Франсис Пол Уилсън, Стив Лайън
Нощно изтребление (27)

27. Атаката

Джейк наблюдаваше двамата бандити на пост, докато не научи по каква схема патрулираха. Единият от тях, който носеше бейзболна шапка, патрулираше откъм северната страна с пушка, а другият, който беше плешив, патрулираше откъм южната страна. През цялото време те повтаряха един и същ маршрут. Срещаха се до входната врата, за да запалят по цигара и да си побъбрят малко, а след това отново потегляха по маршрута.

Джейк реши да атакува онзи с бейзболната шапка.

Промъкна се до един дъб откъм северната страна, покрай който онзи минаваше редовно. Докато го дебнеше, той забеляза бляскавото отражение от някакъв стъклен покрив малко зад къщата. Зачуди се какво ли е това. Стъклата бяха само на метър — метър и половина от земята — твърде ниско, за да бъдат покрив на парник. Обаче може би оттам Джейк можеше да намери начин да влезе в къщата. Щеше да провери.

Но най-напред трябваше да се справи с пазачите.

Те изпушиха поредната цигара и отново се разделиха по маршрутите си. Джейк извади тежка палка и я вдигна над главата си. Стисна дръжката й и застина в очакване. Дочу приближаването на стъпки.

Трябваше да бъде бърз, онзи трябваше да се свлече без нито звук. Никой не трябваше да разбере…

Звукът от стъпките се усили. Още малко… още малко… сега…

В момента когато бейзболната шапка се изпречи пред погледа му, Джейк изви тяло, замахна с палката и натисна здраво с китката.

Онзи се свлече на колене. За миг остана така — сякаш бе застинал в молитва. Миг след това се строполи на земята по очи, а Джейк грабна пушката му.

Джейк издърпа тялото му, преди под него да се събере локва кръв. Свали якето му и го облече. Сложи си и бейзболната шапка. Закрачи по маршрута му, за да не се създаде подозрение, ако някой случайно погледнеше откъм къщата. Стигна до мястото на срещата с другия и приклекна до оградата с гръб към него.

Няколко минути по-късно той дочу глас зад себе си:

— Ей, Джоуи, какво правиш?

Без да се обръща, Джейк посочи с лявата си ръка към дърветата и даде знак на онзи да дойде при него.

— Да не си видял някого? — прошепна онзи и приклекна до Джейк.

Джейк изчака, докато мафиотът се изравни с лявото му рамо, извърна се и стовари приклада на пушката в главата му.

Пазач номер две се просна на земята без звук.

Джейк го издърпа в сянката на дърветата и го остави до другия тип. С пушката в ръце той се насочи към осветената част зад къщата. Колкото повече се приближаваше, толкова повече постройката му заприличваше на някакъв особен, нисък парник. Обаче когато се опита да погледне през остъклението, се оказа, че от другата страна то бе замъглено от кондензирана пара. Забеляза няколко стъкла с по-тежки рамки. Отиде до едно от тях и откри, че то можеше да се отваря като люк. Повдигна го и надникна вътре.

Не се оказа парник, а остъклен басейн. Беше на пет метра под Джейк.

Някой плуваше в него…

Джейк премигна… Осъзна, че това беше жена по бельо… Дълга верига теглеше врата й… Трима души стояха до ръба на басейна… Единият беше само по потник и я дърпаше към стъпалата… Задържаше я под водата…

Стомахът на Джейк се сви от ужас: Не!

Не искаше да повярва на очите си… Дори и Фредо не би могъл да…

Главата на жената се добра до повърхността. Тя кашляше, давеше се и плюеше. Джейк видя лицето й и това, което свитият му стомах вече бе усетил, се превърна в реален факт.

— Ейнджъл! — изкрещя той и провря цевта на пушката през отвора. Стреля по копелдака, който държеше веригата. Видя как лицето му се покри с червено. Тогава насочи пушката към другите двама, но те вече бяха до изхода и се провираха през вратата. Все пак стреля с надеждата, че някоя сачма можеше и да попадне в целта.

Отново погледна към Ейнджъл и я видя как се покатери на стъпалата и се хвана за ръба на басейна. Едва си поемаше въздух, кашляше и се давеше от болка в гърдите, но беше жива. Искаше му се да счупи стъклото и да скочи в басейна до нея, но знаеше, че така би се превърнал в лесна мишена. А това не би било добре нито за нея, нито за него.

