Франсис Пол Уилсън, Стив Лайън
Нощно изтребление (18)

18. Любов и омраза

Със свито сърце Джейк очакваше Ейнджъл да му зададе въпросите си. Вместо това обаче, тя изглеждаше напълно съсредоточена в крака му, като издаваше леки съчувствени звуци, докато мажеше изгореното с мехлем. Джейк усещаше пареща болка — сякаш огънчето на цигарата още бе в досег с плътта му. Но той усещаше и хладината на нейната ръка, която галеше глезена му.

— За щастие, още не съм си възвърнал напълно усещанията — каза той, защото имаше нужда да прекъсне тишината.

За негова изненада Ейнджъл се засмя страховито:

— И така да е, сигурно те е заболяло много. А ти дори не си помръднал крак? Джейк, как успя да издържиш?

— Просто направих каквото трябваше.

Дали този отговор бе убедителен?

Тя го погледна и той видя израз на възхищение в погледа й. По дяволите, това го разяждаше отвътре. Кога най-после щеше да му зададе въпроса си?

— Ти си много смел мъж, Джейк Нахт.

— Ами… не исках да провалям изследването на чичо ти.

Този път смехът й бе по-твърд:

— Вярно е. Понесъл си изгаряне по крака трета степен, за да предпазиш своя лекар от опасността да му се схване езикът от говорене пред Комисията по етика.

— И от опасността да загуби субсидията си. Да не забравяме и това.

Въпреки болката Джейк усети, че и той се усмихваше. Възможно ли беше тя наистина да не се страхува от него? Нима тя не се страхуваше, че обвиненията на Данцигер можеха да се окажат верни? Тя имаше толкова проницателен поглед върху хората, а Фредо беше очевиден мафиот. Дори и да не използваше интуицията си, за да отгатне, че Фредо е мафиот, щеше да отгатне що за човек би изгорил друг човек с цигара. Освен това, тя можеше да се досети лесно, че Фредо бе направил това, за да се убеди, че преместването на Джейк в центъра за рехабилитация не означава, че той ще си възвърне подвижността на ръцете и краката.

Какво ми става? Трябва да забравя за Ейнджъл. Би трябвало да се чувствам като на седмото небе. Заблудих Фредо. И той няма да ме усети, като отида при него.

Горещо, злорадо удоволствие обзе Джейк и болката най-после отслабна.

— По-добре ли си? — попита Ейнджъл.

— Да.

Тя бинтова крака му.

— За известно време ще се наложи да не стъпваш с този крак. Но има още много други неща, които бихме могли да вършим. Имаш нужда и от допълнително раздвижване на ръцете…

Греъм влезе в стаята и изчака, докато Ейнджъл свърши. Лицето му беше мрачно и Джейк знаеше, че за разлика от Ейнджъл, Греъм имаше въпроси към него. Дали щеше да ги зададе в присъствието на Ейнджъл?

— Господин Нахт, как ще обясните това?

Джейк се опита да скрие раздразнението си. Разбира се, че Греъм щеше да пита в присъствието на Ейнджъл. Защо не?

Никога не престана да подозира, че съм престъпник. Така че защо да пропусне възможност като тази, за да докаже това на Ейнджъл и да подкопае чувствата, които тя изпитва към мен. Гадна надувка.

Гадната надувка, която ми върна живота.

— Защо този… Фредо ти направи това? — подсказа Греъм.

— Искаше да се увери, че наистина съм парализиран.

— Очевидно. Обаче защо пък точно на него ще му пука толкова много за това?

— Чичо…

— Не, Анджела, важно е. Време е да изясним някои неща. И твоята безопасност може да бъде застрашена заради него.

Ейнджъл взе мехлема и бинтовете и отиде до вратата.

— Мисля, че трябва да останеш, за да чуеш всичко — каза Греъм.

Копеле — помисли си Джейк. — Май си стоял много време при плъховете и си станал такъв.

Ейнджъл се обърна и погледна чичо си с недоволство:

— Мислиш само за това какво си направил за Джейк. Може би трябва да спреш за малко и да се замислиш какво е направил и той за теб.

Тя излезе, докато очевидно поставеният натясно Греъм се опитваше да намери отговор. Той се обърна към Джейк с откровена неприязън.

— Не искам тя да се почувства наранена, господин Нахт.

— Нито пък аз.

