли: Всъщност направих всичко и за мен точно толкова, колкото за самата нея. Обаче тя не знае това, а и фактът, че ми е длъжница, не се променя. Ако изобщо си спомни, че съществувам.

Джейк се пребори с пораженческите мисли и извъртя погледа си към телефона. За момент той се учуди защо ръката му не се пресягаше към него…

Парализиран.

Мрак обгърна съзнанието му и го изпълни целия. Душата му започна да се гърчи, а един глас кънтеше в главата му: парализиран… парализиран…

* * *

Кейтлин О’Ший лежеше в леглото си и не можеше да заспи. Последният й клиент за вечерта си бе отишъл. Сега трябваше да се погрижи за себе си, да заспи и да забрави. Но не можеше да заспи. Продължаваше да мисли за Джейк.

Тя стана и отиде до вратата на балкона. Отвори я и мекият атлантически бриз духна завесите към гърдите и бедрата й. Завесите си намериха тъничък слой пот и полепнаха по тялото й като прозрачна туника. Тя се отърси от тях и излезе гола на балкона. Загледа се в тъмния океан и в надвисналия над него лунен сърп. Светлините на някакъв товарен кораб блещукаха на хоризонта. Долу улицата беше почти опустяла. Атлантик Сити се настройваше за нощта. Готвеше се да спи.

Ами Джейк? Той дали спеше?

Тя отиде обратно в стаята, светна нощната си лампа и взе изпод възглавницата си вестник „Таймс“ — броя от деня, когато се бе случил инцидентът. Опитът за убийство на сенатор Уайнгартън бе отразен на първа страница. В средата на статията имаше снимка на Уайнгартън, легнал на платформата и прикрит от полицай. Околните фигури бяха неясни. В уплашените очи на сенатора тя видя едновременно презрение и безпокойство. Уайни харесваше тя да го връзва и да му говори мръсни думи. Същият Уайни, който уж подкрепяше войната срещу наркотиците, беше фаворит сред демагозите, но нямаше да му пука, ако тя смръкнеше цяла доза пред очите му. Е, нямаше да му хареса много, ако разбереше, че без дозата тя не може да го понася. Но тя никога не се издаде. Беше професионалистка.

Уайни не беше много по-различен от всеки друг. Противоречията бяха нормални за човешките същества. Тя знаеше това по-добре от всеки друг. Хората си мислеха, че са последователни и винаги следват принципите си, но всъщност не беше така. Те даваха пари на благотворителни организации, но отминаваха просяците по улицата. Мъже, които никога не биха излъгали на покер, лъжеха съпругите си. Щом станеше въпрос за добро и лошо, повечето хора имаха в себе си частица и от двете. През целия си живот тя бе срещнала само един мъж, който бе имал в себе си само от лошото.

И Джейк го бе убил.

Тя бе сигурна в това.

Кейтлин затвори очи и започна да си припомня онази вечер. Клиентът й бе казал, че името му е Марк Портър. Беше едър, добре сложен мъж. Имаше четвъртита челюст, блестящи зелени очи и вълниста руса коса, която бе отлично сресана. Имаше тяло на балетист, с дебели бедра, мускулести ръце и лъскави обезкосмени гърди.

Първия път тя го бе намерила за доста привлекателен. И така, през първите няколко сеанса всичко с него си беше наред, като имаше само мънички лоши предзнаменования: щипеше й зърната, хапеше й раменете и навлизаше в нея твърде силно.

Нямаше проблем. Много от клиентите й го обичаха малко по-грубичко. Обаче тя беше от класа — не някаква си курва от Таймс Скуеър. Но си нямаше сводник и затова трябваше да бъде много внимателна. Така че, след като една вечер той я шляпна няколко пъти, тя го предупреди: без грубости.

Щеше дълго да помни студената му усмивка.

Следващия път той дойде с огромен букет рози. И докато тя ги слагаше във ваза, я удари отзад.

Тя се събуди гола, със запушена уста и с ръце, вързани за леглото. Марк Портър, или каквото и да бе истинското му име, седеше отстрани и я гледаше.

Главата я болеше ужасно. Повдигаше й се. Тя се насили да го преодолее, ужасена, че ако започне да повръща, ще се задуши заради лепенката на устата й. Докато се бореше да се успокои, тя концентрира ума си: Как да спра това?