Тогава той видя тежестите, закачени с белезници за китките й.

Нещо в душата му се обърна.

Опита се да изкрещи към нея да се държи, защото идва да я спаси, но челюстта му замръзна. Кръвта му се смрази. Той се затича към предния вход на къщата. До него блещукаше електромер. Джейк стреля два пъти в него и той се пръсна. В къщата настана мрак.

Джейк действаше така, сякаш бе на автопилот. Умът му блуждаеше на стотици метри пред самия него. Той усещаше какво трябва да направи. Взе стълбите на един дъх. Стреля в стъклото на вратата. Отвътре отвърнаха на огъня му, но това само доразби стъклото. Джейк се хвърли във въздуха и прелетя през рамката на разбитото стъкло. Главата му я докосна леко и бейзболната шапка падна. Якето му се закачи в останки от разбитото стъкло, но той успя да се вмъкне в стаята. Вътре беше тъмно като в рог. Щом стигна пода, той стреля няколко пъти напосоки и се изтъркаля встрани. Зареждаше и стреляше, докато не свърши патроните. След това извади два от пистолетите си.

В мрака се чуваха писъци и стонове, прекъсвани от паникьосана стрелба. Докато лежеше, Джейк виждаше как те изпразваха пистолетите си напосоки: Боже, тези ще се изпозастрелят помежду си.

Изведнъж осъзна, че можеше да ги види, а те него — не. Той беше в мрака извън стаята с басейна, а те — вътре на светло.

Направи груба преценка на силите: четирима оцелели и трима убити.

Двама от оцелелите спряха да стрелят, за да презаредят. Джейк се възползва и стреля по другите двама, които все още стреляха. След това се насочи и към първите, преди те да успеят да си сложат пълнителите.

Четири изстрела — четири попадения. Куршумите „Дум-дум“ бяха превъзходни.

Истеричен смях задави гърлото на Джейк. Той го потисна и се завъртя наляво точно в момента, когато някой стреля отгоре, откъм втория етаж, и улучи мястото, което той току-що бе освободил. Джейк извика и залегна зад дивана.

Последва нова канонада откъм горния край на стълбите, но Джейк не отвърна на огъня. Зачака.

— Ей, Еди — извика някой, — мисля, че пипнахме шибаняка.

— Така ли? — извика друг глас. — Ей, момчета! Какво става при вас долу?

В отговор се чуваха само стоновете на ранените.

— Леле, човече, мамка му — каза първият глас. — Нали не мислиш, че всички са улучени?

Последваха няколко мига тишина. След това се чуха стъпки. Джейк погледна с ъгълчето на окото си, за да подобри възможността си да вижда в мрака. Забеляза някакво лице, което надничаше откъм края на стълбите. Скоро към лицето се присъедини още едно.

— Мамка му, не мога да видя нищо бе, човек. Имаш ли запалка?

— На ключодържателя имам малко фенерче.

Тънък лъч светлина, насочен от трепереща ръка, проряза мрака. Носеше се откъм края на стълбите.

Много благодаря — помисли си Джейк. И стреля два пъти. Еди и приятелят му паднаха на пода до останалите.

Заслуша се за звуци от стъпки, отстъпващи нагоре по стълбите, но не чу нищо. Прехапа устни. Време беше да реши: да забрави ли за втория етаж? Беше рисковано, но щеше да изпадне в неприятно положение, ако го изолираха там.

А и нямаше време. Светлините бяха изгаснали преди повече от две минути. След още две той нямаше да е единственият с привикнали към мрака очи. Трябваше да се възползва от предимството си.

Скочи на крака, вдигна един от труповете и го задържа пред себе си като щит, докато влизаше в другата стая.

Докато влизаше, каза:

— Ей, аз съм: Еди. Не стреляйте!

Някой откри огън и улучи трупа два пъти. Или не се бяха хванали на уловката, или хич не им пукаше за Еди. Джейк стреля два пъти по посока на проблесналите от изстрелите цеви и стрелбата престана.

Някъде отдясно той дочу кънтенето на стъпки, слизащи към мазето.

Промъкна се напред и се озова в коридор, в края на който имаше врата. Зад вратата бяха стълбите към мазето. Застана до нея и я затръшна. Изстрелите отдолу я направиха на решето.

В този момент Джейк дочу характерен звук откъм другия край на коридора — нима това беше тоалетна?