— Тогава смятам, че ще бъде по-добре, ако изясним нещата. Вие стреляхте по сенатора, нали? А този Фредо е престъпник. Направили сте го за тях, но са ви натопили. Сега не смеят да довършат работата, защото това доста силно ще подскаже за ролята им в цялата тази история. Обаче те правят всичко възможно, за да се уверят, че няма да тръгнеш да им изравняваш резултата.

Джейк беше впечатлен, но с нищо не показа това. Поклати глава:

— Докторе, току-що събрахте две плюс две, но получихте двайсет и две.

— Така ли? Тогава защо Фредо реши да си гаси цигарата в крака ви?

— Защото ме мрази.

— И защо?

— Веднъж се опита да ме подкупи, но го издадох на ченгетата.

— Да ви подкупи ли? За какво?

— За да му позволя да скрие малко забранени вещества в склада, където бях нощен пазач.

Подозрителният поглед на Греъм беше почти комичен. Изведнъж Джейк почувства огромна досада. Адреналинът, с който се бе заредил заради Фредо, явно спадаше. Странното беше, че това го караше да лъже Греъм. Обаче какъв друг избор имаше? Добричкият доктор беше от типа хора, които вършат принципно нещата. Тайното му, нерегламентирано изследване не беше изключение от това, а дори потвърждение за него. Той по-скоро би преживял нещастието, ако го хванеха, отколкото да жертва години, за да мине по традиционните научни канали по пътя към откритие, което би могло да означава спасение за някои от най-пострадалите и нещастни хора на земята. И може би той по-скоро би предал свой пациент на полицията, отколкото да върне на един убиец подвижността на краката му.

— Какви вещества? — попита Греъм.

— Забранени от закона.

Греъм погледна през прозореца. Над норвежкия квартал в Бруклин падаше тъмнина, а небето ставаше все по-тъмносиньо. Както винаги отслабването на светлината действаше успокояващо на Джейк. Започна да вярва, че ще успее да отбие атаките на Греъм. Смяташе, че бе дал разумно обяснение на всички факти. Мислеше си, че ако трябваше да учи в университет, щеше (стига да беше възможно) да учи за професионален лъжец.

Греъм го погледна отново:

— Глупости, господин Нахт.

Той тръгна към вратата.

Джейк видя, че е изненадан и неспокоен.

Все пак може Греъм да притежава някои от интуитивните способности на племенницата си — помисли си Джейк. — А може би аз самият вече не съм толкова добър в лъжите.

Тази мисъл го изплаши, но същевременно, по някакъв странен и непознат за него начин, го зарадва.

* * *

Около полунощ Ейнджъл дойде при него. Джейк беше буден. Когато чу вратата да се отваря, остана неподвижен, защото мислеше, че това може да бъде Фредо. И тогава почувства нежното докосване на ръката й до челото си. Допирът носеше със себе си ароматите на лосион и сапун.

— Джейк — прошепна тя.

Той се завъртя на една страна и я погледна. Лунната светлина навлизаше през прозореца и огряваше голямата за нея тениска, която стигаше до средата на бедрата й. На нея имаше някакъв надпис, но Джейк не можеше да го прочете в тъмното. Нямаше значение. Косата й се разстилаше по раменете, а слабият аромат на мускус му подсказа, че тя току-що я е измила и сресала. Той усети как една негова част се издигна в цялата си твърдост — за пръв път, откакто куршумът бе пронизал врата му. Изпълни го неописуема радост. Той седна на леглото и, без да казва нищо, протегна ръцете си към нея. Тя се приближи, взе ръцете му, уви ги около кръста си и се приведе към него.

Правя голяма грешка. Тази негова мисъл обаче беше твърде слаба. Тя се разпиля като пепел, понесена от горещите стихии, които вече бушуваха в него.

Той доближи устните си до нейните. Усещаше как, от желание да бъде нежен и внимателен, чак вратът му трепереше. Устните им се сляха — точно както той бе мечтал за това толкова пъти. Тя отвори устата си и пусна езика му вътре. Той опитваше нейната топлина, аромата на пастата й за зъби и сладникавата й влага. Тя застана на колене върху леглото и седна върху него. С огромна приятна изненада неговата „твърдина“ усети, че тя не носи нищо друго, освен тениската. Наслаждаваше се на нейната мекота и нежност и усети как твърдите й зърна започнаха да галят гърдите му с изящна нежност.

Той изпъшка. Обаче една неприятна мисъл го стресна: О, не. Не трябва да свършвам. Не и още сега.