Потър се наведе над нея и се усмихна. Държеше нещо, което искаше да й покаже. Беше нож с малко триъгълно острие.

— Мислиш ли, че ще мога да те убия с това? — попита той.

Тя се опита да извика. Обаче лепенката заглуши вика й в едва чут стон. Опита се да дръпне въжетата. Бяха вързани здраво и я стягаха около китките.

— Острието е дълго само три сантиметра — каза безчувствено Портър. — Разбира се, ако направя разрез под гръдната ти кост, кръглата дръжка ще се приплъзне навътре в теб и ще мога да достигна сърцето ти. Но не се тревожи, всичко това няма да свърши толкова бързо.

Тя знаеше, че той беше сериозен — тя щеше да умре.

Портър докосна едното й зърно с острието. Тя усети остротата му. Отново се опита да извика през лепенката и главата й се удари в таблата на леглото.

Изведнъж вратата на спалнята й се отвори с трясък.

Изненада се изписа на лицето на Портър. Той се обърна, надигна се и видя някой, който идваше към него.

Джейк!

Кейтлин си пое дълбоко дъх през носа. Като че ли всичко наоколо грейна пред очите й.

Като в сън тя видя как Портър скочи към Джейк. Джейк отстъпи встрани, хвана го за китката и му изви ръката зад гърба. Ножът падна на пода. Джейк го блъсна. Портър замахна към него. Джейк избегна удара и го удари в носа с дланта си. Портър падна на колене, като се държеше за носа, а кръвта капеше между пръстите му.

Джейк вдигна ножа и сряза въжетата около китките и глезените й. Тя се отърси от тях, скочи от леглото и се обърна към Портър. Мислеше си: Благодаря на Бога, че Джейк днес подрани малко. Каква красива гледка е като стои така над Портър.

Джейк наистина стоеше над Портър и го гледаше. Обаче изражението на лицето му беше странно. Не беше ядосано, всъщност не беше никакво. Той изглеждаше така, като че ли гледаше някакво досадно телевизионно шоу и си мислеше за нещо друго.

— Нямаше да я нараня — стенеше Портър. — Беше само игра.

— Ах ти, шибан лъжец такъв! — изкрещя Кейтлин. — Искаше да ме убиеш!

Изпълни я гняв. Тя се втурна към Портър и започна да го рита, да го удря с юмруци. Той се прикри с ръце, беше го страх да се съпротивлява.

След минута тя почувства ръцете на Джейк върху своите. Той я дръпна назад с думите:

— Хайде, седни на леглото.

Тя седна.

— Ставай — каза Джейк на Портър.

— Какво ще правиш? — попита Портър с треперещ глас. Промяната в него бе забележителна.

— Нищо. Просто искам да излезеш навън.

За момент Портър вдигна поглед към Джейк. Постепенно страхът напусна лицето му, заменен от подли, тънки сметки.

— Значи ти си сводникът й? — попита Портър.

— Бързо схващаш — каза с уклончив тон Джейк. — А времето ти за тази вечер свърши.

Портър стана и взе дрехите си. Тя видя как самоувереността му се възвръща. Изпълни я чувство на объркване. Нима Джейк щеше ей така да го остави да си отиде?

Портър тръгна към вратата. Джейк не го спря.

— Това още не е всичко, кучко — прошепна й той.

Обаче беше. Джейк излезе навън с него и тя повече не видя Портър. Джейк също не се върна тази вечер. По-късно тя го попита какво е направил с Портър. Всичко, което Джейк й каза, беше:

— Имахме кратък разговор. Той няма да се върне повече.

Кейтлин се разтрепери, докато се съвземаше от спомена за Джейк. Вдигна отново вестника и отвори на снимката на Джейк — бяха я взели от картата му като нощна охрана. Малката вестникарска колона под нея беше като капка в морето в сравнение с цялата статия. В колоната се казваше, че господин Джейк Нахт — невинен очевидец, отседнал в същия хотел — е бил застрелян по погрешка от пренапрегнат полицейски детектив.

Кейтлин погледна лицето на снимката. Нищо в него не привличаше внимание. Очите бяха нежни, а устните — отпуснати. Гъстата му руса коса, излязла като сива на черно-бялата снимка, изглеждаше грижливо сресана. Носеше униформената си риза. Наистина изглеждаше като професионален пазач — обикновен, малко простоват.