Затича се натам. Пътьом извади пистолета си токарев. Бе го заредил с патрони с усилена обвивка — същите, с които предната вечер бе направил на решето камиона на „Първа класа“. Показа глава иззад ъгъла и надникна в коридора към отсрещната врата — все още бе затворена, макар и направена на решето от стрелбата.

Провря ръката си зад ъгъла и започна да стреля с пистолета. Първият му изстрел улучи вратата в средата, в най-дебелата й точка, и я отвори. Продължи да стреля.

Някаква тъмна фигура се строполи през вратата и Джейк въздъхна от облекчение.

Прибра своя токарев и извади двата глока. Прегледа набързо всички стаи по коридора, затвори вратите им и коридорът потъна в още по-дълбок мрак. Тогава Джейк се върна към надупчената врата на стълбите към мазето. Умът му работеше трескаво. Басейнът беше още един етаж по-долу и това трябваше да е пътят към него. Когато я бе видял за последно, Ейнджъл бе сама в басейна и бе останала без сили — едва си бе поемала въздух. Той трябваше да се добере до нея. Но как? Трябваше да се примири, че хората, надупчили вратата, все още се намираха долу. Без съмнение, ставаше въпрос не само за един човек.

Джейк се огледа, откри някакъв труп. Номерът „Ей, аз съм: Еди“ нямаше да мине втори път, но може би той щеше да успее да импровизира. Издърпа трупа до вратата. Застана до нея и я хвана за дръжката. Отвори я и предизвика яростна, оглушителна канонада отдолу.

Когато тя престана, той изстреля три куршума по стълбите и се извъртя назад, но не преди да успее да разгледа стълбището.

Този път ответният огън отдолу продължи, докато не се чу един добре познат глас:

— Спрете, задници такива! Мамка му! Не виждате ли какво се опитва да направи той? Иска да ни накара да свършим патроните. Задръжте шибаната стрелба, докато наистина не видите някого, по когото да стреляте!

Фредо!

Джейк усети как лицето му се изкривява в дивашка усмивка. Смелият Фредо — смел, но не дотам, че да се качи по стълбите и да поздрави делегацията по посрещането му.

Докато си събуваше обувките, Джейк си припомни това, което бе видял по стълбите преди миг: от дясната страна на витите стълби имаше парапет, а десетсантиметровите стъпала се спускаха до долния етаж, който се намираше три метра по-надолу.

Изведнъж на Джейк му хрумна идея как да се справи.

— Е-хей, Фредо — извика той.

Последва кратка изнервяща пауза, преди Фредо да отговори:

— Нахт! Знаех си, че си ти.

— Я, дебеланкото Фредо можел и да мисли. Много ясно, че съм аз. А сега е време за разплата.

— Вито — каза Фредо с нисък тон. — Отиди до басейна и ми докарай оная кучка.

Джейк стисна зъби толкова силно, че за малко да счупи някой от тях.

Няма начин да се измъкнеш жив, Фредо.

Джейк сложи пистолетите обратно на колана си и грабна трупа под мишниците му. Опря го на коленете си и зачака Фредо отново да отвори мазната си уста. Знаеше, че тишината му действа смазващо.

За миг не последва нищо, но след това се чу:

— Ние сме поне дузина, а ти си сам, Нахт.

Въпреки силния си басов глас Фредо не звучеше много уверено. Докато той говореше, Джейк се възползва от звука, за да прикрие собственото си придвижване. Напредваше по стълбите с бавни стъпки на всяко стъпало. С едната си ръка се подпираше на стената, а с другата подпираше пред себе си трупа. Почувства се гол и напълно открит пред опасността. Ако само един от хората долу дочуеше дори най-лекото проскърцване или изпукване и стреляше, дори наслуки, с Джейк щеше да бъде свършено.

За щастие, Фредо обичаше звученето на собствения си глас.

— Не можеш да ни убиеш всичките, Джейки. Само трябва да щурмуваме нагоре по стълбите и поне един от нас ще се добере до теб.

Джейк напредна още няколко сантиметра. Все още се промъкваше бавно по стълбите, вече леко приведен, защото таванът се бе снишил до главата му. Колко ли бяха войниците на Фредо в другия край на стълбите? Може би половин дузина?

— Къде е тоя шибаняк? — попита шепнешком Фредо.

Джейк не успя да чуе отговора, но какъвто и да бе той, Фредо не бе особено щастлив.

