Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Deep as the Marrow, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Весела Иванова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,4 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2023)
Издание:
Автор: Ф. Пол Уилсън
Заглавие: Отвличане
Преводач: Весела Иванова
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателство Световна библиотека ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — Велико Търново
Редактор: Иван Тренев
Художник: Венцислав Лозанов
ISBN: 954-8615-38-X
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15565
История
- —Добавяне
10
Карлос затвори слушалката и направи знак на Лоса да изключи касетофона.
— Информаторът ни затвори. Мисля, че го разстроихме. Добър запис ли направи?
Лоса свали слушалките, и вдигна палци.
— Отлично. Сега открий оня некадърник Маклаглън. Кажи му, че искам незабавно да говоря с него.
Лоса се отправи към тайния телефон в другия край на стаята, а Салинас се облегна и затвори очи.
По дяволите! Точно от това се страхуваше. Маклаглън не бе сплашил доктора достатъчно. Вече бяха замесени и федералните. Което означаваше, че беше време за бързо разчистване. Трябваше да се освободят от детето и от двамата помощници. Щеше да ги убие и да зарови телата им дълбоко под земята, така че никой никога да не може да ги открие. Карлос знаеше за едно място в Александрия, където се канеха да асфалтират нов паркинг. Това беше идеалното място за целта.
Щеше му се да можеше да включи и Маклаглън в общия гроб под асфалта, както бе възнамерявал първоначално, но мръсникът бе успял да го надхитри.
Въздъхна. Нищо, не беше чак толкова зле. Маклаглън беше професионалист, така че рискът не бе чак толкова голям.
Освен това бе успял да притисне доктора достатъчно, за да даде хлорамфеникола на Томас Уинстън. Само това имаше значение. Президентът щеше да постъпи в болница. Когато тези новини стигнеха до дома, Емилио Рохас щеше да е много доволен.
Сега Карлос трябваше само да се надява, че лекарството ще свърши своята работа. Каквото и да се случеше оттук нататък, то не зависеше от него. Признанието на доктора само щеше да ускори разчистването. Това не беше проблем.
Лоса свърши разговора си по телефона и се обърна към него. Заговори на испански:
— Обадих се на пейджъра му и оставих гласово съобщение. Всеки момент трябва да се свърже с нас.
— Нали му каза да се обади веднага?
— Точно както наредихте.
— Много добре. Когато се обади, следвай рутинната процедура.
Лоса кимна и излезе.
Карлос седеше и се чупеше. Докторът наистина ли е вярвал, че няма да открием какво е направил? Не е ли осъзнавал, че признанието му слага край на живота на дъщеря му? Какъв глупав и безразсъден човек. Да живее в Америка, да е личен лекар на президента и да не знае какво е това наркокартел. Не знае, разбира се, след като дръзва да се ебава с него.