Франсис Пол Уилсън
Отвличане (49)

1

— Истинското име на марихуаната е канабис. Той е много полезно растение. От него се произвежда най-здравото познато влакно. Първите дънкови и повечето от брезентовите облекла в миналото са се произвеждали от канабис. Интересен е фактът, че на датски марихуаната се нарича платно.

— Знаехте ли, че са необходими четири акра с двадесетгодишни дървета, за да се добие същото количество хартия, което се добива от един акър канабис? При това без да се използват избелващи вещества и диоксин? Могат да се произвеждат метанол, масло за готвене, зеленчукови протеини, лекарства… и още много други продукти. Отглеждането на канабис е много доходоносен бизнес, който не се нуждае от никакво субсидиране. Глупаво е да продължава да бъде незаконен.

Джон намали звука на телевизора, за да не чува останалата част от последното интервю на Хедър Брент.

Стори му се, че дочу някакво писукане. Сякаш дойде от хола, в посока на кабинета му… и на компютъра.

Дали наистина бе чул нещо, или просто си въобразяваше? Вероятно бе плод на собственото му въображение.

Седна на ръба на леглото и потърка лицето си.

Бе изминала още една безсънна нощ с безбройни и безуспешни проверки на електронния му адрес. Цяла нощ се бе молил да получи вест от похитителите. Дори вече му се причуваха разни неща.

Но не можеше да не провери. Бе оставил компютъра включен в мрежата на Ейч Ейч Ес. Получеше ли писмо, веднага щеше да му бъде сигнализирано.

Копеле, мислеше си Джон, докато се препъваше към хола, за да хвърли последен поглед. Връща си го за прекъсването на връзката. Вероятно си мисли, че след цял ден без вести ще съм толкова отчаян, че ще бъда послушен и ще правя всичко, което ми каже.

Е, не беше далеч от истината.

Джон бе решил да се съгласи напълно и безрезервно с всичко, което Змията бе поискал от него. Но всъщност през цялото време щеше да се опитва да измисли друг, заобиколен начин, така че да не се налага да отрови Том. Все още не знаеше как щеше да го направи, но беше сигурен, че все нещо щеше да му хрумне.

Пристъпи в кабинета и премига пред екрана. Наистина ли беше… Приближи се. Да. Иконата на електронната му поща мигаше в единия ъгъл на екрана. Изтегли съобщението на екрана.

Беше изпратено от анонимния сървър. Благодаря ти, Господи. Но съдържаше само осем думи:

Провери истинската си поща и отговори по Интернет.

Истинската му поща? Но пощальонът идваше чак в…

Кутията.

Джон нахлузи първия панталон, който попадна пред погледа му и изтича навън. Отвори пощенската кутия и откри вътре пакет. Протегна се да го вземе, но после се поколеба, защото му хрумна, че може да е бомба или някаква клопка. Отърси се от тези мисли, но беше повече от разтревожен от факта, че Змията, или някой от неговите хора — може би мъжът с анцуга — е стоял точно на това място неотдавна. Ако се бе сетил да погледне през прозореца, щеше да го е видял.

Внимателно го извади и отстрани опаковката. Беше нещо леко. Вероятно вътре имаше хартия. Провери истинската си поща и отговори по Интернет. Това можеше да значи само напечатани инструкции. Може би бе добавил някое ново искане.

Пое си дълбоко въздух и дръпна на обозначеното място. Погледна вътре, но не откри хартия, само малък пластмасов плик. Извади го и се взря в него. В първия момент си помисли, че е празен, но после забеляза нещо залепнало в единия му ъгъл. Беше малко. Не беше по-голямо от размерите на някой от ноктите му. Бяло… и червено… и червеното бе залепнало по вътрешността на плика.

Сърцето му заби лудо… пръстите му се разтрепериха, когато се наведе, за да го разгледа по-добре. В момента, в който разбра какво е, краката му се подкосиха, той падна на колене и издаде силен и продължителен агонизиращ вой, изпълнен с толкова мъка и отчаяние, че съседските кучета се разлаяха.