— Мамка му! — изкрещя с очевидна тревога Фредо. — Вие тримата: нагоре по стълбите. Ние ще ви следваме плътно. Напред! Тръгвайте!

Последва тишина, а след това друг глас каза:

— Ще ти кажа нещо, шефе: ти тръгни пръв, а ние ще те следваме плътно.

Джейк едва се стърпя да не се изсмее. Обаче след това ужас обзе тялото му, защото краката му започнаха да треперят. Сега той стоеше силно приведен близо до мястото, където свършваха стъпалата и таванът бе най-нисък. Тялото му се тресеше — той го почувства дяволски натежало. Трупът започна да се изплъзва от изнемощелите му пръсти. Изведнъж той усети нов болезнен пристъп и краката му се разтрепериха с нова сила. Въпреки че бяха изпълнени с адреналин, неговите мускули не можеха да издържат повече на натоварването. Всеки момент краката му можеха да го подведат отново.

Трябваше да действа веднага.

Опря главата си в тавана, впи ръце в трупа и го вдигна пред себе си. Краката му прокънтяха мощно на последното стъпало, той скочи в края на стълбите и хвърли трупа напред.

— Умри, Фредо! — извика той и се хвърли напред.

Ответният огън разтърси цялото мазе. Трупът бе направен на решето, преди да падне в средата между Фредо и бандитите му. Джейк извади пистолетите си и започна да стреля едновременно наляво и надясно, с кръстосани ръце, опрени една в друга. Той се хвърли на пода.

Последва дълъг период на паника, дивашка стрелба напосоки, докато накрая огънят утихна. Джейк лежеше неподвижно, ушите му пищяха, а устата му бе отворена, но той не дишаше.

— Улучихме ли го? — извика някой.

— Някой да има огънче? — каза Фредо.

Въпреки че чу познатия глас, Джейк се овладя навреме. Ако стреляше по него сега, щеше сам да подпише смъртната си присъда.

— Имам запалка — отговори някакъв глас.

— Използвай я — каза Фредо. — Дръж я високо, за да виждаме какво става тук.

— Я се шибай бе, човек. Да не мислиш, че ще ти стоя тук и ще ти държа запалката високо, сякаш съм на някакъв шибан концерт на Спрингстийн?

Джейк се усмихна. Духът им бе паднал, йерархичната верига на подчинение се разпадаше… Още малко и щяха да се избият помежду си. Но той не можеше да чака, докато това се случи — не и докато Ейнджъл бе някъде там, полумъртва, навярно все още окована на ръба на басейна…

— Джейк — обади се някакъв глас отгоре. — Джейк, долу ли си?

— Кой, по дяволите, е този? — прошепна Фредо.

Доктор Греъм. — Джейк потисна въздишката си. — Господи, какво търси тук тоя доктор?

— Приготви се, Джейк — каза Греъм. — Ще направя както с камиона в Джърси.

Както с камиона в Джърси? Какво…?

И тогава Джейк си спомни. Прикри очите си точно навреме, преди запалителната бомбичка да влети и да се стовари на пода в мазето.

Джейк се бе извъртял настрани и сега гледаше към тях. Видя как четирима замръзнаха при вида на разтърсващия червеникав пламък — двама премигваха и прикриваха очите си, а другите двама се обърнаха и прикриха главите си, сякаш пред тях гореше пръчка динамит.

Той ги застреля всичките.

Но къде бе отишъл Фредо…?

Ето го — бягаше по коридора… към басейна!

Крака, не ме проваляйте сега! — като залиташе, Джейк затича след Фредо.

— Стой тук, докторе! — изкрещя той през рамо с надеждата, че Греъм ще го чуе и ще разбере, че имаше още работа за вършене.

В края на коридора просветна дуло и куршум опърли хълбока на Джейк. Той осъзна, че запалителната бомбичка го осветяваше и приклекна назад, до началото на стъпалата. Последва нов изстрел, куршумът рикошира в пода и мина край Джейк.

— Мамка му! — Фредо едва си поемаше дъх от напрежение.

И тогава Джейк го чу да се опитва да щракне затвора на автоматичната си пушка — дали бе свършил патроните, или му бе заседнал патрон в цевта?

Джейк нямаше време да чака, за да разбере. Грабна запалителната бомбичка, метна я надолу по коридора и се извъртя в положение за стрелба. Хвърли последен поглед към гърба на Фредо, който се изнизваше към басейна. Нямаше време да стреля по него. Чу гласа на Канджеми да идва откъм мрака, отвъд осветеното пространство. Гласът имаше особено звучене и Джейк се досети, че Канджеми вече беше при самия басейн — явно той е бил човекът, отишъл, за да доведе Ейнджъл.