Опита се да мисли за нещо друго. За бейзбол. Как ли играеха сега Метс? Обаче в момента, в който тя започна да върти бедрата си над него, той се изпразни мощно в нея.

За негова изненада тя изпъшка от удоволствие и продължи да се плъзга нагоре-надолу върху него. Той престана да се владее, замая се и стисна зъби, за да не изкрещи. След това, все още твърд, се опита да излезе от нея, но тя го стисна с крака.

— Не.

Той я послуша.

— Чудесно — изстена тя.

Целуна го, като плъзна език надълбоко в него. Той обгърна задничето й с ръце. Започна да целува гърдите й и да ги смуче, като долавяше вкуса на сладникавата й пот. Тя продължаваше да се движи нагоре-надолу върху него — бавно и нежно. Той почувства оргазма й — дългото, наситено разтърсване на превъзбудената й плът. Тя изстена дълго и мощно, след което се отпусна върху него.

— Джейк, а-а-а-а-а-ах.

Той се изправи, като през цялото време я придържаше към себе си. Изпълни го нарастващ екстаз, сякаш всичките му клетки се усещаха наполовина изпразнени и сега пиеха от лунната светлина, която галеше мрака. С изненада откри какво бе почувствал: любов.

Това, което не можеше да открие обаче, беше — дали току-що случилото се означаваше, че и Ейнджъл също го обича, или тя просто му бе казала така, за да го успокои, в деня, когато бе поискал да умре. Дали тя просто не се бе опитала да го заблуди, за да го върне към живота? За много жени правенето на любов не означаваше и изпитване на любов.

Но Ейнджъл не беше като многото жени.

Ами нейният почти-годеник? Или историята бе приключила? Джейк и Ейнджъл бяха говорили за него в онзи решителен ден, а дори сега той се страхуваше да я попита. Но бе убеден, че тя е скъсала с онзи. Ейнджъл не беше от типа жени, които биха си легнали с някого, докато са сгодени с друг. Джейк си помисли: И тя ме обича. Обича ме и нека прави каквото иска, за да защити тази любов. Ние можем да бъдем заедно.

Сърцето му заблъска толкова силно, че той се притесни да не би тя да го усети.

Отпусни се — каза си той. — Успокой се.

Малко по-късно все още слетите им тела заспаха.

* * *

Когато Джейк се събуди отново, млечната светлина от пълната луна се бе преместила до перваза на прозореца. Той хвърли поглед към червените цифри на часовника върху масата и разбра, че вече е почти три часът. Кракът го заболя отново, но той изобщо не обърна внимание на болката.

Лежеше и се опитваше да разпознае и изброи всичките аромати на Ейнджъл. Сега тези на сапун и лосион се смесваха с онези — на тяхното съвкупление — и това го караше да се втвърди отново. Ръката му усети идеално гладкия й хълбок. Той долови лекия аромат на къпини.

— Ох — изстена тя, като вдигна рязко глава и я отпусна обратно на възглавницата.

Той усети как тя се разтрепери.

— Лош сън ли? — попита я нежно.

— А-ха. Бях в някакъв автобус — не знам защо. И после, докато слизах, разбрах, че съм част от някакъв хор. Бяхме на турне. Хората ни чакаха. Щом слязохме от автобуса, започнахме да пеем. Беше толкова тъжна песен, че в съня си плачех. А хората просто ни гледаха и аз изобщо не знаех дали харесваха песента, или не.

— Странно. Всичките ти сънища ли са такива?

— Ей, не мога да направя нищо по въпроса. Може би очакваше да сънувам теб, а?

— Е, нямаше да имам нищо против.

Тя го сръга в ребрата. Той се надяваше, че няма да го усети, че пак е твърд. Искаше му се отново да я люби, но това щеше да бъде грешка, защото трябваше да се махне от клиниката. Веднага — преди съмване. Представяше си пътуването ясно, като че ли бе получил вдъхновение от съня й. Е, нямаше да е с автобус. Щеше да вземе метрото, да изчезне някъде в Манхатън и да наеме кола — не, по-скоро джип. И без тъжни песни.

— За какво мислиш? — попита нежно тя.

— Че сънят ти май не е бил чак толкова странен. Дал ти е знак. Ти знаеш, че трябва да си тръгна.

— Нима? — Тя се облегна на лакти и го погледна. Лицето й улавяше частичка от лунната светлина. — И къде ще ходиш?

