Франсис Пол Уилсън
Отвличане (119)

14

— Страх ме е — каза Кейти и се вкопчи в Попи, когато светкавицата разтърси земята, а вятърът разклати стените.

— Няма страшно, мила — опита се да я успокои Попи, която седеше на постелката, служеща за легло. Люлееше Кейти напред-назад. — Бурята скоро ще свърши.

— Страх я е от бурята, нали? — попита Лестър Апълтън и облиза устни. Намести празна тенекиена кутия на мястото, където покривът течеше. С тази кутиите на пода ставаха дванадесет. — Така е с повечето жени и деца. Вероятно в момента повечето от тях се крият под леглата си. Винаги правят така, когато започне да гърми. Добре е малката да започне да свиква с тях, ако ще остава.

Няма да остава — искаше да му каже Попи, но не биваше да е груба. Днес всички Апълтън се бяха държали толкова мило с тях. Някои от тях дори й бяха казали, че си я спомнят като дете да минава с баща си, но може би просто си въобразяваха. Важен беше начинът, по който бяха приели нея и Кейти, бяха споделили с тях дома и храната си… дори куклите си, ако можеха да се нарекат така.

Представите на Апълтън за това какво значи чисто, сготвено, кое ставаше за ядене и кое имаше добър вкус, бяха на светлинни години от тези на Попи. Но те имаха добри намерения. Всичко тяхно беше и нейно.

В крайна сметка, бяха роднини…

Лестър им бе разрешил да спят в неговата част засега. Неговата част беше място с размери десет на четиринадесет, осветено от две керосинови лампи. Едната от тях бе поставена на щайга, която служеше за шкафче, а другата висеше от високия шест фута таван. Стените бяха напукани и трепереха под напора на вятъра, от което лампата се люлееше. Танцуващата светлина правеше смешни трикове със зейналото око на Лестър Апълтън.

Последва нов гръм и Кейти се вкопчи още по-силно в Попи.

— Дано вън всичко е наред — каза той, докато пиеше на големи глътки направо от някаква порцеланова кана. — Ще ми се гърбът ми да не беше толкова зле. Сега трябваше да съм навън да им помагам — поклати глава. — Първо онзи хеликоптер, а сега и бурята. Това е лоша поличба. Чувствам го с костите си — нещо лошо ще се случи.

При вида на хеликоптера по-рано тя бе изтичала, за да скрие камиона, като го премести под дърветата. Това беше след дъжд качулка, точно както гласеше прочутата поговорка, но тя реши да го направи така или иначе.

И тогава бе започнала бурята и всички физически годни мъже — включително твърде грижовният Левон, който заслужаваше големи благодарности — и някои от жените се бяха втурнали към казаните за ракия, за да се уверят, че не са повредени, и към дървата за огрев, за да проверят дали те не са се намокрили. Ябълковата ракия беше най-важният им източник на доходи. Продаваха я за пари в брой или я търгуваха за стоки.

Попи се чудеше как ли чичо Люк щеше да се справи с федералните. Бе й обещал да се опита да сключи сделка с тях от нейно име. Но защо ли толкова се бавеше?