Джейк изтича по коридора към басейна.

— Ей! — отново викна Канджеми. — Кой е там? Кажи на шефа, че тя е при мен. Накрая я открих в шибаната тъмнина.

Ейнджъл!

Бомбичката лежеше на пода пред Джейк. Той я ритна, докато тичаше и тя се плъзна през вратата. Червеният й пламък разцепи въздуха и тя цопна във водата…

Продължи да гори дори там…

Леко приведен, Джейк се плъзна в стаята с басейна, с извадени и готови за стрелба пистолети. Къде беше Фредо?

Плаващата запалителна бомбичка бе превърнала голямото остъклено помещение във феерично място — хаотична мрежа от мъждукащи червени светлинки осветяваше стените, тавана и дъното на басейна.

Къде си, копеле такова? Видях те да влизаш тук. Сигурен съм в това.

От дясната си страна, в другия край на басейна, Джейк забеляза Канджеми да стои над неподвижното тяло на Ейнджъл.

— Господи, Фредо, ти ли си? Тя е при мен. Сега какво да правя с нея?

— Остави я точно, където е — прошепна Джейк.

И стреля веднъж. От удара на куршума лицето на мафиота се заби в стената. Той се свлече на пода и на плочките зад главата му се видя тъмна широка диря.

Ейнджъл все още не се помръдваше.

В стомаха на Джейк се загнезди ужас. Тя изглеждаше мъртва. Той трябваше да се добере до нея. Спасяването на хора не беше по неговата част — по-скоро обратното. Обаче някога бе виждал как се дава първа помощ… А наблизо нямаше лекар.

Само че най-напред трябваше да премине покрай Фредо.

Къде, по дяволите, беше той?

Джейк отново разгледа цялото помещение, но видя само Ейнджъл и две тела: на Канджеми и на онзи, когото бе застрелял по-рано, още с първия изстрел при влизането си през люка на покрива. Останалото, което видя, бяха белите плочки и мъждукащата червеникава светлина. Когато тази вечер Фредо бе напуснал „Първа класа“, бе облечен с тъмен костюм. Нямаше начин сега да изпъкне на фона тук.

Сърцето на Джейк се сви, когато осъзна, че Фредо може и да се е измъкнал невредим. Докато Фредо беше жив, Ейнджъл нямаше да бъде в безопасност.

Ще се тревожа за това по-късно. Сега трябва да измъкна Ейнджъл оттук.

Тръгна към нея, но нещо тежко го удари отзад. Звезди се завъртяха пред очите му и той почувства как съзнанието му започна да го напуска, разбито на милион парченца. С огромно усилие на волята се овладя и се задържа в съзнание.

Издебнал ме е отзад. Трябва да бягам!

Но преди да успее да помръдне краката си, Фредо отново го удари и му изби пистолетите. Джейк се протегна зад себе си, хвана го за ръката и двамата заедно полетяха надолу. Едновременно навлязоха в студената вода. Тя съживи Джейк и отми объркването и паниката от съзнанието му. Той ритна с крака, изплува на повърхността и се огледа за Фредо. Водната повърхност обаче все още беше спокойна. Джейк погледна към отворената врата и видя над нея широка издатина. Фредо може би се бе покатерил на нея, преди да му скочи отзад.

Джейк чу цопване зад себе си и се обърна точно навреме, за да види как побеснялото лице на Фредо се показа над водата и как, едновременно с това, мръсникът бе размахал пистолет в опита си да му нанесе зашеметяващ удар.

Блокира удара му с китката си, хвана го за ръката и двамата отново потънаха под водата, като се бореха кой да вземе пистолета. Джейк успя да го измъкне от пръстите на Фредо, но не успя да го хване. Видя го да потъва към дъното. Искаше му се да го последва, но дробовете му изгаряха от желание да поемат въздух.

Двамата излязоха на повърхността едновременно. Сега им предстоеше да проверят кой е по-издръжлив. Джейк измъкна от водата ръцете си, натежали от просмуканата в дрехите му вода, и започна да се бори с Фредо. Усети ритник и му отвърна. Опитваше се да го захване и да го натисне под водата. Всичко изглеждаше като някакъв странен балет, но само един поглед към очите на Фредо му показа, че борбата щеше да се води до смърт — щеше да се окаже последната в живота на единия от тях.