— На сигурно място.

— Мислиш, че Фредо ще се върне?

— Не. Обаче ако го направи, кажи му, че ще извикаш да го арестуват. Няма да се уплаши, но той би очаквал да му кажеш точно това. Кажи още, че съм си наел хора да се грижат за мен и съм се върнал в дома си в Ню Джърси. Кажи му освен това, че съм си наел и охрана, която с голям кеф ще го застреля, ако реши да стъпи в моята собственост. Дано да разбере, особено след това, което ми направи.

— Джейк, по-спокойно. Можеш да си наемеш охрана и тук. Парите ти са си все така добри и в Бруклин, и в Ню Джърси. А ти имаш нужда от още рехабилитация. Не можеш да ходиш с този крак…

— Не мога ли?

— Добре де, не трябва. — Тя сложи ръка на рамото му. — Какво има? Да не би да е заради… това, което се случи между нас тази нощ?

— Не. — Той се надяваше, че тя може да види истината в очите му и да я усети по кожата му.

— Добре — каза тя. — Значи искаш вкъщи. Ще дойда с теб. Аз ще се грижа за теб.

Той едва сподави въздишката си:

— Ейнджъл, няма нещо на света, което да желая повече, но не можеш да дойдеш.

— Защо не? Чичо ми няма да има нужда от мен тук — особено пък след като ти си отидеш. А ти няма да намериш по-добра медицинска сестра от мен. Освен това ти обеща да запазиш в тайна възстановяването си, поне докато чичо Джо не се добере до удобен момент, за да разгласи успеха си. Така че аз съм единствената сестра, която можеш да си позволиш да допуснеш в близост до себе си.

Джейк се опита да измисли отговор, който да не бъде лъжа:

— Сам ще си правя упражненията. Вече им знам цаката и ще продължа да ги правя упорито, докато не се възстановя напълно. Обаче Фредо ме притеснява. Ейнджъл, той е много лош човек. Май няма нужда да ти го казвам. Възможно е да се върне тук, а ми се иска да съм на друго място във въпросния момент. А ти и чичо ти ще сте в безопасност само ако Фредо се убеди, че вече по никакъв начин не сте свързани с мен.

Тя продължаваше да го гледа.

— Джейк, не ми пука за Фредо. Дори не съм те питала за него и не искам да го правя и сега. Знам, че той е част от миналото ти, а на теб не ти пука за това минало, защото то е свършило за теб. Когато те видях за пръв път, ти ме плашеше. И после с течение на времето виждах как се променяш. Още преди да възвърнеш контрол над тялото си, ти беше станал друг човек. Но сега изведнъж започнах да се плаша отново.

— От мен ли?

— От това, че си на път да направиш нещо, което ще те върне към предишната ти същност.

Той я погледна впечатлен. Значи тя познаваше поне част от предишната му същност. Познаваше я от доста време. И не й пукаше. Как беше възможно това?

Изпълни го чувство на възхищение. Той гледаше ръцете си. Ейнджъл седна и ги взе в нейните, нежно се заигра с пръстите му, които бяха държали прикладите на безброй различни пушки и бяха покосили живота на седемнайсет човека от сто, двеста или колкото и да е метра разстояние.

— Не ми пука, Джейк. Не ми пука. Щом си приключил с миналото си. Трябва да си приключил. Забрави за Фредо. Днес направи нещо фантастично, нещо изключително смело и успя. Ти си в безопасност. И двамата сме в безопасност. Можем да бъдем заедно — ти и аз. Само остави миналото си да си отиде съвсем.

Джейк се замисли над това. Замисли се за Фредо. Спомни си как бе дошъл в бара, за да му предложи най-високата цена, която някога бе получавал. Спомни си как Фредо го забърка в сделка, която намирисваше от самото начало, и как го бе заслепил с милиона, който нямаше намерение да му плати. Спомни си и за Данцигер, който го застреля в гърба. Спомни си за изгарящата болка и за начина, по който тялото му сякаш се бе изпарило като дим. Спомни си и за месеците, в които бе лежал парализиран, бе се борил с лудостта и бе искал да умре.

Замисли се за мазния вид на лицето на Фредо днес и за дивашкото удоволствие, с което прогаряше крака му с цигарата си.

— Съжалявам — нежно каза Джейк.

Сълзите й закапаха по ръцете им и започнаха да го изгарят по-силно от онази цигара.