Снимката заблуждаваше. На живо се виждаха достойнствата на Джейк. Виждаше се интелигентността, искряща от очите му, и неговата впечатляваща сила — спокойна и контролирана. Това го правеше толкова привлекателен, но по малко страховит начин.

— Ти си бил, нали? — прошепна тя, с вперен в снимката поглед. — Ти си убил Портър и си се опитал да убиеш и Уайни. Те са те застреляли, а после си ги измамил, за да си помислят, че са сбъркали човека.

Тя остави снимката и се замисли за Джейк, който лежеше в болницата, парализиран за цял живот. Дали си имаше някого, който да дойде да го види там? Никога не й бе казвал, че има семейство. Не беше женен — поне така й бе казал.

Тя си помисли: Прекарах доста време с теб. А едва те познавах.

Тя усети внезапно напиране на сълзи в очите си: Ти ми спаси живота, Джейк. А аз дори не отидох да те видя.

Внезапно я осени идея. Болницата беше само на няколко часа с кола оттук. Времето за посещения отдавна бе свършило, но тя щеше да се справи с това. Можеше да сложи престилката на медицинска сестра, която използваше с клиенти, любители на „болничния“ секс. Вероятно Джейк щеше да е заспал, но нямаше да му стане неприятно, ако тя го събудеше. И без това сега той навярно имаше доста време за сън.

* * *

Джейк долови парфюма й — „Пойзън“. Веднъж й бе купил цял флакон от него. Почувства се озадачен, докато тя идваше към леглото. В тъмното той не можеше да види ясно лицето й, но знаеше, че това бе тя.

— Ти май си психясала — каза той. — Мислех си за теб.

— Наистина ли? — каза тя нежно.

— Отстъпи малко назад, искам да те видя на светлината откъм коридора.

Тя отстъпи и той видя, че е по престилка на медицинска сестра.

— Умно.

— Трябваше да дойда по-рано — каза тя.

Той долови тъга в гласа й. Дали бе заради ужаса, че го вижда в това състояние? Не, той изглеждаше достатъчно нормално — без белези по лицето или изгаряния — просто като добрия Джейк от миналото, който е легнал да поспи малко. Какво ли бе тогава? Вина?

— Може ли да хвана ръката ти? — попита тя.

— Давай.

Тя взе ръката му и я насочи под брадичката си. Той не почувства нищо с пръстите си, но си спомни: ръцете й бяха много нежни — ръце на една от „пчеличките“ в казината. Сигурно правеше по няколкостотин кинта от всеки такъв номер.

— Винаги се срещаме през нощта, а? — каза Джейк.

— Защо престана да идваш при мен? — попита Кейтлин.

Джейк погледна към тъмния й силует и се зачуди какво да каже. Че е станала неудобна? Или пък че въпросите й за Портър и за личния му живот са били твърде настоятелни?

— Прекалено изискана беше за мен — каза той. — Едно момиче от класа с някакъв нощен пазач, незавършил дори училище.

— Джейк, не ме занасяй. Да не би да съм ти омръзнала?

— Ти си красива, Кейтлин. Знаеш това.

— Не това те попитах.

— Мой ред е да те попитам нещо. Защо дойде сега?

— Помислих си, че за първи път в живота си може би имаш нужда от мен.

— Така е.

Тя се наведе и го целуна по устните — бавно и нежно. Той се опита да отвърне по своя начин, но челюстта му остана неподвижна, като камък.

Тя се дръпна назад.

— Извинявай. Може би не биваше да правя това. Но е единственото, което мога да направя за теб.

— Не е единственото.

— Какво друго мога тогава? Само кажи.

Джейк се поколеба. Все още го следяха с камери. Ако тя натиснеше възглавница върху лицето му, сестрите щяха да дойдат преди да е умрял. Ако пък спреше камерата — същата работа. А може би тя ще успее да се измъкне от болницата, преди сестрите да дойдат?

— Някой видя ли те да влизаш?

— Разбира се — каза тя, — охраната във фоайето и една сестра в асансьора. Но всичко е наред. Мислят ме за една от сестрите.