Джейк започна да се изморява. Бореше се едновременно с Фредо и с допълнителната тежест на мокрите си дрехи. Изведнъж усети водата да шляпва брадичката му и след това да навлиза в носа му. Трябваше да придвижи Фредо до ръба, където щеше да може да стъпи с крака на дъното и да получи по-добра възможност да се пребори с него. Най-близкият ръб на басейна беше на около четири метра зад него. И беше точно до Ейнджъл…

Сърцето му подскочи, когато зърна за миг как Ейнджъл повдигна глава. Тя ги погледна безизразно за миг и след това се отпусна отново на плочките.

Тя е жива! Тя ще се справи!

И аз ще успея, мамка му!

Изведнъж Фредо се оказа върху него. Джейк го сграбчи и двамата потънаха заедно. Той започна да рита, за да доплува до Ейнджъл.

И тогава отново усети треперене в краката си.

Тревога разтърси съзнанието му: Не точно сега! Боже Господи, не точно сега!

Използва Фредо като стълбичка и се изкачи по него до повърхността. Преди да си поеме дъх, натисна силно главата му надолу.

Паниката го стисна с ледената си хватка. Краката му не само се бяха вцепенили — той ги чувстваше така, сякаш умираха. Сега, повече от всякога, той трябваше да стигне до ръба, далеч от Фредо. Без цялата мощ на краката си Джейк едва задържаше глава над водата. Ако Фредо го хванеше сега…

Задвижван почти изцяло с ръце, Джейк започна да си проправя път към ръба.

Два метра и половина до финала… Два метра… Чувстваше как краката му отмаляваха с всеки сантиметър… Един метър… Трябваше да ги остави да си починат — поне за минута-две…

Чу зад себе си как Фредо разпени водата.

Няма да ме спреш!

Джейк се извъртя и замахна с ръка. Удари го с дланта си по носа и главата му отхвръкна назад. Той се обърна и хвана кървящия си нос с ръка.

Джейк нямаше време да се възползва от предимството си — ако загубеше още няколко секунди, щеше да потъне отмалял.

Половин метър… Няколко сантиметра…

Той се протегна с отчаяна въздишка и достигна плочката на ръба.

Успя. Сега трябваше да излезе от басейна.

Сграбчи плочката с две ръце и започна да се набира. Но ръцете му бяха уморени, а мокрите му дрехи — твърде тежки. Без мощния тласък на краката си, увиснали като торби с пясък, никога нямаше да успее.

Дочу цамбурване зад себе си, но не наблизо. По-скоро се отдалечаваше.

Фредо бяга? Джейк се надяваше на това. Точно сега не можеше да се бори с него — щеше да загуби.

Само да можеше да се измъкне!

Опита се отново да събере сили, и успя да опре единия, а след това и другия си лакът на плочката. Трябваше да открие някаква дръжка и да се издърпа от водата. Но виждаше само плочки… все повече плочки…

— Какво става, Джейки? — каза някакъв глас над него и два боси крака се появиха пред очите му. — Малък проблем с краката ли?

Преди Джейк да успее да се оттласне, няколко пръста се забиха в скалпа му, хванаха го за косата и го дръпнаха.

Той погледна нагоре и видя лицето на дивак — широка усмивка, зъл поглед, залепена по плешивата му глава коса и кръв, която се стичаше от разбития му нос към устата и оцветяваше дори зъбите му в червено.

— Струва ми се, че май не са те излекували напълно — каза Фредо. — Много лошо за теб.

Джейк се протегна и се опита да удари Фредо, за да охлаби захвата му. Ако краката му можеха да го послушат, щеше да се оттласне от стената и отново да дръпне Фредо във водата. Сега обаче дори ръцете му отмаляваха.

Фредо продължаваше да го дърпа:

— Хайде да проверим дали лайната могат да плуват.

Натисна главата на Джейк под водата. Джейк размаха ръце над себе си с надеждата да го удари наслуки, но Фредо го бе хванал и с другата си ръка и го държеше здраво. Бе успял да си поеме само половин дъх, и сега отиваше надолу. Дробовете му пареха от болка и желание да поемат въздух, но ръцете му не бяха достатъчно силни, за да се борят и с натиска на Фредо, и с тежестта на дрехите.

Умирам! — помисли си той.