Сърцето на Джейк се сви. Дори и да се измъкнеше, щяха да я запомнят — хубавата сестра, която никой не е виждал преди. Бе планирал достатъчно много удари, за да разпознае слабите места във всеки план. Охраната и сестрата от асансьора щяха да седнат заедно с полицейския художник. Вече бе станал достатъчно известен, така че полицейският портрет на Кейтлин щеше да украси заглавието във вестниците:

Жертва на полицията, убита в болницата от мистериозна жена.

Твърде много хора, на които не би им пукало за Кейтлин О’Ший, познаваха лицето й отблизо. И все някой от клиентите й, който може би си е поръчвал „медицински“ секс, ще разпознае полицейския портрет и ще се разпищи. Щеше да бъде достатъчно дори едно анонимно обаждане в полицията.

Не, дори и да успееше да убеди Кейтлин да го убие, това не можеше да стане тази вечер. Имаше нужда от време, за да помисли, да намери начин да я убеди и да изработи план, който да я защити. При следващото й посещение той би могъл да се подготви.

Важното сега бе да й напомни какво са имали помежду си преди време. Надяваше се да бъде достатъчно.

— Каза, че мога да направя нещо за теб — продължи Кейтлин.

— Можеш да ми кажеш нещо. Как… се почувства заради мен?

Той долови изненада в гласа й.

— Какви са тия, Джейк? Много добре знаеш, че се опитвах да ти казвам как се чувствам, но ти никога не ми даде възможност.

Джейк си спомни първите няколко пъти. По време на секс тя започваше да пъшка:

— О, бейби, харесва ми! Толкова си добър!

И така нататък. Докато не я спреше. Той беше там, за да си купи секс, а не лъжи. Проста сделка — всички карти на масата и без измами. Достатъчно му бе да се чувства измамен от Сардж, и се бе надявал това да е последната измама в живота му.

— Е, сега не те спирам да ми кажеш — въздъхна той.

Тя го изгледа.

— Добре. Най-напред ти ме озадачи. Толкова възпитан и внимателен. Повечето мъже не постъпват така. Те ме презират, особено след това. А ти — не. Това много ми хареса. Хареса ми чувството ти за хумор. Хареса ми, когато ми носеше подаръчета. А после, след като ме спаси от оня Портър…

— Кейтлин — прекъсна я Джейк.

Тя го погледна:

— Какво?

Думите бяха на езика му, а-ха да излязат. Можеше да я помоли да го направи веднага. Тя щеше да има възможността да се измъкне. А той така искаше да умре.

— Джейк. — Тя го погали по челото. Ръката й беше все така студена и нежна, както я помнеше. — Бедният Джейк. Искаш да ме попиташ дали съм те обичала? Разбира се, че те обичах, глупчо.

— Не ме занасяй, Кейтлин.

Тя остана безмълвна за дълго време, като ръката й галеше нежно челото му.

— Е, добре, Джейк — каза тя нежно. — Иска ми се да бях курвата със златното сърце. Но онова, което върша, не само промени мен, то би променило всяка жена. Вероятно, преди отново да се върнем към нормалния живот, ние, от тази професия, вече сме променени. Както и да е, аз не знам какво точно е любовта. Знам само, че имам нужда от мъже, които да ми се възхищават. Разбира се, те не го правят. Обожават само тялото ми. Но не се опитвам да мисля за това. Когато се погледна в огледалото, не виждам душата си, а онова, което и мъжете виждат, онова, което желаят… — Тя въздъхна. — Харесвах те, Джейк — каза тя накрая. — Харесвах те най-много от всички и това не е лъжа. Ако не бях тази, която съм, може би щях да мога да те обичам. А и ако ти не беше този, който си, може би и ти щеше да ме обичаш.

Джейк замълча. Какво би могъл да каже?

— Още ли ти харесва да се чукаш по-грубичко?

— Не.

Джейк усети как ръката й се вдигна от челото му. По-скоро видя, отколкото почувства как тя се плъзна под завивката към слабините му.

— Не го прави — каза той. — И заради мен, и заради теб самата, не го прави!

— Съжалявам, Джейк. Наистина съжалявам. — Тя се наведе и го целуна по челото. — Пак ще дойда.

— Добре — каза той.

Но той знаеше, че тя няма да дойде.