Нещо повече — той беше единствената преграда между Ейнджъл и смъртта. Ако си отидеше, тя щеше да го последва.

Изпълнен с мрачна горчивина, той замахна с ръце за последно, но в тях вече не бе останала сила. Усети ги как се отпускат безсилно под масивните китки на Фредо. Погледът му започна да се премрежва… все повече…

И изведнъж натискът престана. Джейк се усети свободен. С отчаяно движение успя да се хване за ръба с пръсти. Започна да дърпа и бавно, много бавно, се издигна.

Дръж се! Само още миг!

Лицето му излезе над водата. Чудесният, прекрасният въздух изпълни дробовете му. Докато го поемаше, Джейк се обърна и се огледа за Фредо. Очакваше садистичното копеле отново да го натисне под водата.

— Ти!

Гласът на Ейнджъл. Страх обзе Джейк. Фредо щеше да я…

— Ти!

Джейк осъзна, че виждаше лицето на Фредо. И то не беше над него, а на плочките — точно пред очите му. Тялото му лежеше проснато като заседнал на брега кит.

Ейнджъл бе коленичила над него. Бе хванала гирите, закачени на китките й. Вдигаше ги и ги стоварваше върху Фредо като бухалки.

— Ти!

Тя гледаше с празен поглед. Бе стиснала зъби. Удряше го с все сила, а гневът й я караше да произнася само една дума при всеки удар:

— Ти!

Изведнъж се появи Греъм, хвана я за ръцете и нежно я дръпна оттам.

— Ейнджъл, спри! Той лежи долу, в безсъзнание е и не може да ти стори нищо повече!

Ейнджъл погледна към чичо си така, сякаш не можеше да го познае. И тогава погледът й се проясни. Тя започна да плаче. Изпусна гирите и го прегърна.

Джейк се държеше за плочките и я гледаше как плаче. Искаше му се да беше до нея, за да я успокои. Усети как краката му възвръщаха силите си, започваха да се движат, но не бяха достатъчно силни, за да му помогнат да излезе от басейна.

— Подай ми ръка, докторе.

— Не сега — отвърна Греъм през рамото на плачещата си племенница. — Дай й една минута.

— Може да не ни остане цяла минута. Ако ченгетата не са на път, ще бъдат съвсем скоро. Няма начин да им обясним какво се е случило тук, без да възникнат проблеми.

Греъм ококори очи — дали не си бе спомнил за двамата, които бе убил на магистралата? Остави Ейнджъл и протегна ръка към Джейк. Той я пое и с помощта му, както и с няколко слаби ритвания, успя да излезе от басейна.

— Ейнджъл — каза Джейк, — Ейнджъл, чуй ме. У кого са ключовете за тези белезници? А за яката?

Боже, яка… Дано гориш в ада, Фредо.

Ейнджъл се огледа. Очите й бяха зачервени, погледът й — разтревожен, сякаш очакваше някой всеки момент да й скочи. Накрая тя посочи към един от труповете:

— У него са.

Сочеше към първия бандит, когото Джейк бе застрелял тази вечер. Беше на три метра от тях.

Докато Греъм претърсваше трупа, Джейк забеляза запалителна бомбичка в задния му джоб. Обърна се към Фредо и зачака да види дали той щеше отново да дойде на себе си. Не се случи нищо. Със свито сърце Джейк осъзна, че Фредо не дишаше.

Ейнджъл го бе убила.

Джейк се молеше и тя да не осъзнае същото.

Греъм дотича с връзката ключове:

— Може би са тези. Не приличат на ключове за кола.

Пробваха няколко ключа и след минута Ейнджъл бе освободена от белезниците и яката.

— Изведи я оттук, докторе — настоя Джейк. — Използвай тази запалителна бомбичка, за да й намериш одеяло или нещо подобно.

— Ами ти?

— Трябва ми още малко време да събера сили в краката си. Изведи я оттук.

Щом Греъм и Ейнджъл излязоха, Джейк провери гърлото на Фредо за пулс. Нямаше. Погледна в очите му и видя познатия замръзнал, вечен поглед.

И тогава видя темето му. Замръзна. Черепът му бе пробит навътре. Ейнджъл го бе удряла… и удряла. На едно и също място…

Заболя го заради нея. Това сигурно щеше да я съсипе. Тя никога нямаше да успее да се пребори с това. Нямаше дори да може да се погледне в огледалото.

Какво можеше да направи той?

И тогава му хрумна идея…

Джейк подпъхна крак под трупа на Фредо и се извъртя. Застана на колене, сграбчи го за ризата и го бутна във водата. Фредо започна да потъва с лице към дъното. Джейк се изправи, като се подпираше на стената. Затътри се бавно и нестабилно към коридора.

Опита се да ходи дори по-бавно, отколкото можеше. Искаше му се Ейнджъл да се отдалечи още повече от него, за да не види това. Обаче той още не бе стигнал до вратата, когато Ейнджъл се върна и прекрачи от мрака към светлината.

Усмивка замени разтревоженото изражение на лицето й:

— О, Джейк. Толкова се уплаших. Слава богу, ти… — Гласът й секна, когато погледът й се стрелна зад него и достигна басейна.

— Хайде — каза той със свито сърце. Чувстваше се по-слаб, отколкото когато се бе борил с немощта на краката си. — Хайде да се махаме оттук.

— Не, почакай, Джейк… Това не е ли Фредо?

Той кимна:

— Да, той е.

— Но нали беше ей там… отстрани…

— В момента е в басейна за прощално къпане.

Той видя погледа в очите й — шок, отвращение… но най-болезненото за него бе разочарованието й. Той усети внезапно изникналата пропаст между двамата. Пропастта растеше — и умствено, и емоционално. Ейнджъл се отдалечаваше от него. Започна да го гледа, сякаш беше непознат.

А той не можеше да й каже нищо, с което да се оправдае. Каквото и да кажеше, щеше да я заболи още повече.

Греъм влезе с горящата пръчка на бомбичката в ръка и с паникьосано изражение на лицето:

— Мисля, че чух сирена!

Докторът сграбчи Ейнджъл за ръката и я задърпа към изхода, но се спря, защото видя плаващия в басейна труп. Джейк замръзна, но докторът го стрелна с недоумяващ поглед и му обърна гръб.

Джейк последва Греъм. Двамата забързаха към първия етаж. Джейк изпита задоволство, защото имаше парапет — можеше да си помага с ръце при изкачването.

Някъде пред себе си той дочу гласа на Ейнджъл:

— О, боже мой… О, боже мой…

Джейк извика напред:

— Хвърли бомбичката в предната стая, докторе. И след това тичай към колата. Ако ченгетата дойдат, преди да съм излязъл, просто се омитайте без мен.

Нито Греъм му отговори, нито Ейнджъл. Обаче когато Джейк надникна в стаята, видя вътре ослепителния пламък от бомбичката.

Дочу сирена някъде отдалеч.

Напрегна с всички сили краката си и забърза през вратата към двора. Затича към мястото, където Греъм трябваше да е докарал колата, преди да бе започнала стрелбата.

Дочу се още една сирена — звучеше дори по-силно от първата.

Джейк изпита неприятно чувство — помисли си, че те може би са тръгнали без него, но не се оказа така. Микробусът го очакваше с отворена врата. Джейк се хвърли на предната седалка до Греъм.

— Право напред до втората пресечка, с включени фарове. След това спри.

Докато микробусът се стрелваше напред, Джейк се обърна и видя Ейнджъл на задната седалка. Беше сгушена в одеяло.

— Добре ли си?

— Не — отвърна тя с нисък, пресипнал глас.

Искаше му се да види лицето й в тъмнината. Той каза:

— Ейнджъл…

— Не искам да говоря точно сега — каза тя със същия глас. — За каквото и да било.

Джейк се обърна напред. Усети студени тръпки в стомаха си. Дали не можеше да й каже всичко и тя да разбере…

Не. В никакъв случай.

Греъм спря според указанията.

— А сега какво?

— Ще чакаме — каза Джейк.

Чакаха малко. Секунди след това къщата бе обхваната от огромни червеникави пламъци. Когато и последната кола със сирена бе пристигнала, Джейк посочи напред:

— Добре. Сега остави фаровете изключени и карай до втората пресечка. Тогава завий надясно и включи фаровете.

Добраха се до Блек Хорс Пайк, проправиха си път до Магистрала 9 и стигнаха до мотела, където бяха отседнали. Прехвърлиха се от микробуса в джипа на Джейк.

Ейнджъл все още не бе отронила и дума.

Потеглиха към Бруклин. Предстоеше им двучасово пътуване, но Джейк знаеше, че двата часа щяха да му се сторят по-дълги от дни.